РЕШЕНИЕ
№2099/15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XLIII - ти състав
в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 2808 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск от „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу
И.Г.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** с правно
основание чл. 422, ал. 1
ГПК, за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане
срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 5815/27.07.2017г., издадена по частно гражданско дело № 10529/2018 г., по описа на ВРС сумата от 475.71лв. /четиристотин седемдесет и
пет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
неплатена главница по договор за паричен заем №
5312633/31.10.2016 г.,
сключен между „Вива кредит" ООД и И.Г.Т., като
вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение №
1/01.06.2017 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.201бг.,
сключен между „Вива кредит" ООД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з." ООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда -26.07.2017г. до окончателното й
изплащане; сумата 69.14лв.
/шестдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода 14.11.2016г.-10.07.2017г.; сумата 194.60лв. /сто деветдесет и четири
лева и шестдесет стотинки/, представляваща
такса за експресно разглеждане на документи; сумата 245.00 лв. /двеста четиридесет и пет
лева/, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Претендират
се разноски.
Излага се
в исковата молба, че е сключен Договор за кредит № 5312633 от 31.10.2016 г. между „Вива
кредит" ЕООД като Кредитор и И.Г.Т. като Кредитополучател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. По силата на същия
договор на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 500 лева. Заемополучателят
се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 783.00 лв., ведно с договорната лихва и
такса експресно разглеждане на 18 седмични погасителни вноски, всяка
в размер на 43.50лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса
за експресно разглеждане).
По
договора за паричен заем, И.Г.Т. извършвал плащания в общ размер на 55.00 лв.
Към
настоящия момент дължимата главница е в размер на 475.71 лв.
За ползването
на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5312633 от 31.10.2016г. страните уговорили ответникът да
дължи договорна лихва, която е в размер на 69.14 лв. за периода от 14.11.2016 г. - датата на
първата вноска до 10.07.2017
г. - датата на
настъпване на падежа на договора.
Заемателят заявил допълнителната услуга по
експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем,предоставена
от Заемодателя. При което ответникът му дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 194.60 лв.
Твърди се,
че в Тарифа на Вива кредит ООД, която е актуална към
датата на сключване на договора и представлява неразделна част от същия е
посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на
Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на
телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за
събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочените
вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. Твърдят, че в настоящия случай
И.Г.Т. дължи разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245.00 лв.
По силата
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.201бг. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.06.2017г. между „Вива
Кредит" ООД, ЕИК *********
и „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК *********, вземането е прехвърлено в полза н.
„А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
За
събиране на дължимите му вземания, дружеството-ищец е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд
- Варна за вземанията си към
ответника.
По входираните документи е образувано ЧГД № 10529/2017г. по което е издадена заповед за
изпълнение. Същата е връчена на длъжника, който подал възражение в срок и на
ищеца е указано да предяви установителен иск в
едномесечен срок.
В
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особен
представител депозира отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете,
като допустими, но неоснователни.
Оспорва
наличието на валидно облигационно отношение между ответника И.Г.Т. и „ВИВА
КРЕДИТ" ООД. Твърди, че договор за паричен заем №
5312633/31.10.2016 г. не е
подписан от ответника И.Г.Т., както и че от страна на кредитора не е подписан
от лице с представителна власт. Предвид изложеното оспорва автентичността на
документ -
договор за паричен заем № 5312633/31.10.2016 г. досежно
неговото авторство.
Оспорва
наличието на валиден договор за цесия между „ВИВА КРЕДИТ" ООД и „А.З.К.Н.П.З."
ООД з. прехвърляне на вземането по договор за паричен заем №
5312633/31.10.2016 г. , който да има действие спрямо
длъжника И.Г.Т.. Оспорва се и се твърди, че договорът
за цесия от 01.12.2016 г. между
„Вива Кредит" ООД и „А.З.К.Н.П.З." ООД няма
за предмет прехвърляне на вземането по договор за паричен заем № 5312633/31.10.2016 г. Твърди се, че договорът за цесия е подписан за цесионера от лице без представителна власт, тъй като
управителя Росен Антов няма право самостоятелно да подписва сделки на обща
стойност надвишаваща 50 000 лева в
рамките на 90 дни.
Видно от приложеното копие договорът е сключен за период от една година. Твърди
се, че извършената цесия няма действие за ответника, тъй като не са спазени
изискванията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД.
Съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приобщената към настоящото дело
преписка по ч.гр.дело № 10529/2017г.
по описа на ВРС
се установява, че на основание чл.411 ал.З ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение № 5815/27.07.2017г. по описа на ВРС г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, съгласно която е разпоредил
длъжникът И.Г.Т. да заплати
на кредитора „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК *********, сумите претендирани
с исковата молба. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане на заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането.
В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
Представен
е като доказателство по делото Договор за кредит № 5312633 от 31.10.2016 г. между „Вива
кредит" ЕООД като Кредитор и И.Г.Т. като Кредитополучател. При проведено
производство по реда на чл. 193 ГПК се установи, че подписът
положен в документа с който е оформен договора е изпълнен от И.Г.Т.. От съдържанието на същия договор се установява, че на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 500 лева. Заемодателят „Вива кредит" ЕООД се е задължил да предаде уговорената
в заем сума на И.Г.Т., а последният се е задължил да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 783.00 лв., ведно с договорната лихва и
такса експресно разглеждане на 18 седмични погасителни вноски, всяка
в размер на 43.50
лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор
за паричен заем № 5312633
от 31.10.201бг. страните уговорили ответникът да дължи договорна лихва, която е
в размер на 69.14
лв. за периода от 14.11.2016
г. -датата на първата вноска до 10.07.2017 г. - датата на настъпване на падежа на
договора. Видно е също, че заявил допълнителната услуга по експресно
разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем,предоставена от
Заемодателя. При което ответникът му дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 194.60 лв.
Установява
се от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.201бг. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.06.2017г. между „Вива
Кредит" ООД, ЕИК *********
и „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК *********, вземането е прехвърлено в полза н.
„А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
За
установяване размера на дълга на ответника по отпуснатия кредит, по делото бе
допуснато и прието заключението на вещото лице Р. Х.. Според заключението по
ССЕ, след извършена справка в офис на „Вива
Кредит" ООД, се установило, че кредитополучателят е заплатил на 15.11.2016 г. сума в размер на 55 лв. Няма извършвани други плащания.
С извършеното плащане е погасена изцяло дължимата първа погасителна вноска в
размер на 54,95
лв. и 0,05 лв. от
втората вноска в частта неустойка, с което е спазен договорения между страните
ред за погасяване на дължимите суми по договора
Съобразно
извършените плащания дългът има следния остатък по видове вземания:
•
главница - BGN
475,71
•
договорна
лихва - BGN 69,14
•
такса
експресно разглеждане - BGN 194,60
•
Неустойка
съгл. чл.4.2.2 - BGN 194,65
•
такса
съгласно чл.8 от Договор за кредит и Тарифа на „Вива
Кредит" ООД относно разходи за събиране на просрочени вземания - BGN 175
•
такса
съгласно чл.8 от Договор за кредит и Тарифа на „Вива
Кредит" ООД при просрочие над 57 дни еднократно - BGN 70
Общ
размер на вземанията - BGN 1179,10.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
С оглед
характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената
тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за
възникване на вземането и неговия размер. По конкретно предявения иск съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
за разпределение на доказателствената тежест в
процеса в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между цедента и ответника, качеството на цедента,
като изправна страна по договора (предаване на заетата сума), валидни уговорки
за договорна лихва, изпълнение от страна на цедента
на задължението да предостави експресна услуга по предоставяне на кредита. В
тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Ответникът
от своя страна оспорва както сключването на процесния
договор и съществуването на облигационни отношения между страните по същия,
така и да е получил заемната сума, както и поддържа, че част от клаузите в
Договора са неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на
потребителите и нищожни на основание чл.146 от същия закон.
По делото
се установи надлежно от представените доказателства наличие на валиден договор
за кредит (заем), по силата на който цедентът „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* се е задължило да предаде на
ответника сума в размер на 500,00 лева, срещу задължението на
последния да върне същата в срок заедно с възнаградителната
лихва на 18
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 43,50 лева (чл. 2 от договора). В този смисъл съдът приема, че
между цедента-заемодател „Вива
Кредит" ООД и ответника И.Г.Т. е налице валидно сключено съглашение по
силата на което заемодателят се е задължил към заемополучателя
да му предаде сума в размер на 500,00 лева, срещу задължение на заемополучателя да върне същата в уговорените срокове.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за
паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателят
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя
да ги върне.
Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не
от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен
акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението.
Именно предвид реалния характер на
договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе
си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени
като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването
на такъв е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца,
който твърди, че ответникът не му е върнал съответната сума.
В хода на
съдебното производство ищецът не ангажира доказателства, които да установят
факта, че сумата от 500,00
лева е била предоставена от цедента на ответника.
Според обясненията на вещото лице Р.Х., същата е осъществила контакт с представителен
офис на цедента, където й е било съобщено, че
кредитът е бил усвоен в брой на място в офис на „Вива
Кредит" ООД. По делото обаче, не са ангажирани доказателства - разписка или друг изходящ от
ответника документ, който да удостоверява че сумата от 500,00 лева му е била предадена в брой.
Представените със заключението по ССЕ приложения № 1 и 2 (л. 123 и 124) изхождат едностранно от цедента и не удостоверяват реално изпълнение по заема. Извършеното по кредита плащане в
размер на 55,00
лева също не може да се кредитира, като конклудентно
действие сочещо признание, че кредитът е усвоен. Това е така, защото по делото
липсват данни, по какъв начин и от кого е извършено плащането по кредита.
След като
по делото не се установи пълно и главно, че цедентът
е изпълнил задължението си да предаде заетата сума на ответника, заемното
правоотношение не е възникнало и той не би могъл да претендира плащане на
сумите за главница, договорните лихви и такси по кредита. С оглед на което и не
може да се приеме, че кредиторът-цедент „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* е притежавало права, които после да
е прехвърлило на цесионера „А.з.к.н.п.з." ООД по
силата на договор за цесия от 01.12.2016 г.
С оглед на изложеното следва да
бъдат отхвърлени изцяло предявените спрямо ответника искови претенции.
С оглед
изхода от спора, подлежат на възстановяване от ищеца направените от бюджета на
съдебната власт разноски за вещо лице в размер на 150,00 лева предвид разпоредбата на чл.78,
ал. б ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения „А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу
И.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу
ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение №
5815/27.07.2017г.,
издадена по частно гражданско дело № 10529/2018 г., по описа на ВРС сумата от 475.71лв. /четиристотин седемдесет и
пет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
неплатена главница по договор за паричен заем №
5312633/31.10.2016 г.,
сключен между „Вива кредит" ООД и И.Г.Т., като
вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение №
1/01.06.2017 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г.,
сключен между „Вива кредит" ООД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з." ООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 26.07.2017г. до окончателното й
изплащане; сумата 69.14лв.
/шестдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода 14.11.2016г.-10.07.2017г.; сумата 194.60лв. /сто деветдесет и четири
лева и шестдесет стотинки/, представляваща
такса за експресно разглеждане на документи; сумата 245.00 лв. /двеста четиридесет и пет лева/,
представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Държавата, към бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата
в размер на 150,00
лева (сто и петдесет лева), представляваща
разноски за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
