ПРОТОКОЛ
№ 34
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Стефани К. Черешарова
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600637 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Жалбоподателят М. В. В. – лично и с адв. АТ. Б..
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
Адв. Б. – моля да бъде даден ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 НПК
Отводи по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямаме искания.
Адв. Б. – нямаме искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Б. – Уважаеми апелативни съдии, изцяло поддържам искането си
за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД 1234/2021 г. на
ПОС. В депозираното искане, което е в писмен вид съм посочил подробни
съображения за наличието на процесуално – правните предпоставки за
допускане на възобновителното производство, като считам че са налице и
касационните основания по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 НПК, поради
което пред Вас единствено в резюме ще маркирам основните пунктове на
искането ни.
Решаващият въззивен орган при постановяването на окончателния си
съдебен акт е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, като
всички доводи сме обособили в отделни категории, като ще отбележа че
основната ми критика е насочено към процесуалното качество на мотивите
към въззивното решение, като считам че самите мотиви са изключително
повърхностни и лишени от юридическа и фактическа съдържателност. С
оглед на самото съдържание на въззивното решение, считам че не отговаря на
стандартите визирани в чл. 339 ал. 2 НПК, тъй като решаващият орган не е
посочил основанията, поради които са отхвърлени и не са приети всичките ни
доводи, изложени пред въззивната съдебна инстанция. Пред ОС П. бяха
направени множество възражения, надлежно формулирани в допълнителното
изложение към въззивната жалба и поддържани в хода на съдебното
заседание. Всички те бяха оставени без отговор въпреки процесуалното
задължение на съда да даде мотивиран отговор на всички възражения на
страните, именно това е абсолютната гаранция, че съдът е взел решение по
вътрешно убеждение основано на базата на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото вкл. и правилното приложение
на закона. Необсъждане доводите на защитата, считам, че представлява липса
на мотиви, което е и процесуално нарушение от категорията на абсолютните
такива.
Отново по отношение на това касационно основание, считам че ОС П. е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при анализа и
преценката на доказателствата и доказателствените средства като тази
оценъчно – аналитична дейност не е съобразена с правилата на обективната
логика, което е повлияло и върху правилността на процеса на формиране на
2
вътрешното убеждение. Една част от доказателствата, тези които подкрепят
оправдателната теза, са обсъдени много тенденциозно и не според
действителното им съдържание, визирам гласните доказателствени средства,
състоящи се от обясненията на подсъдимия и показанията на св. К. и Г.. В
същото време заедно с това съдилищата, както РС в А., така и ОС в П.,
изключително безкритично са възприели тезата на пострадалия Г.,
подкрепена от св. К... В този ред на мисли ще посоча, че съдържанието на
аудио записа от разговора между К.. и оператора на 112 опровергава напълно
факта на извършеното или най-малкото, че този свидетел е възприел
събитията лично, за които даде сведения изключително обстойно.
Тенденциозно и необективно е анализирано и другото доказателство по
делото, а именно СД с видеозапис от камерите на комплекс С.. Тези
видеозаписи са заснели отделни фрагменти от конфликта между подзащитния
ми и св. Г., но те потвърждават напълно обясненията на подсъдимия, че е би
нападнат наистина и е упражнено насилие, физическо, от страна на св. Г..
Считам, че осъдителните съдебни актове незаконосъобразно са
мотивирани с писмени доказателствени средства, неизготвени по реда и
условията на НПК – протоколите за разпознаване от 27. 11. 2019 г. в хода на
ДП, които според мен са напълно негодни от процесуална гледна точка да
възпроизведат резултатите по процесуално следствените действия по
разпознаване, защото самите действия по разпознаване са извършени при
неспазване на предпоставките по чл. 170 НПК. Така е и за протоколите за
заключенията по кредитираните физикохимическа експертиза изготвена от в.
л. АЛ. П. и допълнителната стоково-оценъчна експертиза на А. С., които
протоколи са ползвани в нарушение, съобразно забраната по чл. 105 ал. 2
НПК. Заключенията по тези експертизите са изследвали предмет със
съмнителна индивидуализация, което води до опорочаване на самите
протоколи. От друга страна, а и от доказателствата по делото потвърждават,
че на 07. 01. 2020 г. в момента когато наказателното производство е било в
ДФ, извършвали са се активни действия по разследването, незнаем защо
разследващият орган след като се е запознал с физикохимическата
експертиза, е поканил св. Г. в кабинета си, поканил го е да се запознае с
експертизата, според което синджирът не е изработен от благороден метал и
му е върнал синджира. Още на същия ден този свидетел след като извършил
частно проучване, с протокол за доброволно предаване отново е предоставил
3
синджира за нуждите на наказателното преследване. В този протокол липсват
индивидуализиращи данни за синджира, поради което възниква съмнение
дали този синджир, предаден от свидетеля, е идентичен с първоначалния
предмет на престъплението. Принципно всяко съмнение трябва да се третира
в полза на обвиняем, респ. подсъдим, а в случая това важи в по-голяма сила,
тъй като св. Г. е имал мотив да представи синджир, изработен от благороден
метал, който е в пъти по-скъп от този в първоначално изготвеното
заключение.
В искането сме изложили и съображения, а именно че материалният
закон е нарушен, тъй като във въззивното решение е допуснато, с него е
допуснато нарушение на този закон, тъй като не е приложен законът, който е
следвало да се приложи. Установената фактическа съвкупност по делото
считам, че следва да се подведе под материално правната норма по чл. 18 ал.
3 б. А от НК, а именно доброволен отказ за довършване изпълнението на
престъплението, което е ненаказуемо. От анализа на доказателствения
материал се установява обективната възможност на осъдения да довърши
престъплението, но по своя собствена подбуда се е отказал да стори това. В
същото време липсват и конкретни доказателствени данни, които да
установяват обективни причини, които да са пречка за довършване на
изпълнителното деяние.
С оглед на всичко изложено, уважаеми апелативни съдии, моля да
възобновите наказателното производство по ВНОХД 1234/2021 г. по описа на
ПОС и да отмените въззивното решение и оправдаете подсъдимия в рамките
на фактическите положения по влязлата в сила присъда.
Алтернативно, моля да отмените въззивното решение и върнете делото
за ново разглеждане, като посочите съответния стадий, от който следва да
започне новото разглеждане. Благодаря Ви.
ОСЪДЕНИЯТ ЗА ЗАЩИТА – поддържам казаното от адвоката ми,
нямам какво да кажа повече. Нямам никаква вина по това дело, за което ме
обвиняват и съм осъден вече.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми съдии, считам искането за възобновяване за
неоснователно и моля да го оставите без уважение. Защитникът е мотивирал
искането в две групи - за допуснати съществени процесуални нарушения от
въззивния съд. Считам, че въззивният съд е обсъдил в решението си всички
4
възражения на защитата, анализирал ги е и съдът няма задължение да излага
своите доводи по начина, по абсолютно идентичен начин както е направила
защитата, така че ОС е изпълнил служебните си задължения и е взел
становище по всяко едно от възраженията.
Считам и че първоинстанционният, и въззивният съд са анализирали
абсолютно всички събрани доказателства и са посочили кои от тях
кредитират, вкл. съдът е провел и съдебно следствие като е анализирал
доказателствата по делото. Затова, второто алтернативно искане за отмяна на
присъдата и връщане на делото на въззивния съд или първоинстанционния, е
неоснователно, тъй като съдилищата са изпълнили своите задължения, не са
се ползвали от доказателства, които не са събрани по реда на НПК.
Считам, че не е основателно и второто искане за постановяване на
оправдателна присъда. Не е налице категорично нормата на чл. 18, както
твърди защитата. Въззивният съд е приел фактическата обстановка такава
каквато е възприел и първоинстанционният и правилно е приел, че деянието е
останало във фазата на опита и че опитът не е довършен от подсъдимия по
независещи от него причини. Затова считам, че второто искане е
неоснователно и ще моля да го оставите без уважение и в този смисъл да се
произнесете.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ:
М. В. В. – Моля съда да бъда оправдан.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в срок.
Заседанието се закри в 11:46 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5