РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. гр.Мадан, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100299 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Д. М. Ч.
против КРЕДИ ЙЕС ООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 740 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по
Договор за паричен заем № ** от 20.08.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 01.09.2023г. - датата па предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 20.08.2022 г. в град Смолян ищцата
сключила Договор за паричен заем № ** с ответното дружество, по силата на
който заемодателят „Креди Йес“ ООД й предоставил заем в размер на 700
лева, който трябвало да върне на погасителни вноски. По време на изплащане
на заема при направена справка за дължимите суми по кредита ищцата
установила, че сумата, която трябва да заплати на заемодателя по този
договор е в размер на 1440 лева - два пъти повече от отпуснатата сума, тъй
като на основание чл.8 от договора й била начислена неустойка за
неизпълнение на задължението й в тридневен срок от сключването му да
предостави обезпечение. Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за
неосигуряване на обезпечение след сключване на договора била нищожна.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем било да
върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва,
което съответствал на интереса на кредитора да получи на падежа главницата
и възнаграждението за предоставения заем. В процесния договор за паричен
заем обаче била предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на
задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи
обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение било
санкционирано с неустойка, която е почти равна на сумата, дадена в заем
1
(618,36 лева). Счита, че уговорката между страните за заплащане на
неустойка, тъй като не преследвала заложените й функции, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 8 от процесния договор била и
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като била договорена във вреда на
потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез
възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин
оскъпява цената на заема. Същата била уговорена и с цел да се заобиколи чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че процесния договор е сключен в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което бил нищожен. Позовава се на чл. 23
от ЗПК и счита, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В
изпълнение на процесния договор ищцата била заплатила на ответника сумата
от 1440 лева. Разликата между заплатената сума от 1440 лева до дължимата
от 700 лева в размер на 740 лева била платена при начална липса на основание
и подлежала на връщане. По изложените съображения моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.
Не оспорва сключването на посочения в исковата молба Договор за паричен
заем № ** от 20.08.2022 г., като сочи, че заемната сума от 700 лева е
предадена на заемателката в брой. По сключения между страните договор за
заем от страна на потребителя били извършени 7 бр. плащания в периода от
27.09.2022 г. до 27.03.2023 . на обща стойност 1440,27 лева, която сума била
разпределена по задължения: 700 лева – главница, договорна лихва за периода
от 20.08.2022 г. до 27.03.2023 г. 121,64 лева, неустойка по чл. 8 от договора –
618,36 лева, наказателна лихва за забавени вноски – 0,27 лева. Исковата
молба била депозирана след пълното изплащане на задълженията по
договора. Счита за неоснователни твърденията на ищцата за нищожност на
клаузата по чл. 8 от договора. Сочи, че ищцата предварително е била
запозната с последиците от непредоставяне на исканите от дружеството
обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество. Ищцата
могла да се запознае с условията, при които дружеството предоставя заеми,
да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договор за заем при така
представените условия на дружеството. Клаузата по чл.8 от процесния
договор за паричен заем била индивидуално уговорена със заемателя и била
съобразена с нейното желание, изразено в молба й за кандидатстване за заем.
Неустойката, макар и договорена конкретно в договора за заем не е дължима
от потребителя в момента на сключване на договора. Тази клауза била
уговорена под отлагателно условие - в случай, ще потребителят не предостави
поръчител/и в 3 дневен срок след сключване на договора за заем, то тогава
неустойката ще бъде дължима от потребителя. Конкретната клауза от
договора била израз на признатата в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето.
Уговорената по този начин неустойка отговаряла на присъщата й съгласно
чл.92, ал.1 от ЗЗД обезпечителна функция. Уговорената в договора и търсена
неустойка съставлявала разход, който заемателят заплаща при неизпълнение
на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него. Освен
това в договора за заем, както и в общите условия изрично били посочени
правата на заемателят от отказ от така сключения договор, както и от
предсрочно прекратяване. Неустойката не представлявала разход по
2
управление на кредита, нито представлявала допълнителна печалба към
договорната лихва. Ответникът сочи, че заемодателят е небанкова финансова
институция, която отпуска краткосрочни потребителски кредити. В този
смисъл профила на клиентите, с които дружеството работи бил по-рисков
откъм изпълнение на задълженията за плащане на погасителните вноски.
Счита, че добрите нрави не следва да се третират като инструмент в подкрепа
за безотговорно поведение на потребителите. Доколкото договора за
потребителски кредит е двустранен такъв, то при преценка за накърняване на
добрите нрави следвало да се вземе предвид поведението и на двете страни в
правоотношението. Счита, че процесния договор за потребителски кредит
отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че при
изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по
чл.8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход,
който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението
си за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Счита, че процесния
договор за потребителски кредит отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК. Параметрите на отпуснатия заем били посочени точно, ясно и
конкретно всички компоненти от договора за заем. Лихвата по договора за
заем била ясно и конкретно посочена както в разпоредбата на чл.З, ал.7 от
договора за заем, изчислена на месечна база, така и в част III, точка 1 от СЕФ.
Лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, лихвата е точно
договорена между страните сума и не може да бъде променяна от заемодателя
при никакви условия през целия срок на договора за заем. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между Д. М. Ч. – заемател и Креди Йес ООД -заемодател е
сключен Договор за паричен заем № ** от 20.08.2022 г. към искане № **, при
следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 700 лева; Месечен лихвен
процент: 3.330%; ГПР: 48,317%; Брой вноски: 9; Дата на последно плащане:
20.05.2023 г; Обща сума за плащане: 821,64 лева. Липсва спор между
страните, че заемната сума в размер на 700 лева е усвоена от заемополучтеля,
което обстоятелство се установява и от представеното заверено копие от
Договор за паричен заем № ** от 20.08.2022 г. към искане № ** - съгласно чл.
4, ал. 1 от договора заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че е
получил заемната сума в размер на 700 лева. Съгласно чл. 6 от Договора
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и,
отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към
договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор
на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.2, т.3 от
Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10,
ал.2, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.4 от
Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Условията,
на които следва да отговарят обезпеченията са следните: Съгласно чл. 10, ал.
2, т. 1 от ОУ към договора за заем гарантите следва да отговарят на следните
условия: две физически лица, всяко от които да има нетен размер на
3
осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни
на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор
за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.
Съгласно т. 2 от същата разпоредба залогът следва да е учреден върху
движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата
сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и
лихва. Съгласно т. 3 от същата разпоредба учредената ипотека следва да е
първа по ред. В т. 4 от чл. 10, ал. 2 ОУ са описани изискванията към
обезпечението банкова гаранция –да е издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период-включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва.
Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.
10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 618,36 лева, с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за
заем. Видно от представения погасителен план към договора размерът на
погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 91,29
лева. Размерът на разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при
липса на обезпечение възлиза на 68,71 лева, а общия размер на погасителната
вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в
размер на 160 лева. Така общо дължимата сума от заемополучателя по
договора възлиза на 1440 лева.
Като доказателство по делото са приети Молба за заем от 20.08.2022 г.
от Д. М. Ч., Стандартен европейски формуляр, в който са описани
параметрите на сключения договор за заем. От страна на ответника в ОИМ се
признава обстоятелството, че по процесния договор за потребителски кредит
от страна на ищцата са извършени плащания в общ размер на 1440,27 лева, от
които 160 лева на 27.09.2022 г., 160 лева на 27.10.2022 г., 320 лева на
28.12.2022 г., 0,16 лева на 28.12.2022 г., 320,11 лева на 24.02.2023 г., 160 лева
на 25.03.2022г., 320 лева на 27.03.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на
договора действа извън рамките на своята професионална или търговска
4
дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.
7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В
исковата молба са релевирани основания за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че
в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В процесния случай, твърденията за
недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са
неразривно свързани с клаузата на чл. 8 от Договора. Прочитът на
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така
въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи от договора за броя и
вида обезпечения (двама поръчители и обезпечение по избор на заемателя:
първа по ред ипотека, особен залог върху движимо имущество, банкова
гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя) и срока за
представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер от 700 лева.
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, първа по
ред ипотека върху недвижим имот, залог върху движима вещ на стойност два
пъти общата сума за плащане или поне две лица- поръчители, които да
отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях.
5
Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними
от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на
обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.
Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към
договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид посочения в
договора ГПР 48,317 %, размера на отпуснатия кредит – 700 лева, срока на
договора от 9 месеца, както и размера на неустойката от 618,36 лева, която е в
размер на 88% от главницата по договора. Самия кредитор в погасителния
план по договора изначално включва вземането за „неустойка при липса на
обезпечение” при формирането на анюитетната вноска. Включена по този
начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък
към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка,
на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е
следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в
годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора
лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилаганият между страните,
което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД,
без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца.
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в
настоящия случай възлиза на 700 лева. От направеното признание от
ответника в отговора на исковата молба се установява, че ищецът е заплатил в
полза на ответника сумата от 1440,27 лева, поради което разликата между
подлежащата сума на връщане на основание чл. 23 от ГПК и общо
заплатената от заемополучателя сума възлиза на 740,27 лева, която сума се
явява недължимо платена при начална липса на основание и подлежи на
връщане. Доколкото искът е предявен за сумата от 740 лева, съдът намира, че
6
същият е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, от които 50 лева – внесена държавна такса.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено,
че ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза в размер от 400 лева, която сума следва
да се присъди директно в полза на пълномощника, доколкото това не
представляват направени от страната разноски, а определени от съда такива
на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. Л., представлявано от управителя В. М. И. да заплати
на Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. М., обл. С. сумата от 740
лева (седемстотин и четиридесет лева) – представляваща недължимо платени
лихва и неустойка по Договор за паричен заем № ** от 20.08.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2023г. г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 50 лева (петдесет лева) –
направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. Х., ул. Л., представлявано от управителя В. М. И. да заплати
на адв. М. М. О., АК Смолян, служебен адрес: гр. Р., бул. „Б., Булстат **,
сумата от 400 лева (четиристотин лева) адвокатско възнаграждение,
определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7