РЕШЕНИЕ
№......
гр. София, 24.2.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-15 състав, в открито заседание на двадесет и девет и шести
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При участието на секретаря Снежана Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 11533 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) от М.В.Д. срещу П.на Р.Б..
Ищецът М.В.Д. твърди, че в началото на 2021 г. е работел в „С.Е.“
ЕООД на позиция „инкасатор дългови задължения“, като трудовото му правоотношение
било прекратено на 19.04.2012 г. С определения по НЧД 564/2012 г. на СПНС,
558/2012 г. на СПНС и 557/2012 г. на СПНС били извършени претърсвания на дома
на ищеца, личен обиск, както и претърсване на автомобила му. Ищецът бил
задържан на 24.04.2012 г. със заповед за задържане. По образуваното ДП
Б-12/2012 г. пр.пр.389/2012г. на СпПР, на 24.02.2012 г. ищецът бил привлечен
като обвиняен за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, т.2, вр.ал.2,
вр.ал.1 от НК за извършване на престъпления по чл.213а, и по чл.214 и чл.143,
ал.1 НК и му била направена криминална регистрация. Проведен бил разпит. Въз
основа на прессъобщение на ответника с посочване и на името на ищеца била
огласена новина за повдигане на обвинение за принуда и рекет на пет лица. Новината
била пресподелена в информационни уебсайтове и продължавала да е налична със
съдържание, касаещо задържане на престъпна група за рекет и изнудване, събирачи
на дългове. Телевизионни репортажи имало по ТВ7. В ареста на ул. „М-р Векилски“
ищецът бил задържан с прокурорско постановление за 72 часа до 26.04.2012 г. По
НЧД 600/2012 на СНС на ищеца не била взета мярка за неотклонение, но
определението било отменено по ВНЧД и ищецът бил задържан под стража в
Централен софийски затвор за периода 15.05.2012 г. – 10.07.2020 г. (77 дни).
Твърди се условията в ареста да са били изключително тежки. Четирима души
обитавали килия с площ от 12 кв. м., в която имало легла, маса и 3 стола, мивка
със студена вода и тоалетна, представляваща открита дупка в единия край на
килията, непосредствено до масата за хранене. Прозорецът не се отварял, като
през лятото неприятната миризма била непоносима Ищецът имал право да се къпе и
бръсне веднъж седмично. Можел да се разхожда в затворено пространство до 30
минути на ден, което в топлите дни било непоносимо горещо. По време на престоя
си ищецът изпитвал силни болки в бъбреците, за което споделял със служителите,
но искането му за преглед в МВР болница не било уважено. Пиел валидол за
успокоение. На 03.07.2020 г. ищецът бил освободен от ареста, а на 10.07.2012 г.
мярката за неотклонение била изменена в парична гаранция. На 17.07.2012. за
трети път ищецът привлечен като обвиняем с постановление на разследващия орган,
за извършено престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, т.2, вр.ал.2 НК, на
31.07.2013 г. бил разпитан в качеството му на обвиняем. На 12.12.2012 г. за
четвърти път ищецът привлечен като обвиняем с Постановление на разследващия
полицай при ГД БОП за извършено престъпление по чл.321, ал.3 пр.2,т.2 вр.ал.2
вр.ал.1 НК. Образуваното НОХД 550/2013г. по описа на 12 с-в на Специализирания
наказателен съд (СпНС) било прекратено на 30.04.2013г. на основание чл.249,
ал.1 вр.ал.248, ал.2 т.З НПК и върнато на П.за отстраняване на допуснати
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила. С постановление от
17.7.2013 г. за пети път ищецът бил привлечен отново към наказателна
отговорност бил разпитан в качеството ми на обвиняем. НОХД 1453/2013г., по
описа на 12 с-в на СпНС било прекратено с разпореждане от 20.11.2013 г. С
постановление от 02.06.2014г. ищецът твърди, че за шести път бил привлечен като
обвиняем и разпитан в това му качество. На 07.09.2015г. бил внесен обвинителен
акт за извършено от престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК, за
извършване на престъпления по чл.213а, и по чл.214 и чл.143, ал.1 НК. НОХД
1115/2015г. по описа на 12 с-в на СпНС било прекратено с разпореждане по него
от 10.09.2015г. и за трети път върнато на СпНСП. На 22.01.2016г.
Специализираната П.внесла четвърти път обвинителен акт срещу ищеца. НОХД
171/2016г. описа на 12 с-в на СпНС. Съдебният процес по това дело протекъл с
общо 30 броя съдебни заседания, всички с лично участие на ищеца, което е
задължително по закон, от които: 23 (двадесет и три) пред първата инстанция, 6
съдебни заседания пред втората инстанция и 1 съдебно заседание пред третата
инстанция. С присъда от 15.11.2017г. на СпНС, ищецът бил оправдан по така
повдигнатите му обвинения. Тази постановена присъда била протестирана. По ВНОХД 99/2018г. по описа на 1 възз. състав на
Апелативния специализиран наказателен съд оправдателната присъда била
потвърдена. По НД 125/2020г. на ВКС, 1 НО било постановено решение
No.50/04.06.2020г., с което ищецът бил
окончателно оправдан по така повдигнатите му от П.обвинения. Цялото
наказателно производство продължило прекалено и необосновано дълго време - от
24.4.2012 до 04.06.2020г., а именно точно 8 години, 1 месец и 10 дни, което е
нарушение по чл.6,§1от Конвенцията за защита правата на човека. Действията на П.в
продължение на над 8 години породили у ищеца негативни емоции, чувства,
състояния и преживяване - като голямо разочарование и загуба на вяра в
справедливостта. Вследствие на преживения силен психически и емоционален стрес,
вследствие от уронването на доброто ми име в обществото в личен и професионален
план, както и поради ангажиментите ми покрай наказателното производство, ищецът
изпитвал невъзможност да упражнява в пълен обем ежедневните ми отговорности
продължение на осем години, чувствал се
непълноценна личност в обществото, защото смятал, че е невинен и че е
несправедливо обвинен. След престоя ми в ареста бил много стресиран и
окосмяването по брадата му окапало. Започнал работа едва през януари 2013 г. и
изпитвал притеснение по повод невъзможността за връщане на задължения по
потребителски кредит. Твърди се ищецът силно да е ограничил социални контакти,
приятелите му се отдръпнали от него, когато узнали, че е разследван и подсъдим
за ОПГ за рекет и изнудване, а от друга
– самият ищец се чувствал доста засрамен и избягвал да разговаря на тази тема с
близки и приятели. Броят съдебни заседания не позволили на ищеца да е до своята
баба, която била във влошено
здравословно състояние. По изложените съображения моли съда да осъди ответника
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на ищеца: 30 000 /тридесет
хиляди/ лева – неимуществени вреди, както и имуществени вреди в общ размер 2400
лв., от които 800 лева за
представителство по пр.пр. 389/2012г. на Специализираната прокуратура, 800 лева
за представителство пред 1-ва съдебна инстанция (СпНС), 800 лева за
представителство пред втора съдебна инстанция (АпСпНС);
Ответникът П.на Р.Б. оспорва предявените искове по основание и
размер. Посочва, че няма доказателства за действително претърпени вреди от
незаконно обвинение. Недоказани са твърденията за причинен изключителен
психологически дискомфорт и стрес. Прави възражение за давност за
претендираните лихви. Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На
24.04.2012 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа. Извършено е претърсване в
дома му. С постановление от 24.04.2012 г. по ДП Б12/2012 г. на ГД „БОП“ и пр.
пр. № 389/2012 г. ищецът бил привлечен като обвиняем в извършване на
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Представени
са печатни публикации за „арест на събирачи на дългове“ от „Е.Е.“. Името на
ищеца е споменато в електронна публикация с адрес: nova.bg/news,
frognews.bg, на
сайта fakti.bg името на ищеца е посочено с инициали М.Д.
По делото е приета и неоспорена разпечатка от пресъсобщение на ответника,
публикувано на сайта prb.bg в която се посочва, че на
петима лица, сред които и М.Д. (с посочване на лично име и фамилия) е
повдигнато обвинение по чл. 321, ал. 3 пр. 2, т. 2 НК във връзка със събиране
на дългове от длъжници чрез упражняване на заплахи и принуда.
С
определение от 11.05.2012 г. по ВНЧД № 62/2012 г. на е отменено определение от
26.04.2012 г. по ЧНД 600/2012 г. на СНС, 8 наказателен състав и е вземат спрямо
М.Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С
постановление от 10.07.2012 г. е изменена мярката за неотклонение на М.Д. от
„задържане под стража“ в „гаранция“ в размер на 500 лв.
Образуваните
съдебни производства са прекратявани и връщани на П.с разпореждания от
30.04.2013 г. по НОХД 550/2013 г. на СпНС, 20.11.2013 г., 10.09.2015 г.
Приети
са постановления за привличане на обвиняем и протоколи за разпит от 24.04.2012
г., 08.05.2012 г., 12.12.2012 г., 26.06.2012 г., 17.07.2013 г., 31.07.2013 г., 09.06.2014
г.
С
постановление от 06.08.2015 г. на прокурор при СпНСП е указано М.Д. да бъде
обявен за общодържавно издирване, снет е с постановление от 18.08.2015 г.
От
представена трудова книжка на ищеца е видно, че е работел за „Е.Е.“ като
инкасатор за период от 11 месеца, като трудовото правоотношение е прекратено на
19.04.2012 г., като следващото правоотношение по трудов договор е с дата
29.01.2013 г.
В
рамките на наказателното производство ищецът е сключил договори за правна
защита и съдействие: - на 14.09.2015 г. за сумата 800 лв., 16.05.2018 г. – 800
лв.
С
присъда от 15.11.2017 г. на СпНС 12 с-в М.Д. е признат за невиновен по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 213а и чл. 214 НК. и е оправдан
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3 НК. По подаден
протест оправдателната присъда е отменена по отношение на подсъдимия М.М.с
присъда № 12/10.04.2019 г. на АпСпНС, ВНОХД 99/2018 г. С решение №
50/04.06.2020 г. по наказателно дело № 125/2020 г. на ВКС е оставена без
разглеждане касационната жалба на М.М.и е оставена в сила постановената
присъда. Окончателно присъдата е влязла в сила на 04.06.2020 г.
Бабата
на ищеца М.К.е починала на 30.11.2016 г. Приживе й е определена 100% намалена
работоспособност.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Я.В. и И.Л..
Според
показанията на свидетеля В. двамата с ищеца работели в „С.Е.“, като дружеството
се занимавало със събиране на просрочени задължения към банкови институции. Поради
ареста трудовите договори и на двамата били прекратени, имената им били
споменавани многократно в печатни и електронни медии. 24-часовото им задържане
било последвано от 72-часово. Ищецът бил изключително притеснен.
Първоинстанционният съд не взел мярка за неотклонение, но по протест такава им
бил наложена. Задно ги прегледали в МВР болница и оттам ги откарали в ареста на
„Майор Векилски“. Ищецът имал изтеглен потребителски кредит и изразил
притеснение за това как ще може да продължи да плаща вноските. Наред с това от
малък ищецът останал сирак и бил отгледан от баба си. Ежеседмично ищецът
пътувал до гр. Самоков, прекарвал там уикенда и се грижел за нея. С налагането
на мярката за неотклонение жената останала сама. Узнал за смъртта й на едно от
съдебните заседания. В килията били общо четирима. Ищецът се оплаквал от камъни
в бъбреците, на няколко пъти идвал лекар, за да го прегледа. По време на
съдебните заседания имало присъствие на медии, които ги заснели и след това
били показвани по телевизии и вестници. Ищецът живеел в гр. Самоков и всички
узнали, че е в ареста. Последвало неколкократно предявяване на обвинения след
връщане на делата на прокуратурата. Свидетелят сочи, че поне 20 пъти били
викани за период от около година. Ищецът споделял със свидетеля, че му е трудно
да заплати на адвокат, взел пари на заем. На едно от заседанията ищецът дошъл
без брада, като споделил със свидетеля, че тя е „окапала от притеснение“.
