Решение по дело №802/2019 на Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ …..

15.03.2021 г., град Добрич

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛЯ МИТЕВА

 

Секретар: Стоянка Петрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 802 по описа за 2019 година на Добричкия районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемата Т.П.П., родена на *** г. в гр. Тутракан, българка, българска гражданка, неосъждана, разведена, висше образование, работи в ОД МВР - Силистра на длъжност „мл. специалист „Човешки ресурси”, адрес:***, ЕГН **********,

за НЕВИНОВНА в това, че през периода месец октомри 2013 г. - месец юли 2014 г. в гр. Силистра като родител е оставила лице навършило 14-годишна възраст - К.Е.И. с ЕГН ********** ***, намиращо се под нейните родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа (като не е упражнявала необходимия родителски контрол и грижи и е допуснала спрямо непълнолетната К.Е.И. да бъдат извършвани действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление от пълнолетните лица Е. *** и И.К.Ч. ***) и с това е създала опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие, поради което на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение по чл. 182, ал. 1 от НК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - гр. Добрич.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МОТИВИ

към Решение № 260061/15.3.2021г. по АНД № 802/2019 г. по описа на Районен съд Добрич

 

Производството по делото е по гл. 28 от НПК и е образувано по внесено в съда Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на Т.П.П., ЕГН **********.*** е повдигнала обвинение на Т.П.П., ЕГН **********, за това, че през периода месец октомври 2013 г. - месец юли 2014 г. в гр. С* като родител е оставила лице навършило 14-годишна възраст - К.Е.И. с ЕГН ********** ***, намиращо се под нейните родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа (като не е упражнявала необходимия родителски контрол и грижи и е допуснала спрямо непълнолетната К.Е.И. да бъдат извършвани действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление от пълнолетните лица Е. *** и И.К.Ч. ***) и с това е създала опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие - престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК.

Представителя на Районна прокуратура – Силистра не се явява и не изразява становище по делото.

Обвиняемата П., редовно призована, се явява лично и с редовно упълномощен защитник, който изразява становище за оправдаване на обвиняемата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемата Т.П. и св. Е.И. са сключили граждански брак през 1997 г. От брака си имат две деца - св. К.Е.И., родена на * г. и на св. П*Е*И., роден на *** г. Междувременно през м. април 2000 г. св. Е.И. заминал да работи в Англия, като двете деца останали да живеят с майка си – обв. П. в семейното им жилище в гр. С*. С течение на времето между двамата родители настъпило отчуждение, породено от продължителната фактическа раздяла, която довела до разтрогване на брака им през 2007 г. Родителските права над двете деца съдът предоставил на майката - обв. Т.П..

В последствие през 2013 г. обв. П. се запознала със св. Е.Д.Е. и малко след това двамата заживели на семейни начала в гр. С* заедно в децата на обвиняемата - непълнолетната К.И. и малолетният й брат П*И.. Децата редовно посещавали училище и след края му отивали в дома на баба си и дядо си по бащина линия - св. К.Ж.И. и св. Ю.Й.И., където обядвали и учели уроците си, докато обв. П. ги вземела.

Пролетната ваканция на * г. св. К.И. и брат й П* били на гости на баща си в Англия, който живеел на семейни начала със св. М.К.С.. От м. август 2014 г. св. К.И. се установила в Англия, като живеела в гр. Л* при баща си св. Е.И. и св. С. и започнала да учи там.

В края на м. май 2016 г. св. К.И. заедно с приятелката си св. Б.Б., св. М.С. тръгнали за България с автомобил, шофиран от св. Е.И.. Св. Б.Б. също живеела в техния дом и заедно с К.И. били неразделни. Двете приятелки били на задната седалка и разговаряли непрекъснато. Когато пътували по магистралата от Букурещ за Констанца св. С. чула отзад К.И. да казва на Б.: „*”. Това я изненадало и тя запитала К. кой е правил това. Тя спокойно й отговорила „*”. Така св. Е.Е. се вписвал във фейсбук.

След като пристигнали в гр. С* св. К.И. разказала на св. М. С. и на баща си, че през периода от м. октомври 2013 г. до м. август 2014 г., докато живеела в дома на майка си заедно с приятеля й Е.Е., последният е извършвал множество блудствени действия спрямо нея. К. заявила, че на част от блудствените действия, които Е.Е. е извършвал спрямо нея е била свидетел и нейната собствена майка - обвиняемата Т.П.П..

Св. К.И. описала два случая. Първият – една вечер през месец ноември 2013 г. цялото семейство било в дома си. Св. К.И. отишла при св. Е.Е., който бил в спалнята и се сгушила в него. След известен период от време св. К.И. усетила, че Е. я пипал по гърдите. Св. И. не е реагирала, тъй като я било страх. Видяла, че майка й минала с прането покрай вратата на спалнята, но не била сигурна дали е видяла това интимно положение и действие. На другата вечер, когато са били сами с майка си в кухнята, майка й я е попитала даали й харесва, че Е. я обарва. Тогава К. се е уверила, че майка й е видяла какво върши Е. с нея.

Вторият случай бил няколко дни по-късно, когато вечерта св. И. видяла св. Е.Е. на терасата, отишла при него, за да си говорят и той я прегърнал откъм гърба, като с едната си ръка я „обарвал “ по гърдите, а с другата по задните части. На другия ден обв. Т.П., след като я взела от дома на баба й, в колата я попитала: „****...“. Тогава К.И. отговорила на майка си„ че само я е прегърнал, като не й е споделила за действията, които Е. е извършвал спрямо нея.

Тъй като св. К.И. разказала на баща си и други действия, извършвани спрямо нея не само от св. И., но и от св. И.Ч., веднага бащата на св. И. – св. Е.И., депозирал жалба в прокуратурата и на 07.06.2016 г. по случая било образувано ДП № 19/2016 г. по описа на ОСлО при ОП - Силистра за това, че през периода от есента на 2013 до м. август 2014 г. в гр. Силистра е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст, а именно по отношение на непълнолетната К.Е.И., чрез употреба на заплашване - престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.

В хода на разследването в качеството на обвиняеми лица са били привлечени Е.Д.Е. и И.К.Ч.,*** за престъпление по чл. 150, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Наказателното производство е приключило с мнение за предаване на съд на двамата обвиняеми Е.Е. и И.Ч. и изпратено с обвинително заключение в РП - Силистра на 18.06.2018 г. която е съставила съответно обвинителен акт.

От събрания доказателствен материал по ДП № 19/2016 г. по описа на ОСлО при ОП - Силистра са отделени материали в отделно наказателно производство ДП № 18/2018 г. по описа па ОСлО при ОП - Силистра, приключило с внасяне на Постановлението по чл. 78а НК срещу Т.П.П. за престъпление по чл. 182 ал.1 от НК, инициирало настоящото наказателно производство.

Междувременно св. С. и св. И. решили последният да се срещне с майката на К. - обв. П., след което бащата поискал от обвиняемата среща с Е.Е.. Няколко часа по-късно двете семейства се срещнали в заведението „*“ в гр. С*. Проведените разговори и при двете срещи били записвани чрез мобилни телефони.

В хода на разследването бяха изготвени две комплексни съдебно фоноскопни и технически експертизи, установяващи автентичността на записаните разговори между обвиняемата Т.П., Е.Е., пострадалата К.И., свидетелят Е.И. и св. М. С.. Видно от изготвеното заключение на съдебно фоноскопната експертиза, на която е бил записан разговор от 23.05.2015 г. с мобилен телефон, марка “iPhone“ между Е.Е., свидетелят Е.И., свидетелката М. С. и обвиняемата Т.П. и се установило, че в проведения разговор под инициали Ж2 е заявила: „****“. Общата продължителност на проведения разговор е била 28 мин и 19секунди. Същият е записан на 02.06.2016 г.Не се установиха признаци за манипулация и монтаж върху записа - обект на експертизата.

Видно от изготвеното заключение на назначената втора съдебно фоноскопната експертиза, на която е бил записан разговор от мобилен телефон марка “Леново“, модел „S 860“ с ИМЕЙ ***** от 23.05.2015 г е продължителност 16 мин. и 24 сек. между мъжки глас – М1, женски глас - Ж1, женски глас - Ж2 и се установило, че в проведения разговор под инициали Ж2 е заявила: „***************. “

Видно от изготвеното заключение на назначената комплексна психиатрична и психологическа експертиза на пострадалата К.Е.И., същата през инкриминирания период е била годна правилно да възприема и запаметява факти и обстоятелства. Годна е била правилно да възпроизвежда събития, ако желае. В началото на непълнолетната си възраст /на 15 години/, при липса на житейски опит и познания, не е била годна да разбира и оценява извършените спрямо нея действия. Не е могла да разбира същността и значението на извършените спрямо нея действия и не е могла волево да им се противопостави. Преценката е, че К.И. не е била годна да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея, не е била годна да ръководи по разумни подбуди постъпките си, не е могла правилно да анализира последиците от извършеното с нея и не е могла активно да се противопостави. Понастоящем с натрупването на житейски опит и достигането на определена степен на социално съзряване е в състояние да определи извършеното с нея не само като нередно, но и като наказуемо от закона. В състояние е да дава достоверни сведения по важни за ДП обстоятелства.

В хода на съдебното следствие била изготвена Комплексна СППЕ, видно от заключението по която в периода месец октомври 2013 г. - месец август 2014 г. К.Е.И. е била в адекватна за възрастта си степен на психосоциална зрялост, както и с нормален за възрастта си интелект. Същата е била в състояние правилно да разбира, оценява, възприема, запаметява извършените спрямо нея действия и към настоящия момент обективно да възпроизвежда същите. Осв. е била в състояние да разбира същността и значението на извършените спрямо действия и е могла да действа волево в рамките възрастовите й особености - непълнолетната й възраст, както и факта, че към онзи период е била на лице физическа и психическа зависимост на И. от майка си. Изпаднала в състояние на значим вътрешен конфликт между страха си и обзелия я срам. Бягайки, спасявайки се при баща си, И. не само, че не е споделила с баща си случилото се, но и дълбоко я е изтласкала в несъзнаваното, което е типично за повечето жертви на сексуално насилие. Към момента на настоящата експертна оценка на И., не се откриват тенденции за патопсихологични отклонения, които да водят до склонност за преувеличаване на събития свързани със случилото се и за склонност към фантазиране на преживяното, което е доказателство за съпреживяване на случилото се с нея като травматично събитие. От друга страна трябва да се има предвид, че оживяването на реални спомени, потискани за дълъг период от време, отхвърлят изцяло възможността И. да преувеличава и изопачава събитията, случили се с нея.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани множество свидетели и приобщени писмени доказателства по надлежния ред.

Анализ на гласните доказателства:

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели К.Ж.И. и св. Ю.Й.И. – баба и дядо на св. К.И. по бащина линия, доколкото същите възпроизвеждат факти и обстоятелства, изложени им от тяхната внучка – св. К.И., относно евентуално извършените спрямо нея блудствени действия от св. Е. и св. Ч. /предмет на разследване по НОХД № 805/2018 г. по описа на РС – Добрич, което не е приключило към момента/, както и дават подробности около начина на живот на обвиняемата П. и децата й.

Св. К.И. и св. Ю.И. разказват за брака между сина им и обвиняемата, както и за обстоятелствата около грижите, които са полагани спрямо децата К.И. и П*И. след развода на родителите им. След развода са купили 4-стаен апартамент, който го обзавели и го предоставили през 2011 г. на Т. и децата да живеят в него. Купили й кола, за да може да е мобилна, да ги води до училище. Именно в това жилище тя се запознала с Е.Е., който живеел в съседния вход. От 2013 г. до 2015 г. Т. и децата са живели в този апартамент. През 2014 г. К. учела в математическа гимназия като всеки ден внуците им идвали в дома им да обядват и да си учат уроците. Разказват за проблемите, които са установили между майката и детето К., която през месец май 2014 г. един ден била много разстроена, уплашена, постоянно повтаряла „искам да остана при вас да живея, не искам да се върна в апартамента“. Вечерта към 21,00 часа тя склонила, но помолила дядо си да отиде с нея до вратата на жилището. Така и станало и св. Ж. казал на Т., че К. е много разстроена, много уплашена и я помолил да разбере от какво и да не се получават такива неща. През 2014 г. К. твърдо решила да отиде да живее при баща си, със съгласието на майка си. През месец август те заминали за Лондон. През декември 2014 г., св. И* били за две седмици в Лондон, за да посрещат Нова година и тогава им направило впечатление, че К. страни, не споменава майка си в никакъв случай. Ставали са свидетели и на други случай, когато К. не е искала да говори с майка си. През 2016 г., когато се прибирали от Лондон с баща си, К. му споделила, че спрямо нея са били извършени блудствени действия от Е.Е. – мъжа, който живее на семейни начала с Т. в апартамента, който бабата и дядото били предоставили. След това бащата на К. подал сигнал в Районна прокуратура за блудствени действия срещу Е.Е. и тогава свидетелите вече разбрали защо нейните действия са били такива. К. споделила, че майка й ги е виждала в различни положения и не е вземала никакви мерки. Тя била страшно обидена на майка си, защото не я е защитила от този мъж, с който живее и не си е изпълнила полицейските задължения като полицай за тези посегателства върху нея. Св. И. посочил, че след сигнала до прокуратурата К. лично на него му е разказала за това, че е опипвана, майка й я е виждала в леглото и на балкона. Св. И. е попитал внучка си дали е взела мерки майка й, а тя казала, че майка й е направила забележка на К. да не се получават такива неща. Свидетелят сочи, че докато К. живеела с майка си не е чувал тя да изрича вулгарни думи или някой да му е споделял, че тя си служи с такива изрази.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели в частта им относно отношенията между майката П. и дъщеря й К., както и за условията, при които са живели те. В останалата си част, доколкото показанията се отнасят до евентуално извършени блудствени действия спрямо св. К.И., съдът намира, че не следва да ги кредитира или коментира, тъй като макар да са включени в диспозитива на повдигнатото обвинение, те не са предмет на доказване по настоящото производство.

В показанията си св. Е.Е. /обвиняем по делото, образувано за блудствените действия с К.И./ сочи, че с Т. са се запознали през лятото на 2013 г., били са съседи на една площадка. Постепенно се сближили и създали семейство. Живели са там до месец април 2015 г., когато са се изнесли. Докато са живели заедно с Т., с тях са били и двете й деца К. и Преслав. Св. Е. посочил, че след като се задълбочила връзката им с Т., той решил да поговори с двете деца на темата, че той не им е биологочният баща и няма претенции да им бъде баща. В последствие от връзката им с обвиняемта на 20.07.2014 г. се родило общото им дете Р*. С К. не са имали никакви проблеми и са се разбирали добре, имали са приятелски отношения.Тя била с доста богато въображение, което преливало във фантазиране, влизане в роли. Св. Е. е избягвал да остава насаме с К.. Свидетелят разказва за една вечер, когато Т. слагала децата да си легнат, той е работил на компютъра и чул как Т. отпраща децата да си легнат и както си работил, усетил присъствие в стаята и помислил, че е Т., извъртял се и я сграбчил, а в следващия момент видял, че това била К.. Това е бил единственият случай, в който да е влизал в по-близък контакт с К.. Свидетелят отрекъл да е имало друг случай, когато са лежали в леглото с К. и майка й да е минала през стаята. Според св. Е. твърденията на К. са резултат от средата й, след като заминала за Лондон в началото на август 2014 г.

Съдът кредитира показанията на св Е., отчитайки, че в по-голямата си част те се отнасят до факти и обстоятелства, предмет на повдигнатото срещу него обвиняние за блудствени действия по отношение на св. К.И.. В същото време св. Е. въщо допринася за изясняване на обстоятелствата около полаганите грижи от майката Т.П. спрямо детето К., както и спрямо детето П*. Видно от показанията на този свидетел, К. не е оставяна без надзор и спрямо нея обвиняемата е полагала нужните грижи.

Другият подсъдим за блудствените действия е св. И.Ч., който разпитан в качеството на свидетел по делото заявил, че познава К. като дъщеря на Т.П.. Познава я от бившия му сътрудник Е.Е., с който се познавали от деца. Не поддържал никакви отношения с К.И., която я е виждал, когато се е появявала с майка си и с Е.Е., детето е играело е край тях и това е всичко. Св. Ч. също отрекъл да е извършвал престъпни посегателства спрямо К.И..

Съдът няма основание да не дава вяра на показанията и на този свидетел, доколкото същите не противоречат в основата си с останалите събрани доказателства, като следва да се отчете и правото на свидетеля по смисъла на чл. 121 от НПК да не дава показания, а които ни уличил себе си в извършване на престъпление.

Св. Е.К.И. – баща на св. К.И., разказва, че през 2014 г. дъщеря му дошла да живее при него в Лондон и започнала да учи там. Направило му силно впечатление още в началото, че тя била неконтактна, апатична, в багажа имала само черни дрехи, била гримирана със силен грим. Училищните власти се свързали с него и поискали да разговарят, тъй като детето страняло, не искало да прави контакти, въпреки че била добре с английския език, а там имало и българчета. Властите установили, че тя била на малко по-ниско ниво от другите деца възрастово. След като минало врме, К. се отпуснала, но не искала да комуникира с майка си, не я наричала „майка“, а „бившата ти“ или по име „Т.“.

През 2016 г., когато се връщали в България с автомобил, по пътя К. споделила за действията на сегашния партньор на Т., за които действия е възбудено дело по чл. 150 от НК. Свидетелят чул как К. казва на Б. „*“. Това нещо мен го шокирало и той спрял колата и тогава тя започнала да разказва „как Е.Е. се е отнасял с нея, как я карал да прави „*“, ***. До сексуален контакт не се е стигало, понеже тя не е споделяла това, но е правил всички такива неща с нея. Водил я при приятел, като там тя ***“. Това е станало през периода 2013 г. - 2014 г., когато Т. живеела с Е.Е. на семейни начала в апартамента, който св. И. и баща му й предоставили, за да може тя да живее с децата там. К. твърдяла, че майка й е знаела за всичко това и св. И. инициирал разговор пред работното място на Т., като на тази среща той я попитал какво е предприела, след като е знаела, че Е.Е. се отнася така с К.. Т. се стъписала около 15 секунди и заявила, че такива неща са се случвали, имало е такива случаи на терасата в апартамента, на спалнята, където ги е засичала и казала, че тя е сметнала и предприела мерки, като е разговаряла с К. и я предупредила такива неща да не се случват. Казала, че Е. понякога е бил в пияно състояние, т. е. че е изпил порядъчно количество алкохол. След това св. И. се срещнал и със св. Е..

В същата насока са и показанията на св. М.К., която живее на семейни начала с Е.К.И. и след пристигането на св. К.И. в Лондон са живели заедно. Св. К. също е пътувала в колата за България, когато К. е разказала за декйствията на Е. спрямо нея и споделя впечатленията си.

Съдът намира, че доколкото показанията на св. И. и св. К. са техни лични възприятия в едната си част /за живота на К. с майка й преди да замине за Англия/ или възпроивеждат казаното им от св. К.И. в другата си част /относно данните за блудствените действия/, то същите следва да бъдат кредитирани като обективни и последователни в първата си част, а във втората си част – преценени през призмата на близката родствена връзка на св. И. със св. К.И. и влошените отношения между обвиняемата и бившия й съпруг и св. К., не водят до изясняване на обстоятелствата по делото, доколкото не са лични възприятия на свидетелите, а последните преразказват случилото се, представено им от св. К.И..

Друг свидетел, пътувал в колата за България се явява Б.Б., която също разказва в подробности за случилото се и за нейните показания в пълна степен важи горното съждение, че същите са производни на казаното от св. К.И. в колата и не водят до изясняване на предмета на доказване по делото.

Показанията на св. Р*Р* и св. Д*Р* – съответно майка и леля на св. Е., не водят до изясняване на предмета на доказване, като косвено разказват за живота на обв. П. с децата й след появата на общото им дете със св. Е.. Съдът няма повод да не ги кредитира, доколкото същите в основата си не противоречат на събрания доказателствен материал.

Обвинението е базирано на показанията на св. К. И*, дадени в хода на досъдебното производство, образувано за извършени спрямо нея блудствени действия от св. Е. и св. Ч.. Разпитана в хода на настоящото производство, св. К.И. разказва подробно за тези действия спрямо нея, като заявява, че в края на лятото на 2013 г. Т. се запознала по съседски с Е.Е. и той заживял при тях в апартамента. Постепенно той започнал да й посяга сексуално и Т. видяла поне 2 пъти това да се случва с нея. Първият път И. била на терасата заедно с Е., когато той по едно време я прегърнал и я хванал за бюста, а Т. видяла. На другия ден в колата тя попитала К. „той какво ти направи“. Вторият път се случило в спалнята, когато Е. отново я прегърнал и я стиснал за бюста. Вратата била отворена, майка й видяла и си минала с прането, но нищо не направила. На другия ден я обвинила и я попитала „*“. Св. И. й казала, че не й харесва и че й е гадно, както и да му каже да престане. Св. И. заявила, че „******.“ После разказала с подробности за случилото се в колата на връщане за България, когато не издържала и разказала всичко на баща си.

Видно от приобщените по делото и неоспорени от страните две КСППЕ, у И., не се откриват тенденции за патопсихологични отклонения, които да водят до склонност за преувеличаване на събития свързани със случилото се и за склонност към фантазиране на преживяното, което е доказателство за съпреживяване на случилото се с нея като травматично събитие. От друга страна трябва да се има предвид, че оживяването на реални спомени, потискани за дълъг период от време, отхвърлят изцяло възможността И. да преувеличава и изопачава събитията, случили се с нея.

Макар обаче показанията на св. И. да са залегнали в основата на обстоятелствената част на постановлението на Прокуратурата с обвинение против Т. Пенев по чл. 182, ал. 1 от НК, то съсът счита, че те са извън предмета на доказване по настоящото производство, като следва да бъдат предмет на изследване по НОХД № 805/2018 г. по описа на РС - Силистра.

Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. В съдебно заседание обвиняемата П. дава обяснения по повдигнатото й обвинение. Същата заявява, че през инкриминирания период с дъщеря й К. са били в много добри взаимоотношения като майка и дъщеря, като дори се опитвала да бъде повече като нейна приятелка отколкото като родител. Отчита като грешка това, че въпреки че го е направила за нейното добро, за да получи добро образование, се е съгласила да отиде при баща си в Англия, защото малко след като започнала да живее с него, започнали да се охлаждат отношенията им не само от разстоянието, но и от въздействието на средата, в която била попаднала - баща й Е.К.И. и съжителстващата с него М.К.С.. Имали все по-рядко контакт по телефона, а когато се връщали в България, разбирала от други хора, че са пристигнали и търсила контакт с К., но когато й се обаждала да се срещнат, тя й отговаряла, че трябва да иска разрешение от баща си, за да се срещне с нея.

Към месец октомври 2013 г, К. била 9-ти клас в училище „Св. Климент Охридски“, което е гимназия. По това време успехът й бил от добър към много добър. Обвиняемата е посещавала родителски срещи, като оплакване от учителите във връзка с поведението й не е имало, тя била примерен ученик. С поведението си не е създавала конфликти. Като характер К. била много емоционална и много театралничеща, много обичала да се вживява в роли, много обичала да си мечтае, да си рисува, била различна в действителност. Тя била по-артистична натура. Обвиняемата отрекла твърденията на М.К., че К. не е била научена да спазва хигиена, че начинът й на говорене бил по-груб. К. често е посещавала баба си и е получавала добър пример и от родителите на баща си. Пред П. никога не си е позволявала да говори грубости, да използва груби, непозволени думи. Относно случаите, които К. посочила – когато са били на терасата и в спалнята, за тези неща обвиняемата сочи, че в първите си свидетелски показания, дадени по досъдебното производство, К. не споменава. Като цяло и самите те са допълвани от нея на два пъти, което според П. сочи, че не са истина, а че е принудена да се придържа към някакъв научен сценарий. Единствено едно нещо е видяла П. и не е било в спалнята, а в хола, когато Е. я бил прегърнал иззад гърба, но Е. е мислел, че прегръща обвиняемата. К. не е била възмутена от случилото се в тази ситуация. По принцип обв. П. е говорила на К. като цяло за предпазни мерки, за поведение, за избор.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.

В настоящия случай съдът кредитира обясненията на обвиняемата, дадени в съдебно заседание, тъй като, на първо място, същите са обективни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви. От друга страна обясненията й се подкрепят от останалите, събрани по делото гласни доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите съобразно изложените съображения по-горе.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните при разследването доказателствени материали: ********

При установената фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът стигна до извода, че Т.П.П. не е осъществила състава на престъплението по чл. 182, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, т. е. налице и хипотезата на чл. 304 пр. 1 от НПК по следните съображения:

За да бъде ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия следва по несъмнен начин да бъдат установени всички признаци, както от обективната, така и от субективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Липсата на който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му посредством осъществяване на наказателна репресия.

Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието на събрани както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят по несъмнен начин субекта на наказателна отговорност като извършител на конкретно противоправно и наказуемо деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК.

Престъплението по чл. 182 от НК е престъпление против брака и семейството. Чл. 182, ал. 1 от НК визира изоставяне без грижи и надзор на дете или лице под настойничество.

Обект на престъплението са обществените отношения, които възникват по повод правилното физическо и психическо развитие на подрастващите /или по повод развитието на лица под настойничество, под запрещение/. Изпълнителното деяние е неполагане на грижи, надзор и контрол спрямо лицата, намиращи се под родителски грижи и контрол или настойничество, т. е. това деяние се реализира с бездействие.

За да е съставомерно деянието трябва да е създадена опасност, не изобщо да не се полагат грижи, а в резултат на това неполагане на грижите, следва да е възникнала реална опасност за физическо, душевно или морално развитие на детето. Субект на престъплението може да бъде родител или настойник. Пострадал е лицето, намиращо се под родителски грижи или настойничество. От субективна страна деянието е умишлено. Възможно е и субектът на престъплението да се отнася с безразличие към опасността за развитието на детето или поднастойното лице.

По делото няма спор, че обвиняемата Т.П. е майка на К.Е.И. и към процесния период двете са живеели в общо домакинство, като родителските права спрямо детето К. са били предоставени на майка й. По делото е установено също, че към момента има неприключило наказателно производство против Е.Е. и И.Ч. за евентуално извършени блудствени действия спрямо К.И..

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 182, ал. 1 от НК се изразява в бездействие и същото е на поставяне в опасност, т. е. за съставомерността му не е необходимо да са настъпил други вредни последици. От събраните по делото доказателства се установява, че всъщност през процесния период обв. П. не е оставяла К.И. нито без надзор, нито без достатъчна грижа – напротив, събрани са доказателства, че обвиняемата е полагала нужните грижи спрямо децата си – реализирала е доходи и е осигурявала на същите добри условия на живот и се е грижила за образованието им, с което тя е изпълнявала родителските си задължения към своите деца и в частност към св. К.И.. В същото време, отчитайки подрастващта възраст на дъщеря си, обв. П. не би могла да упражнява непосредствен надзор буквално във всеки възможен миг по отношение на детето. В тази посока помощ са оказвали бабата и дядото на К. по бащина линия – св. К. и Ю. И*.

От събраните по делото доказателства по никакъв начин не може да се направи извод, че обв. П. е знаела, че спрямо дъщеря й К. евентуално са били извършвани престъпни действия /които и към настоящия момент са предмет на доказване по НОХД № 805/2018 г. по описа на РС - Силистра/. По това производство няма влязъл в сила съдебен акт, т. е. въпросът дали спрямо К.И. са били извършвани блудствени действия и от кого не е решен със сила на присъдено нещо и доколкото и в настоящото производство не се събраха безспорни доказателства в тази насока, то съдът приема, че няма причинно-следствена връзка между бездействие по смисъла на чл. 182, ал. 1 от НК от страна на обв. Т.П. и евентуално извършени спрямо дъщеря й К.И. посегателства против половата й неприкосновеност.

По делото не се събраха доказателства за факти и обстоятелства, които могат да бъдат подведени под правната норма на чл. 182, ал. 1 от НК. Видно от показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемата, последната е полагала нужните грижи за отглеждането и възпитанието на дъщеря си К. и е полагала съответните усилия с оглед подрастващата й възразст за правилното физиеско, психическо и морално развитие.

В подкрепа на тези правни изводи се явяват събраните гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, доколкото касаят като цяло евентуално извършени блудствени действия спрямо св. К.И., но макар да са включени в диспозитива на повдигнатото обвинение, те не са предмет на доказване по настоящото производство. Това е така, тъй като обвинението спрямо П. е по чл. 182, ал. 1 от НК – престъпление против брака и семейството, а блудствените действия са посегателство против половата неприкосновеност на личността. Това са две отделни престъпления и тук следва да се отбележи, че отговорност по чл. 182 НК се търси от дееца, само ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

Предвид събраните по делото доказателства и изложеното по-горе съдът счита, че не се доказва по несъмнен начин, че обвиняемата П. е извършила престъплението, за което е предадена на съд, поради което на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК съдът я оправда по повдигнатото й обвинение по чл. 182, ал. 1 от НК за това, че през периода месец октомври 2013 г. - месец юли 2014 г. в гр. С* като родител е оставила лице навършило 14-годишна възраст - К.Е.И. с ЕГН ********** ***, намиращо се под нейните родителски грижи, без надзор и достатъчна грижа (като не е упражнявала необходимия родителски контрол и грижи и е допуснала спрямо непълнолетната К.Е.И. да бъдат извършвани действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление от пълнолетните лица Е. *** и И.К.Ч. ***) и с това е създала опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие.

По горните съображения съдът постанови Решението си.

 

 

26.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Галя Митева/