Решение по дело №2232/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/, вр. с 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на Г. Б. [ЛНЧ] родена на [дата]. с украинско гражданство, притежаваща регистрационна карта от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет № ***издадена на 05.08.2024г. със срок на валидност до 04.03.2025г. с настоящ адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Т. Ч. против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/23145/18.09.2024г. издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив;

Оспорващата, чрез пълномощника си адв. Т. Ч., в жалбата и в съдебно заседание, излага оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че е лице с предоставена временна закрила, поради което и тя, и семейството й имат право на социално подпомагане – арг. чл. 39 от ЗУБ. В тази връзка намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие със ЗУБ, ЗСП, КРБ и Конвенцията за правата на детето. Отправя искане за отмяна на заповедта. Претендира и разноски.

Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], чрез юрисконсулт С., оспорва жалбата, като излага подробни съображения за това. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на производството е поставено със заявление вх. № ЗСПД/Д–РВ/23145/13.09.2024 г., с което Г. Б., гражданка на Украйна, отправя искане за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, относно дете С.Б.. В заявлението е изрично декларирано, че детето е записано в училище за обучение за учебната 2024/2025 година като ученик в четвърти клас. Декларира, че е неомъжена и че е гражданин на Р.Украйна. Декларира, че детето й е с украинско гражданство

Със Заповед № ЗСПД/Д-РВ/23145/18.09.2024г, на Г. Б. е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик, записан първи, втори, трети и четвърти клас - детето С.Б., на основание чл.3, т.5 от ЗСПД съгласно която разпоредба право на семейна помощ за дете имат бременните жени – чужди граждани и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен договор по който Р.България е страна. Прието е че към момента на издаването на оспорената заповед не е предвидено в друг закон или в международен договор по който Р.България е страна получаването на парични помощи за деца от граждани на Р.Украйна.

Видно от представената с жалбата регистрационна карта № ***, издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, Г. Б., ЛНЧ ***, родена на [дата]., в Украйна и детето й С.Б., [ЛНЧ], са чужденци, с предоставена временна закрила в Република България, на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

С нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, като според т. 5 на същия текст към тях се причисляват и бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

От своя страна чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила /каквато е и жалбодателката/ имат право на социално подпомагане, което според чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане включва само социалните помощи по този закон.

Цитираните норми обаче не водят до извод, че жалбоподателката няма право на еднократна помощ по чл. 6, ал. 1 от ЗСПД.

Съгласно чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Най-добрите интереси на детето е сложно и динамично понятие и неговото съдържание трябва да се определя поотделно за всеки случай, като се вземат предвид конкретното положение на детето, индивидуалната му среда, ситуация и нужди. Целта на това понятие е да се гарантира пълното и ефективно ползване на всички признати в Конвенцията права. Ръководещ принцип при неговото прилагане е, че ако разпоредбата позволява повече от едно тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Правата, прогласени в Конвенцията и факултативните протоколи към нея, съставляват рамката на тълкуване.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет съгласно чл. 5 от ЗСПД /Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ/. Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето.

От анализа на приложимата нормативна уредба следва извода, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца /граждани на РБългария, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна/. Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

С оглед на това ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на общностното право следва да останат неприложени.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

В полза на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 400,00 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба номер 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, на основание чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/23145/18.09.2024г. издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.

ВРЪЩА преписката на Началник – отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за ново произнасяне по заявление вх. № ЗСПД/Д–РВ/23145/13.09.2024г., с което Г. Б., гражданка на Украйна, отправя искане за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, относно дете С.Б. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в 14 – дневен срок от съобщаване на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция „Социално подпомагане“ – София да заплати в полза на адв. Т. Ч., личен № ***и със съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева).

 

Решението не подлежи на обжалване, с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.