Р Е Ш Е Н И Е №148
гр. ВРАЦА, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 08.05.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина
Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 238 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 4127/18.03.19 г. на Ц.Н.С. ***, подадена
чрез особения й представител адв. К.К. от Врачанска адв. колегия,
назначен в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, срещу решение на районен съд гр.
Враца № 182/28.02.19 г. постановено по гр. дело № 4010/18 г., с което съдът е
приел за установено на осн. чл. 422 и във вр. с чл. 124 от ГПК по отношение на жалбоподателката
Ц.С. съществуване на вземане срещу нея на ООД "Водоснабдяване и
канализация" със седалище гр. Враца в размер на сумата 163.56 лв.
представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК
услуги за имот находящ се в гр. Враца, с адм. адрес ж. к. "***"***, вх. Г, ет. 4, *** за
периода от 15.06.16 г. до 19.08.17 г., заедно със законната лихва считано от
10.04.18 г. до окончателното й погасяване. С атакуваното решение жалбоподателката е осъдена да заплати на дружеството ищец и
съдебни разноски направени в заповедното и исковото производство.
Процесуалният представител на жалбоподателката
твърди, че решението на районен съд е постановено в нарушение на процесуални
правила. Особеният представител адв. К. намира, че
представените по делото доказателства от ответника /карнети/
не отразяват действителното количество доставена вода. По делото не било
доказано по какъв начин са определени количествата доставена вода. Навеждат се
доводи, че представените от дружеството ищец счетоводни документи /фактури/
представляват частни свидетелстващи документи, които удостоверяват изгодни за
представилата ги страна факти е не се ползват с материална доказателствена
сила. Прави се възражение, че ОУ съдържат неравноправни клаузи.При заявените
оплаквания, жалбоподателката моли за отмяна като
незаконосъобразно на атакуваното решение и решаване спора по същество с отхвърляне
на исковата претенция.
Ответното дружество ООД "Водоснабдяване и канализация"
представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата.
Претендира съдебни разноски.
Страните не заявяват доказателствени искания.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства и съобразяване
доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна
страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата НЕОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения:
Районен съд гр.Враца е сезиран
със заявление на "ВиК" ООД, гр.Враца по
чл.410 ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против Ц.Н.С.
с ЕГН ********** *** за следните вземания: за сумата 163.56 лева, представляваща
стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги за
периода 15.06.2016 год. - 19.08.2017 год.; за сумата 17.13 лева, представляваща
лихва за забава за периода 15.07.16 год. - 21.03.18 г.; законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 10.04.18 г. до окончателното
изплащане на вземането; направените разноски в заповедното производство в
размер на 25 лв. - д. т.
По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1496/2018 год. и приемайки, че са налице предпоставките по чл.410 ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 966/12.04.2018 год. На длъжника С. е връчено съобщение за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. В срока по чл.415, ал.1 ГПК заявителят е предявил установителния иск, предмет на настоящия спор, само за главницата в размер на 163.56 лв.
С предявения иск с правно осн. чл. 422 от ГПК "ВиК" ООД, гр.Враца моли да бъде признато за установено, че Ц.Н.С. дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на "ВиК" ООД, гр.Враца и потребител на вода и други услуги, предвидени в ЗВ, ЗРВКУ и Наредба № 4/2004 год., в жилище, находящо се в гр.Враца, ж. к. "***", бл. ***, вх. Г, ап.73. Твърди се, че за периода 15.06.2016 год.- 19.08.2017 год. на ответницата са издадени 14 бр. фактури за заплащане на дължими суми, както следва: главница в общ размер от 163.56 лева за посочения по-горе период, които сума не е заплатена и това е породило правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Ответницата С. е призована по реда на чл.47 ГПК, поради което районният съд й е назначил адв. Кр. К. от Врачанска адв. колегия за особен представител. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител, който навежда доводи за неоснователност на претенциите, тъй няма доказателства ответницата да е собственик на жилището с адм. адрес ж. к. "***" бл. 70, вх. Г, ***; от представените карнети за отчитане на показания не може да се установи дали именно ответницата е получател на предоставена от ищеца услуга, както и за кой период се отнасят записванията, евентуално доставеното количество вода и неговата стойност; не е установено надлежно издаване на фактури от ищеца за претендираните суми; не е представен документ за собственост по отношение на имота, в който ищецът твърди, че е доставял вода.
Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в отговора на същата, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ответницата на сумата от 163.56 лева, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги в жилище, находящо се в гр.Враца, на посочения по-горе адрес, за периода 15.06.2016 год. - 19.08.2017 год.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Районният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил изводи за основателност на исковата претенция.
Фактическите констатации и задълбочените правни изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
За да бъде уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответницата по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответницата в посочения период, както и стойността на същите. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.
Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на основанието и размера на иска си по следните съображения:
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество доставя тези услуги на потребителите на територията на гр.Враца.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че Ц.С. има открита партида при ищеца за извършвани от него В и К услуги, свързани с имот в гр.Враца, ж. к. "***", бл. ***, вх. Г ***. От представената справка от Служба по вписванията-Враца /стр. 72/ е видно, че ответницата е придобила собствеността върху това жилище, като не е отразено прехвърляне на собствеността.
Настоящият съдебен състав намира, че така представените доказателства са достатъчни, за да бъде прието за установено, че ответницата е собственик на имота и в това свое качество се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. При извършената служебна справка на общодостъпната интернет страницата на ищеца е видно, че е публикуван пълният текст на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-019/09.06.2006г., и представеното по делото извлечение съответства на текста.
Предвид констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - "ВиК" ООД гр.Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредбата и в Общите условия.
Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
В случая е представено заверено копие от карнета за отчитане на вода, воден на името на Ц.С., от който се установява, че за измервателния уред /водомер/ в жилището на ответницата на адрес гр.Враца, ж. к. "***" бл. ***, вх. Г, ***, има извършени реални отчети, за които са поставени подписи.
Едно от основните възражения, които особеният представител на ответницата прави с отговора на исковата молба и поддържа пред въззивната инстанция, се свежда до това, че представеният карнет не установява потребеното количество вода, тъй като не може да се установи дали подписите са положени от Ц.С. и тъй като липсват подписи срещу всеки запис.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискане за упълномощаване на този представител, води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т.1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът, при липса на възражения от абоната за предходния период, приема като съгласие с отчетеното до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера, като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което същия не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 22, ал.3 и ал.4 от Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане. При липсата на данни съдът приема, че ответницата С. не е възразила срещу начина на отчитане и начисляване на потребено количество вода, включително и извършеното служебно начисляване, така както е отразено в представеното копие от карнета. Ето защо съдът не възприема изложените от процесуалния й представител доводи относно верността на посочените в карнета данни за потребление в месеците през процесния период.
Следващото възражение на особения представител на ответницата е, че ищецът не е издал фактури за дължимата сума за доставена за месеца вода и не е връчил същите на ответницата. В случая от представената с исковата молба справка за начислени суми по партидата за имот на адрес гр.Враца, ж. к. "***", бл. ***, вх.Г, ***, както и от експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 15.06.2016 г. до 19.08.2017 г. по партидата на абоната са издадени 14 бр. фактури за доставяни в имота на ответницата ВиК услуги. Въз основа на тези доказателства може да бъде направен извод, че ищецът е изпълнил поетото в чл.31, ал.2 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата сума за предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за фактуриране е изпълнено с генериране на фактури в електронен вариант, които видно от заключението на експерта съдържат номер на фактура, дата на издаване, период за който се отнасят и размер на задължението, както и че са присъединени към конкретна партида на абонат, водена от дружеството. В нормативен акт или в ОУ няма поето задължение за изпращане на фактурите на абонатите, но при желание на абоната може да му бъде предоставен препис от тези фактури. Моментът, от който възниква изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбата на чл.31, ал.2 от ОУ, според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При наличието на уговорен срок за плащане на задълженията, не е необходимо отправянето на покана за плащане за да изпадане длъжника в забава.
Наведените във въззивната жалба доводи относно допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка с направеното от особения представител оспорване съдържанието на представените справки-извлечения за дължими суми, въззивният съд намира за неоснователни. От заключението на ССЕ се установява, че отразените в тези документи данни съответстват на действителното фактическо положение, а доколкото справките нямат характер на официален свидетелстващ документ, то при оспорването им не е необходимо откриване на производство по реда на чл.193 ГПК.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено отчитане на доставяните от ищеца ВиК услуги за процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът на основание чл.31, ал.1 от ОУ правилно е издавал ежемесечни фактури за ползваните от ответницата услуги. Няма данни ответницата да е подала предвидените в чл.32 от ОУ възражения против фактурите, поради което за нея е възникнало насрещно задължение да плати посочената във фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответницата е било да докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана счетоводна експертиза, данните за консумацията на вода, заложени в месечните фактури за процесния период, съответстват на отчетните данни по карнета, поради което следва да се приеме, че вземането е доказано и по размер.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявените искове, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, определено съобразно чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и направените разноски за възнаграждение на особения представител в размер на 150,00 лева. или общо 250 лв.
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК , Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182/28.02.2019 г. по гр.д.№ 4010/2018 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА Ц.Н.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул."Ал.Стамболийски"№ 2, сумата 250,00 лева /двеста и петдесет/ лева, представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция, от които 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение и 150,00 лева - изплатено възнаграждение на особения представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........