№ 21074
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Р* Р. А*
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от Р* Р. А* Гражданско дело № 20221110126629
по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Ц. Р. Н* - С.а и С. Б. С. са предявили против Б. А. А. осъдителни искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за плащане на сумата от по 1000 лв. за всеки ищец,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от
09.11.2019 г. до 19.05.2022 г. от протИ.правни действия на ответницата, изразяващи се
във вдигане на шум, подаване на неоснователни сигнали до държавни органи и
отправени обидни и заплашителни жестове, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че ответницата живее в апартамент непосредствено над тяхното
жилище в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Со*. Поддържат,
че за периода от 09.11.2019 г. до 19.05.2022 г. ответницата без причина и в различни
часове на денонощието създавала шум в стаите и терасата на апартамента си чрез
тропане, чукане, блъскане с различни предмети по тръбите на парното, по стените и по
пода, удряне на различни предмети един в друг, изпускане и търкаляне на предмети по
пода, пускане на устройство, което създава силен алармен звук, като тези прояви са
съпроводени и с издаване от нея на силни звуци и викове. По отношение на ищеца С.
се твърди, че на 29.11.2019 г. пред майката на ищеца и пред други съседи от входа, в
който живеят, ответницата го е обвинила, че той е разбил вратата на съсед от блока; на
1
25.02.2020 г. след провеждането на събрание на етажните собственици, на което са
обсъдени поведението и действията на ответницата, ищецът, след сигнал на
ответницата, е извикан при кварталния полицай, за да бъде предупреден да не дразни
същата; на 10.03.2020 г. след подадени от ищеца сигнал на телефон 112 и оплаквания
към кварталния полицай за постоянен шум, произвеждан от ответницата, ищецът е
извикан да даде обяснения; на 13.03.2022 г. по време на викове и отправяне на епитети
от ответницата към съседите на ищеца К* и Г* И.ов, и в присъствието на съпругите
им, ищецът при опит да помоли ответницата да спре да вика и обижда, защото по това
време синът на ищеца е спял, ответницата е започнала да обижда ищеца и да го
нарича „пияница“, да го предизвиква вербално да бъде ударена, а след като ищецът й
заявил, че няма как да го направи, тя го е нарекла „страхливец“; на 14.04.2022 г., след
като ищецът е подал сигнал на телефон 112 за постоянен шум от апартамента на
ответницата, ищецът бил на разпит при кварталния полицай, на който бил извикан по
сигнал от ответницата за увреждане на имущество, както и за това, че ищецът стоял
във видимо нетрезво състояние между етажите и изчаквал ответницата да излезе от
вратата, за да търси саморазправа с нея; на 15.06.2022 г. ищецът бил на разпит при
следовател по сигнал от ответницата за увреждане на имущество. По отношение на
ищцата Н* - С.а се твърди, че за периода 13.03.2020 г. - 31.05.2020 г. е работила в дома
си, като през всички дни в този период ответницата е вдигала описания в исковата
молба шум, а през периода 16.10.2021 г. - 19.05.2022 г. е вдигала шум чрез хвърляне на
тежки предмети в нейното жилище, предимно над стаята, в която спи детето на
ищците и пускала звуци като от сирена, вследствие на което ищцата била в постоянна
тревожност за състоянието на детето си - то се будело, трудно заспивало и се плашело
от силни шумове; на 21.03.2022 г. ответницата е крещяла истерично, като е изплашила
детето и ищцата; на 15.04.2022 г., вървейки по улицата пред входа и разминавайки се с
ответницата, последната е обиждала ищците. Ищците твърдят, че вследствие на
поведението на ответницата те и детето им ежедневно търпят неудобства, като опитите
им да разговарят с ответницата или да получат съдействие от държавните органи не
довели до положителен резултат. Поддържат, че описаното поведение нарушило
спокойствието на ищците, вследствие на което те са претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални болки и страдание, безпокойство и негативни
емоционални изживявания и преживян стрес, като претендират обезщетяването им с
посочените суми. Излагат подробни фактически твърдения, обективирани в молба от
28.11.2022 г.
Ответницата оспорва исковете изцяло, като признава, че е собственик на
разположения над ищците ап. 55 и обитава същия, но оспорва да е извършвала
описаните в исковата молба протИ.правни действия. Твърди, че от нейна страна
спрямо ищците многократно са отправяни искания и предупреждения за вдигане на
шум, както и се е обръщала за съдействие от съседи и органи на реда поради случаи
2
на битови свади в имота на ищците, във връзка с които на ищците са правени
предупреждения за спазване на обществения ред от компетентните органи. Сочи, че
при посещение на имота й от полицейски служители не са констатирани завишени
нива на шум. Оспорва да е причинила на ищците неимуществени вреди, като твърди,
че влошените отношения между страните са следствие на факта, че ответницата се
опитва да установи нормално пребиваване в етажната собственост.
