РЕШЕНИЕ
№ 2399
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от М Гражданско дело № 20211110163095 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.149 и сл.ЗЕ и чл.59 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Т С ЕАД,
ЕИК със седалище и адрес на управление , срещу ответник К Г ЕООД, ЕИК със седалище
и адрес на управление с молба съдът да постанови решение и да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните СУМИ - сумата от 152,49 лв.,
представляваща главница на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за периода от
1.11.2018г. до 30.4.2020г., ведно със законна лихва от 7.9.2021г. до изплащане на вземането,
сумата от 21,96 лв., лихва за забава за периода от 31.12.2018г. до 30.8.2021г., сумата от 31,73
лв., главница за извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за периода от 1.8.2018г. до
29.2.2020г., ведно със законна лихва от 7.9.2021г. до изплащане на вземането, и 5,04 лв.,
мораторна лихва за периода от 1.10.2018г. до 30.8.2021г., за които суми е издадена ЗИ по
чл.410 ГПК по ЧГД №52143/2021г., по описа на 163 състав, СРС, като ответника
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, като не е заплатил ползваната ТЕ и ДР.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за периода
описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес- инсталация
№**********. Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена, поради което се е
обогатил без основание за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил
1
до размера на обедняването. Посочва, че съгласно действащите през този период общи
условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на месечните дължими
суми е до 20-о число на месеца, за който се отнася, след получаване на фактура. Поддържа,
че ответникът не е упражнил правото си на възражение по чл.40, чл.2 от ОУ относно
стойността на начислената ТЕ. Сочи се, че съгласно ЗЕ, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за
дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл.139а ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
– по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Същите не
са заплатени в срок, поради което ответникът е изпаднало и в забава.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който моли съда да
прекрати делото поради заплащане на претендираните суми в хода на производството. Към
отговора е приложено копие от платежно нареждане от 2.12.2021г. за сумата в размер на
236,22 лв.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа предявените искове, потвърждава извършеното плащане от
ответника в хода на делото, и моли съдът да присъди юр.к.възнаграждение по делото, което
е дължимо в минимален размер от 100 лева.
В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява
представител, с молба с вх.№ 46259/10.3.2022г. представя доказателства за платена
допълнително сума по исковете от 130 лева на 9.3.2022г. по банков път.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и след съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са приети като доказателства писмени документи представени с ИМ. По
делото ищеца е признал извършено плащане от ответника за всички дължими суми по
делото и по издадената ЗИ, като е платена и ДТ от 75,00 лева по исковото производство.
Остава неплатено само юрк.възнаграждение по исковото производство, което ищеца
претендира в минимален размер от 100 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск
ищецът да докаже възникването на спорното право, основанието на претенцията си, нейния
размер, а също така и изискуемостта, а ответникът следва да докаже фактите и
възраженията, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Съобразно разпоредбата на чл.415 ГПК във вр.чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не
2
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забава или с обезщетение за неизпълнение.
В конкретния случай между страните няма спор, че са били във валидни
облигационни отношения за доставяне на топлинна енергия за описан в ИМ процесен имот
за посочения процесен период, като ответника признава задълженията си, като е заплатил
всички дължими суми в хода на делото по издадената ЗИ по ч.гр.д.№ 52143/2021г. по опис
на СРС, както и доплатената ДТ от 75,00 лева по ГД№63095/2021г. по опис на СРС –
исковото производство.
С оглед извършеното плащане, което съдът следва да съобрази при произнасяне на
решението си, предявените искове подлежат на отхвърляне изцяло, за всички суми, така
както са предявени с ИМ.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът присъжда на ищеца разноски в размер на 100,00 лева за юр.к.възнаграждение
по реда на чл.78, ал.8 ГПК, които следва да се заплатят от ответника, защото плащането по
издадената ЗИ е извършено след образуване на исковото производство, а с възражението по
чл.414 ГПК с вх.№ 67083/8.10.2021г. подадено по ч.гр.д.№52143/2021г. на СРС
доказателства за плащане по ЗИ липсват.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищец Т С ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на
управление срещу ответника КАРРАТ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление 5, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца следните СУМИ - сумата от 152,49 лв., представляваща главница на доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за периода от 1.11.2018г. до 30.4.2020г., ведно със
законна лихва от 7.9.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 21,96 лв., лихва за забава
за периода от 31.12.2018г. до 30.8.2021г., сумата от 31,73 лв., главница за извършена услуга
за дялово разпределение/ДР/ за периода от 1.8.2018г. до 29.2.2020г., ведно със законна лихва
от 7.9.2021г. до изплащане на вземането, и 5,04 лв., мораторна лихва за периода от
1.10.2018г. до 30.8.2021г., за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ЧГД
№52143/2021г., по описа на 163 състав, СРС, като ответника неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца, като не е заплатил ползваната ТЕ и ДР, на основание чл.415, ал.1 ГПК във
вр. с чл.149 и сл.ЗЕ и чл.59 и чл.86, ал.1 ЗЗД, поради извършено плащане от ответника след
подаване на ИМ в съда за дължими суми по ЗИ по чл.410 ГПК по ЧГД №52143/2021г., по
описа на 163 състав, СРС.
ОСЪЖДА К Г ЕООД, ЕИК 1 със седалище и адрес на управление да заплати на
Т С ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление СУМАТА от 100,00 лева
3
представляваща сторени разноски пред СРС за юр.к.възнаграждение по настоящото исково
производство, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2 - седмичен срок
от уведомяването на страните за обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4