№ 424
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000503576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 264793 от 16.07.2021г., постановено по гр.дело № 7752/2021г.
на Софийския градски съд, ГО, 6 състав, са отхвърлени предявените от С. Д. К.
против ЧСИ С. Б. Я. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 30 000 лева, частично
предявена от общо претендиран размер 306 775 лева- обезщетение за причинени
на ищцата имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение
по изпълнително дело № 20128440402076 по описа на ЧСИ Я., ведно с лихвата,
считано от датата на извършената публична продан до окончателното плащане и
С. Д. К. е осъдена да плати на ответника ЧСИ Я. разноски в размер 2 610 лева.
Решението на СГС е постановено при участието на Застрахователно
акционерно дружество „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЗАД „Алианц България”,
ЗД „Евроинс“ АД, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” и „Първа
инвестиционна банка” АД, в качеството им на трети лица помагачи на страната на
ответника.
Въззивна жалба е подадена от С. Д. К., чрез пълномощника адв. Ч. Д., с
оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител сочи, че съдът не е обсъдил нито едно от
въведените от нея основания и представените доказателства. Смята, че от
изложените в исковата молба твърдения и приложените към нея писмени
доказателства категорично се установява, че ответникът ЧСИ Я. е извършил
поредица нарушения при извършване на изпълнителните действия по изп.дело №
1
2076/2012г.-преди да предприеме действия по изпълнението ответникът е
следвало да се увери, че не съществува пречка да се разпореди с процесния имот;
следвало е да съобрази, че върху имота вече е било предприето изпълнение по
изп.дело № 3/2009г. и е наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнението,
предхождаща образуваното изп.дело № 2076/2012г. Смята, че извършвайки
изпълнителни действия по отношение на имота, макар и по друго изп.дело
ответникът заобикаля закона, знаейки, че съществува пречка за принудително
изпълнение. Твърди, че по изп.дело №3/2009г. и по изп.дело № 2076/2012г.
взискател е „Първа инвестиционна банка” АД и както на банката, така и на
ответника ЧСИ Я. е било известно, че е налице висящо исково производство по
гр.дело № 16885/2011г. относно процесния имот. Смята, че взискателят и ЧСИ,
предприемайки действия по принудително изпълнение спрямо имота увреждат
ищцата. Поддържа, че по делото е категорично установено, че ответникът е
изнесъл на публична продан имот, собственост на ищцата, при наличие на
обезпечителна мярка; че със сумите, събрани от публичната продан е погасен
чужд дълг; публичната продан е извършена за цена, която е под данъчната оценка
на имота; взискателят не притежава ипотечно право, а имотът е придобил статут
на несеквестируем по смисъла на чл. 444, т.7 ГПК, като в резултат на посочените
закононарушения ЧСИ е извършил въвод във владение в полза на взискателя в
изпълнението. Предвид това, иска от въззивния съд да отмени атакуваното
решение и вместо това да постанови друго, с което да се уважи, като основателен
предявеният иск. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник С. Б. Я. е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.
Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното
решение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от конституираните, като трети лица
помагачи-„ДЗИ-Общо застраховане” АД, „Първа инвестиционна банка” АД и
„Алианц България” АД са постъпили отговори на въззивната жалба, с които
същата се оспорва, като неоснователна.
Останалите конституирани трети лица помагачи-ЗД „Евроинс” АД и ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп” АД не вземат становище по жалбата.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. Д. К. с искова молба, с която
против С. Б. Я. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 30 000 лева, частично предявена претенция от общо 306 775
лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно
принудително изпълнение, ведно с лихвата, считано от датата на извършената
публична продан до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, във връзка с договорни отношения между
2
ищцата и „Първа инвестиционна банка” АД, в полза на банката била учредена на
19.11.2003г. законна ипотека, а през 2004г. и договорна ипотека върху собствен на
ищцата недвижим имот в гр.*** на ул. *** № 46, представляващ апартамент №
5,6, на две нива, на 4 етаж с площ 141,40 кв.метра. Твърди се, че законната
ипотека от 2003г. била учредена като обезпечение по договор за банков кредит от
18.11.2003г., по който ищцата била кредитополучател, а втората-договорната
ипотека, била учредена за обезпечаване на чужд дълг във връзка с договор за
банков кредит от 19.07.2004г., сключен между „ПИБ“АД и „Юпитер лизинг“
ООД.
Ищцата твърди, че ПИБ АД се снабдила с изпълнителни листове по реда на
чл. 417 ГПК, по които протекли искови производства по чл. 422 ГПК и по описа
на ЧС. ЯК. било образувано изп.дело №3/2009г. с взискател „ПИБ” АД и длъжник
„Юпитер Лизинг” АД, като изпълнението било насочено срещу имоти на ищцата.
