МОТИВИ ПО НОХД № 188/2012г.
по описа на Търговищкия районен съд
Търговищка районна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу К.Д.Н. с ЕГН **********и М.П. с ЕГН ********** за това,
че в периода 07 – 23.09.2010 г. в гр. Търговище подсъдимите, при условията на
продължавано престъпление, като се сговорили предварително за това,
представяйки се длъжностни лица и с цел да набавят за себе си имотна облага,
подс. Н. възбудил заблуждение, а подс. П. поддържал заблуждението у И.Р.К., Н.С.К.,
В.С.Г., И.Р.К., П.В.Г., С.Т.Б., Д.Д.К. и Л.С.А.,*** и с това им причинили
имотна вреда в размер на общо 18 009 лв., представляваща големи размери, с
което са осъществили състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, 2 и 5 във
вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
В процеса са конституирани като
граждански ищци пострадалите В.С.Г., И.Р.К., С.Т.Б. и П.В.Г. и са приети за съвместно разглеждане
в наказателното производство предявените от същите граждански искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД срещу двамата подсъдими, при условията на солидарност
на задълженията, както следва: В.С.Г. е предявила иск по чл. 45,ал.1 от ЗЗД за
сумата от 2843лв., И.Р.К.-за сумата от 2501лв., С.Т.Б.-за сумата от 742,79лв. и
П.В.Г.-за сумата от 2842,99лв., които суми представляват необезщетената част от
претърпените от гражданските ищци имуществени вреди от деянието.
Представителят на ТРП поддържа
повдигнатото срещу всеки от двамата подсъдими обвинение по чл. 210, ал. 1, т.1,т.2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК във вр. с чл. 26,ал.1 от НК, като счита, че същото се доказва по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни и да им се
наложи наказание ЛОС, като за подс. Н. да се определи за срок около средния,
предвиден за това престъпление/ от една
до осем години/, а за подс.П.- около минималния определен размер.
Гражданските ищци молят за уважаване на предявените граждански
искове.
Подс. Н. в съдебно заседание заявява,
че разбира обвинението и дава обяснения по него.
Подс. П. в съдебно заседание заявява,
че разбира обвинението и дава обяснения по него.
Защитата на подсъдимия Н. счита, че от
събраните по делото доказателства не се установява същият да е осъществил престъпление
"измама". Счита за недоказано, че подсъдимият Н. е участвал в
извършването на деянията, включени в състава на продължаваното престъпление,
както предвид липсата на категорични доказателства за причастността му към
престъплението, за което е предаден на съд, така и предвид обстоятелството, че
в голяма част от инкриминирания период, подс.Н. се е намирал в гр.София, в
болница „Токуда“, където е бил придружител на детето си, което е било прието за
стационарно лечение. И двамата защитници на подс.Н. пледират същият да бъде
признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Защитата на подс.П. счита, че с
оглед направените самопризнания и оказваното съдействие в хода на наказателното
производство, на подс.П. следва да се наложи условно наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид възраженията на страните и съобразно
вътрешното си убеждение, намира следното:
Подсъдимият
К.Д.Н. е роден на *** г. в гр. Павликени, живущ ***, български гражданин,
женен, грамотен, осъждан както следва:С присъда по НОХД № 230/2001 г. на РС –
Горна Оряховица, влязла в сила на 11.08.2005 г. му било наложено наказание от
една година „лишаване от свобода“ условно с изпитателен срок от три години за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК и
с присъда по НОХД № 165/2010 г. на РС – Горна Оряховица, влязла в сила
на 08.06.2010 г. му било наложено наказание „пробация“ за извършено
престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
Подсъдимият М.П. е роден на *** г. в гр.
Белград, Република Сърбия, чуждестранен гражданин, постоянно пребиваващ в
Република България и живущ ***, женен, грамотен, неосъждан.
І.По фактическата обстановка:
Двамата подсъдими не са се срещали лично. Контактът между тях е иницииран от
подс.Н..Същият разбрал от свой познат, че се занимава с т.нар.“телефонни
измами“ и решил и той да си осигурява парични средства по този начин, като в
изпълнение на решението си, взел мобилния телефон на своя познат и избрал
последния набран номер, при което се свързал с подс.П. и се уговорил с него“за
вършат работа“, а именно- подс.Н. да се обажда на произволно избрани
стационарни телефонни номера на
възрастни хора, на които да се представя за техен близък (син, дъщеря), заболял
от опасно вирусно заболяване (свински грип), след което преправяйки отново
гласа си да се представя за лекар от някое лечебно заведение, заявявайки на
пострадалия, че за лечението на неговия близък е необходима спешно голяма сума
пари, която трябвало да се предаде на другия подсъдим, който работел като
таксиметров шофьор в гр. София и имал възможност да пътува с автомобила си до
различни населени места, от където да взема сумите от пострадалите. Пред
последните, подс. П., поддържайки заблудата създадено от подс. Н., трябвало да
се представя като длъжностно лице от НЗОК, изпратен от „лекаря” (подс. Н.), с
когото са разговаряли преди малко. Уговорката с подс.П. била да го изпраща на различни адреси, за да взема
от живеещите там хора пари и други ценности, които да му предава. Срещу това
подс. П. щял да получава дял от сумите, както и да покрива разходите, свързани
с пътуванията му.
