Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.10.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXVс.
в
публично съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. В.
при
участието на секретаря Т.К. след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №4717 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.344,aл.1,т.1 и т.2 КТ от М.Н.Д. срещу „В.” ЕООД за признаване на незаконосъобразността на извършеното уволнение със Заповед от 28.09.2012г. и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност –„консултант /промотьор/ продажби” в кк „С. Б.”, базар „М. К.”.
Ищцата излага, че на 21.04.1012г. сключила с ответника трудов договор, по силата на който последният се задължил да й изплаща месечно възнаграждение в размер на 1650 лева, а тя да изпълнява длъжността –„консултант /промотьор/ продажби” в кк „С. Б.”, базар „М. К.”. Сочи,че със Заповед от 28.09.2012г. била уволнена без да знае до момента причината за уволнението. Счита,че уволнението е незаконно.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен по реда на чл.50,ал.4 ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
С молба от 11.10.2016г. ищцата е заявила,че поддържа предявения
иск и отправила искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 ГПК.
Съдът счита, че с оглед посочените с исковата молба обстоятелства и приложените с нея писмени доказателства : трудов договор от 21.04.2012г. и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 28.09.2012г. предявените искове се явяват основателни.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На горните съображения, съдът намира, че е
налице неизпълнено задължение от страна на ответника, като предявената искова
претенция следва да бъде уважена в претендирания размер, без да се излагат
мотиви по съществото на спора, на основание чл.239,ал.2 ГПК.
По отношение на разноските :
На основание чл. 78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата държавна такса по делото, която възлиза в
размер на 25 лева, съгласно чл.16 ТДТССГПК.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ уволнението, извършено със Заповед от 28.09.2012г.,
издадена от управителя на „В.” ЕООД, ЕИК
: * С. П. Д., по силата на която е
прекратено трудовото правоотношение на М.Н.Д., ЕГН : ********** с адрес *** ,
като незаконно на основание чл.344,ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.Н.Д., ЕГН : ********** с адрес *** на заеманата преди
уволнението длъжност „Консултант- Промотьор продажби” във „В.” ЕООД, ЕИК : * със
седалище и адрес на управление ***, р-н”Л.”, ул.”Л.” *, на основание чл.344,ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА В.” ЕООД, ЕИК : *
със седалище и адрес на управление ***, р-н”Л.”, ул.”Л.” 3-5-7 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева,
представляваща дължимата държавна такса в производството по делото, на
основание чл.78,ал. 6 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :