№ 131
гр. Ловеч, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20214310200146 по описа за 2021
година
С Наказателно постановление №496542-F537106/******* година, издадено от *******в –
Началник на Отдел „Оперативни дейности“-******* в Централно управление на Национална
агенция за приходите съгласно заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на
АНО №******* год., на основание ******* във връзка с ******* е наложена на „*******, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление : гр.******* бул.“******* представлявано от А. В. Т.
административна санкция – имуществена санкция в размер на ******* лева, на основание *******,
*******.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „*******, който го
обжалва в срок. Моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и наложената с него
имуществена санкция поради малозначителност на нарушението.
С протокол за избор на съдия докладчик от 08.04.2025 год. делото е преразпределено на
съдия Наталия Райкова, тъй като предходния съдия докладчик Галя М. е освободена от длъжност,
считано от 01.04.2025 год.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, но чрез
пълномощника си адв.Л. сезира съда с молба вх.№******* год., в която моли съда да даде ход на
делото в отсъствие не техен представител, ако не са налице процесуални пречки. Моли съда да
уважи жалбата, като отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Счита, че административно наказателната отговорност е погасена по давност, в който смисъл се
позовава на чл.******* във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК.
В условията на алтернативност, ако не бъдат възприети доводите му за изтекла погасителна
давност, то моли да намери приложение хипотезата на чл.28 от ЗАНН, а именно, че констатираното
нарушение, при така описаната фактическа обстановка представлява маловажен случай, тъй като
разкрива признаци за по-ниска обществена опасност от други сходни случаи.
1
Отново в условията на алтернативност, моли съда да измени наказателното
постановление,като намали наложеното административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Ако съдът уважи жалбата и отмени или измени наказателното постановление, то моли за
присъждане и на направените по делото разноски, за което прилага списък на разноските и договор
за правна защита към него.
Ответникът ТД на НАП-*******, редовно призован, се представлява от гл.юрисконсулт Д.
Ханджийска, която пледира съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, като
потвърди в цялост издаденото наказателно постановление. Изтъква, че административно
наказателното производство е протекло правилно и законосъобразно, като е гарантирано правото
на защита в пълен обем във всеки един от етапите. Както АУАН, така и НП са съставени от
упълномощени за това служители и административно наказващ орган. Същите са съставени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН, като не са налице основания за прекратяване на административно
наказателното производство.
Съдът в хода на съдебното следствие е изслушал в качеството на свидетели
актосъставителят и свидетелите по АУАН.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП
относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи :
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел
„Оперативни дейности“-******* в Централно управление на Национална агенция за приходите
съгласно заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №******* год.
Съдът като съобрази обстоятелството, че видно от приложения по делото АУАН №F537106
от 10.02.2020 год., както и процесното НП №496542-F537106/******* год., издадено от *******в –
Началник на Отдел „Оперативни дейност“-*******, нарушението вменено във вина на
жалбоподателя е извършено на 03.02.2020 год., намира, че административно-наказателната
отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК,
приложими по силата на чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на
съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида
и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за
административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за
изключване на наказателното /съответно административно наказтелното/ преследване, следва да
намерят приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване
за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от
довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81, ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което
е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва
да тече нова давност. В настоящият казус административното нарушение е извършено на
03.02.2020 година. От тази дата е започнала да тече и давността за административно наказателно
преследване. С издаването на НП на ******* година давността е била прекъсната и след това е
започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й обаче,съдебният състав преценява,
че към настоящият момент е изтекла абсолютната давност за административно наказателно
2
преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.81, ал.3 във
връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния
нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание
за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административно наказателно производство.
При така изложените съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на
НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, съдът следва да отмени НП и да прекрати административно
наказателното производство.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на
Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие с дата
06.04.2021 год., от който е видно, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 130
лв., както и договор за правна защита и съдействие с дата 27.05.2025 год. за платено договорно
възнаграждение в размер на сумата 400 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1 000 лв.,
възнаграждението е 400 лв. Според чл.9 от Наредбата : „При защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“. В
конкретният случай уговореното и платено възнаграждение е в размер общо на 530 лв., като
предмет на обжалване е наказателно постановление, с който е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на ******* лв., делото действително не представлява
фактическа и правна сложност, но оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в
изготвяне на жалбата и процесуално представителство в две публични съдебни заседания. Ето
защо заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение при тези обстоятелства
се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Затова следва да бъде уважен, в размера, в който е поискан. Съдебно-деловодните
разноски следва да се понесат от ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.6 във връзка с ал.2, т.3 от ЗАНН, чл.84 от
ЗАНН във връзка с чл.334, т.4 и чл.24, ал.1, т.3 от НПК съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №496542-F537106/******* година,
издадено от *******в – Началник на Отдел „Оперативни дейности“-******* в Централно
управление на Национална агенция за приходите съгласно заповед на Изпълнителния директор на
НАП за упълномощаване на АНО №******* год., с което на основание ******* във връзка с
******* на „*******, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление : гр.*******
бул.“******* представлявано от А. В. Т., е наложена административна санкция – имуществена
санкция в размер на ******* лева, за извършено нарушение по *******, *******, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство по НАХД №146/2021 година
по описа на РС-гр.Ловеч.
ОСЪЖДА ТД на НАП-******* да заплати на „*******, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление : гр.******* бул.“******* представлявано от А. В. Т. сумата в размер на 530
/петстотин и тридесет/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд-
гр.Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Ловеч, по реда
на Глава дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4