Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 10                        30 януари 2020 година               Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ДАМЯНОВА

                                                   

При секретаря Пламена Михайлова

В присъствието на прокурора Веселин Якимов

Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 283 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът „Арон логистик“ ООД със седалище в град Разград твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 880 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за адвокатска защита по АНД № 901/2018 г. по описа на Районен съд- Разград и КАНД 139/2018г. по описа на Административен съд- Разград, съобразно които е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 37-0000268/10.05.2018г.,  издадено от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“- Разград. Поради това ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати 880 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2019г. и направените по настоящото дело разноски.

Ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- град София признава иска, но прави възражение за прекомерност на заплатеното в настоящото производство разноски.

Прокурорът дава заключение относно основателността на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С наказателно постановление № 37-0000268/10.05.2018г., издадено от  началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Разград към ИА „Автомобилна администрация, на „Арон логистик“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.96г, ал.1, предл.ІІ от ЗАвтП във връзка с чл.57, ал.5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

Издаденото наказателно постановление е обжалвано пред Разградския районен съд, който го е отменил с Решение № 289/07.08.2018 г. по АНД № 419/2018 г. Решението е отменено с Решение № 137/06.12.2018г. по КАНД № 139/2018г. на Разградския административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от същия съд.

При новото разглеждане с Решение № 158/22.04.2019г. по АНД № 901/2018г. по описа на Разградския районен съд наказателното постановление отново е отменено като незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 23.05.2019г.

Съгласно документите в представените АНД № 419/2018 г., КАНД 139/2018г. и АНД № 901/2018г., в развилото се съдебно производство по оспорване законосъобразността на наказателното постановление дружеството-жалбоподател е било представлявано от адв. А. А. от АК-Варна – приложени пълномощни съответно на л.23, л.14 и л.42 от посочените дела. Съобразно  сключените два договора за правна  защита и съдействие (л.23 и л.14), ищецът и процесуалният му представител са договорили възнаграждение от 440 лева за всяка инстанция. В двата договора изрично е отбелязано изплащането на уговорените възнаграждения в брой.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, тъй като  отмененото наказателно постановление е издадено от  началника на областния отдел „Автомобилна администрация“ – Разград към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Съгласно  чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност. Независимо, че  наказателното постановление, с което се налага глоба по ЗАвтП, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, то представлява  властнически акт, който се издава от административен орган. Въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от  административна дейност.

В конкретния случай се установява по категоричен начин, че  издаденото наказателно постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което претенцията на ищеца се явява допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За възникване на отговорността по ЗОДОВ следва да е налице отменен по надлежния ред акт и реално причинени вреди,  пряко произтичащи от него.

В случая ищецът се е възползвал от субективното си право да обжалва издаденото срещу него наказателно постановление. В развилото се съдебно производство по оспорването му ищецът е използвал правна защита, за която са изплатени възнаграждения в общ размер на 880 лева. Безспорно това представлява вреда, тъй като с плащането  им имуществото на ищеца намалява.

Съдът намира, че този разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Адвокатското възнаграждение е заплатено единствено и само поради необходимостта от адекватна правна защита срещу него. Ето защо разходът е направен именно в резултат на издаването на  незаконосъобразното наказателно постановление и е обусловен от него.

Липсата на процесуална възможност да се упражни претенция за разноски в администативнонаказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия (ТР 2/2009 на ВАС), обуславя извод, че направените от него в хода на производството разходи, приключило с отмяна на акта, с който се налага глоба, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение по чл. 4 ЗОДОВ.

Справедливостта изисква компенсиране на всички настъпили вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразния акт. След като липсва друг способ за обезщетяването им,  общият ред по ЗОДОВ се явява единствен за възстановяването на вредите, претърпени от отмененото постановление.

С оглед изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.  Същият следва да бъде уважен  в пълния размер от 880 лева.

 Върху главницата следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което атакуваното наказателно постановление е отменено- 23.05.2019г., до окончателното й изплащане съобразно разрешението, дадено в т.4 на ТР  от 22.04.2005г. на ВКС.

Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят и направените в това производство разноски- внесената държавна такса- 25 лева и възнаграждение за един адвокат-300 лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- град София да заплати на „Арон логистик“ ООД със седалище и адрес на управление град Разград, ул.“Н.Й.Вапцаров“ № 17, офис 2, ЕИК ********* обезщетение за претърпени от имуществени вреди в размер на 880 (осемстотин и осемдесет) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 419/2018 г. и №901/2018г. по описа на Разградския районен съд и КАНД № 139/2018 по описа на Разградския административен съд, ведно със законната лихва върху  тази сума, считано от 23.05.2019г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- град София да заплати на„Арон логистик“ ООД със седалище и адрес на управление град Разград, ул.“Н.Й.Вапцаров“ № 17, офис 2, ЕИК *********, 325 (триста двадесет и пет) лева разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на  страните.

 

 

 

СЪДИЯ:/п/