В началото на м. септември 2010 г.
двамата подсъдими започнали осъществяването на замислените действия, като по
така описания начин в гр. Търговище до края на същия месец, двамата успели да
въведат в заблуждение по идентичен начин общо осем граждани в града, а именно:
1. На 07.09.2010 г. подс. Н. позвънил
на домашния телефон, който бил с номер 23178 на св. И.К.. Представил се за
„доктор Захариев” и й казал, че дъщеря й е болна от „свински грип” и за
закупуването на ваксина от чужбина трябват много пари. Разпитал я с какви пари
и бижута разполага, като тя му отговорила, че притежава 4400лв. по сметка в
банка. Казал й, че трябва да ги даде на човек, който ще изпрати. Същевременно
преправил гласа си и заблуждавайки пострадалата, че е дъщеря й, казал да дава
каквото има.На следващият ден св. К. изтеглила сумата от 4400 лв. и ги предала
на подс. П., който междувременно отишъл до дома й на бул. „Цар Освободител”,
бл. 39 и съгласно уговорката му с подс. Н. казал, че е представител на
здравната каса, поддържайки по този начин създадената от другия подсъдим
заблуда у пострадалата.
2. На 07.09.2010 г. подс. Н. се
обадил на домашният телефон с номер 20300, намиращ се във вилата на св. Н. К. в
района на завода за безалкохолни напитки в гр. Търговище. Представил се за д –
р М. от болницата и му заявил, че синът му е болен от свински грип, но за
лечението му трябвало да се закупи скъпо лекарство от чужбина, като го попитал
дали разполага с чужда валута или златни бижута. Добавил и че се очаква
хеликоптер, който да транспортира сина в гр. София. Попитал го и къде живее и
след като получил отговор, му казал да излезе с парите на спирката срещу завода
за безалкохолни напитки. Същевременно подс. Н. преправил гласа и казал на
свидетеля „Татко, Добрин е в много тежко състояние и сме в болницата!”. Свидетелят отговорил, че разполага с 280 лв.,
след което отишъл до указаното му място, където го чакал подс. П., към когото
се обърнал с името Анатолий съгласно казаното му от подс. Н.. Дал му парите и
подс. П. казал, че ще предаде парите на доктора и че е негов служител.
3. На 15.09.2010 г. подс. Н. позвънил
на домашния телефон с номер 23645 на св. В. Г. и преправяйки гласа си на женски
й казал „Майко, много съм зле, имам много висока температура и казаха, че имам
свински грип!”, като със същия глас добавил да дава колкото пари има. След това
отново преправил гласа и казал, че е д – р Захариев и за лечението на дъщеря й
трябват много пари, тъй като касата покривала само част от сумата. Свидетелката
казала, че има 2000 лв., но подс. Н. заявил, че са малко и трябват още. Тогава
свидетелката казала, че има 5000 лв., а подсъдимият я попитал къде живее. След
като казала адреса си (ул. „Л. Каравелов” № 30) същият и казал, че ще дойде
човек да вземе парите. Междувременно подс. Н. изпратил подс. П. до същия адрес.
Свидетелката го видяла от дома си, приготвила сумата от 5000 лв. и излязла
навън при П.. Последният й казал да дава парите, защото много бърза, взел ги и
си заминал.
4. На 16.09.2010 г. подс. Н. позвънил
на домашния телефон с номер 20107 на св. И.Р.К. и отново преправяйки гласа си
на женски й казал, че е дъщеря й, че е много зле и се намира в бърза помощ.
След това отново преправил гласа и казал, че е д – р М. и за лечението на
дъщеря й от свински грип трябват много пари, които да се доставят от Испания
чрез Червения кръст. Казал й да приготви колкото пари има след малко да ги
предаде на човек от здравната каса който щял да дойде. Свидетелката приготвила
сума от 450 лв. и не след дълго до входната врата на жилището й в кв. „Запад”,
бл. 41, дошъл подс. П., който се представил, че е от здравната каса и тя му
предала парите. След малко отново й позвънил подс. Н., попитал я дали е дала
парите и след като получил утвърдителен отговор, я уверил, че ще й се обади по
– късно, за да я уведоми за състоянието на дъщеря й.
5. На 17.09.2010 г. подс. Н. позвънил
по телефона, който бил с номер 65130 на св. П.Г. и му казал, че дъщеря му е
много болна и за лечението й ще трябват много пари, тъй като лекарствата били
много скъпи. Преправил гласа на женски и представяйки се за дъщерята на
свидетеля, му казал да дава колкото пари има. Св. Г. казал, че има банков влог
от 5000 лв. Подс. Н. му казал да отиде да ги изтегли, след което ще дойде човек
от НЗОК, на когото да ги предаде. Пострадалият изтеглил от клона на банка „ДСК”
в града сумата от 4500 лв., към които прибавил наличните му 500 лв., прибрал се
в дома си на ул. „Хр. Ботев” № 28 и след малко там дошъл подс. П., изпратен
междувременно от другия подсъдим и му казал, че го изпраща д – р Н., с когото
разговаряли преди малко. Пострадалият му предал сумата от 5000 лв., след което
се върнал на телефона и казал на подс. Н., че е предал парите.
6. На 18.09.2010 г. подс. Н. се
обадил на св. Ст. Б., чийто домашен телефон бил с номер 20520 и с преправен
женски глас й казал, че синът й е болен от свински грип. Пострадалата
помислила, че се обажда снаха й и я попитала как така се разболял след като
наскоро се били видели и той бил добре. Със същия глас обвиняемият й казал, че
от снощи синът й е много зле и сега е в безсъзнание. Същевременно отново
преправил гласа си на мъжки и казал, че е д – р М. и за лечението ще са нужни
много пари, които трябвало да предаде на човек от здравната каса, който щял да
дойде до жилището й. Пострадалата събрала 1140 лв. и след известно време до
жилището й в кв. Запад, бл. 1 дошъл подс. П., където го изпратил подс. Н..
Свидетелката му предала сума от 1140 лв., който ги взел без да й казва нещо.
7. На 23.09.2010 г. подс. Д. въвел в
заблуждение св. Д. К., че дъщеря й е болна от „свински грип” и тя предала на
подс. П. сума от 540 лв., както и златни бижута на стойност 599 лв., съгласно
заключението на съдебно – оценителната експертиза, за да се осигури „ваксина”
за лечението на дъщеря й.
8. На неустановена дата в периода
между 07 и 23.09.2010 г. подс. Н. се обадил на св. Л.А. и му казал, че са
необходими спешно пари за лечението на някакво дете. Заявил му, че на следващия
ден щял да му върне парите, като в действителност целта му била отново
измамлива, без каквото и да е намерение за връщане на сумата. Така св. Г.
предал на дошлия междувременно до жилището му подс. П. сумата от 600 лв.
След като получел парите от всеки от
пострадалите, подс. П. се отправял към гр. Велико Търново и в околоностите на
града ги оставял на предварително посочени му от подс.Н. места, обикновено до
пътни указателни табели.
ІІ. По доказателствата:Така изложената
фактическа обстановка съдът намира за установена, след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - обясненията на подсъдимите Н. и П. в
съдебно заседание и дадените от тях на досъдебното производство, приобщени към
доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл. 279, ал.2 от НПК;
от показанията на разпитаните свидетели,
дадени непосредствено в съдебно заседание и от свидетелските показания на свидетелите,
дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на
чл. 281,ал.1,т.1-3 от НПК; от протокола за извършен следствен експеримент с
участието на подс.П./л.299-304 от т.І от ДП/, от писмените
доказателства-разпечатки от мобилни оператори за провеждани телефонни разговори
с пострадалите лица/л. 15,19,20,36,54,80,92,119,133 от т.І от ДП/, протоколите
за доброволно предаване от /л. 211-213 от т.ІІ от ДП/, разписки за върнати суми
на пострадалите/л. 214-221 от т.ІІ от ДП/, протоколи за претърсване и
изземване/ л.232-243 от т.ІІ от ДП/, от заключението на съдебно-оценъчната
експертиза, приета по делото, която съдът кредитира изцяло, както и от ВДС,
изготвени по реда на ЗСРС относно подс.Н., като по отношение на последните,
съдът приема следното: Направено е възражение от защитата на подс.Н. за това,
че посочените доказателствени средства са изготвени в нарушение на закона и не
следва да се ценят по делото. Съдът приема посочените възражения за
неоснователни, доколкото въпросните ВДС са изготвени съобразно изискванията на
чл. 177,ал.3 от НПК, след надлежно дадено разрешение по реда на чл. 174 от НПК,
като искането за използването на СРС е направено от оправомощен орган по см. на
чл. 13,ал.1 от ЗСРС/в ред. ДВ, бр.93/2009г./. Съдът обаче приема, че доколкото
св.В.Д.Н. упражни правото си да не свидетелства по реда на чл. 121 във вр. с
чл. 118 от НПК, съдът не следва да взема предвид ВДС , изготвени по реда на
ЗСРС с участието на посочения свидетел.
Съдът обсъди обясненията на подс. П.,
като взе предвид, че те освен доказателствено средство, са така също и средство
за защита. Независимо от обстоятелството, че подс.П. признава изцяло
обстоятелствата, така както са посочени в ОА, предвид това, че в съдебно
заседание, възползвайки се от правото си да даде обяснения, заяви единствено,
че потвърждава казаното на досъдебното производство, съдът на осн. чл. 279,ал.2
от НПК приобщи последните към доказателствата по делото чрез прочитането им.
Съдът приема още, че посочените обяснения на подс.П., дадени в хода на
досъдебното производство са подробни, логични и безпротиворечиви, при което
съдът следва да ги кредитира, а съпоставяйки посочените обяснения на подсъдимия
с останалите гласни и писмени доказателства по делото, намира, че обясненията
на подсъдимия П. относно взаимоотношенията му с подс.Н. и механизма на
извършваните отделни деяния, както последователността на осъществяване на
отделните форми на изпълнителното деяние-възбуждането на заблуждение у всеки
един от пострадалите от страна на подс. Н. и поддържането на същото от страна
на подс.П. и получаването на имотната облага, се подкрепят от останалите гласни
и писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, като намира, че показанията им пресъздават
достоверно обстоятелствата така, както са възприети от тях, между тях не са
налице съществени противоречия, като
свидетелите излагат добросъвестно фактите, така, както са ги възприели,
с изключение на показанията на св.Г.А. и св. В.И., доколкото същите са
изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото и не съдържат
относима информация.
Съдът обсъди задълбочено обясненията
на подс.Н., съобразявайки също, че те са както доказателствено средство, така и
средство за защита. В тази връзка, съдът намира следното: В обясненията, дадени
от подс.Н. пред орган на досъдебното производство/и в присъствието на защитник/
се съдържат самопризнания за фактите, че именно той е решил да осъществи
контакт с подс.П. с цел извършване на телефонни измами, свързал се е с него и
са уговорили кой от двамата каква роля ще изпълнява, като подс.Н. следвало да
се обажда на пострадалите, представяйки се за болен близък на същите, а също и
за лекар, който може да уреди животоспасяващо лекарство, а подс.П. следвало да
се представя за длъжностно лице от НЗОК, което следва да осъществява плащанията
на лекарството; а също и за обстоятелствата относно това по какъв начин ще се
разпределят получените от пострадалите суми, като подс.П. следвало да си
приспада полагаемата му се част, ведно с транспортните разходи, а останалата
част от сумите, да оставя на подс.Н. на указано от последния място в
околностите на гр.Велико Търново. В съдебно заседание, подс.Н. се възползва от
правото си да даде обяснения, като същите значително се различават от дадените
на досъдебното производство. Пред съда подс.Н. заявява, че не е извършил
инкриминираните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, а
поради упражнен от страна на полицейските служители физически тормоз над него
при задържането му, бил принуден да каже „каквото искат да чуят“.За тази цел,
защитникът му-а..Г.-ТАК, му предоставил копие на протокола с обясненията на
подс.П., като подс.Н. твърди, че успял да запомни част от фактите, изложени там
и да ги повтори пред разследващите под формата на самопризнание. С оглед
констатираното то съда противоречие между показанията в съдебно заседание и
тези, дадени на досъдебното производство, относно това, че подс.Н. твърди в
съдебно заседание, че на досъдебното производство е признал единствено факти,
наизустени от протокола с признанието на подс.П., я видно от съдържанието на
обясненията му, в тях се описват факти и обстоятелства, случили се преди
двамата подсъдими да осъществят контакт, т.е факти, които е невъзможно да са
известни на подс.П. и които отсъстват в обясненията на последния, подс.Н. не
можа да даде логично обяснение. Единственото му твърдение беше за упражнен над
него физически тормоз. В тази връзка съдът приема, че доколкото е налице
вътрешно противоречие между самопризнанията на подс.Н. от досъдебното
производство и обяснението му за несъответствието им с казаното от него в
съдебно заседание, съдът приема, че се касае до защитна версия, поради което
приема, че следва да даде вяра на обясненията, дадени от подс.Н. на досъдебното
производство, приобщени по делото по надлежния процесуален ред, визиран в чл.
279,ал.2 от НПК. Посочените самопризнания се подкрепят и от събраните гласни и
писмени доказателства по делото, а именно-от показанията на св. П.З. и св.Н.Н.,
пред които подс.Н. е обяснил как е взел решение да се свърже с подс.П., когото
не познава, за да извършва и той т.нар.“телефонни измами“, ползвайки П. като
„муле”, както и от показанията на св. С.С.Г. и св.П.С.М., от които се установява, че са
закупили на свое име предплатени карти на мобилен оператор „Виваком” с номера **********/л.180,т.І
от ДП/; **********/л.119, т.І от ДП/, **********/л.80,т.І от ДП/ , с цел не да
ги ползват те лично, а да ги продадат и по този начин да спечелят пари, което
са и направили, като след закупуването им са ги продали на св. С.Т.А., който от
своя страна, ги продал на непознати лица и, видно от приложените телефонни
разпечатки от мобилния оператор, от
същите тези карти за мобилни телефони с номера
**********, ********** и **********/ и трите на „Виваком”/, са
провеждани и разговорите с пострадалите лица на процесните дати, а именно: св.И.Р.К. е получила обаждането от тел.№.
**********/л.80, т.І ДП/; св.Н.К. е получил обаждането от тел.№
**********/л.36,т.І ДП/; св.В.Г. е получила обаждането от тел.№
**********/л.92, т.І ДП/; св.И.Р.К. е получила обаждането от тел.№ **********/л.119,т.І ДП/; св.П.Г. е получил
обаждането от тел.№ **********/л.54,т.І ДП/; св.С.Б. е получила обаждането от
тел.№ **********/л.15,т.І ДП/; св.Д.К. е
получила обаждането от тел.№ **********/л.113,т.І ДП/; св.Л.А. е получил
обаждането от тел.№ **********/л.20,т.І ДП/. Доколкото подс.П. категорично
твърди, че му се е обаждал един и същи човек за всяко от отделните деяния,
включени в продължаваното престъпление от мобилни телефони с номера, завършващи
на „110 и 111“ и предвид писмените доказателства, а именно-разпечатки от
мобилния оператор за провеждани разговори на стационарните телефони на
пострадалите, посочени по-горе, от които е видно, че на процесните дати именно
от тези телефонни номера- **********,
********** и **********, и трите
на „Виваком”, са регистрирани изходящи повиквания от мобилен апарат до
телефоните на пострадалите, съдът достига до единствения възможен извод, че
именно тези предплатени карти са попаднали в държане на подс.Н., от които
същият е осъществявал измамливите обаждания както до пострадалите лица, така
и контакт с подс.П.. Не са събрани каквито и да е
доказателства за това, посочените предплатени карти с процесните номера да се
били в държане на други лица, различни от подс.Н.. Самият подс.Н., на
досъдебното производство описва определени разговори с част от пострадалите лица
и сумите, които е уговорил и получил, заедно с подс.П., поради което съдът
приема за безспорно установено, че именно подс.Н. е осъществявал обажданията до
пострадалите, представяйки се за лекар и за техен болен близък
човек.Обстоятелството, че подс.Н. не е могъл изчерпателно да посочи конкретно всички
осем отделни деяния, извършени от него и
подс.П. в рамките на продължаваното престъпление, не сочи на друг извод,
доколкото причастността му към всички осем отделни деяния, включени в състава
на продължаваното престъпление, се установява както от признанията на подс.П.,
така и от посочените гласни и писмени доказателства, относими към деянието и
събрани по надлежния процесуален ред.Косвено, в подкрепа на извода на съда за
виновността конкретно на подс.Н., следва да се посочи като доказателство и
протокола за доброволно предаване на сумата от 7800 лв., извършено от бащата на
подс.Н.- Димитър Христов, в който е записано изявлението на бащата, че сумата
се предава доброволно „от името на К.Н.“ и представлява част от „парите от
измамите“. Не само от посоченият протокол, но и от останалите събрани гласни и
писмени доказателства-протокола за следствен експеримент с подс.П., обясненията
на двамата подсъдими и показанията на пострадалите лица се установява, че
двамата подсъдими са нанесли имуществени вреди на пострадалите в общ размер от
18009лв., както следва: на И.Р.К.-4400лв., на Н.С.К.-280лв., на В.С.Г.- 5000лв.,
И.Р.К.- 450лв., на П.В.Г.-5000лв., на С.Т.Б.-1140лв., на Д.Д.К.-540лв. и златни
накити, на стойност 599лв., съобразно заключението по СОЕ и на Л.С.А.-600лв.
Относно
представеното в съдебно заседание писмено доказателство-удостоверение от
болница „Токуда“ от 16.11.2012г., от което се установява, че през по-голямата
част от инкриминирания период-от 13.09.2010г. до 20.09.2010г., подс.Н. е бил
придружител на детето си, настанено в посоченото здравно заведение на
стационарно лечение и върху което доказателство защитата акцентира, съдът
приема следното: Посоченото писмено доказателство не установява
обстоятелството, че подс.Н., придружавайки детето си, е бил в постоянна
невъзможност да напуска болницата и да пътува, нито, че е било невъзможно да
бъде заместван в грижите за детето си , например от майката на последното или
от други близки, поради което съдът приема, че посоченото писмено доказателство
не опровергава останалия събран по делото доказателствен материал.
