РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №
20204100100657 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от В. С. Н., ЕГН **********, чрез пълномощник - адвокат
С.И., срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, ул.“Св. София“ № 7, ет.5. В нея ищецът твърди,
че на 06.10.2019г. пострадал при ПТП, реализирано от виновния водач на л.а. „Форд
Фиеста“ с рег. № СТ 2166 РК - Н. К. Д., за което било образувано ДП № 863/2019г. по описа
на РУ-Велико Търново. Твърди, че виновният водач на посочения лек автомобил нарушил
правилата за движение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, движейки се със скорост от 60.55 км/ч, без да
съобрази релефа на местността, метеорологичните условия и условията на видимост, в
резултат на което загубил контрол над управляваното МПС и навлязъл в насрещната лента
за движение, при което се блъснал челно в движещия се там автомобил „Тойота Авенсис“, в
която на предна дясна седалка той бил пътник. Твърди, че в резултат на произшествието
получил следните телесни увреждания – закрито счупване на долния край на лявата лъчева
кост в областта на гривнената става, закрито счупване на стилоидния израстък на лявата
лакетна кост в областта на гривнената става, разкъсно-контузна рана в областта на лявата
длан, изкълчване на инерфлангеалната става между първа и втора фаланга на пети пръст, а
на 07.11.2019г., поради влошаване на състоянието му, била проведена специализирана
медицинска интервенция в Германия – коригираща остеостомия над воларния и доразалния
достъп, имплантация на трикортикален костен трансплант, воларна пластина остеосинтеза
със стабилни игли. Посочва, че е с влошен и неотшумяващ здравословен статус, като има и
трайно нарушена хватателна функция на лявата ръка. Излага, че виновният за настъпилото
ПТП водач на лек автомобил „Форд Фиеста“ попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
1
причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“
със застрахователна полица при ответника и че е предявил застрахователната си претенция
пред него, но не бил съгласен с предложения му размер на застрахователно обезщетение.
Сочи, че причината за това е изключително болезнения период на възстановяване, който не
бил приключил и към датата на подаване на ИМ. Твърди, че е с неподобряващ се здравен
статус, като според медиците хватателната функция на ръката му няма да бъде възстановена
напълно. Сочи, че преживява постоянно инцидента, което му носи отрицателни емоции,
изпитва страх от пътуване, стрес и психически дискомфорт, а поради получените
увреждания не е в състояние да упражнява професията си като учител по музика и музикант
на свободна практика. Прави искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП в размер от 40
000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяване на ответника за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане. Претендира от
ответника направените по делото разноски, включително заплащането на адвокатско
възнаграждение на упълномощения от него адвокат, оказал му безплатна адвокатска помощ.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по
чл.432 ал.1 от КЗ – пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по
застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ е подал писмен
отговор на ИМ, в който заема становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва твърдения в ИМ механизъм на ПТП, както и настъпването му се дължи на
изключителната вина на водача на застрахования при дружеството автомобил. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради това, че
се е возил в другия участващ в произшествието автомобил без правилно поставен предпазен
колан. Оспорва иска по размер, като счита същия за прекомерно завишен и несъобразен с
принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Оспорва изложените в ИМ твърдения
относно влошаване състоянието на ищеца, довело до необходимост от провеждане на
лечението в Германия. Оспорва и акцесорната претенция за лихва, включително и по
размер, както и началния момент, от който същата се претендира. Прави се искани за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, лично и с процесуалния си представител - адвокат С.И.,
поддържа исковата молба и предявения с нея иск. Моли последният да бъде уважен в
претендирания размер по съображения, подробно изложени в представена в срок писмена
защита. Поддържа претенцията си за разноски, включително и за присъждането на
възнаграждение на упълномощения адвокат по чл.38 ЗА за оказаната безплатна правна
помощ.
Ответното дружество, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание –
адвокат Кътов и адвокат И., моли за отхвърляне на предявения иск, респ. за намаляване на
претендираното обезщетение по изложени в писмена защита доводи. Поддържа се
претенцията за разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 06.10.2019г., около 12.45
часа, на път II-55, 32+800 км /град Велико Търново-град Гурково/, настъпило пътно-
транспортно произшествие между застрахования към тази дата при ответника лек автомобил
„Форд Фиеста“ с рег. № СТ 2166 РК, управляван от водача Н. К. Д. и лек автомобил „Тойота
2
Авенсис“ с рег. № У ** АМ, управляван от водача Г К Д, в който автомобил ищецът бил
пътник на предна дясна седалка. Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от същата дата, при произшествието пострадали водачът на л.а. „Форд Фиеста“ и ищецът.
Представен е протокол за оглед на местопроизшествието от 06.10.2019г., схема и фотоалбум
към него, с който протокол е поставено началото на образуваното ДП № ЗМ-863/2019г. по
описа на РУ-Велико Търново. С Постановление на прокурор при ВТРП от 03.07.2020г.
наказателното производство било прекратено на основание чл.243 ал.1 вр. чл.24 ал.2 вр. ал.1
т.9 НПК.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП е установен от приетото в настоящото
производство заключение на автотехническата експертиза. Направените от вещото лице
констатации са, че ПТП е настъпило в посочения по-горе пътен участък, в условията на
десен завой, считано посока на движение на север към град Велико Търново, през светлата
част на денонощието, в условията на взаимна видимост между водачите на МПС не по-
малко от 50 м, при мокра пътна настилка от среднозърнест асфалт без недостатъци и без
други участници в движението по време на настъпването му. Платното за движение в този
пътен участък се е състояло от трилентов път – средната и западната пътна лента
предназначение за движение в посока към град Гурково, а източната пътна лента за
движение към град Велико Търново. Автомобил „Форд Фиеста“ се е движел в посока
Гурково – Велико Търново, по траектория, лежаща в полагащата му се пътна лента за
движение. В насрещната пътна лента се е движел л.а. „Тойота Авенсис“, в посока Велико
Търново – Гурково. В посока към град Велико Търново, преди мястото на удара, е налице
забрана за движение на ППС със скорост по-висока от 50 км/ч. Навлизайки в десния завой,
л.а. „Форд Фиеста“, движейки се със скорост от 61.6 км/ч, загубил напречна устойчивост и
навлязъл в насрещната пътна лента, в която се движел другият автомобил. Към момента на
загуба устойчивостта на автомобила, този, в който бил пътник ищецът, се движел със
скорост от 44.1 км/ч. В момента на възникване на опасността л.а. „Тойота Авенсис“ се е
намирал на около 16-17м от мястото на удара, а л.а. „Форд Фиеста“ – на около 22-23 м от
същото място. Водачът на л.а. „Форд Фиеста“ не успял да овладее автомобила, траекториите
на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях – белен ексцентричен,
като първоначално в контакт влезли левите страни на предните им брони. Ударът между
двата автомобила настъпил изцяло в западната пътна лента /полагащата се пътна лента за
движение на л.а. „Тойота Авенсис“/. Експертизата заключава, че причината за настъпилото
ПТП е неправилна преценка на пътната обстановка и условията на движение в района на
ПТП от водача на л.а. „Форд Фиеста“, който управлявал автомобила по крива на завой със
скорост от 61.6 км/ч, която е по-висока от граничната за настъпване на странично плъзгане –
56.92 км/ч. Според вещото лице този автомобил е могъл да премине безпроблемно по
кривата на завоя със скорост на движение по-ниска от 57 км/ч, но в условията на мокра
пътна настилка и при движение в завой с установените параметри и скорост на автомобила,
настъпването на явлението плъзгане и загуба на контрол върху управлението на автомобила
е било неизбежно. При създадената пътна ситуация водачът на л.а. „Тойота Авенсис“ не е
имал възможност и време да преустанови движението си преди мястото на удара поради
това, че опасната зона за спиране 35.7 м е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал
автомобила при възникване на опасността /16-17м/. Не са установени спирачни следи от
двата автомобила. Л.а. „Тойота Авенсис“ конструктивно е оборудван с обезопасителни
колани.
По делото са представени медицински документи, издадени на 06.10.2019г. – в деня на
настъпване на произшествието, видно от които на ищеца са били извършени рентгенови
изследвания, при които е установена луксация на интерфалангеалната става между
проксимална и медианна фаланга на пети лъч на лявата длан. От приложената епикриза,
издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД-София, се установява, че същият е постъпил
3
на 07.10.2019г. в болничното заведение с диагноза – закрито счупване на долния край на
лъчевата кост, получено при претърпяно ПТП на 06.10.2019г., като му е поставена гипсова
шина и е изписан за амбулаторно лечение с изписани обезболяващи медикаменти.
Представена е окончателна епикриза, издадена от Академична университетска болница
„Вивантес“, Берлин, Германия, от която се установява, че ищецът е постъпил на лечение в
болничното заведение на 07.11.2019г. до 10.11.2019г. поради стара /на четири седмици/
дистална фрактура вляво, която оздравява в неправилно положение с изразена дорзална
разкъсна зона. Извършена е оперативна интервенция – коригираща остеотомия,
имплантация на констен трансплант /взет от тазовия гребен вляво/, воларна остеосинтеза със
стабилни игли. Назначена е и медикаментозно лечение. На 09.06.2020г. на ищеца отново бил
извършен преглед в същото болнично заведение поради оплаквания от изтръпване и сърбеж
на лявата длан и тенара, както и от повишена чувствителност на върховете на пръсти 1-5.
Установен е посттравматичен синдром на карпалния канал вляво при състояние след
корективна остеотомия след дистална фрактура на ръката. На 12.11.2020г. отново е била
извършена оперативна интервенция, при която е извършено разделяне на карпалния канал и
отстраняване на пластината.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза,
приета от съда и неоспорена от страните, при процесното ПТП ищецът е получил закрито
вътреставно счупване на лява лъчева и лява лакетна кост в долна трета на гривнената става,
открито изкълчване на пети пръст на лява китка, впоследствие късен синдром на карпалния
канал на лява ръка, увреждане на нервите и сухожилията в карпалния канал, алопластика с
костен имплант и метална остеосинтеза на счупената лъчева кост, трайно ограничени и
болезнени движения в лява гривнена става. Според вещото лице получените травми в
областта на лявата ръка са от удар и притискане с или върху твърди тъпи предмети с
концентрация на удара върху лява китка при защитно положение на ръката. В първите
четири-пет месеца болките са били със значителен интензитет, а след коригиращите
операции – първите около 30-40 дни интензитетът на болките е бил по-висок. Вещото лице
пояснява, че лечението на счупването на лявата гривнена става с настъпилите усложнения е
продължило до 12.11.2020г., когато е извършена последната оперативна интервенция с
премахване на метала и операция на карпалния канал. Установеният от вещото лице
двигателен дефицит в лява китка и лява гривнена става е постоянен и за цял живот.
Експертът заключава, че не е настъпило пълно възстановяване на ищеца – наличие на
ограничени и болезнени движения на лява китка в областта на гривнената става,
невъзможност за пълно свиване в юмрук на същата и намалена чувствителност на върха на
четвърти и пети пръст на лява китка, като настъпилите усложнения се дължат на характера и
тежестта на травмата на лявата ръка, не и на неспазване на лекарски предписания. Според
заключението по гърдите и корема на ищеца не са установени видими травматични
увреждания, характерни за поставен предпазен колан, но травмата на лява китка и гривнена
става е по съществото си защитна травма – при протегната ръка напред, и би могла да се
получи и при поставен/правилно поставен предпазен колан. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че тежката открита луксация на пети пръст на ръката също подкрепя извода,
че травмата е получена при заето защитно положение.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. И З и св.И С се
установява, че след процесния инцидент ищецът претърпял три операции на ръката, едната
от които за вземане на кост от тазобедрената става. Той бил музикант, но след
произшествието вече не можел да свири на мизукални инструменти така, както правел това
преди, а поради това, че не можел да извършва въртеливи движения с лявата ръка не можел
да свири изобщо на китара. Не можел да върши всякаква работа с лявата си ръка, като
хванел нещо не можел да го задържи. Бил психически отпаднал, оплаквал се, че не може да
4
свири повече, че има болки, че катастрофата е оказала влияние и на съня му, уплашил се
много, притеснявал се при шофиране, карал друг да шофира вместо него.
По делото е приложена застрахователна преписка по щета № 0411-040-0005-2020,
образувана въз основа на претенция на ищеца с вх. № ЦУ-99-4981/08.07.2020г. до ответното
дружество, към която са приложени КП за ПТП, заключения на автотехническа и съдебно-
медицински експертизи, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него,
както и медицинска документация и с която е претендирано обезщетение за претърпени от
процесното ПТП неимуществени вреди. С допълнителна молба по искане на застрахователя
ищецът представител и постановление на прокурора за прекратяване на образуваното
досъдебно производство. Видно е, че с уведомление от 17.08.2020г., връчено на 19.08.2020г.,
ответникът определил застрахователно обезщетение в размер на 7 500 лв., с който ищецът
не се съгласил. Същото не е заплатено на ищеца.
От установената по-горе фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по предявен иск, квалифициран по чл.432 ал.1
от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. В настоящия случай исковата претенция е
допустима дотолкова, доколкото ищецът е предявил извънсъдебна претенция към
застрахователя-ответник, който е определил по размер застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, с който ищецът не се е съгласил. Поради това и с оглед наличието на
всички абсолютни процесуални предпоставки, предявеният иск е допустим и подлежи на
разглеждане.
За успешното провеждане на иска по чл.432 КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди –
техния, вид, тежест и размер, и причинна връзка между вредите и застрахователното
събитие.
Не се спори по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество за
управлявания от Н. К. Д. лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СТ ** РК към датата на
събитието - 06.10.2019г. Установява се от приложените по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от с.д. и протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие времето и мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие
между застрахования при ответника лек автомобил „Форд Фиеста“ и лек автомобил „Тойота
Авенсис“ с рег. № У ** АМ, в който ищецът пътувал, както и че последният пострадал
вследствие на произшествието. Приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
чието заключение съдът намира за пълно, обосновано и компетентно, кореспондираща с
всички събрани по делото доказателства, установява по категоричен начин механизма на
ПТП. Причината за настъпване на същото е загубата на контрол върху управлението на л.а.
„Форд Фиеста“ вследствие неправилната преценка на пътната обстановка и условията на
движение в района на ПТП от водача на този автомобил, който го е управлявал по крива на
завой със скорост по-висока от граничната за настъпване на странично плъзгане. Съгласно
правилото на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП водачът е бил длъжен да контролира непрекъснато
ППС, което управлява и да предвиди и съобрази скоростта си на движение с пътната
обстановка и състоянието на пътя. В случая, поради движението си с несъобразена скорост,
5
намирайки се в района на десен завой, автомобилът загубил устойчивост и навлязъл в
лентата за насрещно движение, където по същото време се движел автомобилът, в който
пътувал ищецът. Според вещото лице, водачът на л.а. Форд Фиеста“ би предотвратил
настъпването на произшествието, в случай, че е управлявал същия със скорост по-ниска от
57 км/ч. Изложеното обосновава извода, че последното е настъпило поради виновното
/доколкото не се установява обратното – чл.45 ал.2 от ЗЗД/ и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил горепосочените
разпоредби от ЗДвП, като това поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие. Със своето поведение водачът на автомобила сам се е поставил
в подобна пътна ситуация. Той не е изпълнил произтичащите от посочената норма
задължения на водача на моторно превозно средство при неговото управление, въпреки
обективната и субективна възможност да го направи, и да предотврати транспортния
инцидент. Предвид изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
вследствие именно на това ПТП неимуществени вреди е доказан по своето основание. При
така установената пътна ситуация не е налице каквото и да било поведение на водача на
другия автомобил, движещ се в полагащата му се пътна лента, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
Както се приема и в задължителната съдебна практика (Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС), понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането, начинът на
получаването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето на пострадалия и др. Преценявайки всички обстоятелства от
значение за размера на обезщетението – вида и характера на получените от ищеца
увреждания, продължителността и интензивността на търпените болки и страдания,
включително и вследствие наложилите си три оперативни интервенции, настъпилите
усложнения – посттравматичен синдром на карпалния канал и увреждането на нервите и
сухожилията му, наличието на двигателен дефицит в лява китка и лява гривнена става с
необратим и траен характер, на неотшумели ограничени и болезнени движения на китката и
намалена чувствителност на върху на четвърти и пети пръст на лява ръка, дължащи се
единствено на характера и тежестта на получената травма, лишаването на пострадалия от
възможността да упражнява професията си на музикант поради затруднения в извършване
на определени движения на лявата китка и пръстите й, което несъмнено променя в
негативен аспект качеството му на живот и обичайния му ритъм, отражението на
произшествието и последиците му върху психоемоционалната сфера на същия – шок от
случилото се, страх при пътуване и шофиране, притеснение за живота и здравето му,
съобразявайки и практиката на ВКС, както и на други равни по степен с настоящия съд
съдилища, съдът намира, че сумата от 25 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. В останалата част предявеният иск следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради
неизпълнение на задължението му, произтичащо от разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, като
пътник в движещ се автомобил, да ползва поставен/правилно поставен обезопасителен
колан. За да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 ЗЗД дълимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно и своевременно релевиран от застрахователя чрез
възражение и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. В настоящия случая, ответникът с отговора на ИМ е релевирал такова
6
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Заключението на
автотехническата експертиза е установило, че процесният автомобил фабрично е оборудван
с предпазни колани. По делото липсват категорични доказателства, които да установяват, че
ищецът е бил или не с поставен предпазен колан. Единствено експертното заключение на
СМЕ е посочило, че липсват видими външни травми по гръдния му кош, които да доказват
наличието на поставен колан, но въз основа на преглед, направен към момента на изготвяне
на заключението, което е значително време след инцидента. По делото няма данни в
приложените документи за наличието на такива следи. Дори да се приеме, че ищецът е бил
без поставен такъв по време на произшествието, то това обстоятелството само по себе си не
е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В
такъв случай намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем, ако пътникът е ползвал предпазен колан. По делото не се
събраха доказателства за наличието на причинна връзка между поведение на ищеца,
изразяващо се в пътуване на предната седалка на автомобила без поставен обезопасителен
колан и получените от него увреждания. От заключението на изслушаната съдебно-
медицинска експертиза и при изслушването на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че и при поставен обезопасителен колан ищецът би получил процесните травми
доколкото се касае до защитна травма – при протягане на ръката напред, като
обезопасителните колани ограничават движението на тялото напред, но в рамките на
разтягането му – до около 10 см. Получената в случая травма при ищеца е по механизма на
силното притискане с или върху твърд тъп предмет с концентрация на удара върху лявата
китка, поради което наличието на поставен колан не би довело до предотвратяване на
полученото счупване. Поради това съдът намира, че не са налице основания за редуциране
на присъденото обезщетение и то се дължи в присъдения размер.
По претенцията за заплащане на лихва за забава:
Ищецът е предявил застрахователната си претенция на 08.07.2020г., към която е
приложил изискуемия по КЗ протокол за ПТП с пострадали лица, огледен протокол и
медицинска документация, касаещи получените от него увреждания. С оглед на изложеното
забавата на застрахователя в настоящия случай настъпва съгласно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ с
изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне по претенцията. Ето
защо, ответникът е изпаднал в забава на 09.10.2020г., след изтичане на 08.10.2020г. на
тримесечния срок по чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.496 ал.1 от КЗ. Поради това акцесорната
претенция на ищеца за заплащане на лихва за забава върху присъденото застрахователно
обезщетение за периода от 08.07.2020г. до 08.10.2020г. следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По претенциите за разноски:
При този изход на процеса следва да бъде уважена претенцията на процесуалния
представител по пълномощие на ищеца за присъждане сторените от последния разноски по
делото за заплатена държавна такса и възнаграждения на вещите лица, включително и за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА. От представения по
делото договор за правна защита и съдействие е видно, че ищецът не е заплатил
възнаграждение на упълномощения от него адвокат и че последният е осъществил безплатно
процесуално представителство по делото на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Изявлението за
наличието на соченото основание за оказване на безплатна помощ обвързва съда и при
липса на оспорване от другата страна, последната следва да бъде осъдена да заплати на
адвокат С.И. адвокатско възнаграждение в размер на 1 280.00 лв., определено съобразно
разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и на ищеца сумата от 1 375.00 лв. за сторените в
7
производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски в размер на 2 160 лева с вкл. ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от приложения договор за правна защита и съдействие,
фактура и платежно нареждане и за възнаграждения на вещите лица /внесения депозит за
допуснатия свидетел поради заличаването на последния подлежи на връщане на страната/.
Предвид отхвърлената част от иска и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответната страна има
право на разноски в общ размер от 885.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, ул.“Св. София“ № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на В. С.
Н., ЕГН **********, с адрес град Е, ул.“*“ № , сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, причинени
в резултат на ПТП, настъпило на 06.10.2019г., ведно със законната лихва върху посочената
сума от 09.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за претърпени неимуществени вреди в останалата му част - до пълния
предявен размер от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., за разликата от 15 000 лв. и за
присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 08.07.2020г. до 08.10.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, ул.“Св. София“ № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на В. С.
Н., ЕГН **********, с адрес град Е, ул.“*“ № , направените по делото разноски в размер на
1 375.00 /хиляда триста седемдесет и пет/ лв. за заплатена държавна такса и възнаграждения
на вещите лица, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, ул.“Св. София“ № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат С.И., с адрес град Г. О., ул.“*“ №, ет., сумата от 1 280.00 /хиляда двеста и осемдесет/
лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца по
делото.
ОСЪЖДА В. С. Н., ЕГН **********, с адрес град Е, ул.“*“ № ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, район Възраждане, ул.“Св. София“ № 7, ет.5, сумата от 885.00 /осемстотин осемдесет
и пет/ лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещите лица
и за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
8