гр. София ………..2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Гергана Цветкова и с участието на
прокурор Ирина Арменова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД № 1746 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 20.12.2019г. по НОХД 8108/2019г. Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 112 състав е признал подсъдимия И.Л.В. за невиновен в
това, че на 21.12.2018г. около 22.05 часа в гр. София, жк „**********се е
заканил с убийство против личността на П.Х.З.като й казал: „Ще те убия. Мога да
те размажа с една ръка“ като това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му и го оправдал по обвинението в извършване на
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК.
Срещу съдебния акт е подаден протест
и допълнение към него от прокурор при Софийска районна прокуратура. В тях се
сочи, че обвинението е доказано по безспорен начин като неправилно съдът е
счел, че заканата е била негодна да възбуди основателен страх у З.от
осъществяването й. Моли да бъде отменена атакуваната присъда и бъде постановена
нова, с която И.В. бъде признат за виновен и осъден по възведеното му пред
първата инстанция обвинение и му бъде наложено наказание лишаване от свобода.
В съдебно
заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста и
допълнението към него по изложените в тях съображения. Моли въззивната
инстанция да постанови нова осъдителна присъда, с която признае подсъдимия за
виновен по предявеното пред първата инстанция обвинение. Заявява, че цитираната
в мотивите към атакувания акт съдебна практика е неотносима в конкретния
случай, тъй като не може да се приеме, че заканата, отправена от подсъдимия, не
е осъществила основателен страх у пострадалата.
Служебният защитник на
подсъдимия счита, че първостепенната присъда е правилна, обоснована и
законосъобразна. Според него дори да бъде прието, че подзащитният му е отправил
инкриминираните изрази, то преживяното от пострадалата не би могло да се вмести
в категорията „основателен страх“. Защитата коментира, че пострадалата
обективно не е възприела заплахата като реална. Моли да бъде потвърдена
присъдата на първостепенния съд.
Подсъдимият В. поддържа
заявеното от своя защитник.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, счете, че протестът е неоснователен.
Фактическата обстановка е
подробно изяснена от районен съд. По делото са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно
решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства са направени правилни фактически изводи. Съобразявайки
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав прие за установена
фактическа обстановка, съответстваща на възприетата от решаващия съд:
Подсъдимият И.В. и свидетелката П. З.живели на семейни начала до 2014 г.
След поредна злоупотреба с алкохол подсъдимият нанесъл побой на св. З.и тя
получила заповед за незабавна защита от съда, а подсъдимият напуснал жилището й
в гр. София, ж.к. „**********. А, ет. 1, ап. 2.
Пет години след раздялата им П. З.помолила подсъдимия да направи ремонт на
балкона в дома й. Ремонтът продължил няколко месеца. През това време той
разполагал с ключ за дома като понякога оставал да спи там. Двамата вечеряли
заедно, но не са били в интимни отношения. З.през това време го издържала, тъй
като В. бил безработен, не си търсел работа и нямал желание да работи. Поради това
и през месец септември 2018 г. пострадалата казала на подсъдимия да събере
багажа си и да напусне жилището й, но той отказал.
На 21.12.2018 г., около 22.05 часа, св. З.се прибрала от работа много
уморена и заварила В. да седи на тъмно в хола и да пие вино - той бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване — средна степен. Завалял думите и
пострадалата забелязала две празни бутилки от вино на масата в кухнята. Когато З.включила
осветлението в хола на жилището, подсъдимият започнал да я упреква, че го е
предала и след това й казал „Ще те убия!... Мога да те размажа с една ръка!...“
и я блъснал с двете си ръце. Вследствие на отправените заплахи, пострадалата
изпитала тревожно - емоционално преживяване — ситуативен страх за живота си,
сигурността си и физическата си неприкосновеност, но този страх отзвучал
сравнително бързо.
Пострадалата залитнала, но не успяла да падне и уплашена отишла в спалнята
да си легне, но В. вървял след нея, дори около полунощ влязъл с нея и в
тоалетната. Тогава, след като В. но-късно влязъл отново в тоалетната, З.избягала
от дома си и отишла в местоработата си, където преспала, а подсъдимият й звънял
многократно през нощта по телефона. На следващата сутрин тя отишла при брат си.
На 22.12.2018 г. подала жалба в 06 РУ - СДВР, където била приета от св. Т.Д.и
разказала за случилото се. На същата дата, около 17.10 часа, полицейските
служители - свидетелите Т. Д. и А.А., заедно със З., отишли в нейното жилище и
в тяхно присъствие подс. В. върнал ключовете от апартамента на пострадалата и
напуснал жилището й без да оказва физическа или вербална съпротива.
Така
възприетата фактология се установява от показанията на
свидетелите П.Х.З., Т.Д.Д., Т.П.Д. и А.Г.А.; от заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, назначена в съдебната фаза на процеса, от заключението на комплексни
съдебно-психиатрични експертизи на св. З.и на подсъдимия и от справката за
съдимост на И.В..
Решаващият
съд, след направен анализ на доказателствените източници по делото, е стигнал
до верни крайни изводи, с които настоящият въззивен състав се съгласява.
Всъщност
никоя от страните по делото не спори относно основните факти по делото, касаещи
времето, мястото на извършване на деянието, състоянието на подсъдимия към
момента на осъществяването му – алкохолно опиване и репликите, който той е
отправил към П. З., поради което и съдът няма да фокусира вниманието си върху
тези въпроси. Основният спорен въпрос по делото, чийто отговор се търси и в
депозирания протест, е дали св. П. З.е изпитала основателен страх от
осъществяване на заканата, отправена й от подсъдимия, каквото е и изискването
на приложимия закон за съставомерност на деянието.
Правилно решаващият съд е посочил, че от заключението
на назначената и изслушана съдебнопсихиатрична и психологична експертиза в хода
на съдебното следствие се установява, че към момента на инцидента З.е изпитала
негативни емоции като водещо е било недоволството, но по своята интензивност и
клинични характеристики, преживяванията й не отговарят на категорията
„основателен страх за живота“. Сама по себе си заканата „Ще те убия!... Мога да
те размажа с една ръка!...“ в конкретния случай не може да предизвика чувство
за неизбежност от нейното реализиране. В този смисъл са и самите нейни
показания: „..след този инцидент не съм имала притеснения, дори исках да си
оттегля жалбата. Аз разбрах, че неговата агресия не е била насочена срещу мен“.
Специалистите в областта на психологията и психиатрията въз основа на своите
специални знания в тези области интерпретират състоянието на З.като получен
краткотраен страх, който е отшумял бързо и не са налице данни за наличие у нея
на основателен страх за живота, а отправените реплики не са довели до промяна
на поведението й и на психичния й живот. Обединявайки се около позицията, че
пострадалата е изпитала ситуативен /моментен/ страх вещите лица депозират и
заключение, че тя не би могла въз основа на отправеното да изпита основателен
страх за живота си. Базирайки се на това заключение, в което нито първия, нито
настоящия състав имат основание да се съмняват и което съответства при
разглеждането му в контекста на цялостното поведение на З.и показанията й пред
контролирания съд, въззивната инстанция изцяло се солидаризира с правните
изводи на решаващия съдебен състав за липса на съставомерност на извършеното от
подс. В. от обективна страна, тъй като процесните изрази са отправени в състояние
на негово алкохолно опиване и при свада с пострадалата, която също категорично
заявява, че не е възприела отравеното като възможно да бъде обективно
реализирано, още повече, че тя си е легнала в съседната стая след изречените
спрямо нея изрази. Всъщност напускането от нейна страна на дома е било в
резултат на последващо поведение на В. по придружаването й и в тоалетната, но
които действия не могат да бъдат инкриминирани.
След тези разсъждения въззивният съд достига до
изводите, направени и от първостепенния, че по делото не е установена обективна
съставомерност на осъщественото от И.В.. При тази ситуация контролиращата
инстанция единствено може да потвърди атакуваната присъда, с която подс. И.В. е
оправдан по обвинението за извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК.
В атакуваната присъда съдът е пропуснал
да се произнесе по направените по делото разноски, но това не може да бъде
сторено и от въззивната инстанция, тъй като би лишил страните от инстанционен
контрол на произнасянето по чл. 306, ал.1, т.4 НПК по реда на глава 22 НПК,
поради това и следва да бъде извършено от решаващия първостепенен съд.
При служебна проверка на материалите по
делото въззивният съдебен състав не установи допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, водещи до отмяна или изменение на атакувания
съдебен акт.
Така
мотивиран и на основание чл.338 вр. чл.334,
т.6 НПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.12.2019г.,
постановена по НОХД 8108/2019 г. по описа на
Софийски районен съд – Наказателна колегия, 112 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.