ІІІ.От правна страна:
Подсъдимите Н. и П. са предадени на съд по обвинение в извършване на
престъпление по чл. чл. 210, ал. 1, т. 1, 2 и 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Съдът приема, че първо следва да се
обсъдят доводите на защитата на подс.Н. за допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че подс.Н.
е привлечен като обвиняем и за двете
форми на изпълнителното деяние по чл. 209,ал.1 от НК, а именно-и за възбуждане
на заблуждение и за поддържането му, както и за това, че е привлечен за
обвиняем в съучастие с още три лица, а съобразно внесения в съда обвинителен
акт, е обвивен само за първата форма на изп. деяние по чл. 209,ал.1 от НК-възбуждане на заблуждение и в съучастие само с подс.Плувцевич, съдът намира
следното: Не са налице твърдените процесуални нарушения, тъй като подс.Н. е
привлечен към наказателна отговорност за по-голямото, а именно- и за двете
форми на измама и при по-широко съучастие-от четири лица, а е предаден на съд с
обвинение за по-ограниченото , а именно-само за възбуждане на заблуждение и
само с още един съучастник. Казано с други думи, щом подс.Н. е привлечен за
по-голямото, а в обвинителния акт е посочено по-малкото, то същият не е
поставен в положение на процесуална изненада, поради което и правата му в този
смисъл не са накърнени.
Относно съставомерността на деянието,
извършено от подс.Н. и подс.П., съдът приема, че същите са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 210, ал. 1,
т. 1, 2 и 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради следното:
От обективна страна е необходимо всеки от подсъдимите да е извършил действия, с
които да заблуди пострадалия чрез създаване на неверни представи, които да го
мотивират да извърши имуществено разпореждане, вследствие на което дейците да
се обогатят без основание, като от субективна страна следва да е налице
съзнание за това, че създадените представи у пострадалия са неистински , това
да се цели и да се иска извършване на имущественото разпореждане от пострадалия
в полза на дейците, при съзнание за разпределение на ролите между съучастниците-съизвършители, единият от които
следва да възбуди, а другият- да поддържа създаденото заблуждение у
пострадалия, до постигане на общата користна цел-извършване на имущественото
разпореждане от пострадалия. При всяко едно от отделните деяния, подсъдимите са действали по идентичен начин-подс.Н. се
обаждал на произволни стационарни телефонни номера, като попадайки на възрастни
хора, преправял гласа си , заблуждавайки
ги, че техен син или дъщеря или близък е тежко болен от „свински грип“ и е
наложително да се осигури животоспасяващо лекарство, което е много скъпо, като
се представял както за лекар, който може да осигурява скъпите лекарства, така и
за въпросния техен близък, до момента, в който формира неверните представи у
пострадалия, след което уговарял с последния каква точно сума ще е необходима и
че ще изпрати лице от здравната каса , което ще осъществи плащането на
лекарството и на което следва да се предадат максимално бързо парите.След това
се обаждал на подс.П. с данни за адреса и уговорената сума, както и от чие име
последния да се представи и като какъв, при което П. отвил на адреса и вземал
приготвените пари, като с това се довършвал и фактическия състав на деянието,
като след това, подс.П. оставял уговорената част от парите на определено място
в района на гр.Велико Търново, като отделял и уговорената част от сумата за
себе си, а подс.Н. ги вземал от уговореното място. Този модел на изпълнителното
деяние от обективна страна се установява по категоричен начин за всяко от
отделните деяния от направените от подс.Н. и подс.П. самопризнания в
досъдебното производство, като съдът, отчитайки забраната по чл. 116,ал.1 и чл.
279,ал.4 от НПК, приема, че същите се потвърждават и подкрепят и от събраните
гласни доказателства от разпита на пострадалите лица и останалите свидетели,
както и от писмените доказателства.Доколкото се установява по делото, че подс.Н.
се е свързал с подс.П. и са уговорили заедно как точно ще действат, съдът
приема, че е налице предварителен сговор по см. на чл. 210,ал.1,т.2 от НК,
както преди започването на съвместната им престъпна дейност, така и преди всяко
отделно деяние, включено в продължаваното престъпление, тъй като от събраните
доказателства по делото се установи, че след първоначалната принципна уговорка,
преди всяко отделно деяние между двамата е осъществяван контакт по телефона с
цел да се уточнят конкретните измамливи обстоятелства, които следва да се
твърдят от всеки от тях пред пострадалия. Налице е и квалифициращия признак по
чл. 210,ал.1, т.1 от НК, а именно-подсъдимите са се представяли за длъжностни
лица по см. на чл. 93,ал.1,б.”б” от НК. В отделните случаи подс.Н. се е
представял за длъжностно лице-лекар, в чиито правомощия е осигуряването на
животоспасяващи лекарства, а подс.П. се
е представял за длъжностно лице-служител на НЗОК, в чиито правомощия е
извършването на плащанията на лекарствата. В този смисъл съдът приема за
неоснователни възраженията на защитата на подс.Н. за несъставомерност на деянието
по см. на чл.210,ал.1,т.1 от НК, обосновани с липса на предпоставките по чл.
93,ал.1,б.”б” от НК, позовавайки се на
приетото в ТР №2 /2011г. на ОСНК. На първо място, посоченото тълкувателно
решение третира въпроса за качеството на длъжностно лице-лекар в контекста на
престъпления по гл. VІІІ от НК, а настоящия случай касае престъпления по гл.V
от НК. На следващо място, в конкретния случай и двамата подсъдими са се
представяли именно за длъжностни лица, т.е. такива, в чиито правомощия е
разпореждане с материални ценности, доколкото подс.Н. се е представял за лекар,
осигуряващ скъпи лекарства, т.е.,
опериращ с материални ценности, а подс.П.-за служител на НЗОК,
осъществяващ плащанията, т.е. пак опериращ с материални ценности. Доколкото по
делото се установи извършването на осем отделни деяния в рамките на периода от
07.09.2010г.-23.09.2010г., осъществяващи поотделно състава на едно и също
престъпление, при еднородност на вината и при една и съща обстановка, съдът
приема, че извършените от двамата подсъдими деяния съставляват продължавано
престъпление по см. на чл. 26,ал.1 от НК.
Доколкото от доказателствата по
делото се установява, че двамата подсъдими са получили в резултат на
съвместната си престъпна дейност сума в общ размер на 18009лв., то съгласно
критериите за „големи размери“, а
именно- сума по-голяма от 70 МРЗ/ МРЗ от 240лв. в процесния период или
240Х70=16800лв./, то съдът приема, че е налице и квалифициращия признак по чл.
210,ал.1,т.5 от НК.
Относно съставомерността на деянието
от субективна страна, съдът приема следното: Безспорно е, че при извършване на
всяко от деянията, и двамата подсъдими са съзнавали, че никой от тях не е лекар
или служител на Здравната каса, съзнавали са ясно и това, че няма в
действителност болен близък на пострадалите, с които са се свързвали и са
осъществявали контакт, както и, че не са необходими никакви парични суми за
лекарства, а получените парични средства и ценности, след разпореждането от
пострадалите, ще се придобият от тях, съзнавали са и обстоятелството, че
имущественото разпореждане, извършено от пострадалите, вследствие измамливите
им действия, ще донесе вреда на пострадалите, а те, подсъдимите, ще се обогатят
без основание. От субективна страна, съдът приема, за безспорно установено, че
подсъдимите са действали с умисъл да заблудят пострадалите с лични действия,
както и с умисъл за действията на съучастника, като подс.Н. възбуждал
заблуждението, а подс.П. го поддържал, с
общата користната цел да получат парична облага, която не им се следва, поради
което съдът приема, че деянията, включени в състава на продължаваното
престъпление, са съставомерни и от
субективна страна.
С оглед на изложеното, съдът приема
за безспорно установено от обективна и субективна страна, че подс.Н. и подс.П.
са извършили осемте отделни деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, като в периода 07 – 23.09.2010 г. в гр. Търговище подсъдимите,
при условията на продължавано престъпление, като се сговорили предварително за
това, представяйки се длъжностни лица и с цел да набавят за себе си имотна
облага, подс. Н. възбудил заблуждение, а подс. П. поддържал заблуждението у И.Р.К.,
Н.С.К., В.С.Г., И.Р.К., П.В.Г., С.Т.Б., Д.Д.К. и Л.С.А.,*** и с това им
причинили имотна вреда в размер на общо 18 009 лв., представляваща големи
размери, на осн.чл. 210, ал. 1, т. 1, т.2 и т.5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
ІV. Относно наказанието: при
индивидуализиране на наказателната отговорност на всеки от двамата подсъдими,
при спазване изискванията на чл. 54 от НК, съдът, съобразявайки степента на
обществена опасност на деянието и на дейците, отчитайки подбудите им и
останалите релевантни обстоятелства, както и предвидения в закона размер на
наказанието по чл. 210,ал.1 от НК-от една до осем години лишаване от свобода, съдът
намира следното:съдът приема, че извършеното от подс.Н. и подс.П. престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 1, т.2 и т.5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 НК се характеризира с обществена опасност, далеч по-висока от типичните
случаи на измама. Това е така, защото престъпното посегателство е извършено в
твърде кратък период от време-около 16дни и от него са пострадали голям брой
лица-осем, които представляват особена група от обществото-възрастни хора,
които именно предвид възрастта си, са по-лесно манипулируеми и податливи на
измамливи внушения, което, от своя страна, обуславя степен на обществена
опасност както на дейците, така и на престъплението, далеч по-висока от
обичайните подобни случаи.Като отегчаващо отговорността на подс.Н. съдът приема
и обстоятелството, че същият е осъждан. По отношение на подс.П., съдът приема,
че са налице и смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно-чистото му
съдебно минало, изразеното разкаяние и съжаление за извършеното, които
обстоятелства, обаче, съдът не преценява като изключителни или многобройни
такива, щото да приложи института на чл. 55,ал.1 от НК, а следва единствено да
ги съобрази при определяне размера на наказанието.Поради изложеното, съдът
приема, че на подс.К.Н. следва да се определи наказание „лишаване от свобода”
за срок от три години и шест месеца, а на подс.П. да се определи наказание
„лишаване от свобода „ за срок от една година и шест месеца, на осн. чл. 54,
ал.1 и ал.2 от НК. Поради изложеното по-горе, съдът приема, че така
определеното наказание следва да се изтърпи в затвор, при първоначален „строг
режим” за всеки един от двамата подсъдими. На осн. чл. 59,ал.1 от НК от
наложеното на подсъдимия К.Д.Н. с ЕГН ********** наказание –три години и шест
месеца ЛОС следва да се приспадне времето, през което същият е бил задържан на
осн.чл.64, ал.2 от НПК с Постановление на РП-Търговище от 19.11.2010 год.,
считано от 13.30 часа на 19.11.2010 год.
до 13.30 часа на 22.11.2010 год., както и с Определение по ЧНД №
834/2010г. по описа на ТРС- за времето от 22.11.2010г. до 25.02.2011г.На
основание чл.59, ал.1 от НК от наложеното на подсъдимия М.П. с ЕГН **********
наказание - една година и шест месеца ЛОС следва да се
приспадне времето, през което същият е бил задържан на осн. чл.64, ал.2 от НПК
с Постановление на РП-Търговище от 20.11.2010 год., считано от 11.30 часа на
20.11.2010 год. до 11.30 часа на
23.11.2010 год.
V. Относно предявените за съвместно разглеждане
в процеса граждански искове:Съгласно разпоредбата на чл. 45,ал.1 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За
ангажиране на гражданската отговорност за вреди е необходимо да са налице
виновно противоправно поведение, настъпила вреда и причинна връзка между
увреждащото действие и вредоносния резултат. В настоящия случай съдът приема за
безспорно установено, че подс. Н. и подс.П. са извършили престъплението, за което
са обвинени и от което са настъпили вредоносни последици за всеки един от
гражданските ищци, поради което приема предявените граждански искове от В.С.Г.,
И.Р.К., С.Т.Б. и П.В.Г.,***, за доказани
по основание. Относно предявените размери на исковете по чл. 45,ал.1 от ЗЗД, а
именно- В.С.Г. е предявила иск за сумата от 2843лв., ведно със законната лихва
от датата на деянието-15.09.2010г. до изплащане на задължението, представляваща
невъзстановена част от вредите от деянието в размер на 5000лв., И.Р.К.-за
сумата от 2501лв., ведно със законната лихва от датата на деянието-07.09.2010г.
до изплащане на задължението, представляваща невъзстановена част от вредите
от деянието в размер на 4400лв., С.Т.Б.-за сумата от 742,79лв., ведно със
законната лихва от датата на деянието-18.09.2010г. до изплащане на
задължението, представляваща
невъзстановена част от вредите от деянието в размер на 1140лв. и П.В.Г.-за
сумата от 2842,99лв., ведно със законната лихва от датата на
деянието-17.09.2010г. до изплащане на задължението, представляваща
невъзстановена част от вредите от деянието в размер на 5000лв., както и
отчитайки обстоятелството, че исковете са предявени като частични и предвид
съществуващите доказателства по делото за връщане на част от сумите на всеки от
ищците, съдът приема, че предявените граждански искове са доказани и в
предявените размери, поради което следва да се уважат, в условията на солидарност
на задълженията, на осн. 84 от НПК във вр. с чл. 45,ал.1 от ЗЗД.
VІ. ПО разноските:съдът приема,
че подс. Н. и подс.П. следва да заплатят по сметка на Районен съд гр.Търговище
сумата в размер от по 193,71лв. всеки, представляваща държавна такса върху
уважените граждански искове и по 15лв. всеки от тях, представляващи
възнаграждение на вещото лице в съдебната фаза на процеса, а по сметка на ОД
МВР гр.Търговище-сума от по 11,00лв. всеки от тях, представляващи разноски за
вещо лице в досъдебната фаза. Подс.Н. следва да заплати по сметка на Районен
съд Търговище и сумата от 80лв., представляваща възнаграждение на вещо лице в
съдебната фаза на процеса.
Воден от изложените мотиви, съдът
постанови присъдата си.
Председател: