Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….. ………. 2021
година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно
заседание, проведено на 24.03.2021 г. при участието на секретаря Камелия Александрова сложи
за разглеждане административно дело № 2323/2020
г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във връзка с приложението на
чл. 57, ал.1 т.4 и чл. 57а, ал.1 от същия закон.
Инициирано
е по жалба на Г.Д.Г. *** срещу
Заповед № КС-ПО-1/29.07.2020 г.,
издадена от кмета на район „Аспарухово“ при община Варна, с
която на основание чл. 57а, ал.3
от ЗУТ, е наредено доброволно премахване
преместваем обект - метален фургон, находящ се в североизточната част на ПИ ***по КККР на гр.Варна.
В жалбата са изложени обширно доводи
за незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че не е
собственик на процесния фургон и че не го е поставил върху имота посочен в
заповедта. Счита, че заповедта е издадена при допуснато нарушение на
материалния закон и на процесуалните норми, при неизясненост от фактическа
страна, което съставлява нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като
административния орган не е изпълнил задължението си да установи по безспорен
начин субекта на задължението за
премахване на преместваемия обект. Все в
тази връзка навежда доводи и за
несъответствие на оспорената заповед с изискванията на чл. 59, ал.2, т.4
от АПК. Във връзка с доводите си за неправилно приложение на материалния закон изтъква, че насоченото срещу него
производство е следвало да се образува срещу неизвестен изпълнител съгласно
чл.57а, ал.5 от ЗУТ.
Отделно твърди и неправилна правна
квалификация на обекта като такъв по чл. 56 от ЗУТ, предвид несъответствието му
с легалната дефиниция на §5, т.80 от ДР на същия закон.
Въз основа на изложеното формира
петитум с искане за отмяна на оспорената заповед. Претендират се за присъждане
и разноски.
Ответникът оспорва жалбата, счита я за неоснователна. Твърди, че
металният фургон е поставен в общински имот
без правно основание и без издадено разрешение за поставяне именно от Г.Д.Г.
на 08.07.2020 г., което било видно от съставения от служители на район
„Аспарухово“ констативен протокол от същата дата. Възраженията
на адресата на заповедта не уважил, тъй като според него те не променяли
констатациите по преписката.
В открито съдебно заседание
ответникът чрез процесуалния си представител поддържа това си становище, като пледира оспорената
заповед да бъде оставена в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази
доводите на страните с доказателствата
по делото и с относимата към спора правна уредба, прие следното:
Жалбата
изхожда от активно легитимирана страна,
за която административният акт въвежда конкретно задължение, при неизпълнението на което би породило негативни
последици за правната му сфера, депозирана е в законоустановения срок, поради
което съдът а намира за допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Със заповед № КС-ПО-1/29.07.2020 г. ,
издадена от кмета на район „Аспарухово“ при община Варна на основание чл.57а,
ал.3 от ЗУТ е наредено на Г.Д.Г. *** в качеството му на собственик, в
едноседмичен срок доброволно да премахне
преместваем обект – метален фургон с площ от 17 кв.м., поставен в имот общинска
собственост, представляващ ПИ ***по КККР на гр.Варна. видно от съдържанието на обстоятелствената и
част, установената от кмета на район “Аспарухово“ се обосновава на КА № 14/08.07.2020 г., издаден от служители
на отдел „Контрол по строителството“ при същата администрация. Същият е връчен на Г.Д.Г. ведно с други със
същия характер на 24.07.2020 г.
Оскъдното съдържание на административната преписка съдържа освен
цитирания КА № 14/08.07.2020 г. съставен
на същата дата констативен протокол, заповед № 0508/07.02.2020 г., с която на районните кметове са предоставени
конкретни функции по ЗУТ и депозирано от Г. Г. възражение срещу констативния акт, както и снимков материал.
Основният спор между страните се
концентрира върху отговор на въпроса
дали процесния преместваем обект – метален фургон е собственост на Г.Г.
и от него ли е поставен върху имот общинска собственост.
Видно от
приобщените по делото писмени доказателства, имотът, в който е поставен
преместваемият обект, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед е общинска
собственост и по този въпрос спор между страните не съществува.
Същевременно липсват каквито и да е
доказателства кой всъщност е
фактически осъществилия поставянето на преместваемия обект върху
общинския имот, кога и при какви обстоятелства,
нито такива, които да сочат, че това
е именно Г.Д.Г..
Нито в констативния протокол, нито в КА и в издадената
въз основа на него заповед, е посочен
начина по който е установено и въз основа на какви доказателства е прието, че именно Г.Д.Г. е собственик на
металния фургон. Този въпрос въобще не е изследван от административния орган.
В тази връзка изцяло ирелевантен е фактът, отбелязан в КП от 08.07.2020 г.,
че в близост до процесния имот се намирало МПС, собственост на Г.Г..
Неубедителен е аргументът на ответника, че след като
във възражение Г. направил изявление, че
е поставил металния фургон, то той следва да е адресат на издадената заповед, след като това е отречено по-късно в
депозираната срещу нея жалба и не се потвърждава от други доказателства.
Изложеното налага извод за допуснато съществено
нарушение на императивни процесуални правила при издаване на заповедта –
предмет на съдебен контрол (чл. 35 и чл. 36 от АПК).
Липсата на доказателства, въз основа
на които да е възможен обоснован извод,
че именно посоченото в заповедта
лице е извършител или възложител
на осъщественото поставяне на преместваем обект в имот общинска собственост,
или е негов собственик е отрицателна материалноправна предпоставка, за да му
бъде разпоредено задължение за премахване. Предвид горното незаконосъобразно
административния орган му е вменил неблагоприятните правни последици, свързани
с премахването на преместваемия обект.
С оглед направения коментар съдът
счита оспорената заповед за незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени нарушения и на материалния
закон, което налага нейната отмяна.
При този изход от спора и своевременно направеното
искане от страна на оспорващото дружество за присъждане на сторените по делото
разноски, съдът намира същите за основателни и доказани. Представеният списък
на разноските, според който техният размер възлиза общо на 310 лв., не е
оспорен от процесуалния представител на ответника.
Така мотивиран и на основание 172 ал.2 от АПК,
във връзка с чл. 215, ал.7 т. 4 от ЗУТ съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № КС-ПО-1/29.07.2020 г., издадена от кмета на
район „Аспарухово“ при община Варна,
с която на основание чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, на Г.Д.Г. *** е наредено доброволно премахване
преместваем обект - метален фургон, находящ се в североизточната част на ПИ ***по КККР на гр.Варна – общинска
собственост.
ОСЪЖДА район „Аспарухово“ при община Варна да заплати на Г.Д.Г. ***, ЕГН********** сумата
от 310 лв. (триста и десет лева), предствляващи разноски по делото
Решението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА