№ 230
гр. Пазарджик, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500598 по описа за 2021 година
Обжалвано е определение нав.ски районен съд №260395 от 26.07.2021г.
постановено по гр.д.№827/2020г. по описа на същия съд, с което е оставена
без уважение молбата на ИЛ. Й. Б., ЕГН-********** от грв. и М. СТ. Б., ЕГН-
**********, двамата от грв., ул.“л.д.“ №3, ет.1, ап.8, с правно основание в
чл.83 ал.2 от ГПК, за освобождаването им от задължението за внасяне на
държавна такса за въззивно обжалване на решение №260124 от 27.05.2021г.
по гр.д.№827/2020г. на РСв..
В частната жалба, с вх.№263391 от 09.08.2021г. и. и М. Б.и, чрез адв.
М.И. поддържат, че определението е неправилно и
незаконосъобразно.Считат, че преценката на съда за имущественото
състояние на молителите към момента на искането несъответства на
установените факти и обстоятелства.Твърди се, че молителите нямат доходи,
не получават дивиденти, поради което следва да им бъде признато, че нямат
достатъчно средства да заплатят дължимата държавна такса за въззивната
жалба. Коментират месечните разходи които имат-350лв за лекарства,
изплащане на кредит към Банка ДСК в общ размер на 692лв; ежеседмично
посещение по три пъти на хемодиализен център от И.Б.,запор върху пенсията
за погасяване на кредита, поради което той разполага само с 650лв, че всеки
от двамата разполага с доход, по-нисък от минималната работна заплата за
страната от 650лв. За двата притежавани недвижими имота, жалбоподателите
1
сочат, че единият представлява апартамент единствено жилище на съпрузите,
но че и двата са възбранени поради наличие на дългове на Б., в размер на
45000лв към лицето Н.Б.Не било отчетено от съда здравословното състояние
на молителите, като съгласно ЕР на ТЕЛК №4922 от 10.12.2020г. И.Б. е със
100% трудова неработоспособност и е с диагноза „хронична бъбречна
недостатъчност“, а според ЕР на ТЕЛК №1581 от 27.05.2020г. М.Б. е с
диагноза „инсулинозависим захарен диабет“, и е инвалидизирана за срок от
2г.. Неправилно съдът приел, че молителите могат да реализиран доходи от
наем на жилищата, тъй като това са евентуални, предполагаеми доходи, а не
текущото им имуществено състояние и реалните им доходи и задължения.
Като неправилен се квалифицира извода на съда, че след като молителите
могат да упълномощят адвокат, то те притежават средства да поемат и
заплащането на държавната такса, доколкото адвокатът може да оказва и
безплатна правна помощ. Считат, че съпоставени доходите на молителите
/пенсия плюс трудови доходи/ с разходите, които имат навежда на извода, че
същите не притежават имущество, от които биха могли да реализират други
доходи, а месечните им доходи са крайно недостатъчни, поради
необходимостта от постоянни разходи за лечение на заболяванията им от
които страдат.Моли да се отмени обжалваното определение и се постанови
освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по обжалването.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
С решение нав.ски районен съд №260124 от 27.05.2021г. постановено по
гр.д.№827/2020г. по описа на същия съд, е признато за установено по
предявения от ИВ. Т. ИЛ., ЕГН-********** от грв., ул.“Х.П.“ №2 против ИЛ.
Й. Б., ЕГН-********** и М. СТ. Б., ЕГН-**********, двамата от грв.,
ул.“л.д.“ №3, ет.1, ап.8, иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл.535 от ТЗ, че и.
и М. Б.и дължат солидарно на ИВ. Т. ИЛ. сумата от 14000лв по запис на
заповед, издаден на 29.05.2019г. в грв., с падеж 20.12.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 04.08.2020г. до окончателното погасяване на
вземането,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №256 от 13.08.2020г.,
като със същото решение и. и М. Б.и са осъдени да заплатят разноски в
заповедното и в исковото производство в общ размер на 1060лв.
2
По повод постъпила въззивна жалба от и. и М. Б.и, с вх.№262893 от
16.06.2021г. против постановеното решение №260124 от 27.05.2021г. на РСв.
по гр.д.№827/2020г. по описа на същия съд, с разпореждане №260778 от
24.06.2021г. исковият съд е оставил жалбата без движение с указания
жалбоподателите да внесат държавна такса по обжалването в размер на 280лв
по сметка на Окръжен съд Пазарджик и представят пълномощно за
подаването на жалбата от пълномощник.
В срока за отстраняване на нередовностите, изтичащ на 12.07.
2021г./понеделник присъствен ден/, от жалбоподателите чрез адв. М.И. е
постъпила писмена молба с искане на основание чл.83 ал.2 от ГПК да бъдат
освободени от заплащане на държавна такса в размер на 280лв за въззивното
обжалване за което молителите представят 2 бр. декларации за материално и
гражданско състояние.
За да откаже да освободи молителите от задължението за внасяне на
държавна такса за въззивното обжалване на посоченото решение,в.ският
районен съд е приел, че от представените по делото декларации за семейно и
материално положение и от доказателствата по делото, не се установявало
молителите да нямат достатъчно средства за заплатят процесната държавна
такса.Отчетено е от съда, че семейството е двучленно и общия им месечен
доход е в размер на 1841лв, който се формира от пенсия на И.Б. в размер на
846лв и социална помощ 92лв., пенсия на съпругата от 578лв и 325лв трудово
възнаграждение от непълно работно време. За неоснователно е определено
твърдението на Б., че не получава пълния размер на пенсията си поради
наложен запор при липса на посочена конкретна сума, която се удържа
месечно. Като следващ довод съдът посочва, че молителите притежават
недвижимо имущество-по ½ ид.ч. от двама апартамента в грв., че не се
установява декларираното здравословно състояние на двамата да налага
допълнително разходи за лечение над обичайните поради липса на
доказателства. Посочено е, че наложените възбрани върху имотите не
представлява пречка за тяхното ползване и реализиране на доходи или за
разпореждане със същите. А по отношение декларираната месечна лизингова
вноска от 580лв за ползван автомобил по договор за лизинг от 2018г. и
застраховка „Автокаско“ от 50лв правело нелогични твърденията им за липса
на доходи. И че молителите са упълномощили адвокат като процесуален
3
представител пред въззивната инстанция при поето от тяхна страна
задължение да заплатят съответното възнаграждение.
Тези доводи без последния /за пълномощника адвокат/ напълно се
споделят от въззивната инстанция и съдът на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
На първо място следва да се отбележи, че дължимата държавна такса по
обжалването е еднократно дължима и същата е в размер на 280лв,
представляваща 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното
производство върху обжалваемия интерес /14000лв/ или 2% =280лв-чл.18 ал.1
във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. Размерът на дължимата държавна такса, представлява
само 15.21% от размера на месечния доход, получаван от молителите
/1841лв/. От момента на подаването на въззивната жалба от когато се дължи и
таксата по обжалването до настоящия момент е изминал срок от повече от
3месеца и половина, за който срок сумата би могла без особени затруднения
да бъде набавена от доходите на и. и на М. Б.и. Освен това двамата
въззивници биха могли да поискат от съда продължаване на срока за внасяне
на таксата /чл.63 ал.1 от ГПК/ поради наличие на уважителни причини за
това, поради което срокът за реално събиране на сумата би надминал 4
/четири/ календарни месеца.
Декларираните месечни доходи на двамата молители от 1841лв /903лв
от М.Б. и 938лв за И.Б./, са значително над минималната работна заплата за
страната /650лв/ с 44.30% за Б. и 38.93% за М.. Купуването от молителите на
чисто нов автомобил на лизинг с месечна вноска от 580лв, извършено през
м.септември 2018г. в момент след като срещу И.Б. е образувано
изпълнително производство за принудително изпълнение на парично вземане
в полза на кредитор-взискателя И.М.И. от грв., предмет на издаден
изпълнителен лист от 03.08.2018г. и заповед за изпълнение от по ч.гр.д.
№1050/2018г. по издаден запис на заповед за сумата от 24000лв, /ИД
№269/2018г. ЧСИ Б./ тоест, двамата молители и настоящи жалбоподатели
недобросъвестно сами са се постановили в ситуация да твърдят, че не могат
да плащат таксите и разноските, поради обременяването си с нови дългове,
без да са изплатили старите. Твърдяната от двамата молители невъзможност
на платят таксите и разноските и да искат освобождаването им, е резултат
4
само и единствено на тяхното поведение, но не и на случили се обективни
факти довели ги до такава невъзможност.По отношение на здравословното
състояние и двамата молители са посочили необходимост допълнителни
периодични разходи в общ размер от 350лв без обаче да са конкретизирани по
пера и по дейности-за какво лечение-при домашни условия или амбулаторно
или постъпване в здравно заведение.
Следва да се приеме, че независимо от декларираните разходи, на
молителите М. и И.Б.и реално им оставя доход, който с натрупване и без
особени трудности би бил напълно достатъчен за да се набави дължимата
държавна такса от обжалването в размер на 280лв /примерно за изтеклите
вече повече от 3 месеца по 93лв на месец или по 47лв от всеки един от
двамата/. За притежаваните недвижими имоти-апартаменти както лек
автомобил, не се излагат доводи и не се представят доказателства, че същите
обективно не са в годно състояние да бъдат отдавани под наем или за други
цели от което да се реализират приходи, за посрещане на разходите
представляващи дължимата държавна такса по обжалването.
В този смисъл въззивният съд намира, че правилно и обосновано
първоинстанционният съд е приел, че в случая на двамата молители не може
да се признае с категоричност, че същите нямат достатъчно средства, които да
осигурят в предвидените от закона процесуални срокове плюс с евентуална
опция за удължаване на срока, за да съберат сумата от 280лв която да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт за обжалването на
процесното съдебно решение, постановено по чл.422 от ГПК и на това
основание да бъдат освободени от внасянето на процесната такса за
въззивното обжалване. Видно от данните, същите са направили разходи /за
месечна лизингова вноска плюс разходи за допълнително периодично
лечение, за лечение в момента и други/ , сочещи на възможността за
набавяне на средства, надхвърлящи значително придобитото от пенсия и по
трудово правоотношение.
Предвид изложеното, обжалваното определение ще следва да се
потвърди.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение нав.ски районен съд №260395 от
26.07.2021г. постановено по гр.д.№827/2020г. по описа на същия съд, с което
е оставена без уважение молбата на ИЛ. Й. Б., ЕГН-********** от грв. и М.
СТ. Б., ЕГН-**********, двамата от грв.,ул.“л.д.“ №3, ет.1, ап.8, с правно
основание в чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаването им от задължението за
внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на решение №260124 от
27.05.2021г. по гр.д.№ 827/2020г. на РСв..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на молителите пред Върховния касационен съд на Р
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6