Р Е Ш Е Н И Е
№ 83/ 28.05.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен
съд , Пловдив втори граждански състав
На тринадесети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
секретар :
Анна Стоянова,
прокурор: Марина
Белчева ,
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско дело Nо 175 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Обжалвано е Решение № 154/06.02.2019г., пост. по гр.д.№ 583/2018, ОС, П., с
което П.н.Р.Б. е осъдена да заплати на Б.А.К. сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
воденото срещу него наказателно производство с обвинения за престъпления по чл.
339, ал. 1 от НК и чл. 339, ал. 2 от НК /ДП № 135 / 2008 г. на ГД БОП/, по
които е окончателно оправдан с решение от 12.01.2015г. по ВНОХД № 4513 / 2014
г. по описа на СГС, както и сумата от 4 200 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди за адвокатско възнаграждение, платено във връзка с горното
наказателното производство, ведно със законната лихва върху двете главници от
12.01.2015г. до окончателното плащане,
като за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 100
000 лв, както и за сумата от 16 325 лв. – представляваща обезщетение за
имуществени вреди за изгубени и неоткрити в хода на наказателното производство
1 850 бр. боеприпаси, от които: 1 800 бр. за ловно оръжие и 50 бр. за боен
пистолет „Г.“, исковете са отхвърлени. Присъдени са е разноски, дължили от
Прокуратурата на РБ в полза на Б.А.К. от 742 лв., определени съразмерно на
уважената част от претенцията.
Жалбоподателят ищец Б.К. обжалва решението в
отхърлителната му част, като поддържа че в тази си част е неправилно, т.к.
съдът не е съобразил размера на присъденото обезщетение с принципа на
справедливостта и е приложил неправилно нормата на чл.52 от ЗЗД. Развива доводи
по установените по делото факти, а именно, че обвинителят е съзнавал
несъстоятелността на повдигнатите обвинения, но е продължавал да ги поддържа,
наложената мярка за неотклонение „подписка“, макар и най-леката е довела до
ограничаване на правото му на личен живот, производството е продължило в един
неразумен срок – повече от шест години, без самото то да е от някака правна или
фактическа сложност. По отношение преценката на негативните последици от
воденото незаконно наказателно производство счита, че неправилно са оценени
негативните последици в личен и семеен план, влошаване на здравословното му
състояние, опетняване на доброто му име на юрист, негативните последици за
бизнеса му. Отделно от това не е
отчетено, че в резултат на наказатлното преследване той не е могъл да упражнява
любимото си хоби – лова. По отношение на
частта от решението, в която е отхвърлен иска за имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на отнетите патрони, сочи
че изводът на съда, че следва да докаже собственост върху тях е
неправилен, като счита, че е достатъчно доказването да е държал тези вещи. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
По делото не е постъпвал отговор на тази жалба от
страна на Прокуратурата на РБ.
Жалбоподателят ответник Прокуратурата на РБ е обжалвала
решението в частта, в която исковете са уважени. Поддържа се, че по делото остава
недоказано твърдението за претърпени вреди, причинната връзка между обвинението
и претендираните вреди, както и че съдът
неправилно прилага нормата на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове, а евентуално да намали присъденото обезщетение. Не се
правят нови доказателствени искания.
Постъпил е
отговор от въззиваемата страна по тази жалба – Б. К., в който се поддържа, че в
тази част решението е правилно и законосъобразно, като развива съображения
относно прилагането на принципа на справедливостта.
Жалбите са подадени в
срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни в производстовто, останали недоволни от
различни части на постановеното решение,
откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и
допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на
решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
Окръжният съд е бил сезиран с иск от
Б.К. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва от 12.01.2015г./датата
на влизане в сила на оправдателната присъда/, обезщетение за имуществени вреди
в размер на 4200лв., ведно със законната лихва върху главницата от
12.01.2015г., както и в размер на 16325лв., ведно със законната лихва от
12.01.2015г., съставляващи стойността на 1850броя боеприпаси / 1800броя ловно
оръжие и 50 броя за боен пистолет „Г.“/. Претендира се вреди са претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно
преследване, като е образувано НОХД 815/2009, СРС, с обвинения по чл. 339, ал.1 и ал.2 от НК, за това че е
придобил и дължал без разрешение огнестрелно оръжие „***“, както и различни по
брой, калибър и предназначение боеприпаси / подробно описани/. Същото
производство е прекратено и върнато на прокуратурата, а впоследствие образувано
нохд№ 181/2010, СРС, приключило с оправдателна присъда, протестирана от
Прокуратурата, като е образувано внохд№ 4513/2014, СГС, приключило също с
решение, потвърждаващо опрадвателната присъда от 12.01.2015г. Заявил е, че
неимуществени вреди се изразявали във влошено
здравословно състояние - тежки депресивни състояния, отчаяние, че ще остави
семейството си без препитание, т.к. е единствения работещ в семейството, страх
за бъдещето на двете му малолетни деца / р.2005г. и 2011г./, отчуждение и
изолация от приятелската му среда на общественици, юристи , магистрати, бизнес
партньори, невъзможност да упражнява любимото си хоби – лова, като юрист
преживявал изключително тежко несправедливото обвинение.
