М
О Т И В И
към
присъда
по
НЧХД № 1467 / 2018 год, на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ
наказателен състав
Частният тъжител И.Д.И. е повдигнал пред съда,
следните обвинения:
-
срещу М.Й.К., роден
на *** г., с ЕГН **********, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан, не работи, жив. в с. Николово, в това, че на
01.05.2018 г. в с.Николово, обл.Русе, в съучастие като извършител с Д.Й.К. му е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето, в резултат на охлузвания в областта на
долната челюст в дясно, охлузвания в дясната ушна мида, кръвонасядания в
дясната слепоочна и дясна тилна област и охлузвания на ляв лакът – престъпление
по чл. 130, ал.2 от НК;
-
срещу Д.Й.К., роден
на *** г. с ЕГН **********, български гражданин, женен, със средно образование,
неосъждан, не работи, жив. в гр. Русе, в това, че на 01.05.2018 г. в
с.Николово, обл.Русе, в съучастие като извършител с М.Й.К. му е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето, в резултат на охлузвания в областта на долната челюст
в дясно, охлузвания в дясната ушна мида, кръвонасядания в дясната слепоочна и
дясна тилна област и охлузвания на ляв лакът - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане и предявен
срещу тях солидарно граждански иск за сумата от 5 000 лв., представляващи
неимуществени вреди от престъплението, за което са предадени на съд, които да
бъдат заплатени със законната лихва, считано от деня на деликта – 01.05.2018
г., до окончателното им изплащане, ведно с направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание, частният
тъжител заедно с повереника си поддържа обвинението. Считат, че от събраните по
делото доказателства е доказано осъществяването на престъплението от обективна
и субективна страна. Пледират, подсъдимите да бъдат признати
за виновни и да им се наложи предвиденото в закона наказание. Искат от съда да
уважи в пълен размер предявеният граждански иск.
Подсъдимите отричат авторството на деянието. Със защитника
им пледират за присъда, с която да бъдат оправдани по повдигнатото срещу тях обвинение.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Тъжителят извършвал ремонт
на къщата си в с.Николово, който възложил на свид.С. Ф. Подс.М.К. бил ангажиран
да извърши шпакловане на стените. В края на месец април 2018г. И. и свид.Филипов извършили оглед, при който първия
отправил претенции относно качеството на изпълнената от М.К. работа. Това
наложило на 01.05.2018 г. подсъдимият М.К. и подс.Д.К. (негов брат) да коригират
допуснатите пропуски. Когато И. пристигнал в къщата, отново останал недоволен
от свършеното. Тъжителят се свързал по
телефона с Филипов и изразил неодобрението си. Поради тази причина свид.Ф., на
включен говорител на телефона на тъжителя, казал на М.К. да оправи допуснатите
нередности. Впоследствие подсъдимите и тъжителят влезли в една от стаите,
където продължили да спорят. В един момент тъжителят се насочил към М.К. и го
ударил с юмрук. Хванал го за ушите и го съборил на земята, където го дърпал за
ушите, а в един момент и да го души. От своя страна Д.К. хванал И. през кръста
и го издърпал, за да предотврати нападението. Двамата братя излезли от къщата, където
на външната мивка М.К. измил раната си, която получил на ухото, след което
напуснали имота на тъжителя. Междувременно тъжителят позвънил по телефона на
свид. Й. Д. и поискал да се срещнат. Когато се видели му
разказал, че подсъдимите посегнали да го бият, тъй като имали спор относно
изпълнението на възложената им работа. Обяснил му, че двамата го затиснали на
земята, а той при самозащита захапал подс.М.К. за ухото. Д. възприел че И. имал
зачервявания по лицето и тила, както и одраскване и одиране на дясната ръка.
На 02.05.2018г. тъжителят
И. бил освидетелстван от съдебен лекар, за което му било издадено
съдебномедицинско удостоверение.
Същият ден и подсъдимият
М.К. се сдобил съдебномедицинско удостоверение.
Тази фактическа
обстановка съдът приема въз основа на обясненията на подсъдимите, свидетелските
показания на С. А. Ф., Й. З. Д., заключенията на изготвените СМЕ на тъжителя и
подсъдимите, характеристични справки и справки за съдимост.
От показанията
на свид.С. А. Ф. не се установяват преки доказателства досежно предмета на
делото. Същият не е бил очевидец и не са му известни някакви обстоятелства
около случилото се между подсъдимите и тъжителя. Единственото знае, че помежду
им е имало скарване, но не са му известни други подробности.
Свидетелят Й.З.Д.също
не е бил очевидец на действията на подсъмия. Срещнал се с тъжителя
непосредствено след случая. Последния му разказал, че подсъдимите посегнали да
го бият, тъй като имали спор относно изпълнението на възложената им работа. Казал
му, че двамата го затиснали на земята, а той при самозащита захапал подс.М.К.
за ухото. Дяков възприел че И. имал зачервявания по лицето и тила, както и
одраскване и одиране на дясната ръка. Последния факт се потвърждава и СМЕ
изготвена по отношение на частния тъжител, която заключва, че на И. са
причинени охлузвания
в областта на долната челюст в дясно, охлузвания в дясната ушна мида,
кръвонасядания в дясната слепоочна и дясна тилна област и охлузвания на ляв
лакът.
От своя страна подсъдимият М.К.
сочи, че между него и тъжителя е имало спор относно изпълнението на възложената
работа. В един момент И. се нахвърлил върху него. Ударил го с юмрук. Хванал го
за ушите и го съборил на земята, където го дърпал за ушите, а в един момент и започнал
го души. Брат му се намесил, като издърпал И.. След това излязъл на навън,
където на мивката измил получена рана. Идентични са и обясненията на другия
подсъдим. Твърденията им се подкрепят от изготвената СМЕ на М.К., от която е
видно, че е получил разкъсно-контузни рани на дясна ушна мида; одраскване на
лява ушна мида; кръвонасядания на лявата повърхност на шията и в областта на
лявата ключица и кръвонасядане в областта на дясна лопатка. Заключението сочи,
че установените увреждания могат да бъдат получени по начина описан в
обясненията на двамата подсъдими. От СМЕ на Д.К. се установява, че няма
получени увреждания.
В случая, съдът кредитира обясненията
на подсъдимите, тъй като са последователни, изчерпателни, кореспондират помежду
си и се подкрепят от заключенията на изготвените по отношение на тях
съдебномедицински експертизи. Макар и да служат за
защита техните обясненията представляват и доказателствено средство, което може
да допринесе за изясняване на обективната истина.
При така изложеното безспорно е
само, че между подсъдимият М.К. и тъжителя И. е възникнал спор относно
изпълнението на възложената на първия работа свързана с шпакловането на
стените, при който тъжителят нанесъл описаните телесни увреждания, а подс.Д.К. за
да преустанови конфликта, хванал
тъжителя през кръста и го издърпал настрани.
Действително от заключението на изготвената СМЕ
на тъжителя е видно, че е получил увреждания, които могат да бъдат да настъпят
по начина описан в тъжбата, а именно при падане от собствен ръст и удари с ръце.
В тази насока са единствено показанията на Дяков, който не е очевидец на
случилото се, а възпроизвежда, това което тъжителят му е разказал. Съпоставени
с обясненията на подсъдимите и съдебномедецинската експертиза на М.К., от която
е видно, че причинените му увреждания са по тежки от тези на тъжителя, не могат
да доведат до несъмнен извод, че са получени единствено и само по описания в
тъжбата начин. Твърденията на Дяков са общи и не съдържат необходимата
конкретика относно механизма на причиняване и личното участие на подсъдимите.
Не се установяват точно и ясно действията на всеки един от тях, дали телесните
увреждания са причинени съвместно или от действията на един от подсъдимите.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК
присъдата не може да почива на предположения. Съдът признава подсъдимия за
виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Поради тази
причина, на основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимите за невинни и ги е
оправда по описаното в тъжбата обвинение.
По отношение на предявения граждански
иск, тъй като не се доказа, виновността на подсъдимите, той следва да бъде
отхвърлен изцяло.
При този
изход на делото, направените разноски се възлагат на частния тъжител И., както
следва:
-
фактически направените разноски до момента от И.И. в размер на 1262 лв. да
останат в негова тежест;
-
направените разноски от подсъдимите в
размер на 500 лв. за ангажиране на защитник, съдът следва частният тъжител да
заплати солидарно на подсъдимите;
-
направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 432 лв., частният тъжител трябва да заплати
по сметка на Районен съд – Русе.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: