РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Пловдив, 02.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330109558 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 228 от ЗЗД
от „Сиад България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Искър, ж.к. Дружба, ул. „Амстердам“ № 4, представлявано от ***** Б. С. против „ПМ
Сервиз 2018” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Сердика, ул. „Кестен“ № 21, представлявано от ***** П. К. А..
В исковата молба се твърди, че страните поддържат дълготрайни търговски
отношения. На 10.11.2020г. ищецът доставил на дружеството – ответник стоки,
представляващи технически газове, по силата на договори за търговска продажба, за което
са издадени два броя фактури на обща стойност 1226,59 лева с ДДС, а именно: фактура №
**** от 30.11.2020г. на стойност 528,36 лева с ДДС, със срок на плащане до 14.12.2020г. и
фактура № ***** от 30.11.2020г. на стойност 698,23 лева с ДДС, със срок на плащане до
14.12.2020г. Същите не са заплатени от ответника. Твърди се, че дружеството - ищец е
изпълнило точно договорените си задължения. Доставената стока била приета от ответника,
за което били съставени и подписани два броя фактури и приемо -предавателен протокол за
всяка доставка. Въпреки многократните покани до ответника, фактурите не били заплатени.
Твърди се, че поради естеството на стоката – втечнени технически газове, същите били
доставени на ответника в съдове за технически газове – бутилки и евроцилиндри. Между
страните бил сключен и договор за наем от 10.11.2020г., по силата на който на ответното
дружество били предоставени за временно и възмездно ползване 2 броя евроцилиндри
срещу заплащане на наемна цена в размер на 6 лева без ДДС на ден, съответно -6.60 лева
без ДДС на ден , считано от 01.01.2021г., както и 5 броя бутилки за технически газове срещу
заплащане на наемна цена в размер на 0,05 лева без ДДС на ден, съответно0,055 лева без
ДДС на ден, считано от 01.01.2021г. На 23.02.2021г. договорът за наем бил прекратен по
взаимно съгласие, а ответното дружество върнало собствените на ищеца съдове за
технически газове.
1
Твърди се, че е останала неплатена наемната цена за период от 19.11.2020г. до
23.02.2021г. в общ размер на 1489,12 лева с ДДС, от която: 1458,72 лева за наем на 2 броя
евроцилиндри и 30,40 лева за наем на 5 броя бутилки за технически газове, за която сума
била издадена фактура № ***** от 23.02.2021г. В договорът за наем било уговорено, че
наемателят дължал освен наемна цена на съдовете, но също и транспортните разходи за
прибирането им от обекта на наемателя до обекта на наемодателя. За дължимите
транспортни разходи била издадена фактура № ***** от 23.02.2021г. на стойност 24 лева с
ДДС.
С оглед изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати сумата от 1226,59 лева, представляваща дължима продажна
цена за доставени стоки по сключени между страните договори за продажба, за което са
издадени 2 броя фактури от 30.11.2020г., както и сумата от 1489,12 лева, представляваща
наемна цена на предоставените под наем съдове за технически газове – 2 броя
евроцилиндри за криогенни течности и 5 броя бутилки за технически газове за периода от
19.11.2020г. до 23.02.2021г., за което е издадена фактура от 23.02.2021г. и 24 лева,
представляваща сума за транспорт на съдове, за което е издадена фактура от 23.02.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 10.06.2021 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба,
не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по
делото съдебно заседание, нито е ангажирал доказателства, като не е направил и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В първото по делото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си,
сезира съдът с искане за постановяване на неприсъствено решение.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от процесните фактури, 2 бр.
приемо-предавателни протоколи, извлечение от счетоводството на ищеца за задълженията
на ответника по фактури и удостоверения за актуално състояние на страните..
Препис от исковата молба е редовно връчен на адреса на управление на ответника,
като страната е редовно призована и за първото по делото заседание на същия адрес. В
изпратеното до ответника съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото
да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително направени и съобразно представения списък
възлизат на сумата от общо 1840,53 лева, от които- заплатена държавна такса в размер на
110,53лева, адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, държавна такса за обезпечение
на бъдещ иск в размер на 40 лева, адвокатско възнаграждение в обезпечителното
производство в размер на 420 лева, такса ЧСИ за образуване на изпълнително дело в размер
2
на 72 лева и адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство- 548 лева.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПМ Сервиз 2018” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Сердика, ул. „Кестен“ № 21, представлявано от ***** П. К. А. да
заплати на „Сиад България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Искър, ж.к. Дружба, ул. „Амстердам“ № 4, представлявано от ***** Б. С.
сумата от 1226,59 лева /хиляда двеста двадесет и шест лева и петдесет и девет стотинки/ ,
представляваща дължима продажна цена за доставени стоки по сключени между страните
договори за продажба, за което са издадени 2 броя фактури от 30.11.2020г., както и сумата
от 1489,12 лева /хиляда четиристотин осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща наемна цена на предоставените под наем съдове за технически газове – 2
броя евроцилиндри за криогенни течности и 5 броя бутилки за технически газове за
периода от 19.11.2020г. до 23.02.2021г., за което е издадена фактура от 23.02.2021г. и 24
лева, представляваща сума за транспорт на съдове, за което е издадена фактура от
23.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.06.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските по
делото в размер на общо 1840,53 лева /хиляда осемстотин и четиридесет лева и петдесет и
три стотинки.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него,
съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3