Предявява насрещен иск за сумата от 2000 лв., претендирана солидарно от
двамата ответници, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от протИ.правно поведение на ответниците в периода 21.01.2017 г. - 11.11.2022 г.,
както следва: на 21.01.2017 г. за времето 20:00 - 23:00 часа била пусната силна музика,
на 04.02.2017 г. за времето от 15:00- 17:00 часа била пусната силна музика от С. и се
чували крясъци от имота на ищците; на 03.03.2017 г. за времето 21:30 - 23:00 часа била
пусната силна музика и се чували викове от С. и С.а; на 29.02.2020 г., около 15:15 часа,
се чувало чукане по тръбите на парното, крясъци и висока музика от С. и С.а; на
19.03.2020 г., за времето 15:01 - 16:20 часа се чувало блъскане по тръбите на парното и
викове с нецензурни думи от С.; на 20.03.2020 г., за времето 16:22 - 18:10 часа се
чувало чукане по тръбите на парното и псувни от С.; на 21.03.2020 г., за времето 14:30
- 15:50 часа се чувало чукане по тръбите на парното с крясъци от С. и С.а; на
31.03.2020 г., около 18:25 часа, се чувало продължително тропане по тръбите на
парното с викове и блъскане по вратата на ищцата от страна на С., а ответницата С.а
крещяла с обидни думи спрямо ищцата; на 02.04.2020 г., за времето 11:03 - 12:14 часа
имало чукане по тръбите и викове от С. и С.а; на 08.04.2020 г., двамата ответници
ритали постЕ.та пред входната врата на ищцата поради подадена жалба от ищцата
спрямо тях; на 10.04.2020 г., за времето 12:15 - 13:22 часа се чувало чукане по тръбите,
крясъци и псувни от ответниците С. и С.а, което било чуто от съсед във входа; на
23.08.2020 г., за времето 10:30 - 12:11 часа се чували викове и крясъци от страна на
двамата ответници, както и пред вратата на ищцата били отправяни викове и в същия
момент те я снимали; на 18.02.2021 г., за времето 19:50 - 21:35 часа в имота на
ответниците била пусната висока музика, чували се крясъци и тракане по тръбите от
С. и С.а; на 12.11.2021 г., за времето 17:05 - 20:45 часа се чувало чукане по тръбите и
викове от С.а и блъскане по вратата на ищцата, които действия последната заснела с
телефона си; на 21.11.2021 г., за времето 13:50 - 14:10 часа било извършено притискане
на площадката пред дома й към вратата й в момент, в който се прибирала от пазар,
като по същото време били отправени заплахи от страна на С. и размахване на пръсти
пред лицето й, че ще я пребие, като с него имало и други двама мъже, които
последният бил извикал, за да я уплашат, както и С.а крещяла нецензурни думи
спрямо ищцата; на 27.02.2022 г., за времето 10:50 - 12:22 часа се чували викове и
крясъци от С. и С.а; на 20.03.2022 г., за времето 09:55 - 13:55 часа се чували викове и
крясъци от С. и С.а; на 19.04.2022 г., за времето 15:01 - 17:55 часа се чували викове и
3
крясъци от С. и С.а; на 28.10.2022 г., за времето 21:30 - 22:10 часа се чували викове и
крясъци от С. и С.а, както и на 11.11.2022 г., за времето 10:55 - 13:55 и от 18:15 - 21:30
часа се чували викове и крясъци от С. и С.а от имота им.
Ответниците по насрещния иск по същество оспорват исковете, като считат, че
изложените твърдения са протИ.речиви и неверни. Твърдят, че на част от процесните
дати са се намирали извън имота си, поради което оспорват да са извършили
твърдените действия. При условията на евентуалност навеждат възражение за изтекла
погасителна давност.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищците поддържат исковата молба, оспорват
насрещния иск и поддържат отговора, подаден срещу него. Молят предявените от
ищците искове да бъдат уважени. Правят искане предявеният от ответницата насрещен
иск да се отхвърли. Претендират разноски. Представят списък по чл.80 ГПК (л.248 от
делото). Правят възражение за прекомерност на претендираното от ответницата
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответницата поддържа отговора на исковата молба.
Оспорва исковата молба. Поддържа насрещната искова молба. Моли предявените от
ищците искове да бъдат отхвърлени. Моли насрещния иск да се уважи. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 ГПК (л.249 от делото).
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК
приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството:
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е
редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков
процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на
иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата
допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е
допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска:
Съдът намира, че е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за плащане на сумата от по 1000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в периода от 09.11.2019 г. до 19.05.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
4
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищците
по исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докажат, че са претърпяли
твърдените неимуществени вреди в претендирания размер, настъпили в причинна
връзка с виновното и протИ.правно поведение на ответницата. В тежест на
ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното
си задължение.
От фактическа страна:
Фактическите твърдения на ищците са, че в периода от 09.11.2019 г. до 19.05.2022
г. ответницата е извършвала множество действия, изразяващи се във вдигане на шум,
подаване на неоснователни сигнали до държавни органи и отправени обидни и
заплашителни жестове в присъствието на трети за производството лица, вследствие на
които ищците са претърпели емоционални болки и страдания.
Не е налице спор в производството, че страните живеят в една сграда в режим на
етажна собственост в гр. Со*, в която ищците живеят в ап. 53 на първи етаж от
сградата, а ответницата живее в ап. 55, находящ се непосредствено над имота на
ищците.
За доказване на причинените на ищците вреди по делото са събирани гласни
доказателства.
От разпита на свидетеля К* Г* се установява, че свидетелят живее в една
жилищна кооперация със страните по делото. Свидетелят посочва, че една от стаите на
апартамента на ответницата се намира непосредствено над апартамента на свидетеля, а
друга от стаите от имота на ответницата е разположена непосредствено над имота на
ищците. Заявява, че знае, че ищците имат проблем ответницата. Свидетелят посочва,
че в продължение на около три години от имота на ответницата се чували шумове и
звуци, наподобяващи такива от хвърляне на тежки предмети по пода в апартамента на
ответницата, като шумовете били чести, но напоследък се чували по-рядко.
Свидетелят виждал ищцата да излиза заедно с детето си на разходка, като знае, че това
е по причина, че от имота на ответницата в апартамента на ищците се чували шумове
и поради тази причина на детето му било неприятно да стои в апартамента на ищците
и се разхождало с ищцата, когато било топло времето. Свидетеля пояснява, че
шумовете идвали от имота на ответницата, като това се усещало при престой в
жилището му. Посочва за случай, при който свидетелят направил забележка на висок
тон на ответницата да преустанови с тропането, като подобни оплаквания спрямо
ответницата имали и други обитатели в сградата. Пояснява, че имотът на ответницата
се обитава от последната и от майка й.
От показанията на свидетеля Г* З* И.ов се установява, че той живее в същия
жилищен блок, в който живеят и страните по делото. Потвърждава, че знае, че ищците
имат проблеми с ответницата по повод оплакванията си спрямо нея от създавания в
5
нейния имот шум и тропане, изразяващо се в ежедневно блъскане по стени, по
метални тръби, по метални каси, а от около 7-8 месеца от имота на ответницата се
чували и сирени. Свидетелят заявява, че от страна на етажните собственици
многократно са били обсъждани тези проблеми и е имало подписка по повод
създаваните шумове. Свидетелят посочва, че шумовете от имота на ответницата
причинявали и на него негативни преживявания и постоянно ги чувал в собствения си
имот. От началото на 2022 г. свидетелят се преместил да живее в друг квартал и
посещавал имота си около веднъж или два пъти седмично. Свидетелят твърди също,
че поради шумовете, които идвали от имота на ответницата, престанал да слиза по
стълбите в сградата, тъй като му било неприятно да ги чува. Сочи за случаи, при които
от страна на ответницата са отправяни обиди към съпругата и майката на свидетеля,
както и ответницата правила забележки на свидетеля.
От разпита на свидетеля И. С. Т., полицейски служител, се установява, че същият
е работил през 2022 г. като квартален в района на ж.к. „Люлин“. Посочва, че във
връзка с работата си знае, че ответницата Б. А. е търсила съдейства от полицията, като
за периода през 2022 г. няма спомен същата да е търсила съдействие конкретно от
него. Пояснява, че знае във връзка със служебната си дейност, че са постъпвали
служебни документи от негови колеги, които са посещавали адреса, на който
ответницата живее, както и свидетелят е извършвал действия, снемане на сведение,
изготвял е протоколи за предупреждение и е изпращал всички тези материали в
прокуратурата. Свидетелят посочва също, че е изготвял протоколи за предупреждение
на ответницата и нейния съсед С., както и че знае, че страните имат неразбирателства.
От разпита на свидетеля Т*, колега на ищеца С., се установява, че ищецът заедно
със свидетеля във връзка с работата им за периода от 18 март до 20 март през 2022 г.
са се намирали в село Р*, до Боровец.
От разпита на свидетеля С* се установяват обстоятелствата, че свидетелят живее
в съседство на имот на ищците в гр. С*, че ищците прекарали почти цялото минало
лято в гр. С*, както и че от 28.10.2022 г. ищците са прекарали почивните дни в С*.
По делото се установява, че в протокол от 18.02.2020г. от проведено общо
събрание на етажните собственици в сграда, находяща се на адрес: гр. С*, е взето
решение да се подаде жалба до 09 РУ на СДВР – МВР, във връзка с поведението и
действията на ответницата Б. А., обитаваща ап. 22 на бл. 014, вх. Г в ж.к. „Люлин“ (л.
17 от делото). Не са налице данни протоколът да е отменен по съдебен ред.
Установява се, че по отношение на ответницата е образувана прокурорска
преписка №10965/22г. по описа на СРП по повод постъпила преписка от 09 РУ-СДВР,
която е била инициирана след подадено заявление от Р*, като с постановление от
25.03.2022 г. на прокурор от СРС е постановен отказ да се образува досъдебно
производство по материалите, съдържащи се в преписка вх.338400-2435/2022г. по
6
описа на 09 РУ- СДВР, пр.пр. № 10965/2022г. по описа на СРП. (л. 12 -13 от делото).
От заявеното от ответницата при изслушването й по реда на чл. 176 ГПК се
установява, че Р* е била домоуправител на етажната собственост към 2022 г.
Установява се, че по отношение на ответницата е образувана прокурорска
преписка №7220/22г. по описа на СРП по повод постъпила преписка от 09 РУ-СДВР,
която е била инициирана след подадена жалба от С. С., като с постановление от
08.04.2022 г. на прокурор от СРС е постановен отказ да се образува досъдебно
производство по материалите, съдържащи се в преписка вх.338400-2682/2021г. по
описа на 09 РУ- СДВР, пр.пр. № 7220/2022г. по описа на СРП. (л. 14 -16 от делото).
Спрямо ищеца С. и трето за спора лице била образувана прокурорска преписка
№15494/22г. по описа на СРП по повод постъпила преписка от 09 РУ-СДВР, която е
била инициирана след подадено заявление от Б. А.. С постановление от 06.07.2022 г.
на прокурор от СРС е постановен отказ да се образува досъдебно производство за
престъпление от общ характер по образуваната преписка (л. 38 -39 от делото).
Прието по делото е и писмо, вх. № 135287/15.05.2023 г. от Дирекция
„Национална система 112“ към МВР, с приложено към него веществено доказателство
– диск, приобщен по реда на чл. 204 ГПК. Установява се от приетата и неоспорена от
страните по делото справка от Дирекция „Национална система 112” към МВР, че на
националния телефон за спешни случаи са постъпили обаждания за периода от
09.11.2019 г. до 19.05.2022 г. от С. Б* С. с телефон * от Ц. Р. Н. с телефон **********,
както следва: от телефон с номер * за горепосочения период - 8 бр. и от телефон с
номер ********** за горепосочения период - 8 бр. (л. 85 - 87 от делото).
По повод подадена жалба от ответницата е образувана преписка № 338400-3871
по описа на 09 РУ- СДВР, пр.пр. № 16841/2022г. по описа на СРП. С постановление от
11.05.2022 г. на прокурор от СРС е постановен отказ да се образува досъдебно
производство по образуваната преписка (л. 40 от делото).
Съгласно приетото по делото заключение на вещите лица по допуснатата
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при ответницата
Б. А. не са налице данни за психично разстройство, което да удовлетворява критериите
за психоза, отсъстват и налудности и халюцинации симптоми, които променят
качествено съзнанието на ответницата, като тя е с нормален интелект и запазени
когнитивни процеси. При нея не е диагностицирана умствена изостаналост или
придобито слабоумие. Личността на ответницата е балансирана и вещите лица не
установяват личностова дисхармония, която да достига до степен на личностово
разстройство, няма данни за патопсихологични характеристики, свързани с психично
разстройство и не е установени данни за девиантно поведение. Съобразно
заключението, при ответницата са налице симптоми на изразено психоемоционално
7
напрежение, с преобладаване на психологични последици, които причиняват
емоционален дискомфорт, в резултат на честите, повтарящи се във времето,
конфликтни ситуации, като същите са породени от силно изострените тежки
междусъседски отношения. В хода на проведеното с ответницата експертно проучване
при нея са констатирани симптоми на безпокойство, оплаквания от главоболие,
свързано с периода на преживени силни стресови ситуации, като е посочено, че са
поради междусъседски конфликти, продължили в период от около 8-10 години, довели
до състояние на силно физическо и нервно напрежение. При ответницата са
констатирани и страхови преживявания, свързани с очакване на негативни и
насилствени действия, които са довели до състояние на физическо и нервно
напрежение, в резултат на което се е развила протрахирана реакция на дезадаптация –
реакция във времето, съобразно пояснението от експертите в о.с.з. При ответницата е
констатирано и напрежение, безпокойство и тревожност, като същите са довели до
изразен обрив, периоди с нарушение на съня, което е проявено на различни
психолологични нива: главоболие, нарушение на съня, кожен обрив, мисловно
фиксиране и нежелание да среща живущите от кооперацията, да контролира всяко свое
действие в собственото си жилище, да обяснява и да се защитава. Според експертното
становище всяко стресогенно събитие у дадена личност може да предизвика
вегетативни, невротични реакции, но това не нарушава психичното здраве на
личността и неговите базисни психични годности (л. 238-246 от делото).
Приет по делото е социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Люлин с вх. № 169849/23.05.2024г. , от който се установява, че основни грижи за
детето Р* С. С., осиновен от ищците, се полагат от двамата родители. На база на
следосиновително наблюдение от страна на ОЗД-Люлин е установено, ищците
осигуряват всичко необходимо за отглеждането на детето според възрастта и пола му,
както и че осигуряват стабилна и спокойна среда за него. Налице са данни за конфликт
между ищците и ответницата по делото, като предвид предоставените данни за
съзнателно нарушаване на обществения ред от страна на ответницата, за детето се
констатира неблагоприятна среда от обкръжението в блока. Дадено е становище, че в
интерес на детето Р* С. С. е да бъде осигурена спокойна среда, с оглед на неговото
правилно израстване в психо- емоционален аспект, предвид ниската му възраст. (л.225-
226 от делото)
Съдът намира, че по делото е безспорно доказано, че в релевантния за спора
период от 09.11.2019 г. до 19.05.2022 г. ответницата в обитавания от нея недвижим
имот, находящ се на адрес: гр. Со*, ет. 2, ап. 55, последната е извършвала множество
действия по вдигане на шум в жилището си чрез тропане, изпускане на тежки
предмети на пода, удряне на предмети, изпускане и търкаляне на предмети по пода и
терасата на имота. В част от посочения период в различни времеви периоди от
денонощието ответницата е пускала в имота си неконкретно и силен алармен звук,
8
наподобяващ сирена. Установява се и обстоятелството, че от обитавания от
ответницата имот се чували силни звуци от тропане, блъскане и крясъци, като същите
били непосредствено възприето освен от ищците по делото, така и от дружи живущи в
сградата хора, в т.ч. и звуците от шум и тропане били възприети и от разпитаните по
делото свидетели Г* и И.ов. Във връзка с горното било взето решение от етажните
собственици, обективирано в протокол от 18.02.2020 г., за подаване от името на
живущите в сградата на сигнал в полицията по отношение на ответницата във връзка с
нарушаване на добрите нрави във вход „Г“, блок 14 в ж.к. „Люлин“. Установява се, че
за релевантния за спора процесен период от името на ищеца С. и от представител на
етажните собственици са подадени сигнали спрямо ответницата, по всеки от които е
постановен отказ да се образува досъдебно производство. По жалба на ответницата
спрямо ищеца С. също е сезирана прокуратурата, като по образуваната прокурорска
преписка е постановен отказ от образуване на досъдебно производство.
Изложените от страните в представените по делото жалби и изнесените данни от
разпитаните лица по повод образуваните по жалбите на страните прокурорски
преписки, включително и съдържащите се в постановленията фактически
обстоятелства от дадени сведения в протоколи за проведени разпити на свидетели,
съдът не следва да обсъжда и не взема предвид при формиране на изводите си относно
приетите за установени по делото факти, тъй като тези доказателства са събрани в
други производства и не могат да се ценят в настоящото, с оглед установения в
нормата на чл. 11 ГПК принцип за устност и непосредственост в гражданския процес.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за
неимуществени вреди ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Съставът на отговорността за непозволеното
увреждане е такава за лични протИ.правни и виновни действия или бездействия,
осъществени от конкретно физическо лице. За да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, в
тежест на ищците е да докажат, че са претърпяли твърдените неимуществени вреди в
претендирания размер, настъпили в причинна връзка с виновното и протИ.правно
поведение на ответницата. В тежест на ответницата и при доказване на горните факти
е да установи погасяване на паричното си задължение. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното, поради което оборването на
презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на пълно обратно
доказване.
Съдът приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства са
установени всички елементи от фактическия състав, регламентиран в нормата на чл.
9
45 ЗЗД за възникване на деликтната отговорност на ответницата.
По делото няма протИ.речия между доказателствата, които да не позволяват
категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
доказателствата към исковата молба, отговора на исковата молба, признатите факти и
изявления на страните, както и чрез доказателствата, събрани чрез разпита на
свидетелите К* Г*, Г* З* И.ов, Т*, С* и И. С. Т., които са взаимно допълващи се, а
тяхното протИ.речие се коригира чрез правилата на формалната логика. Показанията
на свидетелите са последователни, логични и напълно съвпадащи с фактите, които
установяват подлежащите на доказване обстоятелства по първоначалните осъдителни
искове. Между тях има пълно съвпадение досежно мястото, времето, лицата,
действията на ответницата, присъстващи лица и взаимоотношенията между страните,
поради което съдът няма основание да не ги кредитира.
Показанията на свидетелите са непротИ.речиви относно приетите за установени
по делото факти за наличие на влошени отношения между страните. Не се констатира
протИ.речие с изнесените от свидетелите данни относно преживените от ищците
негативни емоционални състояния.
Свидетелите Г* и И.ов установява факти и обстоятелства досежно състоянието на
ищците за процесния период. От депозираните гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Г* се установява, че ищците не се чувствали добре поради
идващите от имота на ответницата шумове, както и тези шумове се отразявали
негативно на детето на ищците. Установява се, че в ищцата С.а излизала заедно с
детето извън сградата, тъй като то се стряскало от идващите от обитавания от
ответницата апартамент звуци, като свидетелят Г* виждал ищцата С.а да излиза заедно
с детето. В тази насока е и приетия по делото социален доклад на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Люлин, съобразно който е констатирана неблагоприятна
среда за детето Р* С. С. от обкръжението в блока. Дадено е становище, че в интерес
на детето е да бъде осигурена спокойна среда, с оглед на неговото правилно
израстване в психо- емоционален аспект, предвид ниската му възраст. От показанията
на свидетеля Белберов се установява, че ищците прекарвали летните месеци в имот
извън гр. София, като изнесените от този свидетел обстоятелства са в съответствие и с
дадените от ищците обяснения по чл. 176 ГПК, че се стремят да прекарват време
извън имота си, именно с цел да избегнат неприятните емоционални преживявания от
продължителен престой в жилището си, защото в него се чуват често различни звуци,
които смущават ищците, така и стряскат тригодишното им дете.
Свидетелите Г* и И.ов установяват факти досежно обстоятелствата, че между
страните по делото е имало и конфликти, за което са уведомявани органите на МВР,
както и че нееднократно ищците са отравяли искания към ответницата да преустанови
10
действията си, с които вдига силен шум в имота си и по този начин смущава ищците и
тяхното дете. От изложеното от разпитаните по делото свидетели Г* и И.ов следва, че
те са и преки очевидци на част от процесните случаи, доколкото свидетелят Г* е
обитавал същият жилищен блок, включително и за целия процесен период, въведен в
исковата молба, не е напускал жилището си, а свидетелят И.ов е живял в сградата до
2022 г., но последният продължава да посещава имота си често. От свидетелките
показания на свидетеля Г* се установява, че ответницата в различен часови диапазон
през деня е вдигала шум в обитавания от нея имот, който бил толкова силен, че се
тресяла сградата, а свидетелят И.ов посочва, че ежедневно от имота на ответницата се
чувало блъскане по стените, по металните тръби и каси, както и се пускали сирени, а
всички тези звуци започнали още преди около 10 години.
Въз основа на представените от страните постановления, така и от свидетелските
показания на свидетелите Г*, И.ов и Т. се установяват сочените от страните
обстоятелства, че ищците са сезирали многократно полицейски органи и
прокуратурата във връзка с наличието на шума в сградата. Установено по делото е и
обстоятелството, че поради системното нарушаване на спокойствието на останалите
обитатели в сградата е било взето решение от етажните собственици, обективирано в
протокол от 18.02.2020 г., за подаване от името на живущите в сградата на сигнал в
полицията по отношение на ответницата във връзка с нарушаване на добрите нрави
във вход „Г“, блок 14 в ж.к. „Люлин“. Освен това, по делото са налице данни – видно
от представеното по делото постановление от 25.03.2022 г. и постановление от
08.04.2022 г., че по отношение на ответницата са издавани протоколи за
предупреждение на основание чл. 65 ЗМВР, като тези обстоятелства се установяват в
процеса и от показанията на разпитания полицейски служител Т., който в част от
процесния период е работил в района на ж.к. „Люлин“.
Следователно съвкупно от приетите пред съда писмени и гласни доказателствени
средства, кредитирани от съда в обсъдените части, се установяват факти и
обстоятелства, пряко относими към случилото се за период на процесните събития,
място, време, обект, субекти, пострадали и деяния и механизма на деянията. Житейски
и логично обосновано е, че свидетелите сочат приблизителни години, в продължение
на които от имота на ответницата са се чували шумове в сградата, доколкото е изминал
значителен период от време от началото на процесния период до депозиране на
гласните доказателствени средства в настоящото производство. Но гласните
доказателствени средства са еднопосочни и непротИ.речиви, с оглед на което и съдът
ги поставя в основата на доказателствените си изводи относно приетите за доказани
факти по делото, като именно въз основа на същите се установява, че за период от три
години преди сезиране на съда от имота на ответницата са чували различни по
интензитет шумове от тропане и блъскане. Следва да се подчертае, че поради
обстоятелството, че процесният период обхваща времеви интервал от три години
11
преди сезиране на съда, за който период на мястото на настъпване на процесните
деяния – жилищна сграда, са присъствали множество лица, освен страните по делото,
отправна точка за изводите на съда е пълното съвпадение на дадените показания със
събраните обективни доказателства по делото, каквито са приложените постановления
за прекратяване на наказателни производства и отразените в същите данни за взети
мерки по реда на чл. 65 ЗМВР във връзка с депозирани както от ищците, така и от
името на етажните собственици жалби в полицията.
Установяват се и твърдени факти и обстоятелства досежно настъпилите вреди за
ищците през процесния период – дискомфорт, притеснение и негативни емоционални
преживявания за всеки от ищците.
Съдът приема за недоказани твърдените от ищците обстоятелства спрямо тях
ответницата да е отправяла обидни думи и изрази. Такива факти не се установяват от
събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на посочените свидетели, а
изнесените данни относно тези обстоятелства от ищците при изслушването им по реда
на чл. 176 ГПК не се ценят от съда, доколкото не се установяват от събрани по делото
други доказателствени източници. В тази връзка следва да се посочи, че изложените от
страните твърдения в подавани от тях жалби и дадените сведения по образувани
преписки не съставлява годно доказателствено средство и не установяват релевантни
за предмета на спора обстоятелства, доколкото съдържат изгодни за съставилата ги
страна твърдения, а и с оглед оспорването на изнесените в жалбите обстоятелства от
насрещната страна, сочените в тези жалби конкретни оплаквания следва да бъда
установени при условията на пълно и главно доказване, което не беше проведено от
ищците в производството относно твърденията им за отправяни от ответницата спрямо
тях от обидни думи и изрази. Недоказано е и твърдяното обстоятелство подаването на
неоснователни сигнали до държавни органи от страна на ответницата да е причинило
негативни емоционални страдания на който и да е от ищците, като доказателства в
тази насока не са ангажирани по делото, включително и разпитаните по делото
свидетели не се установяват душени преживявания и дискомофорт във връзка с
образуваните и приключили преписки пожалби на ответницата.
Неоснователно е възражението на ответницата, че вредите не са настъпили.
Съдът приема, че така доказаните вреди напълно съвпадат с обичайните такива,
създаденото от честите шумове неприятни преживявани за ищците и при положение,
че звуците от тропане и хвърляне на предмети се е усещало осезаемо не само от
ищците, но и от други живущи в сградата.
Фактите за място и време, обекта на деянието (протИ.правни действия на
ответницата, изразяващи се във вдигане на шум в обитавания от нея имот в периода от
09.11.2019 г. до 19.05.2022 г.) се установиха от всички свидетелски показания. По
отношение на твърдението за протИ.правно деяние, изразяващо се в неспазване
12
времевите ограничения за създаване на шум, което е наведено като основание на иска
за неимуществени вреди, съдът намира, че ответницата чрез действията си е нарушила
нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за обществения ред на територията на Столична
община (отм.), приета с Решение № 676 по Протокол № 61 от 27.09.2018 г., в сила от
1.12.2018 г., изм. и доп. - Решение № 45 по Протокол № 46 от 27.01.2022 г., в сила от
1.03.2022 г., в редакцията, релевантна за процесния период, съобразно която на
територията на Столична община се забранява създаването на шум, предизвикан от
домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, включително за религиозни,
политически. производствени, промишлени, строително-монтажни и ремонтни
дейности в работни дни в периода от 22. 00 до 08. 00 часа и от 14. 00 часа до 16. 00
часа, а съгласно ал. 2 тези дейности са забранени и в почивните дни.
Механизмът на деянието се установи от всички свидетелски показания.
Настъпилите неимуществени вреди – емоционални болки и страдания,
изразяващи се в дискомфорт и притеснение, се установиха от свидетелските
показания по отношения на ищците. Прилагайки правилата на формалната логика,
съдът квалифицира вредите като обичайни вреди от процесното деяние. Ето защо е
доказана и причинно-следствената връзка. Съдът не приема, че вследствие на деянието
на ответницата ищците са претърпели и негативни емоционални преживявания от
подаването на неоснователни сигнали до държавни органи и отправени обидни и
заплашителни жестове от ответницата спрямо ищците.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда
фактическа обстановка, съдът приема, че ответницата Б. А* А. е осъществила от
обективна и субективна страна граждански деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, като в
периода от 09.11.2019 г. до 19.05.2022 г. е извършила множество действия, изразяващи
се във вдигане на шум в различни периоди на денонощието през непродължителни
периоди от време в различни дни в посочения процесен период, като действията й
съставлява нарушение на правилата по чл. 2, ал. 1 от Наредба за обществения ред на
територията на Столична община (отм.), в посочената действаща за периода редакция,
като чрез тези си действия ответницата причинила на всеки от ищците вредоносен
резултат- неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания,
дискомфорт и притеснение.
Получените вреди са причинно-следствена връзка с извършеното деяние и
напълно съвпадат с обичайните такива.
По делото не се установи ответницата да е създавала шум в рамките на
позволения съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба за обществения ред на територията на
Столична община (отм.) часови диапазон, както и нивата на шум да са били в рамките
на допустимите. Насрещно доказване по въведените от ищците спорни обстоятелства
по делото не беше проведено от ответницата. Ето защо съдът приема, че е налице
13
протИ.правност в поведението на ответницата.
С исковата молба се претендират неимуществени вреди за това, че в периода от
09.11.2019 г. до 19.05.2022 г. са извършени протИ.правни действия на ответницата,
изразяващи се във вдигане на шум, подаване на неоснователни сигнали до държавни
органи и отправени обидни и заплашителни жестове.
Съдът приема, че е осъществен само състава по чл.45 ЗЗД досежно действията на
ответницата по вдигане на шум в обитавания от нея имот спрямо всеки от ищците, но
липсва нарушаване на права на ищците поради подаване на неоснователни жалби от
страна на ответницата, доколкото правото да сезиране на държавен орган на власт е
конституционно гарантирано право на всеки български гражданин и упражняването му
зависи изцяло от преценката и волята му. Така и според Решение № 1347 от
18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5006/2007 г., II г. о, когато едно частно лице предяви
неоснователен иск пред съд, или подаде неоснователна тъжба, то не носи отговорност
по чл. 45 от ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения и душевни
страдания. Това е така, тъй като искането за защита на накърнени права представлява
една правомерна дейност, която е конституционно гарантирана, а отговорността за
причинени вреди по чл. 45 от ЗЗД се поражда само при виновно протИ.правно
поведение на причинителя на вредата. В същия смисъл според Решение № 242 от
20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5739/2007 г., III г. о., ГК, само по себе си подаването
на жалбите до Прокуратурата на РБ не е протИ.правно действие. Същото е свързано
със законоустановена възможност на всяко едно лице да изпраща съобщение до
органите на досъдебното производство за извършено престъпление, които от своя
страна извършват преценка дали това съобщение съставлява или не законен повод по
смисъла на чл. 207 от НПК за образуване на досъдебното производство. Следователно
- действието по подаване на жалба (изпращане на съобщение) не е виновно. Съгласно
тълкувателно решение по т. д. № 3/2011 г. при упражняване на субективните права,
съобразно нормативно предписания начин - с оглед на установения от закона режим,
гражданскоправният субект осъществява правомерно поведение, а в противен случай
поведението му е неправомерно. Злоупотребата с права е особен случай на
незаконосъобразност, имащ конкретен фактически състав и последици. Това е проява
на правен субект - физическо или юридическо лице, реализирана чрез правни или
физически действия, в протИ.речие със закона, при наличието на вина във формата на
умисъл и при осъществяване на конкретен резултат - вреда. / в този смисъл е
Определение № 570 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2020 г., III г. о., ГК / Ето
защо и подаването на жалби до Прокуратурата на РБ не е протИ.правно действие, като
недоказано по делото е от страна на ответницата да е налице злоупотреба с
процесуални права.
Субективна страна
14
На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното,
поради което в тежест на ответницата е да обори тази презумпция за вина. Съдът
приема, че ответницата не успя да обори презумпцията за вина.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл (чл. 11, ал.2 НК) -
ответницата е била наясно, че с действията си причинява вреда на ищците, доколкото
вредите са обичайни от установените действия на ответницата по вдигане на шум,
тропане и блъскане по стените и пода на обитаваното от нея жилище. Също така тя е
разбирала свойството и значението на извършеното и неговите общественоопасни
последици и е искала те да настъпят, доколкото се доказа по делото протИ.поставяне
на установените за извършени нейни действия не само от ищците, но и от други
живущи във входа на жилищната сграда, с оглед на което е налице пряк умисъл.
По размера на обезщетението
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедлИ.ст. За тази преценка следва да се съобразят обстоятелствата на конкретния
случай като причинените морални страдания и тяхната продължителност, възраст на
увредения, вида и характера на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е
извършено; общественото разбиране за справедлИ.ст на даден етап от развитието на
самото общество, конкретните икономически условия към момента на деликта.
Съгласно приетото в ТР № 1/01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът не е ограничен от заявената искова претенция, но не може да се присъди сума,
надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба. В този смисъл съдът може да
приема, че обезщетението е в по-голям размер от предявената претенция.
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че
деянието е осъществено в продължителен период от време и в различен интензитет за
целия процесен период, както и обстоятелството, че ответницата не е преустановила
неоснователните си действия въпреки исканията в този смисъл от страна на ищците.
Действията на ответницата са били непосредствено възприети и от детето на страните,
по отношение на което ищците сочат, а и това обстоятелство не се отрича от
ответницата в проведеното изслушване по чл. 176 ГПК, че последната е изложила в
своя жалба, че детето на ищците е осиновено. При това положение следва да се отчете
и обстоятелството, че от страна на ответницата е нарушена тайната на осиновяването
спрямо детето на страните, което обстоятелство е относимо към преживените от
ищците негативни емоционални и психични преживявания и увеличава техния
интензитет.
С оглед изложеното, съдът приема, че справедливият размер на обезщетение за
ищците следва да бъде в размер на по 800.00 лева за всеки от тях. Исковете са
предявени за 1000.00 лева, поради което следва да бъдат уважени до размер от 800 лв.
и отхвърлени в останалата част.
15
Ищците претендират законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в
съда (л.5 от делото). Въпреки че искането е в протИ.речие с чл.84, ал.3 ЗЗД, то съдът
следва да присъдената лихва така, както е поискана, с оглед диспозитивното начало по
чл.6 ГПК
С оглед изложеното, съдът приема, че Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*,
ап. 55, следва да бъде осъдена да заплати на Ц. Р. Н* – С.А, ЕГН **********, с адрес:
гр. Со*, ап. 53, сумата от 800.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 09.11.2019 г. до 19.05.2022 г. от протИ.правни
действия на ответницата, изразяващи се във вдигане на шум, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2022г., до
окончателното им изплащане, като следва да се отхвърли искът за разликата от
уважената част до пълния предявен размер от 1000 лв., ведно със законната лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2022г., до окончателното
им изплащане, както и за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода
от 09.11.2019 г. до 19.05.2022 г. от протИ.правни действия на ответницата спрямо
ищеца, изразяващи се във вдигане на шум, подаване на неоснователни сигнали до
държавни органи и отправени обидни и заплашителни жестове, на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
Съдът приема, че Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55, следва да
бъде осъдена да заплати на С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53, сумата
от 800.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
периода от 09.11.2019 г. до 19.05.2022 г. от протИ.правни действия на ответницата,
изразяващи се във вдигане на шум, ведно със законната лихва върху сумите от датата
на подаване на исковата молба – 20.05.2022г., до окончателното им изплащане, като
следва да се отхвърли искът за разликата от уважената част до пълния предявен
размер от 1000 лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба – 20.05.2022г., до окончателното им изплащане, както и за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в периода от 09.11.2019 г. до 19.05.2022 г. от
протИ.правни действия на ответницата спрямо ищеца, изразяващи се във вдигане на
шум, подаване на неоснователни сигнали до държавни органи и отправени обидни и
заплашителни жестове, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Насрещната осъдителна претенция съдът приема за недоказана по следните
съображения:
В тежест на ищцата по приетия за съвместно разглеждане насрещен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпяла твърдените неимуществени
вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и протИ.правно поведение на
ответниците, осъществени чрез сочените от ищцата действия. По възражението за
изтекла погасителна давност в тежест на ищцата по насрещния иск е да установи
16
настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В насрещната искова молба е предявена за сумата от 2000 лв., претендирана
солидарно от двамата ответници, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от протИ.правно поведение на ответниците в периода
21.01.2017 г. - 11.11.2022 г., изразяващо се в тормоз от силна музика, крясъци и викове
на ответниците по този иск, тропане и блъскане в имота им и по тръби в жилището на
ответниците.
Установи се в производството от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля Ковачев, че на една от сочените от ищцата по
насрещния иск дата – 20.03.2022 г., за която се твърди, че от имота на ответниците С. и
С.а са се чували викове и крясъци, ответникът по иска С. се е намирал извън
територията на гр. София. От показанията на свидетеля Белберов се установява, че на
28.10.2022г., за която дата се твърди в насрещната искова молба, че за времето от
21:30ч. до 22:10ч. са се чували викове и крясъци от ответниците С. и С.а, последните
са се намирали в гр. С*. Следователно не е било възможно да е осъществил
твърдяните в насрещната претенция действия от ответника С. на 20.03.2022 г. и от
двамата ответници на 28.10.2022г.
За доказване на причинените вреди по делото от страна на ответницата не са
ангажирани доказателства, от които да се установява протИ.правното поведение на
ответниците по насрещния иск.
По отношение претенцията на неимуществени вреди по делото не се установява
ответниците да са имали поведение, с което предизвикват шум, да са се чували
крясъци и викове от имота им, както и да са блъскали и тропали в имота си. С оглед на
това и за ищцата по насрещния иск не би могла да има негативни преживявания във
връзка с твърдяното поведение. Поведението на човек е набор от действия и
бездействия, като доколкото се претендират вреди вследствие на конкретно
определени по време, начин и място на настъпване действия, съставляващи
неправомерно поведение на ответниците, те подлежат на главно и пълно доказване,
като не могат да бъдат презюмирани. Установено по дело е, че ищцата по насрещната
претенция е психически здрава, както и че е изпитвала негативни емоции и
преживявания. Обстоятелството, че ищцата по насрещния иск е подавала жалби в
полицията не установява сочените в насрещната искова молба твърдяни факти и
обстоятелства, като с оглед изричното оспорване от страна на ответниците по този иск,
релевантните за спора факти подлежат на доказване от ищцата по претенцията при
условията на пълно и главно доказване. При липса на доказателства за конкретно
неправомерно поведение на ответниците, насрещният иск на ищцата Б. А* А. срещу
ответниците за репариране на неимуществени вреди е неоснователен и недоказан и
17
като такъв ще следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ето защо предявеният от Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55, срещу
Ц. Р. Н* – С.А, ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53, и С. Б. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Со*, ап. 53, насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл.45, ал.1 ЗЗД
за сумата от 2000 лв., претендирана солидарно от двамата ответници, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от протИ.правно поведение на
ответниците в периода 21.01.2017 г. - 11.11.2022 г., следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователността на насрещния иск с правна квалификация чл.45, ал.1
ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по евентуалното възражение за погасяване на
вземанията по давност.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, всяка страна има
право на съдебни разноски.
Ищците представят списък по чл.80 ГПК (л.248 от делото). Претендират следните
разноски: 80.00 лева - държавна такса (л.24 от делото), 20.00 лева – доплатена
държавна такса (л.89 от делото), както и 450.00 лева - адвокатско възнаграждение (л.6
от делото). Ищците са определили адвокатското възнаграждение в общ размер за
всеки от тях, поради което следва да се приеме, че то е поравно по главните искове. Не
се установява ищците да са сторили разноски по предявените насрещни искове.
От името на ищците е направено възражение за прекомерност. Същото се отнася
само за адвокатското възнаграждение, претендирано от ответницата.
Ответницата представя списък по чл.80 ГПК (л.249 от делото), съобразно който
претендира адвокатски хонорар в размер на 1200.00 лева (л.29 от делото), 80.00 лева -
държавна такса (л.47 от делото), 10.00 лева – за издаване на съдебни удостоверения
(л.82 от делото, л.113 от делото) и 700.00 лева- депозит за експертиза (л.217 от делото).
Съгласно приетото в Определение № 474/28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на
ВКС, при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в
приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в
Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, НМРАВ не следва да се
прилага, тъй като ограничава конкуренцията по чл.101 ДФЕС.
Съдът приема, че заплатеният от ответницата хонорар не съответства на обичая в
практиката и свободният пазар. Възнаграждение в размер на 1200.00 лева е
прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото, и следва да се
определи такова в размер на 400.00 лева по главните искове и 400.00 лева по
18
насрещния иск, на основание чл.78, ал.5 ГПК. Тъй като ответницата е определила
възнаграждението за правна помощ общо, то следва да се приеме, че то е поравно за
защитата по главните искове и насрещния иск. На това основание възражението на
ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.
Съразмерно на уважената част от главните исковете, в полза на всеки от ищците
следва да се пресъдят съдебни разноски за сумата от по 220.00 лева.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата има право на разноски по
главните искове в размер на сумата от 80.00 лева спрямо всеки от ищците.
Доколкото сторените от ответницата разноски за държавна такса и експертиза са
във връзка с предявения насрещен иск, приет от съда да изцяло неоснователен, на
ответницата не следва да се присъждат извършените разходи по насрещните
претенции.
Ето защо Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55, следва да бъде
осъдена да заплати на Ц. Р. Н* – С.А, ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53, сумата
от 220.00 лева, представляващи разноски по настоящото дело гр. д. № 26629/2022 г. на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Со*, ап. 55, следва да бъде осъдена да заплати на С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Со*, ап. 53, сумата от 220.00 лева, представляващи разноски по настоящото гр. д. №
26629/2022 г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ето защо Ц. Р. Н* – С.А, ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53, следва да бъде
осъдена да заплати на Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55, сумата от
80.00 лева, представляващи разноски по настоящото гр. д. № 26629/2022 г. на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, както и С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53,
следва да бъде осъден да заплати на Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55,
сумата от 80.00 лева, представляващи разноски по настоящото гр. д. № 26629/2022 г.
на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55, да заплати на Ц. Р.
Н* – С.А, ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53, сумата от 800.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от
09.11.2019 г. до 19.05.2022 г. от протИ.правни действия на ответницата, изразяващи се
във вдигане на шум, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба– 20.05.2022г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Р. Н* – С.А, ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап.
19
53, против Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55, иск с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част от 800.00 лева до
пълния предявен размер от 1000.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 20.05.2022г., до окончателното им изплащане,
както и за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 09.11.2019 г.
до 19.05.2022 г. от протИ.правни действия на ответницата спрямо ищцата, изразяващи
се в подаване на неоснователни сигнали до държавни органи и отправени обидни и
заплашителни жестове, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55, да заплати на С. Б.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53, сумата от 800.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 09.11.2019 г. до
19.05.2022 г. от протИ.правни действия на ответницата, изразяващи се във вдигане на
шум, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба– 20.05.2022г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53,
против Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55, иск с правна квалификация
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част от 800.00 лева до пълния предявен
размер от 1000.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 20.05.2022г., до окончателното им изплащане, както и за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 09.11.2019 г. до
19.05.2022 г. от протИ.правни действия на ответницата спрямо ищеца, изразяващи се в
подаване на неоснователни сигнали до държавни органи и отправени обидни и
заплашителни жестове, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55,
срещу Ц. Р. Н* – С.А, ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53, и С. Б. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Со*, ап. 53, насрещен иск по реда на чл. 211 ГПК с правна
квалификация чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 2000 лв., претендирана солидарно от
двамата ответници, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от протИ.правно поведение на ответниците в периода 21.01.2017 г. - 11.11.2022 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55, да заплати на Ц. Р.
Н* – С.А, ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53, сумата от 220.00 лева,
представляващи разноски по настоящото дело гр. д. № 26629/2022 г. на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55, да заплати на С. Б.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53, сумата от 220.00 лева, представляващи
разноски по настоящото гр. д. № 26629/2022 г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Р. Н* – С.А, ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53, да заплати
20
на Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55, сумата от 80.00 лева,
представляващи разноски по настоящото гр. д. № 26629/2022 г. на СРС, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 53, да заплати на Б. А.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*, ап. 55, сумата от 80.00 лева, представляващи
разноски по настоящото гр. д. № 26629/2022 г. на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му, по реда на
Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните процесуални
представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа и след
изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21