Република България
Р Е Ш Е Н И Е
С., 04.10.2011
В Името на народа
Софийският Градски Съд административна колегия, Ш "Г" състав,
в публичното заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хайгухи Бодикян
ЧЛЕНОВЕ : Галина Ташева
Десислава Джарова
с участието
на секретаря И.К.
и с прокурора Димитър Стефанов, като
разгледа докладваното от съдия Джарова
ахд .№ 1146, по описа за 2007г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по чл.121 и следв. ДПК /отм./
във връзка с пар.5, ал.4 от ПЗР на ДОПК.
А. ЗА Р. И А. НА П. ЕООД /предходно наименование Рекламно- издателска
къща М. ЕООД-удостоверение на СГС ф.д. 2393/2002 г./ е подал на 12.07.2004 г.
жалба срещу ДРА №1602/20.12.2002 г. на ТДД- ДП Средец и решение на РДД С.
№1133/15.06.2004 г., което потвърждава данъчния ревизионен акт В ЧАСТТА в която
о т.1 за данъчен период 46 м. май 2002 г. е определен размерът на данъчните
задължения на дружеството по ЗДДС и лихвата за просрочие към тях, а оттук
неправилно е определен ДДС за довнасяне в размер на 60 482,24 лв. и лихва
за просрочие 5 645,84 лв.
И по т.3, с която не е възстановен дължимия данък, в
резултат на неправилно определяне размера на данъка по т.1.
Твърди се, че действително в справка- декларация за м.
май 2002 г. подадена от тях вх. №9229/14.06.2002 г. е посочен резултат за
периода за внасяне 70 853,11 лв./след приспадане на остатък от предходен
данъчен период от 148,31 лв./ Данъкът е начислен като задължение към бюджета по
сметка 4532 в счетоводството на предприятието, но не е ефективно внесен.
Дружеството е издало данъчни фактури № от 5 до 9 от май 2002 с начислен ДДС в
общ размер 70 000 лв. Те са включени в дневника за продажби за периода. С
ДРА 506/13.08.2002 г. на ДП Надежда към ТДД С. данъчният орган е отказал
правото на приспадане на данъчен кредит по същите описани фактури на клиента на
дружеството- „М.П.” ЕООД, тъй като не възниква данъчно събитие по чл. 25 ал.1 и
2 от ЗДДС за данъчни фактури № от 5 до 9 от м. май 2002 г., издадени от Агенция
за разпространение и абонамент на печата. Данъчният орган е приел, че на
„датата на издаване на цитираните фактури М.П. ЕООД предоставя на Р. М.
ЕООД/старо наименование на жалбоподателя/ стоки/стари вестници/ по
спецификация, без да прехвърля собствеността върху тях като в Договор за
доставка на абонамент/представен към жалбата/ е записано, че това е предплащане
на договорената абонаментна цена и, съгласно анекс от 07.05.2002 г. към
договора, собствеността на стоките се прехвърля на Р. М. ЕООД
пропорционално на извършените от него доставки. Твърди се, че към датата на
издаване на фактурите Рик М. ЕООД не е извършило услугата абонамент, а е фактуриран
аванс срещу бъдещи доставки. Предоставените от Рик М. ЕООД стоки не могат да се
считат за плащане, тъй като не е прехвърлена собствеността или друго вещно
право. РДД с решение 819/07.05.2003 г. и СГС решение ахд 2568/03г. потвърждават
ДРА 506 от 13.08.2002 г. на ДП Надежда към ТДД С.
Твърди се, че производството е открито по отношение на
жалбоподателя като доставчик, който е начислил данък, без да са налице
основания за това. Органът, издал частично обжалвания ДРА, не е обсъдил в т.46
от констативно- съобразителната част на акта, че гореописаните фактури са
издадени през м. май 2003 г., без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на
чл. 25 ал.1 от ЗДДС и че следователно, начисления по тях данък е отразен в
счетоводството и в подадената справка- декларация за м. май 2002 г., без да е
станал изискуем.
Твърди се, че е необоснован изводът на РДД, която с
решение 1133/15.06.2004 г. приема, че с обратна сила, поради виновно
неизпълнение на задълженията от страна на М.П. ЕООД да предаде стоките, предмет
на договора, същият се разваля. Твърди се, че договорът не е развалян
Моли да се отмени ДРА в обжалваната част както и
решението на РДД- С., с което го потвърждава и вместо него да се постанови
решение, с което да бъде възстановен на дружеството дължимия ДДС, ведно със
законната лихва по чл. 77 ал.5 от ЗДДС, считано от 01.02.2003 г. и се присъдят
разноски.
С решение от 24.11.2006 г. по адм. дело 3354-2004 г.,
Софийският градски съд адм. отделение III А състав е отхвърлил жалбата на А. ЗА Р.И А. НА П. ЕООД срещу
решение на Регионалния данъчен директор- РДД С. №1133/15.06.2004 г., с което е
потвърден Данъчно- ревизионен акт/ДРА №1602/20.12.2002 г. на ТДД- ДП Средец и е
осъдена Агенцията е осъдена да заплати на ответника по жалбата Директор
дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП 1757 лв., на
осн. чл. 130 ал.4 от ДПК.
С решение на Върховния административен съд №10418 от
30.10.2007 г. по адм. дело 3557 от 2007 г., по касационна жалба на „Агенция за
разпространение и абонамент на печата” ЕООД, е отменено решение на Софийски
градски съд от 24.11.2006 г., по адм. дело 3354/2004 г. на Софийски градски съд
и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото адв. С.С.-
пълномощник на Агенция за разпространение и абонамент на печата твърди, че към
адм. дело 256/2006 г. на Софийски градски съд III Г с-в са налице
доказателства в папка „М.П.”. В нея на стр. 38 е Приложение №1 а стр.40 е
приложение №2. На стр. 39 е молбата, с която дружеството е приложило приложение №1 и №2. Жалбата следва
да се уважи на процесуално основание. Не е представена заповедта за удължаване
на срока, съобразно дадените указания на ВАС в отменителното решение, както и
протоколът за насрещната проверка. По тази причина самият ДРА е опорочен и само
на това основание би следвало да бъде отменен.
Твърди, че е налице експертиза по делото, която
установява, че няма извършено плащане. Експертизата посочва, че счетоводството
на дружеството- жалбоподател е водено редовно, което е отразено в предходното
съдебно решение на Софийски градски съд. Вещото лице е анализирало
приложенията, които са №1 и №2, с оглед на което приема, че има само авансово
плащане-подобно и в решението по ах. 256 има само авансово плащане/ и няма
осъществено данъчно събитие. В такъв случай, съобразно тълкуването на ВАС, в
този случай не е необходимо да има обратно кредитно известие, защото не е
настъпило самото данъчно събитие. Договорът е анулиран и би следвало да се
приеме, че поради липса на данъчно събитие не следва да бъде плащана
съответната сума. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата-Дирекция на ОУИ при ЦУ на НАП
при новото разглеждане на делото /адм. дело 3354-2004 г. на СГС адм. отделение III А
състав не е изразил становище. При първоначалното разглеждане на делото е
оспорил жалбата по съображенията изложени в решението на Регионалния данъчен
директор.
Съдът прецени доводите на страните и доказателствата и
приема за установено следното:
Подадената жалба срещу решението на Регионалния
данъчен директор- РДД С. №1133/15.06.2004 г., с което е потвърден Данъчно-
ревизионен акт/ДРА №1602/20.12.2002 г. на ТДД- ДП Средец е в срок.
При новото разглеждане на делото не са представени
допълнителни доказателства от ответника по жалбата, независимо от дадените
указания от съда- разрешение по чл. 68 ал.6 от ДПК/отм/ за удължаване срока на
ревизията, ако е издадено такова/чл. 124 ал.1 от ДПК отм., протокол за
извършена насрещна проверка на М.П. ЕООД.
С ДРА 506/13.08.2002 г. на ДП- Н., съставен на възложителя по тези фактури „М.П. „ЕООД
са констатирали липса на данъчно събитие по фактурите и не е признат данъчен
кредит в размер на 70 000 лв. за данъчен период от 01.05.2002- до
31.06.2002 г. Този данъчно- ревизионен акт е бил потвърден с Решение 1133 на
РДД-С. от 15.06.2004 г. По подадената жалба на М.П. ЕООД срещу ДРА, потвърден с
цитираното решение, с решение на Софийски градски съд от 23.03.2009 г. адм.
дело 256/2006 г. жалбата е отхвърлена като се приема, че не е настъпило данъчно
събитие, съобразно чл. 25 ал.1 от ЗДДС, във връзка с посочените фактури.
Тези обстоятелства съдът преценява в съвкупност с приетата
по делото съдебно- икономическа експертиза с в.л.Ю. Я.. Тя
установява, че предмет на доставките по процесните фактури №№ от 5 до 9 от м.
май 2002 г., издадени от Р.М. ЕООД/старото
наименование на жалбоподателя/ в полза на „М.П. ЕООД, е абонамент на вестници
/фактурите са представени във фотокопия в папка М.П. като приложение към адм.
дело2568 от 2003 г. на СГС III З с-в/. Видът на плащането е посочен като „предплатено
в стока по приложена спесификация”. Към датата на издаването им доставката не е
завършена. Тя е предпоставена в бъдещ период, както е записано в договора от 13.03.2002
г. В съдебно заседание експертът посочва, че абонаментът предполага бъдеща
доставка и приема, че към момента на фактуриране не е извършена доставката.
Експертът посочва, че няма документи, от които да е
видно предадени ли са на Р.М. ЕООД стоките,
за да бъде извършено плащането по процесните фактури към датата на издаване и
към края на данъчния период. Липсват платежни документи за разплащане в брой
или по банков път.
Установява, че по отношение на ЗДДС воденото
счетоводство от Р.М. ЕООД за този период е редовно.
Резултатът за данъчния период м. 05.2002 г., ако
дружеството не е начислило и не е декларирало данъка по процесните фактури, би
бил ДДС за внасяне в размер на 853,11 лв.
Корекция на резултата за процесния период според
експерта не може да бъде извършена. Експертът посочва, че данъкът по тези
фактури е начислен и деклариран за периода. Не е внесен. Той участва в
определянето на крайния резултат за м. 05.2002 г. и е дължим. Експертизата
установява, че фактурите са анулирани в
последващ данъчен период. Основание за анулиране няма тъй като в тях няма
грешки и поправки. В случай, че е настъпило обстоятелство, което променя
частично или изцяло сумата по сделката, е следвало
да бъдат издадени данъчни кредитни известия към процесните фактури по реда
на ЗДДС през съответния период. Те се записват в дневника за продажби със знак
минус и намаляват размера на дължимия ДДС през периода на издаването им. Видно
от проверените документи това не е направено и според експерта не може да бъде
извършена корекция на резултата за м. 05.2002. Експертът посочва, че не може да
се посочи размер на подлежащ на ефективно възстановяване данък за периода на
данъчната ревизия.
Съдът счита следното
Съгласно Закона за ДДС отм/ Дв 153/1998 данък върху
добавената стойност се дължи за всяка доставка, освен когато законът предвижда
друго. В случая жалбоподателят с посочените фактури не е осъществена доставка смисъла
на чл. 6 от ЗДДС /във връзка със задължението за изпълни сключения
договор да доставка на абонамент, който има характер на комисионен договор, по
който Рик М. ЕООД има задължението да сключи договори за абонамент/. Доставка по смисъла на закона за ДДС е прехвърлянето
на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на
услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена
сделка или с цел такава да се сключи. Данъчно събитие, по чл. 24 от ЗДДС е
доставката на стоки или услуги по смисъла на чл. 7 - 10,
извършени от данъчнозадължени по този закон лица и с място на изпълнение на
територията на страната, износът по смисъла на чл.
14, извършен от данъчнозадължено по този закон лице, както и вносът
на стоки по смисъла на чл. 11.
Данъчното събитие по смисъла на закона за ДДС възниква
на по-ранната от двете дати:
1. датата на прехвърляне на правото на собственост или
друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата;
2. датата на плащането (цялостно или частично авансово
плащане).
Когато не е
възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема,
че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата
на фактическото завършване на услугата/чл. 25 от ЗДДС/.
Във връзка с анулирането на фактурите от
жалбоподателя, доводите на експерта, че не е следвало да се анулират, а да се
издадат данъчни кредитни известия, следва да се преценяват заедно с официално
писмо на Главна данъчна дирекция до управителя на дружеството г-н Е. С. /писмо от
15.07.2004/. В него гл. данъчен директор Н.П. посочва, че когато
лице, регистрирано по смисъла на ЗДДС, е издало данъчен документ и е начислило
данък, без да е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от закона, то е
налице погрешно съставен документ с невярно съдържание и лицето следва да
прилага разпоредбата на чл. 93 ал.6 от закона. Тя гласи, че поправки и добавки
в документите не се разрешават. Погрешно съставените или поправени документи се
анулират, не се унищожават, а се съхраняват при лицето, издало документа.
Съдът счита, че нов документ- данъчно кредитно
известие не следва да се съставя, тъй като не е налице данъчно събитие.
Съдът счита доводите на жалбоподателя, че не дължи
70 000 лв. ДДС във връзка с фактури от 5 до 9 за м. май 2002 г. са
основателни. Съдът отменя, на осн. чл. 130 ал.1 от ДПК/отм/ ДРА 1602/20.12.2002
на ТДД ДП Средец, потвърден с решение 1133 от 15.06.2004 г. на РДД С. в
обжалваната част- в която се приема дължимо от РИК М. ЕООД /ново наименование А. ЗА Р. И А. НА П. ЕООД/ за внасяне ДДС от 70 000 лв. за периода
01.05.2002-31.05.2002 във връзка с фактури от 5 до 9 за м. май 2002 г. и лихва за просрочие от 5 024,19 за
периода 15.06.2002-20.12.2002 г.
Каква сума следва да се върне на жалбоподателя следва
да се определи при нова ревизия с акт за прихващане и вземане.
Ответникът по жалбата дължи на дружеството, на осн.
чл. 130 ал.4 от ДПК/отм/, направените разноски за всички инстанции в размер на
817,50 лв.
Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 130 ал.1 от ДПК/отм/ по жалбата на
А.ЗА Р. И А. НА П. ЕООД, С. ж.к.
„Л.-*” бл. ** вх.А ап.*Булстат ********, НДР******** /с
управител Е. С.и с адв. С.С./ срещу ДИРЕКЦИЯ ОУИ при ЦУ на НАП /С.
ул. „А.” №* с юрк. С. А./ ДРА 1602/20.12.2002 на ТДД ДП Средец
потвърден с решение 1133 от 15.06.2004 г. на РДД С. в обжалваната част в
която се приема дължимо от Р. М. ЕООД /ново наименование А.ЗА Р. И А. НА П.ЕООД/ за внасяне ДДС от 70 000 лв. за периода 01.05.2002-31.05.2002
във връзка с фактури от 5 до 9 за м. май 2002 г. и лихва за просрочие от 5 024,19 за
периода 15.06.2002-20.12.2002 г.
.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ОУИ при ЦУ на НАП /С. ул. „А.” №* с юрк. С.А. да заплати, на
осн. чл. * ал.* от ГПК/отм/ на А.Я ЗА Р. И А. НА П. ЕООД, С. ж.к.
„Л.*” бл. ** вх.* ап.* Булстат *******, НДР******** /с
управител Е. С. и с адв. С.С./ разноски по делото за всички инстанции
в размер на в размер на 817,50
лв./осемстотин лева и петдесет ст./.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Върховния административен съд.
Да се изпрати копие от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.