РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. гр. Хасково, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640102473 по описа за 2021 година
Предявени са от „Ролинг“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Хасково, ул. "Драгоман" 63 ет.З ап.6, представлявано от управителя Георги Митев Саръкостов;
против „Графена Груп“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Хасково, ул. "Марин Дринов" № 4 офис 5, представлявано от Катерина Иванова Станкова -
обективно съединени искове с правни основания чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288
от ТЗ.
Ищецът твърди, че имал изискуемо вземане от ответника, произтичащо от доставка на
стоки в размер на 5 486,21 лева главница, която доставка била осъществена в периода 22.05.2017 г.
- 27.08.2019 г. За доставените стоки били издадени експедиционни бележки и фактури, като
търговските им отношения били базирани на сключен устен договор. Въпреки многократните
устни и писмени покани, сумата за доставените стоки не била изплатена, при което ищецът имал
правен интерес от завеждане на осъдителен иск за събиране на вземането си. Изпълнените
търговски доставки по договора били предмет на следните фактури:
- № 100401000035767 от 22.05.2017 г. за 583,61 лв.,
- № 100401000036244 от 29.06.2017 г. за 437,70 лв.,
- № 100401000037020 от 04.09.2017 г. за 1 481,03 лв.,
- № 100401000038599 от 23.01.2018 г. за 998,53 лв.,
- № 100401000038889 от 20.02.2018 г. за 271,25 лв.,
- № 100401000039760 от 22.05.2018 г. за 1 495,74 лв.,
- № 100401000040824 от 27.08.2018 г. за 218,35 лв., общо за сумата 5 486,21 лв.
1
Поради това, че ответникът не заплатил в срок дължимите суми и изпаднал в забава, дължал и
мораторна лихва върху главницата, считано от 01.11.2018 г. до 01.10.2021 г. в размер на 1624 лева.
Страните имали установени дългосрочни търговски отношения, като една част от доставките по
договора били платени доброволно, но не и доставките по посочените по-горе фактури.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което осъди ответника,
да му заплати посочените по – горе суми; ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на задължението; както и направените по делото
разноски. Това си искане ищецът поддържа в допълнително писмено становище по делото, както и
в открито съдебно заседание, чрез свой пълномощник – адвокат. Иска уважаването на предявените
искове изцяло, като основателни и доказани, предвид събраните по делото доказателства. От
заключението на вещото лице се установило, че осъществените сделки между ищеца и ответника
имали периодичен характер, като една част от тях са останали неплатени. Последните ответникът
осчетоводил в своето счетоводство, включил в дневника за покупките и отразил в справката –
декларация по ЗДДС, която била с достоверна дата, при което той признал, че е получил тези
стоки. Ето защо и главният и акцесорният иск били доказани по основания и размери. Ищцовата
претенция за мораторна лихва била съобразена с 3-годишния давностен срок, изчислена върху
главницата по последната неплатена фактура.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по
чл.131 ал.1 от ГПК, а след изтичането му в писмено становище оспорва исковете, като ги намира
за неоснователни по основание и размер. Не се доказвало приемането на стоките от страна на
ответника, респ. в представените по делото фактури и стокови разписки липсвали подписи на
представител на ответника. До ответника не били отправени покани за изпълнение. Той иска
отхвърляне на исковете. В открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Актуалните състояния на ищцовото и на ответното дружества са видни от извършените от
съда на 28.10.2021 г. служебни справки в Търговския регистър /л.79-82/. Като писмени
доказателства по делото се представиха и приеха процесните седем фактури, всички издадени от
ищцовото дружество, като доставчик, на името на ответното, като получател, за подробно описани
стоки /по вид, брой, количество и единична цена/, с посочена обща стойност с ДДС, с посочена
банкова сметка и дата на плащане, съвпадаща със съответната дата на издаване на всяка от
фактурите, подписани от МОЛ на ищцовото дружество; както и приложени към тях съответни
стокови разписки, всички подписани от представител на ищцовото дружество, съответстващи по
артикули на тези по съответната фактура; а именно:
- № **********/ 22.05.2017 г. за 583,61 лв., със стокова разписка № **********/ 22.05.2017
г. на същата стойност /л.55-56/;
- № **********/ 29.06.2017 г. за 437,70 лв., със стокови разписки № 2705/ 19.06.2017 г. за
7,99 лева; № 151627/ 21.06.2017 г. за 22,27 лева; № 940348/ 21.06.2017 г. за 2,98 лева; № 151494/
19.06.2017 г. за 2,70 лева; № 151775/ 22.06.2017 г. за 16,80 лева; № 151201/ 16.06.2017 г. за 27,81
лева; № 939997/ 17.06.2017 г. за 23,16 лева; № 940103/ 18.06.2017 г. за 35,10 лева; № 16664/
13.06.2017 г. за 253,89 лева; № 939742/ 14.06.2017 г. за 9,40 лева; № 16885/ 15.06.2017 г. за 35,60
лева; всички разписки на обща стойност от 437,70 лв. /л.36-41/;
- № **********/ 04.09.2017 г. за 1 481,03 лв., със стокови разписки № 710653/ 04.09.2017 г.
2
за 8,72 лева; № 945967/ 31.08.2017 г. за 7,96 лева; № 946298/ 04.09.2017 г. за 36,18 лева; №
**********/ 04.09.2017 г. за 47,74 лева; № 945869/ 29.08.2017 г. за 13,05 лева; № 945896/
30.08.2017 г. за 1,78 лева; № 944826/ 17.08.2017 г. за 9,49 лева; № 709403/ 21.08.2017 г. за 0,65
лева; № 155733/ 08.08.2017 г. за 32,90 лева; № 709079/ 17.08.2017 г. за 4,92 лева; № 943805/
05.08.2017 г. за 13,99 лева; № 709039/ 17.08.2017 г. за 179,98 лева; № 944024/ 08.08.2017 г. за 7,34
лева; № 944710/ 16.08.2017 г. за 41,92 лева; № 10675/ 26.07.2017 г. за 47,50 лева; № 25009/
15.08.2017 г. за 82,09 лева; № 22318/ 26.07.2017 г. за 284,80 лева; № 154536/ 26.07.2017 г. за 39,90
лева; № 155181/ 02.08.2017 г. за 13,07 лева; № 22599/ 28.07.2017 г. за 138,10 лева; № 943742/
04.08.2017 г. за 195,49 лева; № 23020/ 31.07.2017 г. за 235,29 лева; всички разписки на обща
стойност от 1 442,86 лв. /л.42-54/;
- № **********/ 23.01.2018 г. за 998,53 лв., със стокови разписки № 953915/ 06.12.2017 г.
за 32,63 лева; № 720930/ 29.12.2017 г. за 6,17 лева; № 720861/ 28.12.2017 г. за 14,94 лева; №
235653/ 03.12.2017 г. за 12,35 лева; № 175/ 04.01.2018 г. за 10,41 лева; № 1236/ 10.01.2018 г. за
26,48 лева; № 1599/ 12.01.2018 г. за 611,66 лева; № 2383/ 17.01.2018 г. за 11,78 лева; № 2117/
16.01.2018 г. за 14,20 лева; № **********/ 19.12.2017 г. за 45,88 лева; № 2984 от 22.01.2018 г. за
24,81 лева; № **********/ 26.12.2017 г. за 16,50 лева; № **********/ 30.12.2017 г. за 2,85 лева; №
947/ 08.01.2018 г. за 9,46 лева; № 442/ 04.01.2018 г. за 28,75 лева; № 103/ 09.01.2018 г. за 69,16
лева; № 99/ 07.01.2018 г. за 52,71 лева; всички разписки на обща стойност от 990,74 лв. /л.10-20/;
- № **********/ 20.02.2018 г. за 271,25 лв., със стокови разписки № 7038/ 19.02.2018 г. за
11,60 лева; № 6221/ 12.02.2018 г. за 3,89 лева; № 5102/ 05.02.2018 г. за 38,52 лева; № 4561/
01.02.2018 г. за 25,65 лева; № 218/ 20.02.2018 г. за 18,90 лева; № 5413/ 07.02.2018 г. за 18,29 лева;
№ 2660/ 13.02.2018 г. за 4,33 лева; № 2681/ 14.02.2018 г. за 72,11 лева; № 1900/ 31.01.2018 г. за
24,94 лева; № 3344/ 31.01.2018 г. за 53,02 лева; всички разписки на обща стойност от 271,25 лв.
/л.57-63/;
- № ********** от 22.05.2018 г. за 1 495,74 лв., със стокови разписки № **********/
15.03.2018 г. за 97,54 лева; № **********/ 16.03.2018 г. за 152,37 лева; № **********/ 27.03.2018
г. за 4,18 лева; № **********/ 16.03.2018 г. за 617,31 лева; № **********/ 28.03.2018 г. за 22,42
лева; № **********/ 30.03.2018 г. за 82,98 лева; № 11882/ 13.04.2018 г. за 17,81 лева; № 235690/
04.04.2018 г. за 0,82 лева; № 7321/ 21.02.2018 г. за 18,19 лева; № **********/ 13.04.2018 г. за 38,91
лева; № 235689/ 04.04.2018 г. за 9,38 лева; № 235841/ 20.04.2018 г. за 16,80 лева; № **********/
17.04.2018 г. за 22,91 лева; № 6119/ 05.04.2018 г. за 66,51 лева; № 5617/ 03.04.2018 г. за 6,86 лева;
№ 4552/ 14.03.2018 г. за 6,60 лева; № 5616/ 03.04.2018 г. за 97,52 лева; № 4769/ 21.03.2018 г. за
10,03 лева; № 4385/ 16.03.2018 г. за 65,58 лева; № 5837/ 02.04.2018 г. за 56,26 лева; № 5381/
31.03.2018 г. за 24,78 лева; № **********/ 02.05.2018 г. за 3,66 лева; № **********/ 18.05.2018 г.
за 1,31 лева; № 17444/ 20.05.2018 г. за 45,32 лева; № **********/ 26.04.2018 г. за 9,69 лева; всички
разписки на обща стойност от 1 495,74 лв./л.21-35/;
- № **********/27.08.2018 г. за 218,35 лв., със стокови разписки № 29157/ 30.05.2018 г. за
29,56 лева; № **********/ 06.06.2018 г. за 167,65 лева и № 11041/ 13.06.2018 г. за 21,14 лева,
всички разписки подписани от представители и на двете дружества, всички те на обща стойност от
218,35 лв. /л.7-9/.
Ищецът представи по делото още извлечения от счетоводството си /л.64-77/, а именно:
извлечение от сметка № 411 за клиент „Графена Груп“ ЕООД с № 100401800000107 за месец
декември 2017 г. и извлечение от сметка № 411 за клиент „Графена Груп“ ЕООД с №
3
1004018000038599 за месец декември 2018 г. Видно от тях, от м.02.2017 г. ищцовото и ответното
дружества са в търговски отношения, като процесните седем фактури са осчетоводени и
дължимите по тях суми, подробно описани по-горе са отразени като дебит по сметката.
По искане на ищеца, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля А. Г. К., която е дъщеря на управителя на ищцовото дружество и е наясно с търговската
дейност на същото, т.к. е негов продавач – консултант. Тя сочи, че ответното дружество идвало и
пазарувало от тях, като издавали разписки. Преди две години и половина санирали блок в кв.
„Орфей”. Първо пазарували от магазина в комплекс „Веспрем”, а след това и в магазина на бул.
„България”, като и двата магазина били на ищеца. Взимали стока, за която им била давана бележка
– с екземпляр и за двете страни, а в края на месеца им фактурирали и изпращали фактурите по
имейл. С ответника винаги процедирали по този начин, като той имал и платени фактури, само в
брой. Разписките, които им издавали, според свидетелката, се подписвали от тях. Лично тя
поръчвала специално за тях стока и давала нещата. Нямало случай, тя да поръча стока, а те да не
дойдат да си я вземат. Взимали си всичката стока и тогава веднага пред тях се изготвяла
разписката - едната за тях, а другата оставала при ищеца. Разписките служели, за да може след
като издадат фактурата, която е една обща за месеца, да могат да видят, кога е взета дадената
стока. Идвали техни служители, но не и управителят, за да вземат стоката.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, по
делото се назначи и изслуша съдебно счетоводна – експертиза, чието заключение, уточнено в
открито съдебно заседание, съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. При
изготвянето му вещото лице се е запознало и анализирало, както събраните по делото писмени
доказателства, така и данни от счетоводствата и на двете дружества. То сочи, че при ищеца са
осчетоводени всички процесни седем фактури за продажби, а именно – по сметка 411 „Клиенти",
контрагент „Графена Груп" ЕООД; като същите са останали изцяло неплатени с обща дължима
сума по тях в размер на 5 486,21 лв. В счетоводството на ищеца били осчетоводени тези фактури,
включени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди.
Експертизата сочи, че при ответника са осчетоводени първите шест от процесните фактури,
останали изцяло неплатени с обща дължима сума по тях в размер на 5 267,86 лв. В счетоводството
на ответника били осчетоводени тези шест фактури, включени в дневниците за покупки и
справките- декларации по ЗДДС за съответните периоди. Последната от фактурите с №
**********/ 27.08.2018 г. за 218,35 лв., с ДДС, не била осчетоводена и включена в дневника за
покупки и справката-декларация по ЗДДС при ответника, защото не била представена в
счетоводството.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявените обективно съединени искове:
По категоричен начин по делото се установи, че страните по делото са били в трайни
търговски взаимоотношения и помежду им са били сключвани множество търговски сделки –
продажби, по смисъла на чл.318 ал.1 от ТЗ, през периода февруари 2017 г. – август 2018 г.,
включващ и процесния период. Предмет на всяка от сделките е продажбата на съответни подробно
описани по вид, брой, количество и единична цена стоки, за което са издадени процесните 7 броя
фактури със съответните стокови разписки към тях. Ищецът, като продавач по сделките, е
предавал на ответника, като купувач, стоките – в деня на съставяне на съответната стокова
разписка, след което са съставяни и фактурите. В тази насока са и свидетелските показания на
разпитания по искане на ищеца свидетел, дъщеря на управителя на ищцовото дружество, наясно с
4
търговската дейност на същото, т.к. е негов продавач – консултант. Ответникът бил клиент на
ищеца, като пазарувал от негови магазини. Служители на ответника отивали и вземали стока, за
която им била давана бележка – с екземпляр и за двете страни, а в края на месеца я фактурирали и
изпращали фактурите по имейл. С ответника винаги процедирали по този начин. Свидетелката
лично поръчвала специално за ответника стока и давала нещата, като нямало случай, тя да поръча
стока, а те да не дойдат да си я вземат. В тази връзка, неоснователно е ответното възражение,
макар и преклудирано – заявено след срока по чл.131 ал.1 от ГПК; че не се доказвало приемането
на стоките от негова страна. Същевременно, от заключението на вещото лице се установи, че
самият ответник е осчетоводил първите шест фактури, включени в дневниците за покупки и
справките- декларации по ЗДДС за съответните периоди; а към последната седма фактура
представител на ответника е подписал всички съставени стокови разписки, като техен получател.
Това на практика представлява извънсъдебно признание от страна на ответника, като купувач по
сделките, че е получил от ищеца, като продавач, стоките по всички седем фактури. Нещо повече,
ответникът не оспори по надлежния за това ред никое от доказателствата по делото, събрани
единствено по искане на ищеца. Така следва да се приеме, че за ответника е възникнало
задължението, да заплати на ищеца цената по описаните сделки, доколкото са му били предадени,
както стоките, така и документите, които му дават право да ги получи; а така също настъпил е
уговореният помежду им падеж, съвпадащ с датата на издаване на съответната фактура, според
отразеното в самите тях – чл.327 ал.1, вр. чл.303а ал.3 от ТЗ. Той нито възрази, нито ангажира
доказателства, да е изпълнил това си задължение за плащане. Същевременно от заключението на
вещото лице се установи, че при ищеца са осчетоводени всички процесни седем фактури за
продажби, включени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответните
периоди; а именно – по сметка 411 „Клиенти", контрагент „Графена Груп" ЕООД; като същите са
останали изцяло неплатени с обща дължима сума по тях в размер на 5 486,21 лв. Ето защо,
главният иск следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден, да заплати на ищеца сумата
от общо 5 486,21 лв., включваща неизплатените суми по следните фактури:
- № **********/ 22.05.2017 г. за 583,61 лв.,
- № **********/ 29.06.2017 г. за 437,70 лв.,
- № **********/ 04.09.2017 г. за 1 481,03 лв.,
- № **********/ 23.01.2018 г. за 998,53 лв.,
- № **********/ 20.02.2018 г. за 271,25 лв.,
- № **********/ 22.05.2018 г. за 1 495,74 лв. и
- № **********/ 27.08.2018 г. за 218,35 лв.; ведно със законната лихва върху всяка от сумите
поотделно, считано от 27.10.2021г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното им
изплащане.
Изцяло основателни и доказани са и предявените обективно съединени акцесорни искове.
Както се посочи и според гореизложените съображения, стоките, предмет на процесните 7
търговски сделки – продажби, са били предавани от ищеца и получавани от ответника винаги в
деня на съставяне на съответните стокови разписки за това, които предхождат или съвпадат с
датата на издаването на фактурите за тях, а тези дати са посочени като падеж на вземанията по
съответните фактури. Ето защо, от деня, следващ издаването на всяка от фактурите, ответникът е
изпаднал в забава за съответното си плащане, за което дължи на ищеца обезщетение. Ищцовата
претенция обаче е за по- кратък период, а именно за периода 01.11.2018 г. - 01.10.2021 г., и тя се
5
явява основателна за същия. Относно размера й, съдът не кредитира заключението на вещото
лице, т.к. изчисленията му са правени върху главниците по фактурите, без ДДС, а ответникът е в
забава в плащането им с ДДС. Ето защо и на основание чл.162 от ГПК, съдът определя дължимите
обезщетения за забава по своя преценка и с помощта на
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp за периода 01.11.2018 г. - 01.10.2021 г. върху
главниците по фактури, както следва:
- № **********/ 22.05.2017 г. за 583,61 лв. – обезщетение за забава от 172,83 лв.,
- № **********/ 29.06.2017 г. за 437,70 лв. – обезщетение за забава от 129,62 лв.,
- № **********/ 04.09.2017 г. за 1 481,03 лв. – обезщетение за забава от 438,58 лв.,
- № **********/ 23.01.2018 г. за 998,53 лв. – обезщетение за забава от 295,70 лв.,
- № **********/ 20.02.2018 г. за 271,25 лв. – обезщетение за забава от 80,33 лв.,
- № **********/ 22.05.2018 г. за 1 495,74 лв. – обезщетение за забава от 442,94 лв.,и
- № **********/ 27.08.2018 г. за 218,35 лв. – обезщетение за забава от 64,66 лв.; всичко общо
1 624,66 лв. Доколкото обаче акцесорният иск е предявен в по-малкия размер от 1 624 лева, същият
следва да се уважи изцяло в този размер.
Предвид изцяло уважените искове и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 1 150 лв., от които
250 лв. за държавна такса /дължима и платена в размер от 284,41 лв., но претендирана в списъка в
размер от 250 лв./, 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Графена Груп“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Хасково, ул. "Марин Дринов" № 4 офис 5, представлявано от Катерина
Иванова Станкова; ДА ЗАПЛАТИ на „Ролинг“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Хасково, ул. "Драгоман" 63 ет.З ап.6, представлявано от управителя
Георги Митев Саръкостов; сумата от общо 5 486,21 лева, включваща неизплатените суми по
следните фактури:
- № **********/ 22.05.2017 г. за 583,61 лв.,
- № **********/ 29.06.2017 г. за 437,70 лв.,
- № **********/ 04.09.2017 г. за 1 481,03 лв.,
- № **********/ 23.01.2018 г. за 998,53 лв.,
- № **********/ 20.02.2018 г. за 271,25 лв.,
- № **********/ 22.05.2018 г. за 1 495,74 лв. и
- № **********/ 27.08.2018 г. за 218,35 лв.; ведно със законната лихва върху всяка от
сумите поотделно, считано от 27.10.2021г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното
им изплащане;както и сумата от общо 1 624 лева, представляваща сбор от обезщетения за
забава за периода 01.11.2018 г. - 01.10.2021 г. върху всяка от главниците по описаните
6
фактури; както и сумата в общ размер на 1 150 лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен от
съобщението и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: / п / не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М. Б.
7