М О Т И В И към ПРИСЪДА № 21/28.09.2017 г.
ПО
НОХД № 82/2016г. по описа на Районен Съд
– Раднево.
Обвинението е против подсъдимия: М.М.К., роден на ***г***, живущ ***, български
гражданин, висше образование, икономист на свободна практика, неженен,
неосъждан, ЕГН **********, за това, че на неустановена дата в началото на
м.март 2015г. в гр.Б. в качеството си на пълномощник на „Р. – Д.” ЕООД в кръга
на пълномощното му с цел да набави за „Р. – Р.” ЕАД имотна облага възбудил у В.Д.К.
заблуждение, че представляваното от него дружество е собственик на вагони с
номера 845259401022, 845253340374, 845253340556, 845253340580, 845259400776,
845253340119 и 845253340432 и с договор от 16.03.2015г. сключен между „Р.– Д.”
ЕООД и „А.” ЕООД, представлявано от В.И.В., прехвърлил правото на собственост
върху посочените вагони на последното дружество вместо изпълнение на задължение
на „Р. – Р.” ЕАД към „А.” ЕООД, с което в гр.Р. причинил на „Г. М. Т.” ЕООД
имотна вреда на стойност 28086,70 лева, което е в големи размери- престъпление
по чл. 210, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.
В последното по делото заседание
обвинението е изменено от прокурора, предвид приетата съдебно-счетоводна
експертиза и нова цена на вагоните, представляващи цената на имотната вреда,
като сумата вече е в размер на
47 600 лева. За тази сума и съдът се е произнесъл с присъдата си.
Подсъдимият не се признава за виновен
по предявеното му обвинение. Защитника му адв.К. поддържа становището, че
обвинението не е доказано и моли съда да го оправдае изцяло.
Прокурорът поддържа повдигнатото на
подсъдимия обвинение при фактическа обстановка подробно описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, в хода на съдебното следствие прави
изменение на обвинението относно стойността на имотната вреда и моли съда да му
наложи наказание над средното определено в закона.
В образуваното производство
пред съда е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от „Г. М.
Т.” ЕООД гр.София против подсъдимия М.М.К. за причинени имуществени вреди в
размер на 56 183,40 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.06.2016г.
до окончателното изплащане, както и направените от последния разноски под
формата на адвокатски хонорар, заплатен на повереник-адв.Д.. По време на
пледоарията си адв.Д. призовава съда да осъди подсъдимия да заплати сумата от
47 600 лева, а не претендираната с приетия за съвместно разглеждане
граждански иск. Намаляване на размера на претендираната сума обаче не е
постъпило преди приключване на съдебното следствие и поради това съдът се е
произнесъл до размера на първоначално претендираната такава.
Съдът, като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства прецени поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и становищата на страните, намери за установена следната фактическа
и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимия М.М.К. е роден на ***г***, живущ ***,
български гражданин, висше образование, икономист на свободна практика,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
През 2012г. св.М.А.К. като представител
на полската фирма „P. K. M. M. – K.”, собственост на съпругата му, закупил от „Н. – к.” ООД общо единадесет
товарни вагона с намерението да ги продаде в Република П., където за момента
имало търсене на товарни вагони и части за такива. Конкретно
на 20.03.2012г. св.К. закупил 7бр. вагони с номера 845253340119, 845253340374,
845253340432, 845253340556, 845253340580, 845259400776 и 845259401022, на
12.04.2012г. закупил 2бр. вагони с номера 315253018115 и 315259470898 и на
26.04.2012г. закупил още 2 бр. вагони с номера 315253019907 и 315259470153. За
сделките съответно били съставени фактури /л.24-26/. С оглед техническото им
състояние, вагоните се нуждаели от ремонт, за да бъдат транспортирани до Р П.
Представляващият „Н. – К.” ООД Р. Б. посъветвал св.К. ремонтът на вагоните да
бъде извършен в „Р. Р.” ЕАД. Във връзка с ремонта на вагоните св.К. се свързал със св.Ж.И.В., който към този момент
бил Началник цех „Ремонт вагони и електровози” към „Р. Р.” ЕАД. Св.В. обяснил,
че е необходимо вагоните да бъдат докарани в базата на „Р. Р.” ЕАД в гр.Р.,
след което да бъде извършен оглед на състоянието им и съответно изготвена
оферта за техния ремонт. Транспортирането на единадесетте гореописаните вагона
от гр.Д., където тогава домували, до гр.Р., било осъществено от „Н. – К.” ООД в
периода от 24.04.2012г. до 06.05.2012г., видно от приложените по делото талони
от товарителница на изпращача /л.146-л.156/. След
като от „Ремотекс Р.” ЕАД била изготвена офертата за ремонта на вагоните, св.К.
сметнал, че същата не го удовлетворява. Той се отказал от намерението вагоните
да бъдат ремонтирани и започнал да търси купувач, който да ги закупи във вида,
в който били. През 2014г. св.К. започнал
преговори за продажбата на вагоните с „Г. М. Т.” ЕООД гр.С., представлявано от А.Т.С.
– пълномощник на управителя Я.Г.. На 21.03.2014г. между свидетелите К. и В. бил
подписан протокол относно приемането и предаването на вагоните, в който са
посочени техните номера /л.4/. На 24.03.2014г. всичките 11 вагона били
предадени с приемно-предавателни протоколи от фирма „P. K. M. M. – K.” на „Г.
М. Т.” ЕООД гр.С. /л.7-л.17/. На същата дата била съставена предварителна
фактура за покупко-продажба на вагоните от P. K. M. M. – K.” на „Г. М. Т.” ЕООД
гр.С. /л.6/. С цел изваждане на вагоните от територията на „Р. Р.” управителят
на „Г. М. Т.” ЕООД подал до изпълнителния директор на „Мини М. – изток” ЕАД
молба вагоните да бъдат транспортирани до гара Р. – предавателна, която е обект
на „Мини М. – изток” ЕАД. С локомотив на посоченото дружество на 10.04.2014г.
вагоните били извадени от територията на „Р. Р.” и позиционирани на гара „Р. –
предавателна”. С оглед подадена молба от „Г. М. Т.” ЕООД до „БДЖ – Товарни
превози” ЕООД единадесетте вагона да бъдат транспортирани от гара Р. –
предавателна до гара Л., бил извършен технически преглед на вагоните, при който
се установило, че само четири от тях са
в състояние да пътуват по линиите на националната железопътна инфраструктура
безопасно и без да създават риск за нейното изправно състояние. На 28.04.2014г.
четири вагона с номера съответно 315259470898, 315259470153, 315253018115 и
315253019907 били изкарани на гара Р. за по-нататъшно транспортиране до гара Л.,
а останалите седем вагона останали на гара Р.-предавателна.
На неустановена дата в началото на
м.март 2015г. подсъдимия К. се свързал по телефона със св.В.Д.К. – пълномощник
и съответно представляващ „А.” ЕООД, и му предложил задължение на „Р. – Р.” ЕАД
към „А.” ЕООД да бъде погасено чрез предоставяне на скрап. В хода на
преговорите по сделката подсъдимия К. обяснил на св.К., че се касае за
бракувани жп вагони, собственост на „Р. – Д”. Св.К. се съгласил с предложението
на подсъдимия К..
На
16.03.2015г. в гр.Б.,според прокуратурата и пострадалия и подсъдимия, бил
сключен договор /л.40/ между „Р. – Д.” ЕООД, представлявано от К. и „А” ЕООД,
представлявано от управителя св.В.И.В.,
по силата на който продавачът „Р. – Д.” ЕООД прехвърля на купувача „А” ЕООД
правото на собственост върху седем броя бракувани вагони /скрап/, находящи се
на територията на „Мини М.-изток” ЕАД на гара Р. – предавателна, вместо и в
изпълнение на задължение на свързаното с продавача лице „Р. – Р.” ЕАД, като номерата на вагоните са 845259401022,
845253340374, 845253340556, 845253340580, 845259400776, 845253340119 и
845253340432. По силата на този договор всъщност юридическото лице, чиито представител е
подсъдимия се явява трето задължено лице в полза на купувача, като продава
процесните вагони вместо задължение на „Ремотекс-Р.” ЕАД. Не се спори от никоя
от страните по делото, че договора, който е всъщност правопораждащия юридически
факт е сключен със собственика на фирмата- а именно В. И.В.. Това е и първото сериозно противоречие в обвинителната теза.
Ако има измамено физическо лице, то това е лицето сключило договора, а не
лицето К., който е подписал приемо-предавателния протокол за въпросните вагони.
Още повече, че К. е само пълномощник, упълномощен от В., а не обратното.
Каквото и да се твърди в свидетелските показания и на двамата, дори и да се
приеме, че дейността фактически е била извършвана от К., то по делото е налице един договор, за покупко-продажба,
който е подписан от управителя на дружеството, който сам по себе установява напълно валидна
сделка-покупко-продажба, и съотвтетното имущественото разместване.
Приемо-предавателния протокол е всъщност само следствие от подписването на
договора и не поражда никакви правни последици.
Изхождайки от характера на сделката-
покупко-продажба- същата е с консенсуален характер, т.е. правните последици,
при такива сделки настъпват в момента на постигане на съгласие между страните.
В нашия казус съгласие е постигнато в момента на подписването на договора.
Сделката не е на реално изпълнение, за да настъпи правния ефект на
имущественото разместване в момента на предаването на вещта. Измамения би бил
евентуално В.. Друг е въпроса, че
всъщност сделката е напълно действителна, тъй като осъществената
покупко-продажба от несобственик не прави сделката нищожна, нито
недействителна. Т.е. причинените вреди пострадалия може да си ги търси по
гражданско правен ред по всяко време, доказвайки пред гражданския съд правото
си на собственост върху вагоните.
В обвинителната теза отсъства третиране
на въпроса, че всъщност договора за покупко-продажба няма изискуема от закона
форма за валидност, а само за доказване. Наличието на този договор всъщност не
води до никакво имуществено разместване във фирмата продавач,видно от
счетоводните записвания и не двете фирми. Всъщност много удобно счетоводни
записвания на Р. Д. са абсолютно недостъпни, поради което и не можаха да бъдат
установени от вещото лице И.П.А.. Според приетата съдебно-счетоводна експертиза на А., наличието
на счетоводни записвания преди нарязването на вагоните и в двете дружества –
продавач и купувач не е имало. Отсъстват и фактури, установяващи
действителността на сключения и представен по делото договор от 16.03.2015г. По делото въпреки положените
усилия от съда не се установи нито едно доказателство, установяващо
достоверността на датата на сключването на договора- а именно, че същият е
сключен преди нарязването на вагоните, а не след като нарязването е установено
от органите на РУП Р. и са проведени първите разпити на работниците от „АЛСИ”ЕООД.
От назначената съдебно- счетоводна
експертиза, изпълнена от И.П.А. се установява, че всъщност счетоводните
записвания са осъществени в дружеството на „А.” ЕООД едва на 04.04.2015г.
Данните за извършеното престъпление съгласно докладна записка, разположена на
лист 34 от делото са от 27.03.2015г., когато за справка в Районното управление
на Полицията в град Р. са извикани всички участници във фактическото нарязване
на вагоните. Снети са им обяснения, в резултат на които обяснения навярно са
извършени всички последващи действия от страна на „А” ЕООД. Няма нито едно
обстоятелство, което да установи достоверността на датата на сключването на
договора. Този договор не е отразен в счетоводството на фирмата на същата дата,
а едва през месец април. Още повече, че се извършва само прихващане с неустойка
по договор, който е сключен с трето юридическо лице, а именно „Р. Р.”ЕАД град Р.
Ако пък приемем, че правопораждащия
факт за промяната на владението на
вагоните е не самият договор, а фактическото преминаване на упражняваната
фактическа власт от един на друг, то
действието което е предизвикало промяната на владението на вагоните е
молбата на св. Г.Н., в която той
разпорежда вагоните да бъдат предадени на „А” ЕООД, с ясното съзнание, че такива
вагони, представляваното от него дружество не притежава, и че няма никакво
право да се разпорежда с предаването на фактическата власт върху тях. Но тогава
квалификацията на престъплението би била друга- не измама, а кражба.
На 23.03.2015г. св.Г.Н.Н. в качеството си на
директор и представляващ „Р. Р.” ЕАД депозирал в „Мини М.– изток” ЕАД молба,
домуващите на гара Р.-предавателна вагони с номера 845259401022, 845253340374,
845253340556, 845253340580, 845259400776, 845253340119 и 845253340432 да бъдат
предадени на „А.” ЕООД.
В молбата /л.37/ е посочено, че изброените вагони са собственост на „Р. Р” ЕАД.
И двамата – и подсъдимия К. и Н. са
били наясно, че техните дружества нямат никакви вагони, тъй като към онзи
момент такива вагони не са били част от материалните активи на представляваните
от тях дружества. И двамата са имали пълен достъп до счетоводствата и на двете
дружества.
На 26.03.2015г. св.К. организирал бригада от
работници на представляваното от него дружество, на която било възложено да
отидат до гр.Р. и да нарежат вагоните на части. В периода между 26.03.2015г. и
29.03.2015г. работниците на „А” ЕООД свидетелите Г. В. Д, С. М. С., А. И. Т.,
А. А. А., Д. К. С., П. Р. П. и ръководителят на бригадата Д. Д. К. извършили
нарязването на вагоните на части с техника, собственост на дружеството, в което
работят, след което нарязаното количество метал било транспортирано от гр.Р. с
камион, също собственост на „А.” ЕООД. Така
прокуратурата счита, че формираната от подсъдимия невярна представа у св.К., че
вагоните, предмет на сделката, са собственост на „Р. – Д.” ЕООД, е мотивирало
последния да се съгласи с предложението вагоните във вид на скрап да бъдат
предоставени на „А.” ЕООД срещу погасяване на негово вземане към „Р. Р.” ЕАД. Ако
не беше представен договора от 16.03.2015г. , както и последвалите счетоводни
записвания, прокуратурата може би щеше да квалифицира престъплението като
кражба, или най-малко като унищожаване и повреждане.
На 03.04.2015г. подсъдимия К. подал до
„Мини М. – изток” ЕАД молба, в която уточнил, че в молбата, касаеща предаването
на вагоните на „А.” ЕООД е допусната техническа грешка, а именно, че същите не
са собственост на „Р. Р” ЕАД, а на „Р. – Д.” ЕООД. Тази молба няма никакво
юридическо и фактическо значение, нито за предаването на вагоните, които вече
са били нарязани, нито за осъщественото
имуществено разместване. Тази молба е ирелевантна за целия процес. Но на
нейното съществуване се позовава и Директора на МИНИ”М. Изток”ЕАД град Р.,
незнайно защо и по какви причини, при положение, че към момента, в който той се
е разпоредил за вагоните – тази молба изобщо не е била налична- разпореждането
му от дата-24.03.2015г. Интересно как решението на Директора на Мини „М.
Изток”ЕАД е било съобразено с молба, която е постъпила една седмица след
неговото разпореждане – на 03.04.2015г. Още повече, че видно от писмото на
изпълнителния директор на Мините - на
негово разположение са били и фактурите, установяващи правото на собственост
върху вагоните, както и достатъчно доказателства кой точно е оставил
вагоните на гарата – „Раднево
–предавателна”- а именно пострадалото юридическо лице. Буди недоумение факта на
вземане на решението от изпълнителния директор на МИНИ”М. Изток”ЕАД да предаде владението на вагоните на
юридическо лице, което няма нищо общо нито с тяхната собственост, нито пък е
имало отношение към превозването им до процесната гара през 2014г. Предаването
на вагоните се е осъществило в полза на
представител на „Р. Д.”ЕАД именно
по разпореждане на изпълнителния
директор на МИНИ”М. Изток”ЕАД.
Буди недоумение и факта, че за
процесните вагони и разполагането им на коловози първоначално на „Р. Р.” ЕАД, а
след това на гара „Р.- предавателна” не заплащат никакъв наем от страна на
пострадалото юридическо лице. Вагоните не са оставени и на отговорно пазене от
което и да е юридическо лице. Изхождайки от това, ако счетем, че директора на
МИНИ „М. Изток”ЕАД не е имал задължение да следи чия е собствеността на
вагоните преди да се разпореди с тях в полза на едно или друго юридическо лице-
действието, с което пък той е въведен в заблуждение е на Г.Н. молбата. В нея се
твърди, че вагоните са собственост на „Р. Р.” ЕАД и изхождайки от
обстоятелството, че в Дневника за
извършеното движение през дежурството на гарите
е описано, че тези вагони идват от „Р. Р.” ЕАД – тези две обстоятелства
са били достатъчни, за да се извърши разпореждане с вагоните.
В обвинителния акт
прокуратурата твърди, че подсъдимият
въвел св.К. в заблуждение относно собствеността на вагоните, с цел да набави за
„Р. Р.” ЕАД имотна облага - да бъде
погасено парично задължение на посоченото дружество към „А.” ЕООД, чрез
предоставянето на собствеността върху седем броя вагони, които в действителност
са собственост на „Г. М. Т.” ЕООД. Обстоятелството, че процесните вагони не са
собственост на „Р. – Д.” ЕООД е било известно на подсъдимия К., тъй като те не
фигурират като материален актив на това дружество, освен това не фигурират като
материален актив и на „Р.– Р.” ЕАД. По този начин на собственика на вагоните
„Г. М. Т.” ЕООД била причинена имотна вреда в размер на
47 600 лв. Към м.март 2015г.
минималната работна заплата за Република България, определена с ПМС
№419/17.12.2014г. е била 360 лева. Тъй като стойността на причинената на „Г. М.
Т.” ЕООД имотна вреда е на стойност, надвишаваща стойността на 70 минимални
работни заплати, същата представлява „имотна вреда в големи размери”.
Освен всички гореизброени съображения
съдът намира, че никой не е въведен в заблуждение и поради наличието на
специален регистър за целия Европейски съюз, където са регистрирани всички
вагони и въобще жп съоръжения, където е отразено както техническото състояние
на всеки един вагон, така и на кого принадлежи правото на собственост. Отделен
е въпроса, че има инструкция, според която има редица процедури, за да се
стигне до бракуването на един вагон и изваждането му от гражданския оборот.
Самият факт, че става въпрос за вагон, подлежащ на специална регистрация
предполага, че купувача следва да разполага с официална информация за
състоянието на този вагон. Обстоятелството, че купувача изобщо не е направил
опит да попита тези вагони дали са бракувани и дали са налични протоколите за
брак, предполага отсъствието на каквото и да е заблуждение, в което някой е
въведен. По-скоро със сключване на договори и писането на молби, удостоверяващи
несъществуващо право на собственост върху процесните вещи се прави опит да се
заблудят органите на разследването, за да се имитира съществуването на някакво
правно основание за извършването на дейността по нарязването на вагоните.
Всички останали гласни доказателства
нямат отношение към „въвеждането в заблуждение” на В., поради което и съдът не
ги коментира. Категорично се установи по делото, че вагоните никога не са
принадлежали нито на „Р. Р.” ЕАД, нито на „Р. Д.” ЕАД. Видно от всички писмени
доказателства, приложени по делото, както и от всички назначени и изслушани в
хода на съдебното следствие съдебно-счетоводни и графологични експертизи не е
осъществено прехвърляне на правото на собственост върху вагоните по надлежния
ред, макар и като скраб. Показателна в това отношение е глава шеста на
Инструкция за ремонт на вагони, релсови самоходни специализирани машини и съоръжения с повишена
опасност:
„Глава
шеста
БРАКУВАНЕ НА ВАГОНИ И РССМ
Чл.34. (1) Предложения за бракуване на амортизиран или тежко
повреден подвижен железопътен състав ПЖПС или РССМ се извършва след подробен
технически преглед от комисия, назначена от ръководителя на регионалното
поделение, стопанисващо возилата. За всеки ПЖПС и РССМ, предложен за брак се
попълва протокол по образец Приложение 4 – за вагони и Приложение 5 – за РССМ,
като задължително се описват броя и вида на резервните части, годни за повторна
употреба. Протоколите и предложението за брак заедно със справка от
счетоводството за балансовата и остатъчната балансова стойности на возилата се
изпращат на директора на съответното поделение („ЖПС“, „Електоразпределение“ и
„УДВиК“).
(2) Директорът на съответното поделение
изготвя предложение за бракуване на возилата до Управителния съвет (УС) на ДП
„НКЖИ“.
(3) След вземане на решение за
бракуване, копие от заверените протоколи за брак и копие от решението на УС на
ДП „НКЖИ” за бракуване на возилата, се изпраща от директорите на поделения
„Електроразпределение” и „Управление на движението на влаковете и капацитета” в
поделение „Железен път и съоръжения” за отчисляване от картотеката на подвижния
състав на ДП „НКЖИ” и Националният регистър на возилата в „ИАЖА“ и на органа за
технически надзор за отчисляване на СПО от неговия регистър.
(4) Колоосите и елементи от тях се
бракуват само при доказани с ултразвукова дефектоскопия дефекти, които ги
правят негодни за повторна употреба, или при липса на ресурс за престъргване на
колелата. Протоколите за ултразвукова дефектоскопия са съгласно „Технологична
инструкция ултразвукова дефектоскопия на колооси на релсови самоходни 10 специализирани машини
„ДМ и АГМУ“, „Технологична инструкция за ултразвукова дефектоскопия на колооси
на релсови самоходни специализирани машини „ДГКУ и АДМ“ и „Технологична
инструкция за ултразвукова дефектоскопия на колооси на релсови самоходни
специализирани машини „COMMETI“, „SW 1000“ и „ВД 160“.
(5) Резервните части
годни за повторна употреба, както и бракуваните оси се завеждат в баланса на
съответното регионално поделение по цени, определени от Генералния директор на
ДП „НКЖИ”.
Свидетелските показания на Йоанис Е.Г. също не доказват факти с
правно значение за делото, тъй като той се опита да установи пред съда, че
процесните вагони били на „Ремотекс Раднево”ЕАД, но били изчезнали писмените
доказателства за това. Само някаква жена твърдяла това.
Свидетелските показания на Я.С.С., Я.К.Р., Н.Н.Ж., Г.П.П., С.П.С., Р.М.Д.
установяват единствено и само факта на изпълнение на разпорежданията, издадени
от Изпълнителния директор на МИНИ „М. Изток”ЕАД за предаване на вагоните,
находящи се на „Гара Предавателна” в Р.
на „АЛСИ” ЕООД, както и изпълнение на
подадената от свидетеля Г.Н. молба. Всички тези показания съдът кредитира като
непосредствени и незаинтересовани, но те не допринасят за изясняването на
главния факт по делото. Единственото, което установяват, е че подчинените са
изпълнили разпорежданията на Изпълнителния директор на „МИНИ Марица
Изток”ЕАД А. А. и разпореждането на представляващия „Р. Р.”ЕАД
град Р. Г.Н.- да се предоставят вагоните на работниците на „А.”ЕООД.
Реално подсъдимия не е имал никакви права да се разпорежда с
вещите, предмет на престъплението. Наличието, макар и на усложнени гражданско правни отношения със собствеността
на вагоните не е и не изключва
възможността за извършване на престъпление.
Свидетелските показания на Н. кореспондират с всички
събрани по делото доказателства. Той ясно и категорично пред съда заяви , че не
знае защо е подписал тази молба, в която
се отразяват неверни обстоятелства и факти. Главният счетоводител на „Р.Р.” ЕАД М.П. също установи, че в материалните активи
на дружеството никога не са фигурирали
вагони. Поради което и съдът не дава вяра на показанията на Й. Г. по
отношение на опита му да установи, че правото на собственост върху тези вагони
принадлежи на закупеното от него дружество.
Горната фактическа обстановка се
установи от събраните по делото гласни доказателства, взети в своята взаимна
връзка и зависимост с писмените такива, приложени по досъдебното производство
по опис и тези събрани в хода на
съдебното следствие, както и трите експертизи- две икономически и една
графологична. По установената фактическа обстановка се спори от прокуратурата и
граждански ищец и неговия повереник, които твърдят, че е осъществен състава на
измамата по отношение на свидетеля К..
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
За да е
налице измама както по основният на чл.209 ал.1, така и по някой друг от
квалифицираните състави, отразени в чл.210 или чл.211 от НК, е необходимо да
има действия, свързани с възбуждане, използване или поддържане на вече
възбудено заблуждение от страна на деец в измамено лице, с които в същото да се
създават неправилни представи по отношение на определени факти от
действителността. Тези факти могат да се отнасят до всички обстоятелства,
свързани с основанието или условията, при които измаменото лице, притежаващо фактическата
или юридическата власт върху имущественият предмет, ще извърши акт на такова
разпореждане с него. Чрез последното се стига до неблагоприятно изменение
(имотна вреда) в патримониума било на измаменият лично, било в имуществото на
друго лице, и в резултат на това деецът цели да получи за себе си или за друго
лице имотна облага.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за недоказано, че по описания начин, с деянието си от
субективна и обективна страна подсъдимия М.М.К. е осъществил престъпния състав
на чл. 210, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК. От субективна страна характерно за измамата по чл. 209, ал. І НК е
наличие на пряк умисъл и користна цел у дееца – да набави за себе си или за
другиго имотна облага. И двата признака са необходими за съставомерността на
деянието. Първо съдът счита, че ако изобщо има опит някой да бъде въведен в
заблуждение по отношение на собствеността на вагоните, то това е В., а не К.. И
второ- ако уж измамения беше положил и минимално изискващото се усилие би
установил чия е собствеността на вагоните, от справка в регистъра на
съоръженията на БДЖ или поне да беше
поискал протоколите за брак на съответните
вагони.
Настоящия съдебен състав въз основа на събраните по делото
доказателства и приетата въз основа на тях фактическа обстановка прие, че
подсъдимият М.М.К. не е осъществил признаците на изпълнителното деяние по чл.
209, ал. І НК, като умишлено не е въвел
в заблуждение и е не е поддържал това заблуждение у В.Д.К., поради което и го
оправда.
Основна характеристика на измамата е неправилната
представа на измаменото лице, която е от съществено значение за вземане на
последващите решения- водещи в крайна сметка до настъпването на имотна вреда.
Възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява активност с цел
установяване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението.
Така при липса на спор относно фактите, съдът
не споделя оценката, която прокурорът
прави на тези факти и не споделя правните му изводи за извършено престъпление.
С оглед изводите за това, че не е осъществен
основният състав на престъплението, съдът намира за безпредметно да аргументира
липсата на квалифициращия признак „големи размери”.
С оглед на горните съображения, съдът намира,
че не може да се направи несъмнен извод за това, че подсъдимия М.М.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210,
ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение.
С оглед оправдаването на подсъдимият К. по
така повдигнатото му обвинение, предявеният граждански иск за заплащане на
сумата от 56 183,40 лева, представляваща обезщетение за причинените в следствие
на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането до окончателното издължаване, както и
направените по делото разноски, се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Предвид гореизложените си мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: