РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Сандански, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100941 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК, във връзка с чл. 240 от
ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е образувано, въз основа на искове,
предявен от пълномощник на законните представители на “Първа Инвестиционна банка“
АД, със седалище и адрес на управление в гр. София против В. КР. СТ. от гр. К****.
Ищцовото дружество сочи, че на 05.12.2017 год. между него и ответника е бил сключен
договор за банков кредит, по силата на който е бил предоставил на ответника кредит в
размер на 15 000 лева, а той се е задължил да го върне заедно с договорната лихва
разсрочено, съгласно погасителен план част от договора и в срок до 20.12.2022 година.
Твърди, че кредитът е бил еднократно усвоен на 05.12.2017 г. по банкова сметка на
ответника. Посочва, че към 20.04.2021 г. ответникът е бил в просрочие, просрочил е 27 броя
вноски по главницата и 23 бр. вноски за лихва. Твърди, че забавата е била от 20.02.2019г.,
поради което и съгласно уговореното в договора на ответника е била връчена покана лично
на 09.02.2021 г., в която му е бил даден седмодневен срок да плати просрочените
задължения и е бил уведомен, че при неизпълнение банката ще обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем. Твърди, че съгласно договореното в договора и посоченото в
поканата е обявил кредита за предсрочно изискуем на 05.05.2021 година. Сочи, че е подал
заявление по чл. 417 от ГПК срещу ищеца пред Санданския районен съд, като съдът е
уважил заявлението частично, издал е заповед за изпълнение за главницата и е отказал с
разпореждане от 31.05.2021 г. да издаде заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от
1
1 186,25 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2019 г. до
04.05.2021 г., поради което предявява настоящия осъдителен иск. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че договорната лихва се дължи до 17.02.2021 г.,
твърди, че от тази дата ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата и му дължи
обезщетение за забава за периода от 17.02.2021 г. до 04.05.2021 г. в размер на 258,00 лева
Ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 186, 25 лева,
дължима възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.06.2019 год. до 04.05.2021 год.
по Договор за банков кредит № 022LD- R-008057/ 05.12.2017 год. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че претендираната договорна лихва се дължи и се
присъди до 17.02.2021 год. се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 258
лева, лихви за забава върху просрочената главница за периода от 17.02.2021 год. до
04.05.2021 год.
Ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът не подава отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответникът не се явява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
от фактическа страна следното:
На 05.12.2017 год. между „Първа инвестиционна банка“ АД, представлявана от Р. П.
и Е. П. като пълномощници на изпълнителните директори на банката и В.С. е бил сключен
договор за банков кредит № 022LD-R- 008057, по силата на който на С. е бил предоставе
банков кредит в размер на 15 000 лева по разплащателна сметка с номера, посочени в
договора и за погасяване на съществуващи задължения. Съгласно уговореното в т. 3 от
договора, крайният срок за погасяване на кредита е бил до 20.11.2022 год. Съгласно
уговореното в т. 4.1. точки а) и б), раздел II от договора, за ползвания кредит е С. дължал
зплащането на банката на годишна лихва, както следва: за периода от отпускане на кредита
до 20.11.2018 год. годишна лихва в размер на 6.3 процента,; след изтичане на посочения
срок за остатъчния срок и размер на кредита, банката прилагала годишна лихва в размер на
действащия към датата на начисляване лихвен проент, базиран на спестяванията на банката
за лева, увеличен с надбавка от 5.7758 пункта. Съгласно уговореното в договора, лихвата по
т. 4.1 е била договорена съобразно декларираното от ответника трудово правоотношениеи
при изпълнение на предвиденото в т. 12 , б.“а“ задължение да получава работната си заплата
по разплащателната сметка в банаката, по която има издадена дебитна карта. В клаузите на
т. 4.2 до 4.4 от този раздел, страните са уговорили промяна на лихвения процент, в случай
на неизпълнение на задължението на кредитополучателя да получава работната си заплата
по уговорения начин и в случай на на неизпълнение на поетите от него в договора
задължения. Съгласно т.4.6 от договора, дължимага от кредитополучателя лихва се
изплащала периодично и в размер и на падеж, подробно описани в погасителен план –
Приложение № 1, неразделна част от договора. Размерът на вноските и лихвените плащания,
посочени в погасителния план са били изчислени на база действащия към датата на
сключване на договора СЛП, увеличен с надбавка, посочена в т. 4.1 от договора. От
уговорения погасителен план – Приложение № 1 се установява, че кредитът е трябвало да се
погаси на 60 бр. месечни вноски от по 291, 93 лева, платими на 20- то число на месеца, в
2
периода от 05.12.2017 год. до 20.11.2022 год. С подписването на договора, ответникът е
декларирал, че са му били предоставени и е бил запознат с Общите условия на банката за
кредити на физически лица, които представлявало неразделна част от договора. Съгласно т.
10.1.2 от тези Общи условия, банката имала правото да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя за срок определен от
банката в случай, че ксредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора
повече от 5 работни дни след датата на която плащането е станало изискуемо.
От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че банковият кредит е бил усвоен изцяло на 05.12.2017 год. по
разплащателната сметка на ответника, посочена в договора.
На 09.02.2021 год. на ответника С. от ЧСИ М. К. е била връчена покана от „ПИБ“
АД, с която поради неизпълнение на задлъженията му по договора и просрочени плащания
за главница и лихви, е бил поканен в 7- дневен срок от получаването й, доброволно да
погаси задълженията си по договора, в противен случай банката го уведомила, че ще счита
ползвания от него кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Срокът е изтекъл на 16.02.2021
год. Сумите не били платени.
На 21.05.2021 год. „ПИБ“ АД предявила заявление пред РС-Сандански за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК срещу
кредитополучателя С. за сумата от 11 907,67 лева, представляваща просрочена главница, за
сумата от 1 186, 25 лева, непогасена възнаградителна лихва, начислена на осн. Раздел II, т.
4.1 – т. 4.4 от Договора за кредит за периода от 20.06.2019 год. до 04.05.2021 год.; - за
сумата от 304, 38 лева, непогасено обезщетение за забава за периода от 20.02.2019 год. до
12.03.2020 год.; - за сумата от 822, 50 лева, непогасено обезщетение за забава на просрочени
плащания за периода от 14.05.2020 год. до 04.05.2021 год.; - за сумата от 52, 93 леа, законна
лихва върху просрочена главница за периода от 05.05.2021 год. до 20.05.2021 год.; - за
сумата от 31, 20 лева за непогасени разноски за застраховка; - за сумата от 48, 00 лева за
разноски за връчване на покана на длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от
21.05.2021 год. до изплащане на главницата.
По заявлението в съда е било образувано ч.гр.дело № 585/ 2021год. С разпореждане №
67 от 31.05.2021 год. съдът е уважил заявлението частично като е допуснал незабавно
изпълнение на паричните вземания на банката за просрочената главница и за всички
непогасени наказателни лихви, обезщетения за забава, както и за незаплатените разноски за
застраховка и за разноските за връчване на поканата. По отношение на вземането за
възнаградителна лихва в размер на 1 186, 25 лева заявлението е било отхвърлено като
неоснователно. На 05.07.2021 год. на пълномощник на банката е било връчено съобщение
от съда с дадените указания за възможността от предявяване на осъдителен иск за тази сума.
Настоящият иск е бил предявен на 05.08.2021 год.
От заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза се установява, че
непогасената възнаградителна лихва, начислена на ответника съгласно уговореното в раздел
II, т. 4.1- 4.4 за периода от 20.06.2019 год. до 16.02.2021 год. възлиза на 530, 98 лева. За
3
периода от 20.06.2019 год. до 14.05.2021 год. възлиза на сумата от 1 186, 25 лева. Вещото
лице в заключението изчислява и сбора на натрупаните лихви за забава върху просрочената
главница по договора за периода от 17.02.2021 год. до 04.05.2021 год., който определя на
254, 71 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
По иска по чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД
Предявеният иск е допустим: За ищеца е налице правен интерес от предявяването му,
тъй като за исковата сума от 1 186, 25 лева заявлението му по чл. 418, във връзка с чл. 417,
ал.1, т.2 от ГПК е било отхвърлено от заповедния съд. Съгласно разпоредбаjd на чл. 415,
ал. 3 от ГПК, в този случай кредиторът може да предяви осъдителен иск.
Разгледан по същество искът се явява частично основателен:
От доказателствата по делото се установи, че между ищцовото дружество и ответника
В.С. е бил сключен договор за кредит, по силата на който на С. е бил предоставен паричен
кредит, а той са задължил да го върне, заедно с уговорената лихва. Поради неизпълнение на
задълженията по договора, банката се е възползвала от правото си в договора и е обявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Спорното в казуса е датата на обявената
предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно Общите условия, неразделна част от
процесния договор, страните са се съгласили правомощието на банката да обяви кредита за
предсрочмно изискуем да бъде упражнено писмено, с отправяне на писмено предизвестие
до кредитополучателя за определен срок – раздел Х, т. 10.1.2 от ОУ. Именно и съгласно
уговореното в договора, банката писмено е уведомила кредитополучателя чрез покана,
връчена му лично от частен съдебен изпълнител на 09.02.2021 год., в която покана му е бил
даден 7 – дневен срок от получаването й да плати задълженията си, в противен случай
кредитът щял да бъде обявен за изцяло и предсрочно изискуем. Съгласно константната и
задължителна съдебна практика, уговорената в договора предсрочна изискуемост настъпва с
упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, като
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора – така Тълкувателно решение №4/ 2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС - т.18. Размерът на вземанео на кредитора при предсрочна изискуемостпо
договор за кредит следва да се определи в размер на непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума (главницата) и законната лихва върху нея от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането – така т. 2 от същото ТР № 3/2017
по тълкувателно дело № 3/ 2017 год. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай съдът намира, че с изтичането на срока за доброволно
изпълнение на 16.02.2021 г., на 17.02.2021 год. е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита, поради което от тази дата кредиторът може да иска само законната лихва за забава,
но не и да начислява договорни лихиви. Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца,
че е технически невъзможно да спре да начислява договорни лихви, тъй като връчените от
частни съдебни изпълнителни уведомления за предсрочна се връщали били връщани по -
късно.
4
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца начислената
възнаградителна лихва, но за периода от 20.06.2019 год. до 16.02.2021 год., която според
заключението на вещото лице възлиза на 530, 98 лева. В останалата част над уважения
размер до претендирания размер от 1 186, 25 лева и период от 17.02.2021 год. до 14.05.2021
год. искът за заплащане на възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Съдът намира, че не следва да се произнася по този иск, тъй като така направеното
евентуално съденяване на исковете е недопустимо. В случая не се касае за отделен иск и на
различно основание. Предвид изложеното в тази част, по отношение на това искане
производството по делото следва да бъде отхвърлено.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, с оглед уважения размер на иска, ответникът ще следва да
плати на ищеца част от направените разноски по делото, а именно сумата от 302 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 415, ал.1, т 3 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. КР. СТ. с ЕГН ********** от гр. К****** ул.“С*****“ №** да заплати на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул.“Д. Ц.“ №**, представлявано от изпълнителните директори Н.
Н. и С. П. сумата от 530, 98 лева (птстотин и тридесет лева и 98 ст.), дължима
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.06.2019 год. до 16.02.2021 год., на
основание Раздел II, т. 4.1 – т. 4.4 от Договор банков кредит № 022LD-R- 008057.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над уважения размер до претендирания размер от
1 186, 25 лева (хиляда сто и осемдесет и шест лева и 25 ст.) и период от 17.02.2021 год. до
04.05.2021 год. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
за разноските по настоящето дело, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В. КР. СТ. с ЕГН ********** от гр. К******, ул.“С*****“ №** да заплати на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул.“Д. Ц.“ №**, представлявано от изпълнителните директори Н. Н. и С.
П. сумата от 302 (триста и два) лева за направените по настоящото дело разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на искането за заплащане на сумата
от 258 (двеста петдесет и осем) лева, представляваща обезщетение за забава върху просрочена
главница за периода от 17.02.2021 год. до 04.05.2021 год., поради неподустимост.
Решението, в частта, с която е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с
частна жалба в едносидемчине срок, а в останалата част подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд- Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6