От твърдяната фактическа обстановка
на така предявения иск и с оглед формулирания петитум следва да се приеме, че
правното основание за исковата претенция е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно,
че се търси отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от
прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. За да се ангажира отговорността на държавата за действия или
бездействия на нейни органи или длъжностни лица следва да се проведе доказване
на няколко кумулативно изискуеми елемента на фактическия състав на цитираната
норма, при пълно и главно доказване от страна на ищеца, а именно: повдигнато
обвинение срещу ищеца, оправдателна присъда по това обвинение, настъпване на твърдените
вреди, причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение. Следва да се
възстановят всички вреди, намиращи се в причинна връзка с незаконното обвинение,
като неимуществените вреди се обезщетяват по правилата на чл.52 от ЗЗД – по
справедливост. Теорията и съдебната практика са категорични, че справедивостта
като критерий за определяне размера на дължимо обезщетение не се определя от субективната преценка на
съда , а от преценка на множество обективни компоненти – като
установяване вида, характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило,
продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените душевни
болки и страдания, интензитета им, как
те са се отразили на обичайния живот на засегнатото лице. За процесната искова
претенция е необходимо да се установи продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, вида и
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, станало ли е
обществено достояние това обвинение и как производството се е отразило на
личния живот на ищеца, на социалните
му контакти, на работата му, налице ли е
влошаване на здравословното му състояние. Ето защо при определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват конкретно установени
по делото факти, събрани за доказване на твърдените от пострадалото лице вреди.
Имуществените вреди следва да се
докажат по вид и обем от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
От фактичесдка страна по делото се
установява от приложеното нохд№181/2010, СРС, че срещу Б.К. е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. чл.339, ал.1 от НК относно
придобиване и държане на револвер и по
чл.339, ал.2 от НК относно придобиване и държане на боеприпасит без да има съответно разрешение за
това. Производството е образувано поради това, че на 26.02.2008г. е било
извършено претърстване и изземване по ДП№88/2007 на ГДБОП от дома на К.,*** ,
като е иззет колекционерски револвер „***“, както и 50 кутии, съдържащи
различен брой боеприпаси с различен кабилър, 40бр. кутии, съдържащи различен брой
боеприпаси с различен кабилър, 50бр. кутии, съдържащи различен брой боеприпаси с различен
кабилър, 26бр. кутии, съдържащи различен
брой боеприпаси с различен кабилър. С Постановление от 01.08.2008г. на РП-****
е образувано наказателно досъдебно производство №135/08 против К. . Взета била мярка за неотклонение „подписка“..
Образувано е нохд №815/2009, СРС, по което са проведени четири съдебни зседания
/ от м.03 до м.09.2009г. като същото е прекратено и е върнато на прокуратурата
за отстраняване на констатиране процесуални нарушуения. Повторно е внесен
обвинителен акт за придобиване и
държане без съответно разрешение на
посочения пистолет и общо 3948бр. боеприпаси, като е образувано нохд№181/2010,
СРС. Производстовто е продължило от м.03.2010г. до м.02.2014г., като са
проведени 15 съдебни заседания. Приключило е с опрадвателна присъда, която е протeстирана и е образувано внохд№4513/2014, СГС, по което е
постановено решение на 12.01.2015г., потвърждаващо оправдателната присъда.
Видно от приложените пълномощни и фактури, К. е
ползвал адвокатска защита по време на процеса, за която е заплатирл хонорар
общо в размер на 4 200 лв.
Така подвигнатият в настоящето производство спор
касае установяване на вредите и размера
на присъденото обезщетение.
По отношение на неимуществените вреди
По
делото са събирани гласни доказателства – разпитвани са свидетелите Я., К., К.,
който е брат на ищеца и чийто показания съдът ще цени при приложение на нормата
на чл.172 от ГПК. По делото е изготвена и приета и СПсЕ, със задача да установи
какво е било психологичното състояние на ищеца по време на процеса и към момента.
Свидетелят
Я. твърди да е приятел с Б.К. от
детинство, а сега да имат и общи фирми, заедно ходели и на лов. Следствие на
делото Б. коренно се променил , станал нестабилен, започнал да употребява
алкохол още от обяд, поради наказателното
производство се наложило да се разпореди с пушките си за лов, като някои
прехвърлил на свидетеля, а други продал. Не можел да упражнява и хобито си –
лова. Изпитвал неудобство в работата и в семейството, а имал и две малки деца,
за които трябвало да се грижи. Започнали и караници у дома. Не можел да спи. Появили се и финансови
проблеми, поради което свидетелят му помагал и с пари. Появили се проблеми и
със здравето – започнал да двига кръвно налягане, вдигнал и квърната захар. К.
помоли свидетеля ако отиде в затвора да се грижи за децата му.
Свидетелката
К. твърди да са състуденти с К. от Ю.Ф.и да поддържат близки контакти още от
студентските си години. Състудентите от групата им се събирали доста често, но
след образуване на наказателното дело К. престанал да идва , т.к. част от
компанията била от магистрати и административни ръководители и щял да ги
злепостави. Той се променил, затворил се в себе си. Дори когато случайно се
засичали в заведение отказвал да седне при колегите си, за да не им създава
проблеми. Споделял й че има тглавоболие,
безсъние. Знае, че делото продължило доста дълго – 5-6 години. След
опрадвателната присъда макал и да е подновил срещите си с тях, К. остава
резервиран и затворен, променил се . Свидетелката познава съпругата на К. и
семеството му, знае, че Л. е спокоен човек, но процеса променил и нея,
притестнявала се за изхода на процеса, т.к. К. бил единствения работещ чрен на
севмейството.
Свидетелят
К. , който е брат на ищеца твърди че Б. се сринал психически, имал проблеми и в
бизнеса си. Влошили се отношенията в семейството му , като жена му се карала,
че това негово хоби ще доведе до разруха семейството им. Б. К. бил единствения
работещ като трябвало да се грижи за
съпругата си и двете им малолетни деца.
След започване на делото се сринал психически. Свидетелят лично го е
водил на консултации, т.к. работи в МВР болница. Приятелския му кръг също се
отдръпнал. Страдал, че е несправедливо обвинен. След началото на процеса започнал
да употребява по-големи количества алкохол. , като дори го е заварвал към
10-11ч. за пие водка. Това било неприсъщо за брат му. След като делото приключило брат му се
възстановявал постепенно. По време на процеса спрял да ходи и на лов.
По
делото е допусната и приета СПсЕ , изготвена от в.л. Л.С., съгласно която
продължилият шест години наказателен процес е довел до емоционални и когнитивни
провени – депресивно настроение, чувство на отчужденост и изолация, чувство за
несигурност в личен план, накърнено чувство за достойноство. Появили се и
поведенчести и мотивационни промени – намаляла активността му за работа,
появила се злоупотреба с аллкохол,
появила се тревожност, коядо довела до болезнени преживявания и
препятствала адаптацията му към средата. Към момента психологичния статус на К. е нормален. Налице са остатъчни
последици в професионалния и социалния му живот, по негови данни – че търпи
финансови проблеми, че не упражнява хобито си с предишното желание и в стария
кръг. Заключението е прието без възражения от страните и като обективно и
компетентно се кредитира от съда.
При така събраните гласни доказателства
съдът намира, че по делото се доказва, че
Б.К. е преживял стрес от воденото срещу него наказателно производство,
което е било образувано по обвинение в тежко престъпление по смисъла на чл.93,
т.7 от НК – съгл. чл.339, ал.1 от НК предвиденото наказание е от две до осем
години лишаване от свобода, съгл. чл.339, ал.2 от НК предвиденото наказание е от
три до десет години лишаване от свобода, а по смисъла на НК „тежко
престъпление“ е това , за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Установява се от гласните доказателства,
които са взаимнодопълващи се и непротиворечиви и които се допълват от приетата
СПсЕ, че К. е преживявал тежко воденото против него наказателно производство.
Достигнало се е до неблагоприятни последици относно бизнеса на лицето и
професионалните му контакти, влошили се отношенията в семейството му. И тримата
свидетели установяват, че поради наказателното производство К. от общителен и
весел човек станал затворен и избягвал контактите с приятелския си кръг. Доказазва се, че обвинението е довело до съществено засягане на социалния му живот,
средата му, до ограничаване на контактите му. Засегнат е и начина на живот на К.
– от активен ловец, той не можел вече да упражнява хобито си и дори не искал да
излиза на разходка в планината. Няма медицинска документация, както и експертизата не устновява твърдението за тежка
депресия или други отклонения в здравословното състояние на лицето. Приетата
СПсЕ установява, че в резултат на процеса се появило депресивно настроение,
чувство на отчужденост и изолация, чувство за несигурност в личен план,
накърнено чувство за достойноство. Появили се и поведенчести и мотивационни
промени – намаляла активността му за работа, появила се злоупотреба с
аллкохол, появила се тревожност, коядо
довела до болезнени преживявания и препятствала адаптацията му към средата. СПсЕ
установява, че тнези отклонения са
резултат от воденото наказателно производство, т.е. установява се причинната
възка между незаконното обвинение и неблагоприятните последици. Към момента
обаче, тези откронения са преодолени.
С
оглед на изложеното съдът намира, че по делото са събрани доказателства за
претърпени неимуществени вреди - психически
стрес, притеснение от водения процес. Няма спор по делото относно продължителността
на съдебното производство – от около шест години от 2008г. до началото на 2015г..
Същото е приключило като е преминало през две инстанции, с множество заседания
– над 15. По делото се доказа, че негативните преживявания във връзка с воденото
наказателно производство, съставляват
неимуществена вреда за лицето, т.к. неминуемо причиняват спрес, негативни
емоции и притеснения. Законодателят е предвидил репариране на всички вреди,
понесени от гражданите в резултат на обвинения,
по които в последствие лицата са оправдани. По отношение на дължимия размер, с
оглед прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, съдът намира,
че справедливия размер на дължимото обезщетение е 20 000лв. Основанията за определяне на този размер са
продължителността на процеса - около шест години, който срок е продължителен; фактът, че лицето
е било подложено на негативни
изживявания – притеснения от извършваните процесуално-следствени действия;
повдигане на обвинение за тежко престъпление, което е от категорията на умишлените;
както и че спрямо него не са вземани тежки мерки за неотклонение, а само „подписка“;
следва да се отчете, че поради особеността на обвинението, се е достигнало до
съществено ограничаване на обичайния живот на ищеца, бил е препятстван за един
продължителен период да упражнява хобито си – лова. Доказва се, че това
незаконно обвинение е довело и до промяна на социалния му живот, ограничило е
приятелския му кръг, променило е характера му и навиците му. То е довело и до
семейни проблеми.
Не се доказаха основания за присъждане на
обезщетение над този размер, като не се доказаха нито твърденията за тежка
депресия, прием на лекарства, толкова
силно влошаване на здравословното му
състояние. Следва да се съобрази и съдебната практиката по присъждане на
обезщетения по аналогични случаи по ЗОДОВ.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск за репариране на вреди от незаконно
обвинение е основателен и следва да бъде уважен до размер от 20 000лв., а до пълния
размер от 100 000лв., като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
Първоинстанционното
решение, като постановено при същото преценяване на обема и интензитета на претърпените
вреди и при същия краен резултат, следва да бъде потвърдено.
Относно имуществените вреди
Пртендира
се в исковата молба заплащане на обецщетение за причинени от наказателното
производство имуществени вреди – стойността на иззети от дома на ищеца 1850бр. боеприпаси и
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Както
вече бе посочено, за да бъде уважена претенцията за репариране на имуществени
вреди, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи че е
понесъл такива, както и да установи стойността му. По отношение претенцията за
заплащане на обезщетение за иззетите и невърнати 1850бр. боеприпаси, съдът намира, че по делото
не се доказва от страна на Б. К., че са му отнети посоченото количество и в
претендирания от него вид и калибър боеприпаси. Той претендира, че
доказателства в тази насока са материалите по наказателното дело, но видно от
приложения в нохд№ 181/2010, СРС протокол за претърстване и изземване е
описано, че от дома му са иззети десетки броя кутии с различни по вид и кабилър
боеприпаси, без да е конкретно посочено колко броя са самите боеприпаси и какъв
калибър са те. Други доказателства, които да установят, че точно претендираното
количество и вид боеприпаси са иззети от дома на К. по делото не са ангажирани.
Ето защо, съдът намира, че тази претенция остава недоказана , т.к. не се
установява в какво точно се изразява нанесената му вреда. Извършената оценка от
СТЕ е дала стойностно изражение на исковите претенции, но не установява какво
точно е иззето от К.. Експертизите в наказателното производство по същия начин
не доказват, че именно тези количества и вид боеприпаси са иззети от него. Така
тази претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена.
По
отношение претенцията за репариране на имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, съдът намира,
че от представените договор за правна помощ и съдействие и платежни документи
се установява както сключването на
договор за правна помощ, така и заплащане на договореното възнаграждение по
него. Исковата претенция за репариране
на имущшествени вреди в размер на 4200лв., заплатено адвокатско възнаграждение
за наказателния процес , като основателна и доказана следва да бъде уважена.
Във въззивната жалба няма никакви конкретни оплаквания, които да бъдат
обсъждани.
По
изложеното съдът намира, че постановеното решение по исковете за репариране на
имуществени вреди е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските
С
оглед изхода на въззивното производство разноски не се дължат – и двете жалби
са оставени без уважение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154/06.02.2019г., пост. по гр.д.№
583/2018, ОС, П., изцяло.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: