Р Е
Ш Е
Н И
Е № 260045
гр. Пловдив, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на 15.07.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12197 по
описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с
чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д.К.П. срещу Б.Н.С., с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 1610 лева по договор за наем
от 23.10.2017 г., от които 110 лева, остатък от дължима наемна вноска за месец
ноември 2018 г., 500 лева – дължима наемна вноска за месец декември 2018 г. и
1000 лева – обезщетение за неоснователно ползване на наетия имот, ведно със
законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 11.02.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
2473/2019 г. по описа на ПРС.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за наем от
23.10.2017 г. по който ищецът е наемодател, а ответникът наемател. Било
уговорено, наемателя да заплаща наем в размер на 500 лева на месец от 15-то до
20-то число на текущия месец. Твърди се, че ищецът като намодател е бил
изправна страна по договора, предоставил е на ответника – наемтел имота,
предмет на договора за наем, за ползване. Твърди се, че ответникът не заплатил
изцяло наема за месец ноември, като останал непогасен остатък от 110 лева, не
бил заплатил и наем за декември в размер на 500 лева. В договора било
уговорено, че при забава в плащенето на наема с повече от 10 дни договорът се
прекратявал автоматично, като наемателят се задължавал да заплати на
наемодателя обезщетение за неоснователно ползване на имота в размер на двоен
наем или 1000 лева.. Твърди се, че договорът е прекратен автоматично на
30.12.2018 г. За времето от 31.12.2018 г. до 31.01.2019 г. имотът не бил
освободен и се ползвал неправомерно от ответника. За вземанията си ищецът се
снабдил заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
2473/2019 г. по описа на ПРС, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
което поражда интереса от предявяване на настоящите искове.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника
особен представител, с който оспорва исковете. Счита, че договорът е прекратен
на 23.10.2018 г., с изтичане на предвидения в него срок, след което имотът не
бил ползван от ответника. Оспорва се дължимостта на претендираните суми. Счита,
че ищецът не е ангажирал доказателства за твърденията си. Излага съображения за
недължимост на претендираната неустойка. Моли за отхвърляне на исковете. При
условие, че съдът уважи исковете прави възражение за прихващане с предплатения
по договора депозит от ответника в размер на 500 лева, който подлежал на
връщане до размера на по-малката сума.
Пловдивският
районен съд, XXII състав като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 2473/2019 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК връзка с чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
За да бъдат
уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че между него и
ответника е възникнало наемно правоотношение, с твърдения предмет и
посочените параметри, съобразно сключения договор; изпълнение на договорните си
задължения, като изправна страна и факта на предаване на имота за ползване на
ответника; както и, че договорът за наем е продължил действието си след изтичане
на предвидения в него срок, като ответникът е продължил да го ползва със
знанието и без противопоставянето на ищеца, че за периода ноември, декември
2018 и януари 2019 г., ответникът е ползвал имота, както и че договорът за наем
е прекратен поради виновното поведение на ответника, размерът на претенциите си. С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът носи насрещно доказване, а при
установяване на горните обстоятелства от ищцата, следва да докаже, че е
заплатил претендираните суми, както и че е заплатил депозит по договора в
размер на 500 лева, уговорен в договора.
Видно от договор за наем от
23.10.2017 г. /л.4/, Д.К.П., в качеството на наемодател предоставя на Б.Н.С., в
качеството на наемател за временно и възмездно ползване недвижим имот,
апартамент *** *** за срок от 1 година, считано до 23.10.2018 г. срещу месечен
наем в размер на 500 лева. Ответникът не е оспорил, че е подписал посочения
договор.
Между страните е безспорно, че
имотът предмет на договора за наем е предаден на ответника към дата 23.10.2017
г., което се установява и от приложения по делото приемо-предавателен протокол
/л.6/. Подписът за приел не е оспорен от ответника.
С оглед изложеното съдът приема,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за наем,
по което ищецът е изпълнил задължението си да предаде на ответника процесния
имот за ползване.
Спорен по делото е въпросът към
кой момент договорът е прекратен и дължими ли са наемните вноски и обезщетение
за неоснователно ползване.
По отношение на иска по чл. 232, ал.2,
пр.1 ЗЗД
В договора в чл.1 е уговорено, че
срокът на договора е 1 година, считано от сключването му 23.10.2017 г., а
именно до 23.10.2018 г. В същата разпоредба е уговорено, ако след изтичане на
наемния срок ползването на имота продължи със знанието и без противопоставянето
на наемодателя договорът се счита за продължен за неопределен срок. Тази
разпоредба е последвана от изречението – наемателят заплаща ежемесечно наемна
цена в размер на 500 лева.
От самите твърдения на ищеца се
достига до извода, че след изтичане на срока на договора 23.10.2018 г., същият
е продължил своето действие за неопределно време, доколкото ответникът е
продължил да ползва имота със съгласието и без противопоставянето на
наемодателя.
Тези твърдения се установяват и
показанията на доведения от ищеца свидетел – М. И.Б. /протокол от о.с.з. от
15.07.2020 г. л.75/, която установява, че по молба на ищеца Д.П., в периода
ноември – декември 2018 г. и януари 2019 г. е посещавала наемателя Б.С. в
процесния нает имот, за да наглежда жилището и наемателя и да напомня на
последния да си заплаща наема. Свидетелката установява, че наемателят е ползвал
имота в процесния период, като го е напуснал в края на месец януари 2019 г.
Преценени по реда на чл.175 ГПК
съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелка като обективни и
непротиворечиви. Същата дава сведения за обстоятелства, които лично е
възприела.
От така разпитаната свидетелка,
от твърденията на ищеца и изложеното в писмените бележки, съдът приема, че след
изтичане на срока на договора от 23.10.2018 г. същият е продължен за
неопределено време, като ответникът е продължил да ползва наетото жилище за
периода от ноември – декември 2018 г. и януари 2019 г. със знанието, съгласието
и непротивопоставянето на ищеца.
Предвид което съдът приема, че
същият дължи наемните вноски за месец ноември в размер на 110 лева и декември
2018 г. – в размер на 500 лева. В тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил така претендирания и уговорен с ищеца наем. Доказателства в тази
насока не са ангажирани. Ответникът не доказа и да е освободил процесния нает
имот към момента на изтичане на срока на договора 23.10.2018 г. и че договорът
е прекратен към тази дата, което да го освободи от задължението да заплаща
наем. С оглед изложеното посочените искове се явяват основателни.
По отношение на иска по чл.92 ЗЗД.
Съдът намира същият за
неоснователен, доколкото не се установява, за месец януари 2019 г. ответникът
да е ползвал наетия имот без основание
От свидетелските показания не се
установява по какъвто и да е начин ищецът да е обективирал към ответника
виждането си, че договорът за наем е прекратен, считано от края на месец
декември и че ответникът за месец януари ползва имота без основание. Напротив
от свидетелските показания се установява, че ищецът е поддържал пред ответника
усещането, че договорът за наем е действащ и е очаквал от него заплащането на
наемните вноски, изпълнение на главното негово задължение по договора.
Действително в чл.7.1 от
договора, на която разпоредба се позовава ищецът, е уговорено, че ако месечния
наем не бъде платен до 10 дни от падежната дата, договорът се счита автоматично
прекратен. Тоест не е нужно да се уведомява за това ответника.
Обстоятелството, че в договора не
е предвидено изпращане на изявление до ответника, че договорът се счита
прекратен, за да породи действие прекратяването, не влия на факта, че
изправната страна следва ясно да манифестира волята си, дали счита договора за
прекратен или действащ, за да е наясно насрещната страна за дължимите от нея
престации, дали има задължение да заплаща наем или се начисляват съответни
неустойки при неизпълнение. Става
въпрос за потестативно право, възникнало в полза на изправната страна по
договора и същата може да прецени дали да упражни същото и кога да
направи това, за което следва да уведоми насрещната страна – дали
счита договора за прекратен или действащ. Такова изявление е направено от ищеца с исковата молба,
към който момент ищецът е обективирал волята си спрямо ответника, че счита
договора за прекратен. В случая, с оглед свидетелските показания, се установява, че ищецът е
търсел изпълнение на договорните задължения за заплащане на наем, включително и
за месец януари и твърдението на ищеца в писмените бележки, че имотът за
процесния период се е ползвал от ответника със знанието и без
противопоставянето на ищеца – наемодател, няма как да се възприеме от съда, че
договорът е бил прекратен и за месец януари имотът е ползван без основание.
Предвид изложеното този иск ще се
отхвърли изцяло. В случая не се претендира месечен наем за ползване на имота, а
обезщетение за неоснователно ползване.
Предвид обстоятелство, че съдът уважа част от исковете е настъпило
условието за разглеждане на предявеното в условията на евентуалност от
ответника възражение за прихващане.
По възражението за прихващане:
Ответникът е
направил своевременно възражение за прихващане, което е с правна квалификация
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В чл.21 от договора за наем е
декларира от страните, че с подписване на същия договор наемателя е оставил на
наемодателя депозит в размер на 500 лева, които наемодателят се е задължил да
върне след изчистване на всички финансови взаимоотношения /сметки за ток, вода
и др./
Тълкувайки тази разпоредба, съдът
приема, че волята на страните е била депозита да бъде върнат след прекратяване
на договора, когато именно страните уреждат окончателно финансовите си отношения.
Съдът приема, че в тази част
договора има характер на разписка за това, че наемателят е предоставил на
наемодателя сума в размер на 500 лева като депозит.
Ищецът не оспорва, че не е върнал
на ответника сумата в размер на 500 лева, както и че не е упражнил правото си
да приспадне платения депозит от други задължения на ответника извънсъдебно.
В случая ищецът е направи
възражение за прихващане с молба от 14.05.2020 г. с платения депозит и
дължимите режийни консумативи за ползване на имота за процесния имот – ток и
вода. Съдът не е приел това възражение за прихващане на ищеца, то не може да се
приема за материално такова, доколкото ответникът е оспорил твърдените
консумативни разходи, както и не може да бъде разгледано като съдебно
възражение за прихващане, доколкото ищецът не разполага с право на такова в настоящото
производство.
Предметът
на делото не може да бъде разширяван чрез
предявяване от ищеца към ответника на съдебно възражение за прихващане на свои вземания с вземания на ответника.
Такава възможност е предвидена само за ответника, който най-късно в срока за
отговор на исковата молба може да предяви възражение
за прихващане или насрещен иск, като в тази насока са и постановките на т.11б и
т.11в от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е могъл да предяви иск за вземанията си
за консумативи, но не го е направил. Наред с това дори и да се приеме, че с
право на съдебно възражение за прихващане може да се ползва и ищеца, то същото
не е спазен преклузивния срок за това, предвиден в чл.133 ГПК. В този смисъл Определение №
248/14.04.2015 г. по гр.д. № 1702/2015 г., IV ГО на ВКС,в
което се приема, че съдебно възражение за прихващане може да прави и ищеца, но
при спазване на преклузивния срок за
това, предвиден в чл.133 ГПК.
Доводът
на ищеца, че депозитът се връща след приспадане на съответни
задължения за консумативи, съдът счита, че
същият може да се релевира само от наемодателя с иск или със съответно
възражение за прихващане, с оглед посоченото
по-горе Определение на ВКС. Без заявена искова претенция за консумативи или своевременно
заявено възражение за прихващане за основателността на претенцията за връщане на депозита, е
достатъчно да се установи наличието на внесен депозит и прекратяването на
договора.
Действително не съществува
пречка, ищецът да докаже по реда и способите на
ГПК, че евентуално е упражнил извънсъдебно правото си наприхващане на свои вземания с вземания на ответника. В
тази насока ищецът твърди, че е заплатил такси за ел.
енергия и ВиК услуги за недвижимия имот, отдаден под наем на ответника, за процесния период, за което са представени и
доказателства /л.66-68/. Ищецът като наемодател е имал право да упражни
възражение за прихващане от внесеният депозит за заплатените от него задължения за
разходи, свързани с обикновеното ползване на вещта (като сметки за електро-,
топлоенергия, вода, като няма
твърдения и доказателства за упражнено такова, което да е достигнало до
ответника извън процеса.
Наред
с това представените от ищеца фактури за дължими суми /л.57-65/ не се ползват с
обвързваща доказателствена стойност за съда, същите не носят подпис на издателя
им и не могат да се ползват като годно доказателство за наличие на посочените
задължения. Още повече тези задължения се оспорват от ответника.
С
оглед изложеното съдът приема, че ответникът има вземане срещу ищеца за сумата
в размер на 500 лева, платен депозит по договора.
Безспорно
между страните е, че към настоящия момент договора за наем е прекратен, поради
което и вземането на ответника е изискуемо.
Със
сумата от 500 лева – платен депозит съдът прихваща вземането на ищеца в размер
на 500 лева – дължим наем за месец декември 2018 г., по реда на чл.76, ал.1 ЗЗД, като първо се погасява най-обременителното задължение, доколкото
ответникът не е заявил пореднос за погасяване на задълженията, което съдът
приема, че е това за месец декември 2018 г., тъй като е с по-голям размер и
равен на вземането на ответника. След извършеното прихващане ответникът дължи
остатък от наемна вноска за месец ноември 2018 г. в размер на 110 лева, за
която сума искът ще бъде уважен. За сумата в размер на 500 лева – дължим наем
за месец декември 2018 г. искът ще се отхвърли като погасен чрез прихващане.
Като
законна последица от уважаване на иска ще се уважи и претенцията за законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.02.2019
г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат и за двете страни. Ответникът е участвал в производството чрез особен
представител и не е направил разноски.
Ищецът доказа следните разноски:
В заповедното производство: 32.20 лева –
платена държавна такса и 300 лева – платено адвокатско възнаграждение. Общо
разноски в заповедното производство в размер на 332.20 лева, от които на
основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди сума в размер 125.86 лева, с оглед уважената част от претенцията.
В исковото производство 32.20 лева – платена
държавна такса /л.8/, 300 лева – платен депозит за особен представител на
ответника /л.35/ и 300 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното
плащане на което са представени доказателства, разписка, обективирана в
договора за правна защита /л.7/. Общо разноски в исковото производство в размер
на 632.20 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди сума в
размер на 239.53 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА Д.К.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 110 лева
– остатък от наемна цена за месец ноември 2018 г., дължима по договор за наем
от 23.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 11.02.2019
г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2473/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Б.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***
положителни установителни искове за признаване за установено, че Б.Н.С., ЕГН ********** дължи на Д.К.П.,
ЕГН ********** сумата в размер на 500 лева – дължима
наемна цена
за месец декември 2018 г. по договор
за наем от 23.10.2017 г., като ПОГАСЕНА
ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата в размер на 500 лева, платен депозит от
ответника Б.Н.С., ЕГН ********** по договор за наем от 23.10.2017 г., подлежащ
на връщане, както и сумата в размер на 1000 лева – обезщетение за неоснователно
ползване на наетия имот равен на двоен месечен наем за месец януари 2019 г., по
договор за наем от 23.10.2017 г., като неоснователен, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2473/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Б.Н.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.К.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 239.53 лева – разноски
в исковото производство и сумата в размер на 125.86 лева – разноски по ч.гр.д. № 2473/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез
техните пълномощници на съдебните адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!ВГ