Определение по дело №2373/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на Г. Ц. И. от [населено място], [улица], с [ЕГН], чрез адв.С. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0769-001070/19.11.2024г., издадена от В. Н. С. - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Счита заповедта за незаконосъобразна и неправилна, постановена в производство с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и прави искане за нейната отмяна.

В изпълнение указанията на съда по делото е постъпила молба с вх.№55/06.01.2025г., към която е приложен документ за внесена държавна такса и сертификат за електронен подпис. В молбата е направено искане за спиране изпълнението на заповедта, за да не търпи И. неблагоприятни последици от отнемането на СУМПС.

Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

По силата на чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл. 172 ЗДВП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, т. 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез визираните в нормата способи, като изрично законодателят е посочил, че в случаите по чл. 171, т. 2а, буква "а" налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 ЗДвП, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2.

Според чл. 172, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗДВП, в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м", "н" и т. 2а от закона свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Редът за връщане на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство на собственика на превозното средство в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м" и "н" се определя с наредбата по чл. 140, ал. 2. Обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предпоставките за спиране са визирани в чл. 166 АПК и касаят няколко хипотези. При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

В конкретния случай предварително изпълнение на заповедта е допуснатото по силата на закона и то с изрична правна норма. Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. За да бъде уважено това искане, в тежест на И. е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. Заявените по делото обстоятелства, с които И. аргументира искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта не обуславят неговата основателност по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. От събраните по делото доказателства не се установява нито наличието на нови обстоятелства, които да не са били известни и да не са съобразени от страна на административния орган при издаването на заповедта, нито конкретни вреди по вид и размер за физическото лице, които ще настъпят в резултат на предварителното изпълнение на административния акт.

С молбата до съда, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да доказват, че допуснатото предварително изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност и изключителност на обществените.

Поради превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него, съдът не намира основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта поради причинените временни неудобства за водача на МПС.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 6 ЗДвП, Административен съд – Бургас

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Ц. И. от [населено място], [улица], с [ЕГН], чрез адв.С. К., за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0769-001070/19.11.2024г., издадена от В. Н. С. - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.