Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Габрово, 27.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 141 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по жалба от А.Д.Д. ***,
подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение
№ 370 от 20.11.2020 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 895 по
описа за 2020 година. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 398 от 25.08.2020 година на заместник-кмет на Община Габрово,
с което на А.Д. нарушение на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 за опазване на обществения
ред и сигурността на територията на община Габрово на основание чл. 18, ал. 1,
т. 2 от същата Наредба е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното съдебно решение е
необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на материалноправните разпоредби на закона. Развиват се доводи, че
въззивният съд неправилно е приел за достоверни показанията на разпитаните в
хода на първоинстанционното производство свидетели, като е налице законово
нарушение от страна на органите на реда, които не са издали задължителни
писмени разпореждания за преустановяване на нарушението, както предвижда чл. 19,
ал. 3 от процесната Наредба; в АУАН и в НП липсва посочване в какво качество по
отношение на провереното жилище е ангажирана отговорността на Д., като според
касационния жалбоподател се касае за установяване на субективен признак на
нарушението и в тази връзка е ангажирана административната отговорност на
физическо лице, което не е годен субект на вмененото му нарушение, а последното
се явява и недоказано за извършено по категоричен и несъмнен начин; не е налице
доказване на вина. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново по същество, с което НП да бъде отменено.
Касационната жалбоподателка в открито съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество.
Ответната по жалбата страна Община
Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен
процесуален представител - юрисконсулт, оспорва се касационната жалба, по
същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение. Заявява се
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово
дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което намира,
че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от настоящият състав на съда. Последният споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд.
Мястото на извършване на деянието, респ. качеството на извършителя по
отношение на мястото не е въздигнато в обективен, респ. субективен признак на
административното нарушение, видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредба №
3 за
опазване на обществения ред и сигурността на територията на община Габрово
/текстът ѝ достъпен на интернет страницата на Община Габрово - https://gabrovo.bg/files/OBS/np/n-3.pdf/,
според която на гражданите се забранява да предизвикват шум, независимо от неговия произход, нарушаващ спокойствието на
гражданите, за времето от 22.00
до 06.00 часа и от 14.00 до 16.00 часа, а в почивни или празнични дни от 22.00 до 08.00 часа и от 14.00 до 16.00 часа.
Забраната не се прилага при обществени
прояви, разрешени по установения ред, семейни тържества в домовете, ако е налице съгласие на съседите,
управителя или управителния съвет
на етажната собственост. За семейни тържества, провеждани в домове или търговски обекти, съгласието се обезсилва в случай
на постъпване на сигнал в РУ „Полиция” –
Габрово за нарушение по тази точка. Независимо че в случая не е посочено дали
вмененото на А.Д. деяние е извършено умишлено или непредпазливо, следва да се
има предвид, че съгласно чл. 7 от ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо /ал. 1/, като непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи /ал. 2/. В случая липсва норма,
която да предвижда ненаказуемост на деяние от вида на процесното, извършено по
непредпазливост.
Ангажирането на
административнонаказателната отговорност на А.Д. за процесното нарушение не
изисква издаване на писмено разпореждане. Издаването на последното представлява
отделно производство, което има функции и цели, различни от тези на
производството по установяване на административно нарушение, а неизпълнението
на разпореждането би имало за своя последица ангажиране на
административнонаказателната отговорност на адресата на разпореждането, но вече
за неизпълнение на самото разпореждане, което е самостоятелно административно
нарушение.
Настоящият състав на
касационната инстанция намира, че процесното нарушение е доказано от обективна
и субективна страна и не представлява маловажен случай, към който да бъде
приложен чл. 28 от ЗАНН. Макар липсват данни за поредност на нарушението, със
същото се накърняват отношения в сферата на обществения ред и правата на
гражданите, и конкретното деяние не се характеризира като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от този вид.
Съдът намира, че при
определяне размера на наказанието административно-наказващият орган е изпълнил
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и правилно е определил наказанието на А.Д.
в минимално предвидения от Наредбата /чл. 18, ал. 1, т. 2/ размер – 100 /сто/
лева, доколкото липсва превес на отегчаващи вината обстоятелства и данни за поредност
на нарушението.
Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки
всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или
анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението
на Районен съд – Габрово следва да бъде оставено в сила.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде
уважено, като касационният жалбоподател
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ,
тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 370 от 20.11.2020 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 895 по описа за 2020 година.
ОСЪЖДА А.Д.Д. *** с ЕГН ********** *** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.