Твърди, че по описа на ЧСИ било образувано и изп.дело № 76/2012г. с взискател
„ПИБ”АД и длъжник С.К.. Сочи, че тъй като не била участвала в производството
по чл. 422 ГПК по иска на банката против „Юпитер Лизинг” АД, ищцата в
качеството си на ипотекарен длъжник предявила против „ПИБ”АД отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК във вр. с чл. 179 ЗЗД, за установяване, че в
полза на банката не съществува ипотечно право по отношение на притежавания от
ищцата недвижим имот и в СГС било образувано гр.дело № 16885/2011г., което
приключило успешно за ищцата и съдът постановил заличаване на договорната
ипотека, учредена с нот.акт № 23, том III, рег. № 5002, дело № 346/2004г. Сочи, че
преди предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 124 ГПК, състав на
САС по гр.дело № 3577/2011г. допуснал обезпечение на бъдещия отрицателен
установителен иск, чрез спиране на изпълнението по изп.дело №3/2009г., но
въпреки това ответникът ЧСИ Я. предприел изпълнителни действия по отношение
на недвижимия имот, собственост на ищцата по новообразувано изп.дело №
2076/2012г. Твърди, че това наложило ищцата да поиска издаването на нова
обезпечителна заповед. Сочи, че за изложените обстоятелства, включително и за
положителното решение по гр.дело № 16885/2011г. ЧСИ Я. бил надлежно
уведомен, но въпреки това предприел незаконосъобразни действия по двете
изпълнителни дела, въпреки спирането на изпълнението. Поддържа също, че още
към датата на образуване на изпълнително дело № 2076/2012г. ответникът е знаел
за определението на САС по гр.д.№ 3577/2011г. за спиране на изпълнението до
приключване на производството по гр.дело № 16885/2011г., но въпреки това на
09.08.2012г. съставил протокол за опис и оценка на процесния имот; на
05.10.2012г. насрочил публична продан от 08.10.2012г. до 08.11.2012г.; на
14.01.2013г. насрочил нова публична продан от 26.01.2013г. до 26.02.2013г.; на
01.03.2013г. извършил публична продан, в която единствен участник бил
взискателят „ПИБ“ АД, който придобил имота на смешната цена 144 000 лева при
пазарна цена 400 000 лева и данъчна оценка в размер 220 047,90 лева към
29.05.2012 г. Ищцата твърди, че не била уведомена валидно за нито едно от
извършените изпълнителни действия, както и че тези действия били извършени
преди постановяване на съдебния акт по реда на чл.422 ГПК, с който е редуциран
дълга, като съдебният изпълнител е следвало да съобрази това обстоятелство.
Твърди, че незаконосъобразните действия на ЧСИ са продължили и след като
обезпечителните мерки са отменени, както и че с разпределението на постъпилата
сума по изп.дело № 2076/2012г. ЧСИ Я. погасил чуждо задължение. Според
ищцата, тъй като на 23.04.2019г. е заличена ипотеката върху имотите, нейна
3
собственост, банката не е обезпечен кредитор, а процесният имот е
несеквестируем. Сочи, че въпреки това на 03.06.2019г. й било връчено съобщение,
че на 17.06.2019г. от 10 часа ще бъде направен въвод във владение. Предвид
всичко изложено ищцата поддържа, че в резултат на незаконосъобразните
действия на ответника, който се разпоредил с неин собствен имот, който е
несеквестируем, в нарушение на наложените обезпечителни мерки и плащайки
чуждо задължение в размер на 135 720,97лева, каквото тя няма, са й причинени
имуществени вреди, които иска да бъдат обезщетени.
В срока за отговор на исковата молба ответникът С. Б. Я. оспорва
предявения иск по основание и размер. Сочи, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността му като частен съдебен изпълнител, тъй като не е
налице неправомерно поведение, причинена вреда, причинна връзка между
поведението и вредата и вина. Твърди, че по изпълнителните производства не са
предприемани изпълнителни действия от момента на спиране до момента на
възобновяване. Сочи, че с влязлото в сила решение на СГС, постановено по
гр.дело № 16885/2011г., съдът единствено е признал за установено, че не
съществува ипотечно право на ПИБ АД по договор за ипотека по нотариален акт
№ 23, том ІІІ, рег.№ 5002, дело № 346/2004г. за заплащане на част от главницата
по договор за овърдрафт до сумата 700 000 лева, като всички останали искове са
били отхвърлени. Оспорва твърдението на ищцата, че след влизане в сила на това
решение процесният имот станал несеквестируем, като сочи, че дори и към
момента на влизане в сила на постановлението за възлагане, не са налице
основания да се счита, че имотът е бил несеквестируем, тъй като по отношение на
същия са били налице две ипотеки-договорната ипотека по нотариален акт № 23,
том ІІІ, рег.№ 5002, дело № 346/2004г., по отношение на която е прието от съда, че
не съществува ипотечно право само за опредена част от вземането, за която е била
учредена и законната ипотека с рег. № 254030/19.11.2003г., том 008, акт №
172/2003г., като същата е заличена по молба на ищцата на 24.04.2019г., поради
изтичане на 10-годишния срок от датата на вписване на ипотеката. Твърди, че
независимо от заличаването, дори да се приеме, че срокът на ипотеката е изтекъл
на 19.11.2013г., то към тази дата публичната продан по изпълнително дело №
2076/12г. е вече приключила и с протокол от 01.03.2013г. за купувач на имота е
обявена ПИБ АД. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
имуществената отговорност и претендираното вземане за обезщетение.
Конституираните по делото, като трети лица помагачи „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, ЗАД „Алианц
България” АД, ЗД „Евроинс” АД и „Първа инвестиционна банка” АД, чрез
процесуалните си представили, оспорват предявения иск, като неоснователен.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, че във връзка със сключен между „Първа
инвестиционна банка” АД и С. Д. К. договор за банков ипотечен кредит от
18.11.2003г. за сумата 130 000 евро, в полза на банката е учредена законна
ипотека върху недвижими имоти, собственост на К. - апартамент № 5,6, намиращ
се в жилищна сграда на ул. *** №46 с площ 141,40 кв.м и студио, намиращо се в
подпокривното пространство на топлата връзка между блок А и блок Б с площ 45
4
кв.метра.
На 20.07.2004г. с нотариален акт № 23, том III, рег. № 5002, дело № 346 от
2004г. на нотариус с рег. № 260 на НК, в полза на „Първа инвестиционна банка”
АД е учредена договорна ипотека върху подробно описани недвижими имоти, в
това число и върху имоти, собственост на К.- апартамент № 5,6, намиращ се в
жилищна сграда на ул. *** №46 с площ 141,40 кв.м и студио, намиращо се в
подпокривното просранство на топлата връзка между блок А и блок Б с площ 45
кв.метра, за обезпечаване на вземане на банката по договор за предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка, сключен с „Юпитер Лизинг” ООД за сумата
6 500 000лева.
По молба на „ПИБ”АД и въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен
лист от 29.09.2008г. по ч.гр.д. № 28305/2008г. на СРС, 39 състав, по описа на ЧС.
ЯК. е било образувано изп.дело № 20098440400003 против длъжника „Юпитер
Лизинг” ООД за вземания на банката по договора за овърдрафт от 19.07.2004г. в
размер 5 901 544,09 лева, обезпечени и с имоти на ищцата К., която в
изпълнителното производство е имала качеството на ипотекарен длъжник,
ипотекирала свое имущество за удовлетворяване вземанията на Банката от
длъжника „Юпитер Лизинг“ ООД. По това изпълнително дело, на 29.09.2011г.
ЧСИ Я. е изготвил протокол за опис и оценка на апартамент № 5,6 и студиото,
намиращи се в сградата на ул. *** № 46 и е насрочил публична продан.
Междувременно с влязло в сила на 05.05.2012г. решение № 76 от
21.04.2010г. по гр.дело № 83/2009г. на БлОС е признато за установено по иск на
ПИБ АД с правно основание чл. 422 ГПК, че ответникът „Юпитер Лизинг” ООД
дължи на банката по договор от 19.07.2004г. за овърдрафт по разплащателна
сметка главница в размер 5 901 544,09 лева, ведно със законната лихва, считано от
16.09.2008г. до окончателното погасяване на главницата, както и сумата 236
061,76 лева деловодни разноски.
По искане на С.К., с определение № 2015 от 07.11.2011г., постановено по
ч.в.гр.д. № 3577/2011г. на САС, ГК, 4 състав, е допуснато обезпечение на бъдещия
отрицателен установителен иск, който С. Д. К. е възнамерявала да предяви против
„ПИБ“ АД, чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 20098440400003 по
описа на ЧСИ Я., при внасяне на парична гаранция 24 000 лева и е издадена в
полза на К. обезпечителна заповед.
На 08.12.2011г. С.К. е предявила против ПИБ АД главни и евентуални
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 171 ЗЗД, във вр. с чл. 179
ЗЗД и чл. 110 и сл ЗЗД и в СГС е било образувано гр.д.№ 16885/2011г. по описа на
І ГО, 5 състав. Производството по това дело е приключило с влязло в сила на
10.03.2017г. решение № 509 от 24.01.2017г. на СГС, І ГО, 5 състав, с което е
признато за установено по предявения евентуален отрицателен установителен иск,
на основание на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 179 от ЗЗД и чл. 110 и сл. от ЗЗД, че не
съществува ипотечно право на „ПИБ“АД по договор за ипотека по нот.акт № 23,
том ІІІ, рег. № 5002, дело № 346/2004г. на нотариус М.И., вписан в Служба
вписвания с акт № 77, том ХІХ, дело 22688, по отношение на задължението за
заплащане на част от главницата по договор за овърдрафт от 19.07.2004г. до 700
000 лева, лихва върху тази сума от 16.12.2005г. до изплащането й, върху
апартамент № 5,6, намиращ се в гр.***, район ***, ул. „***” № 46, на ет.4, с обща
застроена площ 141,40 кв.м, и студио в подпокривно пространство на топла
връзка между блок А и блок Б с обща площ 45 кв.м, поради погасяване на
5
обезпеченото задължение за част от главницата в размера 700 000 лева и лихва
върху нея от 16.12.2005г., по давност и е постановено частично заличаване на
вписаната договорна ипотека, учредена с нот.акт № 23, том ІІІ, рег. № 5002, дело
№ 346/2004г. на нотариус М.И. върху описаните имоти, в частта за изпълнението
на задължение за заплащане на сумите по договор за овърдрафт от 19.07.2004г.
за част от главницата до сумата 700 000 лева и лихва върху тази главница,
считано от 16.12.2005г. до плащането й, за които е издаден изпълнителен лист по
дело № 011296/2005г. на Софийския районен съд, 62-ри състав. Всички останали
предявени искове от К. са отхвърлени, като неоснователни.
На 13.04.2017г. въз основа на влязлото в сила решение, ипотеката, учредена с
договор за ипотека по нотариален акт № 23, том ІІІ, рег. № 5002, дело №
346/2004г. на нотариус М.И., вписан в Служба вписвания с акт № 77, том ХІХ,
дело 22688 е частично заличена.
Във връзка с подадено от ПИБ АД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК на 14.01.2009г. по гр.д. № 42534/2008г. Софийският
районен съд, 36 състав, е издал в полза на банката против С.К. заповед за
изпълнение на парично задължение и е разпоредил издаване на изпълнителен
лист. Изпълнителният лист против К. е издаден на 20.01.2009г. за сумата 110
923,17 евро главница по договор за кредит от 18.11.2003г.; за сумата 21 542,72
евро-лихва за периода от 21.02.2007 г. до 05.12.2008 г., сумата 5 650,31 евро-лихва
за периода от 21.02.2007г. до 05.12.2008г. и законната лихва върху главницата,
считано от 05.12.2008г. до изплащане на вземането, сумата 5 400,88 лева за
държавна такса и 3040,44 лева за юрисконсултсто възнаграждение.
Установява се, че длъжникът С.К. е подала възражение против така
издадената заповед за изпълнение и в СГС е било образувано по иск на банката с
правно основание чл. 422 ГПК, гр.дело № 14417/2012г., което е приключило с
влязло в сила на 27.02.2017г. решение, с което е признато за установено, че С.К.
дължи на ПИБ АД по договор за банков кредит от 18.11.2003г. главница в размер
110 923,17 евро, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2008г., като
претенцията на банката е отхвърлена за сумата 27 148,03 евро-просрочени
договорни и наказателни лихви за периода от 21.02.2007г. до 05.12.2008г., поради
погасяването й по давност.
Междувременно на 04.07.2012г. ПИБ АД е поискала от ЧСИ Я., въз основа
на изпълнителния лист от 20.01.2009г. да образува против К. изпълнително
производство и по описа на ЧСИ е било образувано изп.дело № 20128440402076.
Взискателят е поискал да бъдат извършени опис и оценка, както и да бъде
проведена публична продан на ипотекирани в полза на Банката недвижими имоти-
апартамент № 5,6 на две нива и студио, намиращи се на ул. „***“ в гр.София.
От приобщеното по делото копие от изп.дело № 2076/2012г. по описа на ЧСИ
Я. се установява, че на 01.08.2012г. на К. е връчена покана за доброволно
изпълнение, с която е уведомена, че съдебният изпълнител насрочва опис и
оценка на процесните имоти за 09.08.2012г. от 09,30 часа; на 06.08.2012г. е
вписана възбрана върху имотите по искане на ЧСИ Я.; описът е извършен на
09.08.2012г. в 9,30 часа и е отразен в протокол за опис и оценка от 09.08.2012г.;
достъп до имота е осигурен от сина на К. - Ю. В. И.; на 13.08.2012г. К., чрез
пълномощника си адв. Д. е получила копие от протокола за опис.
По изп.дело № 2076/2012г. ЧСИ Я. е назначил техническа експертиза,
6
изготвена от вещото лице инж. П. Я., според заключението на която пазарната
стойност на имота общо-земя, сграда и подобрения е в размер 240 000 лева.
Съдебният изпълнител Я. е назначил публична продан на имотите в периода
от 08.10.2012г. до 08.11.2012 г., при начална цена 180 000 лева. По молба на
взискателя от 10.01.2013г., ЧСИ е назначил втора публична продан, а по молба от
27.02.2013г. на „Макроадванс” АД е присъединил това дружество като взискател
по изп.дело № 2076/2012г.
Установява се, че в периода от 28.10.2013г. до 28.02.2013г. е проведена втора
публична продан при начална цена 144 000 лева, като на 01.03.2013 г. с протокол
взискателят ПИБ АД-единствен участник в проданта, е обявен за купувач на
имотите за сумата 144 000 лева; на 04.03.2012г. ЧСИ е издал постановление, с
което имотите са възложени на взискателя ПИБ АД.
Междувременно по молба на К. с правно основание чл. 389 ГПК, с
определение от 23.11.2012г. по гр.д.№ 16885/2011г. Софийският градски съд, І ГО,
5 състав е допуснал обезпечение на предявения от К. против ПИБ АД иск, спиране
на изпълнението по изп. дело № 2076/2012г. по описа на ЧСИ Я. при условията на
парична гаранция, вносима от молителката в размер 24 000 лева. След обжалване
от К. на размера на определената гаранция, с определение № 471/22.02.2013г. по
ч.гр.д.№ 680/2013г. САС, 10 състав, е отменил определението на СГС в частта, с
която е определена гаранция в размер над 10 000 лева и на 07.03.2013г. е издадена
в полза на К. обезпечителна заповед за спиране на изп.дело № 2076/2012г.
На 11.03.2013г., въз основа на обезпечителната заповед ЧСИ Я. е спрял
изпълнителното производство и в периода от 11.03.2013г. до 16.05.2018 г. по
изп.дело № 2076/2012г. не са извършвани изпълнителни действия.
На 16.05.2018г. ПИБ АД е представила пред ЧСИ Я. препис от определение
от 02.02.2018г. на СГС, ІГО, 5 състав, постановено по гр.д.№ 16885/2011г., с което
е отменено определението от 23.11.2012г., с което е допуснато обезпечение на
иска, чрез спиране на изп. дело № 2076/2012г.
На 18.05.2018г. съдебният изпълнител е възобновил изпълнителното дело и
на 28.05.2018г. с разпореждане е насрочил разпределение за 08.06.2018 г. от 15
часа. На 28.05.2018г. е извършено разпределение.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че С.К. е
обжалвала извършването на публичната продан и постановлението за възлагане, с
което имотите, собственост на длъжника К. са възложени на взискателя ПИБ АД.
Обжалвала е и изготвеното разпределение, като с влязло в сила на 20.02.2019г. е
оставена без разглеждане жалбата на К. против извършената в периода от
28.01.2013г. до 28.02.2013г. публична продан; оставена е без уважение жалбата й
против постановлението за възлагане на имота от 04.03.2013г.; отменено е
изготвеното от ЧСИ разпределение на сумата 144 000 лева и същата е
разпределена от съда по нов начин.
На 17.06.2019г. по изп.дело № 2076/2012г. ЧСИ Я. е въвел във владение на
процесните имоти купувачът на публична продан ПИБ АД, като К. е обжалвала
това изпълнително действие на съдебния изпълнител и с определение от
28.02.2020г. постановено по ч.гр.дело № 10856/2019г. Софийският градски съд,
ТО, VI-11 състав, е оставил жалбата без разглеждане.
В първоинстанционното производство е допусната и приета СТЕ, изготвена
от вещото лице Н. М., според заключението на която пазарната стойност на към
7
01.03.2013г. на продадения на публична продан недвижим имот е 306 775 лева, а
към 12.06.2019г.-датата на предявяване на иска, е 413 639 лева.
В откритото съдебно заседание пред СГС експертът М. е обяснил, че е
изчислил пазарната цена на имота според продадените имоти от брокерските
агенции и е извършил проверки на реално сключени сделки.
След оспорване на заключението от страна на процесулания представител на
ответника Я., в първоинстанционното производство е допусната и приета
повторна СТЕ, изготвена от вещото лице Ж. Г., от чието заключение се
установява, че към 01.03.2013г. реалната пазарна цена на продадения на публична
продан недвижим имот-апартамент и студио е 235 189 лева, а към датата на
подаване на исковата молба в съда през 2019г. реалната пазарна цена е 335 424
лева. Вещото лице е изчислило също, че към датата на изготвяне на оценката по
изп.дело през 2012г. пазарната стойност на имота е 265 671 лева.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 441 ГПК, във вр. чл. 74
ЗЧСИ, във вр. чл. 45 ЗЗД е специфична деликтна отговорност, която се реализира
при противоправни действия/бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда, причинена
при изпълнение дейността на ЧСИ, причинна връзка и вина, която се предполага
до доказване на противното. Противоправността, като елемент от фактическия
състав на вземането за обезщетение се състои в процесуална незаконосъобразност
на действията или бездействията на ЧСИ и се преценява от съда по деликтния иск,
независимо от това дали те са били обжалвани и ако са били, дали са били
отменени или жалбата е оставена без уважение. Частният съдебен изпълнител
дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразното действие или бездействие. Преки са вредите, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от увреждането. Пряка
означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното
действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. В този смисъл решение
№ 128/06.12.2021г. по гр. д. № 2374/2020г.на IV ГО на ВКС. Принудителното
изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е
удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително
изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон.
В случая ищцата твърди и се домогва да докаже, че са й причинени
имуществени вреди, в резултат на извършени от ответника ЧСИ Я.
незаконосъобразни действия, изразяващи се в изготвяне на опис, оценка и
извършване на публична продан на собствени на К. имоти, въпреки наложени
обезпечителни мерки, чрез спиране на изпълнението до приключване с влязло в
сила решение по гр.дело № 16885/2011г.; че съдебният изпълнител е продал имот,
собственост на ищцата, който е несеквестируем, тъй като действието на
наложената върху имота законна ипотека е изтекло към 19.11.2013г., поради
изтичане на 10 годишния срок, както и поради това, че с влязло в сила решение е
заличена вписаната договорна ипотека; че имотът е продаден на цена значително
по-ниска, както от пазарната цена на имота към 29.05.2012г., така и под данъчната
му оценка; че по изп.дело № 2076/2012г. съдебният изпълнител е погасил чуждо
задължение в размер 135 720,97 лева, а не задължения на К..
Въззивният съд намира, след съвкупен анализ на обсъдените писмени
8
доказателства, че по делото не се установиха незаконосъобразни действия/
бездействия на съдебния изпълнител, в резултат на които за ищцата да са
настъпили имуществени вреди.
Спирането на изпълнителното производство от страна на съда прегражда
правото на съдебния изпълнител да осъществява каквито и да е изпълнителни
действия във връзка с процесното вземане, освен предприемането на мерки по
обезпечаването му. След като е издаден съдебен акт за спиране на изпълнителното
производство, той изцяло обвързва органа по принудителното изпълнение.
Спирането осуетява извършването на изпълнителни действия, включително и
разпределянето на постъпили по сметката на съдебния изпълнител суми,
доколкото, въпреки че не е действие по прилагане на изпълнителен способ,
изплащането им представлява същинска реализация на правото на принудително
изпълнение.
В конкретния случай се обсъди вече, че след представяне на обезпечителната
заповед, издадена в полза на К. по ч.гр.дело № 3577/2011г. на САС, 4 състав,
ответникът Я., действащ като ЧСИ, е спрял образуваното по негов опис изп.дело
№ 3/2009г. за вземането на взискателя „ПИБ“АД от длъжника „Юпитер Лизинг“
АД в размер 5 901 544,09 лева, по което ищцата К. е имала качеството ипотекарен
длъжник (с договорната ипотека от 2004г. е ипотекирала свои недвижими имоти в
полза на банката за задължението на „Юпитер Лизинг“ ООД по договор за
овърдрафт от 2004г.).
Обсъди се и, че изп.дело № 2076/2012г. с взискател „ПИБ“АД и длъжник
С.К. за вземане в размер 110 923,17 евро, по което банката е насочила
принудителното изпълнение върху ипотекирани в нейна полза със законната
ипотека от 2003г. недвижими имоти, е било спряно на 11.03.2013г., когато
съдебният изпълнител е бил уведомен за издадената в полза на ищцата
обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 680/202013г. на САС, ГО, 10 състав. Тази
обезпечителна заповед е имала действие до 16.05.2018г., когато по
изпълнителното дело е представено влязлото в сила определение от 02.02.2018г.
по гр.дело № 16885/2011г. по описа на СГС, по силата на което обезпечението е
било отменено. Следователно към 01.03.2013г. когато взискателят „ПИБ“ АД е
обявен от ЧСИ Я. за купувач на имотите и към 04.03.2013г. когато ЧСИ е издал
постановлението за възлагане, изпълнителното производство по изп.дело №
2076/2012г. все още не е било спряно и извършените до 11.03.2013г. от ЧСИ
изпълнителни действия по изпълнителното дело са законосъобразни.
Постановената от съда забрана да се извършва разпределение на сумата 144 000
лева е спазена от ЧСИ, доколкото същият е извършил разпределението на
28.05.2018г., след възобновяване на изпълнителното производство.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че предприемайки
изпълнителни действия по отношение на имотите, макар и по друго изп.дело
ответникът е заобиколил закона, знаейки, че съществува пречка за принудително
изпълнение върху тях, с оглед спирането на изп.дело № 3/2009г., въз основа на
издадената в нейна полза обезпечителна заповед по ч.гр.дело № 3577/2011г. на
САС, 4 състав.
Посочи се вече, че спирането на изпълнителното производство от страна на
съда забранява на съдебния изпълнител да осъществява каквито и да е
изпълнителни действия по спряното изпълнително дело. Изясни се, че в случая
става въпрос за две изпълнителни производства, образувани по описа на ЧСИ Я.,
9
като другото общо между изп.дело № 3/2009г. и изп.дело № 2076/2012г. е и че
взискател по тях е Първа инвестиционна банка АД и че вземанията на банката по
договора от 18.11.2003г. за ипотечен кредит и и по договора за овърдрафт от
19.07.2004г., предмет на двете изпълнителни дела, са обезпечени с едни и същи
имоти, собственост на К., върху които са учредени в полза на банката съответно
законната ипотека от 2003г. и договорната ипотека от 2004г. Въззивният съд
напълно споделя становището на състава на СГС, че допуснатото с определението
от 07.11.2011г. по ч.в.гр.д. № 3577/2011г. по описа на САС, ГК, 4 състав,
обезпечение, чрез спиране на изп.дело № 20098440400003 по описа на ЧСИ Я., не
обвързва по никакъв начин съдебния изпълнител и действията му по изп.дело №
2076/2012г. Обстоятелството, че принудителното изпълнение по двете
изпълнителни дела е насочено върху едни и същи имоти, собственост на К., също
не задължава съдебния изпълнител да съобразява спирането на едното изп.дело и
да не провежда изпълнителни действия по другото. Ответникът Я., действащ като
ЧСИ, не е извършил действия извън установените от закона рамки, в разрез със
законова разпоредба или заобикаляйки закона. Отделно от това следва да бъде
посочено, че допуснатите от съда обезпечения, чрез спиране на изп.дело
№3/2009г. и на изп.дело № 2076/2012г. обезпечават единствено отрицателния
установителен иск на К., предявен срещу „ПИБ“АД, на основание на чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 179 от ЗЗД и чл. 110 и сл. от ЗЗД, че не съществува ипотечно право
на банката по договора за ипотека от 2004г. Резултатът от проведеното
производство по този отрицателен установителен иск, не касае и не може да
повлияе на вземането на „ПИБ“ АД по договора за ипотечен кредит от 2003г.
сключен с К. и предмет на принудително събиране по изп.дело № 2076/2012г., тъй
като дори и отрицателният установителен иск на К. да беше уважен изцяло, то
вземането, чието принудително събиране се осъществява по изп.дело №
2076/2012г. си остава обезпечено с учредената в полза на банката през 2003г.
законна ипотека.
Предвид изложеното, не се установиха твърдените от ищцата
незаконосъобразни действия извършени от ответника във връзка с постановеното
от съда спиране на изпълнителните дела.
Не се установи по делото и твърдението, че ЧСИ Я. е изнесъл на публична
продан и продал несеквестируем недвижим имот. Несеквестируемостта забранява
осребряването на имуществото, което законът включва в минимално
необходимото за обезпечаване на жизнения стандарт на длъжника.
По делото се посочи многократно, че по двете изпълнителни дела
взискателят ПИБ АД е ипотекарен кредитор, по отношение на който не може да се
противопостави несеквестируемостта на имота, когато изпълнението по висящия
изпълнителен процес е насочено върху ипотекирания имот-чл. 445, ал.1 ГПК.
Постъпилите при извършената по изп.дело № 2076/2012г. публична продан суми
са послужили за удовлетворяване на вземането на ипотекарния кредитор, т. е.
погасено е задължение към взискател с привилигировано от закона вземане,
поради което ищцата не е претърпяла имуществена вреда от продажбата на имота
в посочения размер. Такава вреда тя би могла да търпи, ако със сумата от
продажбата на имота бе удовлетворено вземане на взискател, който е
хирографарен кредитор, по отношение на който важи забраната за
несеквестируемост на имота. Следва да бъде посочено, че ищцата доброволно е
ипотекирала имота за обезпечение на свое задължение по договор за кредит от
10
2003г. с първа по ред законна ипотека, както и е учредила втора по ред ипотека-
договорната ипотека, за обезпечение на чужд дълг. По този начин К. доброволно
се е лишила от закрилата по чл. 444 ГПК–поради което и имотът, срещу който е
било насочено изпълнението, не е несеквестируем (чл. 445, ал. 1 ГПК). Влязлото в
сила решение, постановено по гр.дело № 16885/2017г., с което е признато за
установено, че не съществува ипотечно право на „ПИБ“АД по договор за ипотека
от 2004г., по отношение на задължението за плащане на част от главницата по
договор за овърдрафт от 19.07.2004г. до 700 000 лева, върху недвижимите имоти,
собственост на ищцата, поради погасяване на обезпеченото задължение за част от
главницата в размера 700 000 лева и е постановено частично заличаване на
вписаната договорна ипотека от 2004г. върху описаните имоти, в частта за
изпълнението на задължението за плащане на сумите по договор за овърдрафт от
19.07.2004г. за част от главницата до сумата 700 000 лева, не променя направения
извод, тъй като вписаната в полза на банката договорна ипотека е заличена само
частично, като за обезпечение на сумата 5 901 544,09 лева договорната ипотека от
2004г. е продължила действието си. Направеният извод за секвестируемост на
имотите не се променя и от установеното по делото обстоятелство, че на
23.04.2019г. е заличена учредената в полза на банката законна ипотека от 2003г.,
доколкото към 01.03.2013г. - датата на публичната продан на ипотекираните
имоти законната ипотека е била валидна и към 01.03.2013г. процесните имоти са
били секвестируеми. Дори да се приеме, че законната ипотека е заличена на
19.11.2013г., както твърди К., с изтичане на десетгодишния срок от вписването й,
то процесните имоти са продадени преди тази дата. Предвид изложеното не е
налице незаконосъобразно действие на ЧСИ Я. –продажба на несеквестируеми
имоти.
Неоснователно е и възражението, че ЧСИ е погасил чуждо задължение,
доколкото с извършеното разпределение по изп.дело № 2076/2012г. е погасил
незаконосъобразно вземанията на ПИБ АД за сумата 5 901 544,09 лева.
Действително, от обсъдените доказателства се установи категорично, че
задължението в този размер е на „Юпитер Лизинг“ ООД по договор за овърдрафт
от 2004г. Установено е безспорно също, че това вземане на „ПИБ“АД е останало
обезпечено със договорната ипотека от 2004г., след частичното й заличаване за
сумата 700 000 лева. По силата на чл. 459, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, по изп.дело №
2076/2012г. ПИБ АД има качеството и на присъединен взискател по
изпълнителния лист от 29.09.2008г., издаден против „Юпитер Лизинг“ ООД за
сумата 5 901 544,09 лева. Както е посочил и съставът на СГС, след като К. в
качеството й на ипотекарен длъжник отговаря с ипотекираното от нея имущество
за удовлетворяване вземанията на Банката в размер 5 901 544,09 лева, който
размер е останал обезпечен с договорната ипотека, не е налице незаконосъобразно
действие на ЧСИ Я..
Предвид установената по делото законосъобразност на извършената
публична продан на ипотекирания в полза на Първа инвестиционна банка АД АД
недвижим имот, собственост на ищцата, то не може да се приеме, че тя е търпяла
имуществена вреда, представляваща пазарната стойност на продадения имот в
размер 306 775 лева.
Въззивният съд намира, че не следва да се обсъждат оплакванията във
въззивната жалба, че имотът е продаден на по-ниска от пазарната цена, доколкото
ищцата претендира обезщетение за вреда в размер на пазарната стойност на
11
имота, а не за вреда, представляваща разликата между цената, на която е продаден
имотът и действителната му пазарна цена.
В заключение, по делото не се установи да са налице елементите на
фактическия състав на отговорността по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, тъй като действията на
ЧСИ по изп.дело № 2076/2012г. са процесуално законосъобразни и в
имуществената сфера на длъжника - ищец не е настъпила вреда, която да подлежи
на репариране по установения от законодателя в ЗЧСИ ред.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат напълно с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, жалбоподателката К.
следва да бъде осъдена да плати на ответникът Я. разноските, сторени от него във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер 2 400 лева. Пред
САС са представени: договор за правна защита и съдействие от 01.11.2021г.,
според който размерът на възнаграждението е 2 400 лева и платежно нареждане,
според което уговореното възнаграждение е платено на процесуалния
представител на въззиваемия ответник.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264793 от 16.07.2021г., постановено по гр.дело №
7752/2021г. на Софийския градски съд, ГО, 6 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, С. Д. К. да плати на С. Б. Я.
разноски за въззивното производство в размер 2 400 лева.
Решението на САС е постановено при участието на ЗАД „ДЗИ-Общо
Застраховане” ЕАД, ЗАД „Алианц България”, ЗД „Евроинс“ АД, ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп” и „Първа инвестиционна банка” АД, в качеството им на
трети лица помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12