Свидетелят сочи, че без да променят адресите си били без причина обявени с
ищеца за национално издирване. След ареста ищецът не можел да прави планове с
приятелката си, все още нямали деца. Често ищецът се връщал към дните в ареста
и времето на досъдебното производство и разговарял за това време.
Свидетелката
Л.споделя, че от 15 години е във фактическо съжителство с ищеца. Свидетелката
сочи, че една сутрин цивилни лица дошли в дома им около 6,30 часа сутринта и
отвели ищеца с белезници. Обискирали къщата. След два дни освободили ищеца. На
първата мярка за неотклонение свидетелката не отишла, защото решила, че всичко
е приключило. След това позвънил адвокатът на ищеца и съобщил за обвинението и
за взетата мярка за неотклонение. При
първата им среща в затвора свидетелката констатирала, че ищецът не прилича на
себе си. Споделил, че не знае какви са конкретните обвинения. Започнал да
отслабва, свидетелката му носела храна. След отмяната на мярката за
неотклонение карал сутрин свидетелката на работа и след това оставал в парка,
където седял и не правел нищо, гледал в една точка. Изпаднал в депресия,
брадата му започнала да опада на места. Започнал работа година по-късно поради
спиране на личната карта. Всички в града Самоков знаели за обвиненията. Ищецът
се грижел за баба си, не спирал да й помага. Не могъл да е с нея в часа на
смъртта, тъй като на тази дата имало насрочено съдебно заседание. При почивка на
Ахтопол позвънили на ищеца, за да прибере документи от наказателното дело, той
отговорил, че ще го направи след седмица и бил заплашен, че ако не дойде
веднага ще го пуснат за национално издирване. От страх ищецът посетил полицията
в Ахтопол, за да им каже, че е в града и да не го обявяват за национално
издирване. Тъй като в Ахтопол нямало полиция ищецът и свидетелката отишли в
полицейското управление в гр. Царево, откъдето го посъветвали да не се предава,
за да „не им скъси живота“. Поради всички тези ситуации ищецът се чувствал
блокиран. Двамата със свидетелката отлагали опитите да имат деца, а вече с
напредването на възрастта на свидетелката единствената възможна процедура била
чрез инвитро. След края на делото ищецът „малко се съвзел“, според думите на
свидетелката.
По
делото е приета и неоспорена Съдебно-психологична експертиза, изготвена от
вещото лице А.А., клиничен психолог. Вещото лице посочва, че събитията по повод
наказателното производство значително разстроили, променили и повлияли
негативно на ежедневието, личния и професионален живот, както и на житейските
планове на М.Д.. Събитието, което стартирало периода на хроничен стрес за
ищеца, било обискът в дома му. След повторното задържане и двумесечния престой
в ареста ищецът изпитвал психически страдания – срам, унижение, дискомфорт,
чувство за опустошение, объркване, загуба за представа за време и реалност на
събитията, загуба за контрол и безнадеждност. Ищецът имал значителна
психосоматична реакция на стресовите събития и загубата на контрол върху живота
си, изразяваща се в значително отслабване, нарушаване на съдя, оредяване на
окосмяването на брадата. След излизане от затвора за период от около 7-8 месеца
до 1 година ищецът имал депресивна реакция: бездействал, гледал в една точка,
не работел и не се срещал с приятели. Чувствал несигурност в бъдещето. След
около година успял да се върне донякъде към ритъма си на живот от преди
процесните събития, но не напълно. Участието в съдебни заседания възвръщали
по-отчетливо депресивни симптоми, свързани със значителна промяна на апетита,
теглото и съня на ищеца. Според вещото лице към момента обичайното
функциониране на ищеца е относително възстановено. Не е налице изразена
депресивност, макар да има риск от такава, нито тревожност, безнадеждност или
суициден риск. Реакцията на дистрес се отключва лесно при наличие на
разнообразни фактори. Вещото лице посочва, че включително по време на
експертното изследване се наблюдават: спонтанни и автентични емоционални
реакции, провокирани от припомнянето на травматичните процеси, психомоторно
оживление, вегетативни прояви, психосоматични прояви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са
свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато
обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна
връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони.
По отношение на неимуществените
вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта
на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на
изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража",
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца
в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение
за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено
здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение;
степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване;
наличието на други висящи съдебни производства срещу ищеца
през времетраенето на наказателния процес, от който
се претендират вреди по делото, доколкото търпяните болки и страдания са
произтекли от съдебни дела; съдебното минало и налични предишни
осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните
изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението;
обществено – икономическата конюнктура в страната и др. В горепосочената
практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера
на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които
са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в
случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени
по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи
обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка
относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на
обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).
В конкретния случай по
делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е
оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 321,
ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК. За повдигнатото обвинение предвиденото в
закона наказание е лишаване от свобода от три до осем години.
Установява
се, че спрямо ищеца е взета най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под
стража“ за периода 15.5.2012 г. - 10.07.2020 г., ищецът е бил обявяван и за
общодържавно издирване.
Съдът
намира, че наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза не е
разгледано в продължителен срок: ищецът е привлечен като обвиняем с
постановление от 24.04.2012 г., а оправдателната присъда е влязла в сила на 04.06.2020
г. В рамките на съдебната фаза на три инстанции са проведени 30 съдебни
заседания общо.
Съдът намира, че от значение за спора и твърдението за
неимуществени вреди е периодът от повдигане на обвинение до влизане в сила на
присъдата, през който действията на ответника могат да се счетат като
обосноваващи отговорност по реда на ЗОДОВ. Съдът не споделя възраженията на
ответника действията му, свързани с продължителността на производството, да са
от значение само в досъдебната част.
Кредитирайки
събраните гласни доказателства съдът приема за установен негативния ефект от
наказателното производство за психичното здраве на ищеца. Установи се, че в
този период ищецът е ограничил социалните си контакти, страдал от
невъзможността да полага грижи за своята баба, която го отгледала, както и от
изпитваното чувство за несигурност и отлагането на решението с партньорката му
да имат деца. Установява се, че през 2013 г. ищецът отново е сключил трудов
договор, като последващия период на неупражняване на професия не може да се
свърже еднозначно с наличното наказателно производство.
Съдът
намира за установени твърдяните от ищеца физически страдания по повод престоя в
ареста и лошите условия на престой там, довели до значителна психосоматична
реакция, последвана от депресивна реакция. Последната значително е засегнала
психологичното му функциониране за период до 1 година от отмяната на наложената
му мярка „задържане под стража“.
Установиха
се медийните публикации, които съдът приема да са в резултат на прессъобщение
или информация за повдигнато обвинение, която ответникът да е разгласил.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите
предпоставки за основателност на предявения иск по отношение на неимуществените
вреди следва да бъде частично уважен.
Съгласно
т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне размерът на
обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в страната по време на
провеждане и приключване на наказателното производство. В обобщение - съдът
намира, че справедливо е обезщетение в размер на 20000
лв., като за разликата до 30000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за присъждане на имуществени вреди съдът намира следното.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на
основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,
подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на
адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Представените по
делото доказателства установяват заплатени възнаграждения за адвокат в общ
размер 1600 лв., като за разликата до пълния претендиран размер 2400 лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 6,70 лв. – държавна такса, разноски за съдебно удостоверение и депозит за
вещо лице в общ размер 271,35 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер
на 2010 лв.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******да заплати на М.В.Д., ЕГН **********:
-
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 20000,00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод
повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД
171/2016 г. на СпНС, потвърдена по ВНОХД 99/2018 г. СпАпНС и нак. дело №
125/2020 г. на ВКС., ведно със законната лихва от 04.06.2020 г.. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата над 20000,00 лв.
до пълния предявен размер от 30000,00 лв.
-
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 1800,00 лв., обезщетение за
претърпени имуществени вреди – общ размер на заплатено адвокатско
възнаграждение, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение, ведно със законната
лихва от 04.06.2020
г. до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 2400 лв.;
-
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 2 288,05 държавна такса
и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: