Решение по дело №112/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 215
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Десислава Георгиева Петрова
Дело: 20223130100112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Провадия, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20223130100112 по описа за 2022 година

Предявени са от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от управителя В.В. срещу И. И. С., ЕГН **********, с адрес
******, кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 2904.49лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К – услуги по партида с абонатен №3254914, за периода от
07.02.2017г. до 07.12.2020г. за обект, находящ се в ******; сумата 633.43лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 12.03.2017г. до 06.11.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 10.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1079/12.11.2021г. по ч.гр.д. №1509 по описа за 2021г. на Провадийски
районен съд.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47 от
ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви
настоящия иск. Сочи се, че ищецът е доставил на ответника ВиК услуги в
посоченото количество. Моли се за уважаване на предявените искове поради
изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото производство
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.
1
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорва допустимостта и основателността на исковите
претенции. Посочва, че лицето трайно е установено извън пределите на
Република България. Оспорва ответницата да е собственик на процесния
имот, респективно да има качеството потребител и именно той да е потребил
твърдяното количество вода. Оспорва редовността на отчитане на СТИ, в
присъствие на ответника или негов представител, както и методиката и
основанието на изчисляване на количеството потребени ВиК услуги. Оспорва
изправността на водомера, монтиран на обекта. Прави възражение за
погасяване на цялото вземане по давност. Въпреки липсата на представени
карнети към него момент оспорва верността и автентичността на евентуално
представените такива /след представянето им в с.з. посочва, че няма
положени подпис срещу показанията/.
В открито съдебно заседание ответникът се представлява от назначения
му особен представител, който поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №1509/2021г. по описа на РС-
Провадия, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение
№1079/12.11.2021г., като заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
Видно е от приложената на л.26 от делото справка за недобора на
частен абонат с № 3254914, с титуляр И. И. С., за обект, общинска
собственост, находящ се в *******, общото задължение за консумирана вода
за периода 07.02.2017г. до 07.12.2020г., възлиза в размер на 2904.49лв., с
последни показания 794куб.м.
Начислената от ищцовото дружество със справката за недобора лихва
върху съответните главници за периода 12.03.2017г. – 06.11.2021г. е в размер
на 633.43 лева.
Приети са по делото на л.82-83 карнети за отчети на водомера по
процесната партида, видно от които отчетените показания съвпадат с
отразените в справката за недобора – 794куб.м. /след 06.03.2020г. няма
положен подпис за потребител, при показания 597куб.м./.
Приобщен към доказателствата по делото е и неоспорен Констативен
протокол №1000-377178/08.07.2022г., видно от който при извършена
проверка на обект ****** от служители на ВиК, в присъствие на сина на
ищеца – И.Е.М. са констатирани показания на водомера – 809 куб.м.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-
Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
Установява се от представено заявление до „ВиК – Варна“ ООД, че И.
2
С. желае прехвърляне партидата на водомера да бъде на нейно име, предвид
настанителна заповед №118/13.07.2015г. /л.77/. Представен е и договор за
отдаване под наем на общинско жилище от 14.07.2015г., в който страните са
договорили наемателят да заплаща всички разходи, които са свързани с
обикновеното ползване на имота, в това число - вода.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД. Предявен е след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
Ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на В и К
услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и
размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си
за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението
си за заплащане на доставените услуги, правоизключващите и погасяващите
си възражения, в това число, че вземанията са погасени по давност и че
ответникът няма обичайно местопребиваване в България.
Установява се от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума,
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, както и че искът по чл.415, ал.1 ГПК е
предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
В отговора на исковата молба се излага възражение за недопустимост
на производството, на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, което настоящият
състав намира за неоснователно, поради следното:
Така направеното възражение може да бъде предмет на обсъждане в
производство по чл.423 ГПК и на основание т.3б от ТР 4/2013г. от
18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС заповедта може да се
обезсили от въззивният съд, но не и от заповедния. Оттук, при издадена
заповед за изпълнение и образувано исково производство наличието на
горната хипотеза не води до недопустимост на производството.
Отделно от горното, не се установява възражението да е свързано с
неподведомственост на български съд и прилагане на Регламент (ЕС) №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела.
Независимо, че международната компетентност на съда е процесуална
предпоставка за допустимост на иска и съдът я проверява служебно (в този
смисъл Определение № 543 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2016 г.,
IV г.о.), то по делото няма доказателства досежно установяване
3
местоживеенето на лицето.
Съгласно нормата на чл. 17, § 1, б."б" от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.
на ЕП и на Съвета, по отношение на дела във връзка с договор, сключен от
лице – потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата
търговска дейност или професия може да се предяви само в съдилищата на
държавата членка, където има местоживеене потребителят – чл. 18, § 2 от
Регламента.
Следователно от значение за компетентността на съда е местоживеенето
на ответника по смисъла на регламента.
Съгласно нормата на чл.62, §1 от Регламент (ЕС) №1215/2012 г., за да
определи дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито
съдилища са сезирани по делото, съдът прилага вътрешното си право.
По тълкуването на чл. 62, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. има
съдебна практика и тя е непротиворечива – местоживеенето на физическото
лице се определя по вътрешното право на сезирания съд. Нормата на чл. 48,
ал. 7 от КМЧП определя като обичайно местопребиваване на физическо лице
мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или
от намерението му да създаде такива връзки. Под "местоживеене" по
смисъла на Регламент (ЕС) №1215/2012 г. в Република България, съобразно
действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически
живее, без значение дали е извършена и административна регистрация (в този
смисъл е Определение № 543 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2016 г.,
IV г.о.).
С оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че не са налице
данни, от които да се установи мястото, в което ответникът се е установил
преимуществено да живее, имайки намерение да създаде трайни връзки по
смисъла на чл. 48, ал. 7 КМЧП, което обстоятелство предопределя и
"местоживеенето" му.
От представените по делото Договор за отдаване под наем на общинско
жилище, Заповед №1818/13.07.2015г. на кмета на Община Провадия,
Заявление до ВиК от ответницата /л.76/ и данните за открита партида на
името на последната, без значение дали дружеството си е спазило
процедурата, предвидена в чл.3 от ОУ, се установява, че ответницата от
момента на настаняване до изгубване правото на ползване върху имота
придобива и качество на потребител на ВиК услуги за този адрес на
потребление.
По делото не са събрани доказателства за промяна в наличното между
страните правоотношение. По делото безспорно се установи, че сина на
ответницата е установен на адреса, при извършена проверка, обективирана в
КП №1000-377178/08.07.2022г., поради което единствено възможен е извода,
4
че ответницата ползва имота в качеството си на наемател и това е продължило
след срока на договора, на основание чл. 236, ал.1 от ЗЗД. Обстоятелството
дали лично ответницата е напуснала адреса и/или член на семейството й го
ползва, не променя този извод за липса на данни за прекратено
правоотношение, поради което като ирелевантни съдът оценява възраженията
на процесуалния представител на ответника, че последният не живее в имота
и реално не той е ползвател на услугите на ВиК.
Дори да не се сподели този извод и да се приеме, че ответникът
понастоящем вече не ползва имота, представляващ обект на потребление,
следва да се има предвид, че по делото не е спорно, че ответникът не е
уведомил ищцовото дружество за настъпилата промяна, поради което той е
надлежно материално легитимиран да отговаря по иска в качеството му на
потребител на В и К услуги /по арг. от чл.64, ал.1 от ОУ/.
Следва да бъде посочено още, че водомера като част от ВиК системата
на индивидуалния имот на абоната е техническо средство, което е
собственост на лицето, което се легитимира за собственик на недвижимия
имот, до който се осъществява доставка на ВиК услуги. Само на основание, че
собственикът на имота е и собственик на водомера следва извода, че
задължение на последния е да поддържа средството си за измерване в
метрологична точност, а не ВиК оператора.
По втория релевантен въпрос за доставката на ВиК услуги:
Реда и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден
в разпоредбите на глава ІІІ на общите условия. На основание чл.23, ал.4 от
Общите условия, одобрени с решение №ОУ-09/11.08.2014г. отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел.
За установяване извършената доставка са представени извадки от
карнетни листи от л.82-83, с последно показание 794 м3. Дори и оспорени
досежно автентичността и верността на карнетните листи, то доколкото не е
налице оспорване на представения по делото КП от 08.07.2022г., в който е
отразено показанието на водомера, то настоящият състав намира, че
претендираното количество, предвид това, че е по-малко от установеното на
място е действително потребено такова.
От заключението на назначената по делото ССчЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
ответникът има три частични плащания по процесните фактури, а именно
фактура №**********/10.02.2017г., фактура №**********/09.08.2018г. и
фактура №**********/11.02.2019г., които плащания са съобразени при
подаване на заявлението от ищеца. След подаване на заявлението няма
плащания. Посочва, че дължимите суми са в размер на 2904.49лв. главница и
672.87лв. лихва.
Отделно от горното, следва да бъде обсъдено въведеното в рамките на
5
исковото производство възражение от ответника за изтекла погасителна
давност с оглед указанията, дадени с т.11а от ТР 4/2013г. Съгласно
разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 год. по тълк.д.
№ 3/2011 год., понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В настоящия
случай претендираните суми са за предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги, които се покриват от понятието „периодично
плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и вземанията за
цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Давността
според нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Задължението на ответника за заплащане на
предоставените услуги в периода от 07.02.2017г. до 11.09.2018г. е станало
изискуемо с изтичане на 30 – дневния срок от издаване на фактурите,
съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия, а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено с п.к. на 09.11.2021 год. (съгласно нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) -
т.е. за вземанията по фактури №********** от 10.02.2017г., №********** от
09.08.2018г., №********** от 09.08.2018г., №********** от 12.09.2018г. в
размер на 1069.47лв. са погасени по давност към момента на подаване на
заявлението, респективно погасено на основание чл.119 ЗЗД се явява и
вземането за обезщетение за забава в размер от 310.86лв., начислено върху
главницата по тези фактури.
В случая следва да се отчете също, че съгласно чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на
последиците, давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти, спират да текат за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение. Според §13 от Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44 от
13.05.2020 г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Следователно за
периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. давността е била спряна на посоченото
основание, което изчислено с помощта на calculator.bg се равнява на 0.36лв.
от претендираната законна лихва.
С оглед горните изводи исковете за главница в размер на 1835.02лв. за
ползвани и неизплатени ВиК услуги за периода 05.10.2018г. до 07.12.2020г.,
6
по партида с абонатен номер 3254914 и мораторна лихва в размер на
322.21лв., начислена за периода 10.12.2018г. (когато изпада в забава) до
06.11.2021г., съобразявайки периода, в който не се следва такава по
изложените по-горе съображения, изчислена с помощта на calculator.bg
претендирани по издадени фактури за времето 09.11.2018г. до 07.12.2020г. се
явяват основателни и следва да се уважат за тази част. В останалата част
предявения иск за главница за разликата над 1835.02лв. до предявения размер
от 2904.49лв. и за периода 07.02.2017г. до 11.09.2018г., както и иска за
обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 322.21лв. до
предявения размер от 633.43лв. и за периода 12.03.2017г. до 09.12.2018г.
следва да се отхвърлят.
С оглед изхода от спора, съобразно уважената част, на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства
за сторени разходи на ищеца се следва сумата от 580.87лв., представляващи
заплатени държавни такси, депозит вещо лице, депозит особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, на осн.
чл. 78, ал.8 ГПК. На страната се следват и разноски за заповедното
производство в размер на 73.63лева.
От ответника не е отправено искане за присъждане на разноски по
делото.
Водим от горното, съдът


РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът И. И. С., ЕГН **********, с адрес ******, дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
управителя В.В. следните суми: сумата от 1835.02лв. /хиляда осемстотин
тридесет и пет лева и две ст./, представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К – услуги по партида с абонатен №3254914, за периода от
05.10.2018г. до 07.12.2020г. за обект, находящ се в ******; сумата 322.21лв.
/триста двадесет и два лева и двадесет и едва ст./, представляваща
мораторна лихва за периода от 10.12.2018г. до 06.11.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1079/12.11.2021г. по ч.гр.д. №1509 по описа за 2021г. на Провадийски
районен съд, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 вр. чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за
разликата над 1835.02лв. до предявения размер от 2904.49лв. и за периода
07.02.2017г. до 11.09.2018г., както и иска за обезщетение за забава за
7
разликата над уважения размер от 322.21лв. до предявения размер от
633.43лв. и за периода 12.03.2017г. до 09.12.2018г.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН **********, с адрес ******, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД , гр. Варна,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** сумата от
580.87лв. /петстотин и осемдесет лева и осемдесет и седем ст./ ,
представляваща сторени в исковото производство разноски, както и сумата от
73.63лева /седемдесет и три лева и шестдесет и три ст./ , представляваща
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №1509 по описа за 2021г. на
Провадийски районен съд, разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8