№ 32
гр. Перник, 24.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Перник гражданска колегия, в
публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Милена Даскалова
Членове:
Кристиян Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова като разгледа
докладваното от съдия Николов в. гр. дело № 667 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесета от ГПК.
С Решение № 842 от 29.05.2019 г., постановено по гр. д. № 09034 по
описа на Районен съд П. за 2018 г. е признато за установено по искове,
предявени от „Топлофикация-Перник“ АД, ***, с ЕИК: ********* срещу В.А.Н., от ***, с ЕГН: **********, че последният дължи на топлофикационното дружество за доставена, но незаплатена топлоенергия на топлофициран
имот в размер на сумата от 80.39 лв. – представляваща 1/6 част от общата
главница за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., сумата от 14.98 лв.
представляваща 1/6 част от изтеклата лихва за периода 10.07.2016 г. –
25.09.2018 г, както и законната лихва върху главницата от 80.39 лв. от подаване
на заявлението 09.10.2018 г. по ч.гр.д. № 06881/2018 г. до окончателното
изплащане на сумите, като за разликата до пълния предявен размер – обща
сума 572.19лв. – консумирана и незаплатена топлоенергия за топлофицирано жилище
на посочен административен адрес, от която сума главница
482.31лв. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., изтекла лихва
89.88лв. върху месечните плащания за периода 10.07.2016 г. – 25.09.2018 г.
отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани.
С обжалваното Решение съдът
е осъдил В.А.Н. да заплати на ищцовото
дружество разноските в първо инстанционното производство и в заповедното производство.
В.А.Н. е подал въззивна жалба срещу така постановеното
решение като недопустимо с твърдението, че е във възражението си по чл. 414 ГПК, е признал, че дължи сумите за които е признато, че дължи, поради което моли
решението в частта, с която исковете са уважени да бъде обезсилено и да се
прекрати производството. В.Н. е подал и
частна жалба срещу
Определение от 10.07.2019 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което
първоинстанционния съд е допълнил обжалваното Решение в частта за разноските,
като е оставил без уважение искането за изменение на Решението, касаещо
присъдените разноски.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Топлофикация-Перник“ АД не е
подаден отговор на жалбата. Не е подаден отговор и на частната жалба.
Окръжен съд Перник преценявайки доводите на страните с оглед
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата на В.А.Н. е
процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 259 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Производството пред Районен съд П. е инициирано по искова молба на
„Топлофикация-Перник“ АД, гр. П. срещу В.А.Н.,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че жалбоподателя/ответник
дължи на ищцовото дружество обща
сума 572.19 лв. за консумирана и незаплатена топлоенергия за топлофицирано
жилище находящо се в ***, от която сума главница 482.31 лв. за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., изтекла лихва 89.88 лв. върху месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г. и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр. д № 06881 по
описа на РС П. за 2018 г. – 09.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумите и
разноските по делото.
Районният съд е разгледал исковете като процесуално допустими и на
29.05.2019 г. е постановил така обжалваното Решение, с което ги е уважил частично,
като е осъдил ответника да заплати на ищеца и направените от него разноски по
делото.
Впоследствие с депозираното по реда на чл. 414 от ГПК възражение с вх. №
30365/13.11.2018 г. по ч.гр.д. № 6881/2018 г. изрично е заявено, че Н.
признава, че дължи 80.39 лв. главница – 1/6 част от общата главница и 14.98 лв. лихва – 1/6 част от
същата за периода по ЗИПЗ, тъй като е собственик само на 1/6 ид. части от имота, макар и неползвател, а в последствие на 21.06.2019 г. подал настоящата въззивна жалба.
Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Съгласно константната съдебна практика, възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в чиято
полза е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, доколкото наличието на това
възражение формира правния интерес от самия иск.
В настоящия случай видно от възражението приложено по ч.гр.д. № 6881 по описа на Районен съд П. за 2018
г., ответника/жалбоподател не
възразява относно издадената заповед за изпълнение в частта му както следва: за
сумата от 80.39 лв. представляваща непогасената главница за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и за сумата от 14.98
лв. представляваща непогасената лихва върху тази главница и за периода
от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г.
С оглед на така направеното частично възражение по реда
на чл. 414 ГПК, от В.Н., производството по делото в тази му част, за която не
се възразява, е следвало да бъде прекратено от Районния съд, поради липса на
правен интерес, тъй като издадената заповед за изпълнение е влязла в сила за
посочените суми и за тях е следвало да бъде издаден изпълнителен лист.
Поради това и с оглед горните съображения, предявените от „Топлофикация-Перник“
АД, гр. П. срещу В.А.Н. искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД се явяват
процесуално недопустими поради липса на правен интерес за сумите от 80.39 лв. представляваща непогасената
главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г. и за сумата от 14.98 лв. представляваща непогасената лихва
върху тази главница и за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г. Недопустимо се явява и обжалваното
решение в тази му част, което по аргумент от чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва
да бъде обезсилено, ведно с прекратяване на производството по делото.
В останала част, с която исковете са отхвърлени, Решението като
необжалвано е влязло в сила.
С
оглед изхода на спора частната жалба срещу Определение от 10.07.2019 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с
което първоинстанционния съд е допълнил обжалваното Решение в частта за
разноските, като е оставил без уважение искането за изменение на Решението,
касаещо присъдените разноски е основателна и следва да бъде уважена, а
обжалваното Определение отменено. Направените по делото разноски от „Топлофикация-Перник“ АД във въззивното, исковото и
в заповедното производство остават в негова тежест.
По отношение на разноските, въззивният съд намира, че съгласно
чл.78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Жалбоподателят претендира разноски в размер на 300
лв., представляващи адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат заплатени
от „Топлофикация-Перник“ АД.
Водим от горното, окръжният съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 842 от 29.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 09034 по описа на Районен съд П. за 2018 г. в частта
му, с която е признато за установено по искове, предявени от „Топлофикация-Перник“
АД, ***, с ЕИК: ********* срещу В.А.Н.,
от ***, с ЕГН: **********, че последният дължи на топлофикационното дружество за
консумирана и незаплатена топлоенергия за
топлофицирано жилище находящо се в ***,
сумата от 80.39 лв. – представляваща 1/6 част от общата главница за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., сумата от 14.98 лв. представляваща 1/6 част от
изтеклата лихва за периода 10.07.2016 г. – 25.09.2018 г, както и законната
лихва върху главницата от 80.39 лв. от подаване на заявлението 09.10.2018 г. по
ч.гр.д. № 06881 по описа на Районен съд П. за 2018 г. до окончателното
изплащане на сумите, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № 06881 по
описа на Районен съд – гр. П. за 2018 г., в
частта й, с която е разпоредено В.А.Н., от ***, с ЕГН: **********, да
заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. П., сумата от 80.39 лева представляваща непогасената
главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г., и за сумата от 14.98 лева представляваща непогасената лихва
върху тази главница и за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., както и законната лихва
върху главницата от 80.39 лв., считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 09.10.2018г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Определение от 10.07.2019
г. като вместо него постановява: ИЗМЕНЯ Решение
№ 842 от 29.05.2019 г., в частта му за разноските, с която В.А.Н., от ***, с ЕГН: ********** е осъден да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 160 лв., представляваща сторени разноски в исковото и заповедно производства, като ОТХВЪРЛЯ искането на „Топлофикация-Перник“
АД за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ***, с ЕИК: ********* да заплати на В.А.Н., от ***, с ЕГН: **********
сумата от 300 лв. разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.