РЕШЕНИЕ
№ 2736
гр. Бургас, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20222120101659 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против Р. Й. М., с която са
предявени два установителни иска по чл.422 от ГПК.
С определение № 1973/06.04.2022 г. съдът прекрати производството по
делото в частта, с която „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД
предявява против Р. Й. М. иск за установяване на дължимост на сума от 6,92
лева, представляваща обезщетение за забава върху главница от 205,31 лева за
периода от 28.11.2019 г. до 11.10.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС, като обезсили
заповед за изпълнение № ***/18.10.2021 г. по ч.гр. дело № ***/2021 г. по
описа на БРС в частта за сумата от 6,92 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главница от 205,31 лева за периода от 28.11.2019 г. до 11.10.2021
г . Определението не е атакувано от ищеца и е влязло в сила.
С определение № 3600/01.07.2022 г. съобщението, с което са изпратени
на ответника М. книжата по делото за отговор, е приложено като редовно
връчено и му е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от
ГПК, като за такъв с определение № 3864/15.07.2022 г. е назначена адвокат Р.
Т., която депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество поддържа иска и моли съда да го уважи и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
1
В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да
отхвърли иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г., нот.
дело № *** г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, Ж. П. С. продава на
купувачите Р. Й. М. и М. И. М.а собствената си ½ ид.ч. от дворно място,
цялото от 587 кв.м., находящо се в гр. ***, съставляващо УПИ *** в кв. ***
по плана на гр. К., целият парцел – урегулиран от 755 кв.м., ведно с
притежаваната от продавачката ½ ид.ч. от масивната двуетажна жилищна
сграда, изградена в описания УПИ, като тази част е обособена, както следва:
две стаи и коридор от първи жилищен етаж, застроени в задната част на
парцела, и две стаи, хол и антре от втория жилищен етаж, находящи се в
предната част на втория етаж, с изглед към уличната линия, с обща площ на
тази част от 119 кв.м., ведно с две избени помещения, намиращи се в задната
част на къщата, откъм задната част на парцела, с обща площ на ползваната
част от избената част от 60 кв.м.
На 08.08.2017 г. в дружеството е подадено заявление от ответника за
промяна на партида, като партида за вода № ***, водеща се на името на Ж. П.
С., се прехвърли на негово име. Към заявлението е приложено споразумение
между Р. Й. М. и М. И. М.а, в качеството им на съсобственици на водоснабден
имот, представляващ къща в гр. К., ул. ***, според което като „потребител“ и
титуляр на партида с абонатен номер *** да бъде записан Р. Й. М..
Според заключението на вещото лице по назначените първоначална и
допълнителна съдебно-технически експертизи на посочения адрес има
масивна жилищна сграда на два етажа. Регистрирано е едно измервателно
устройство (водомер), което се отчита електронно и което е монтирано във
водомерна шахта в имота. Водомерът е 10-кубиков, има всички необходими
пломби и баркод, необходими за електронно отчитане.
Към последното отчитане на водомера лично от представител на
дружеството е „добавено“ на 30.06.2020 г. служебно количество от 5 куб.м. и
„новото“ показание на водомера става 740. Установи се, че към дата
08.11.2022 г. показанието на водомера е 777, т.е. тези служебно добавени 5
куб. м. в края на процесния период 10.09.2019 г. – 30.06.2020 г. реално са
потребени. За същия доставеното и консумирано водно количество е 98
куб.м. на стойност 205,31 лева.
Видно от справка-извлечение (л.10 от делото) отчитането на
потреблението е начислявано „служебно“, както и лично от служител на
дружеството. В периода 10.09.2019 г. – 30.06.2020 г. са съставени 4 протокола
за това, че не е осигурен достъп до имота за отчет на водомера – на 06.02.2020
г., на 11.03.2020 г., на 15.04.2020 г. и на 15.05.2020 г. Служебно е отчетено и
количеството на 30.06.2020 г., като според вещото лице правилно е начислено
количество от 5 куб. м.
На 15.10.2021 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е
2
образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС. На 18.10.2021 г. по това
дело е издадена заповед за изпълнение № *** за следните суми: 205,31 лева,
стойност на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер *** за
периода 10.09.2019 г. – 30.06.2020 г.; 6,92 лева, обезщетение за забава върху
главницата за периода от 28.11.2019 г. до 11.10.2021 г.; законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата; разноски в размер на 75 лева. Тъй като длъжникът е уведомен за
заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява
претенциите си по исков ред, като е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и на заключенията на
вещото лице по назначената съдебно-техническа и допълнителна съдебно-
техническа експертизи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител”, дадена в
разпоредбата на пар.1, т.2 от ДР на Закон за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги (за краткост Закона), това са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имотите, за които се
предоставят ВиК услуги. Същата е дефиницията на това понятие и в чл.2 от
Общите условия на дружеството (за краткост ОУ).
Установи се, че ответникът не е едноличен собственик на дворно място,
цялото от 587 кв.м., находящо се в гр. ***, съставляващо УПИ *** в кв. ***
по плана на гр. К., целият парцел – урегулиран от 755 кв.м., и намиращата се
в него масивната двуетажна жилищна сграда. Той придобива само ¼ ид.ч. от
дворното място и от къщата, защото частите на съсобствениците се считат
равни до доказване на противното (чл.32, ал.2 от ЗС), т.е. всеки от Р. Й. М. и
М. И. М.а придобива по ¼ ид.ч. от дворното място и от къщата или общо ½
ид.ч. от тези имоти, колкото притежава техният праводател Ж. С.. Кой
притежава останалата ½ ид.ч. от дворното място и от къщата, по делото няма
данни.
Наличието на споразумение между Р. Й. М. и М. И. М.а само единият от
тях да се води като титуляр на партидата на имота в ищцовото дружество и
съответно записването на същият като титуляр на ВиК партидата, не води до
възникване само в негова тежест на задълженията за плащане на ползваната в
имота вода за исковия период, респективно отпадане на задълженията на
останалите съсобственици съобразно квотите им в съсобствеността – в този
смисъл Решение № 938 от 12.10.2022 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 965/2022
г.
Ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, като е без значение дали реално обитава имота, защото в
процесния период водоподаването в имота не е преустановено – липсват
доказателства за отправено искане за това от потребителя до оператора
3
съгласно чл.41 или чл.42 от ОУ.
Установи се от заключението на вещото лице, че водомерът в имота е
само един, т.е. той отчита водоподаването в цялото дворно място,
респективно в цялата къща. По делото няма доказателства водомерът да
отчита неправилно, защото отчетите са възходящи.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (за краткост Наредбата)
услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение.
Отчитането на водомера се извършва в присъствието на потребителя
или на негов представител, но когато не е осигурен достъп, служебно се
начислява потребление – аргумент от чл.24 от ОУ. Отчитането на
показанията на водомера се извършва от отчетник на дружеството
посредством мобилно устройство, като служителят въвежда ръчно
показанията на измервателния уред, които е възприел. Установи се, че
отчитането на водомера в процесния период се извършва от самия инкасатор
(условно „видян“) и „служебно“, тъй като не е осигурен достъп до имота. Към
последното отчитане на водомера лично от служител на водния оператор е
„добавено служебно“ количество от 5 куб.м. и „новото“ показание на
водомера става 740. Установи се, че към дата 08.11.2022 г. показанието на
водомера е 777, т.е. тези служебно добавени 5 куб. м. реално са потребени.
Според настоящия съдебен състав евентуално неспазване на
процедурата за уведомяване на абоната, че на конкретна дата ще бъде
отчетено потреблението на вода в имота му, не го освобождава от
задължението му да заплати реално доставената услуга.
Общото количество питейна вода, отчетено от измервателното
устройство за периода 10.09.2019 г. – 30.06.2020 г., е 98 куб. метра на
стойност 205,31 лева. В този смисъл, установено е изпълнението на
задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода, което,
от своя страна, е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в
качеството му на потребител, да заплати извършената услуга.
Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури
(дори и при служебно начисляване на количества), като потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен
срок след датата на фактурирането – чл.33, ал.2 от ОУ. И при нередовно
издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване на
потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната
вода в периода, за който тя е реално отчетена. Такава санкция за оператора на
ВиК услугата не се предвижда нито в ОУ на дружеството, нито в Наредбата.
Обстоятелството, че фактурите са издадени на името на ответника М., не
променя изводът, че и други лица има качеството на потребители за
процесния имот – аргумент от Решение № 260267 от 6.04.2021 г. на ОС –
Бургас по в. гр. д. № 1731/2020 г.
4
Както вече се посочи обаче, ответникът притежава само ¼ ид.ч. от
собствеността върху дворното място и къщата, поради което ще дължи само
една четвърт част от стойността на потребената вода или в случая 51,33 лева,
до който размер искът следва да бъде уважен, а над него до пълния
претендиран такъв от 205,31 лева – отхвърлен като неоснователен.
По въпроса за разноските:
Ищцовото дружество има право на разноски в заповедното и в исковото
производства само досежно уважената част от главния иск, тъй като
производството по предявения акцесорен иск бе прекратено поради
оттеглянето му.
Ищцовото дружество претендира като разноски в исковото
производство юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя
на 150 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, доплатената държавна такса в размер на 25
лева, внесен депозит за възнаграждение за особения представител в размер на
200 лева, внесен депозит за възнаграждение за вещото лице по назначените
съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи общо в
размер на 350 лева. С оглед уважената част от главното вземане и
прекратеното производство досежно акцесорното вземане, ответникът дължи
разноски в заповедното производство в размер на 18,13 лева (част от
заплатени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), а с оглед
уважената част от главницата дължи в исковото производство разноски в
размер на 181,26 лева.
Ответникът също има право на разноски, но няма искане за
присъждането им и реално няма направени такива.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, Р. Й. М., ЕГН – **********,
с адрес гр. К., ул. ***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 51,33 лева (петдесет и един лева и тридесет
и три стотинки), представляваща стойност на ползвани ВиК услуги за
периода 10.09.2019 г. – 30.06.2020 г., изразяващи се в доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен номер ***, ведно със законната лихва от
15.10.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от
205,31 лева.
ОСЪЖДА Р. Й. М., ЕГН – **********, с адрес гр. К., ул. ***, да
заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК –
*********, сумата от 18,13 лева (осемнадесет лева и тринадесет стотинки),
представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. дело №
***/2021 г. по описа на БРС, и сумата от 181,26 лева (сто осемдесет и един
5
лева и двадесет и шест стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6