Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.02.2021 г.
В И МЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми
декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме
Мъгърдичян
мл.с. Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова-Младенова
в.гр.дело № 5666 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С
решение № 46022 от 20.02.2020 г. по гр. дело № 45960/2019 г., СРС, І ГО, 51 състав
е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал.1 ГПК, че ищецът А.Д.К., ЕГН **********,
не дължи на
„Б.Е." ООД, ЕИК *******сумите 225.36 лв. – главница по договор за мобилни
услуги, ведно със законната лихва от 11.10.2010г. до окончателното й изплащане,
както и 25 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. 48773/2010г. по описа на СРС, 79
състав, в полза на „Мобилтел“ ЕАД, въз основа на който е образувано изп.д. № 20198600401108 на ЧСИ № 860 - В.М.с район на
действие СГС. С посоченото решение е осъдил ответника „Б.Е."
ООД, ЕИК *******да
заплати на А.Д.К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50
лева, представляваща
разноски по делото и на Адвокатско дружество „В. и Л.“ с БУЛСТАТ *******, сумата от 360 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от „Б.Е."
ООД, ЕИК *******, представлявано от К.Б.Ц., чрез пълномощника по делото адвокат В.А.В.
от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в него. Сочи се, че съгласно
задължителните разяснения с ППВС № 3/18.-11.1980 г. погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на
вземането, като въпреки последващото тълкувателно
решение ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС и по конкретно т.10 от него където е
прието, че дадените задължителни разяснения е ППВС № 3/18.11.1980 следва да се
считат за загубили сила, но правилно първостепенният съд в
мотивите си е приел, че съгласно постановеното Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2018 г., ІV ГО“ …извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 година поражда
действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС разрешение се прилага от тази дата“. Съгласно цитираната практика на Върховния касационен съд по процесното
изпълнително дело до момента на постановяване на ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК давност докато трае изпълнителният процес не е
текла, защото до този момент е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980г. Съгласно
цитираното решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г., IV ГО, погасителна
давност за вземането в хода на образуваното изпълнително производство би могла
да започне да тече едва от момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на
ОСГТК. Това е така, доколкото тълкувателно решение отменящо
дадени предходни задължителни разяснения по прилагането на закона има
действие занапред, а не обратно такова, както правилно е приел в мотивите се първоинстанционният съд. Счита, че мотивите на
районния съд са принципно съответни със закона и цитираната тълкувателна
практика, като въпреки това обаче предявеният отрицателен установителен
иск по чл.439 ГПК е уважен. В настоящия случай, районният съд е приел, че на
25.06.2015- денят преди постановяването на ТР № 2/2012 на ОСГТК вземането не е
било погасено по давност, а на 26.06.2015- вземането се оказва погасено по
давност. Счита, че за периода от постановяване на ТР
№ 2/26.06.2015г. до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния
съд не
е изтекла погасителна давност, за да се приеме, че вземането
спрямо ищците е било погасено по давност, затова и предявеният иск се явява
неоснователен на това самостоятелно основание и следва да бъде отхвърлен.
Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното като неправилно
и да бъде отхвърлен предявения иск.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият А.Д.К., действащ чрез Адвокатско дружество „В. и Л.“ с
БУЛСТАТ ******* е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба. Твърди, че обжалваното решение е правилно и моли за неговото потвърждаване.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Въззивната
инстанция намира, че процесното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени
доказателства по делото е установено, че на 22.03. 2011 г. в полза на "МОБИЛТЕЛ"
ЕАД, с ЕИК *******е бил издаден изпълнителен лист срещу А.Д.К., ЕГН ********** въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч. гр. дело № 48773/2010 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав, за следните
суми: 225.36 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 11.10.2010г. до окончателното изплащане на вземането и направените по
делото разноски в размер на 25 лв. Въз основа на същия
кредиторът е подал на молба на 29.05.2019г. до частен съдебен изпълнител В.М.с
рег. № 860 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. Такова е било
образувано под № 20198600401108 на
ЧСИ № 860 - В.М.с район на действие СГС.
Установено е, че сумите по изпълнителен лист от 22.03.2011г.
били присъдени в полза на „Мобилтел" ЕАД. С договор от 13.12.2017г.
вземанията за тях били прехвърлени на „С. Г. Г." ООД, а от негова страна с
друг договор за цесия от 13.12.2018г. на ответника „Б.Е.“ ООД. Няма данни
извършените две цесии да са съобщение на ищеца, но това обстоятелство е правно ирелевантно, тъй като ищецът е вече запознат с нея.
Частният съдебен изпълнител е изпратил на 10.06.2019г. до работодателя
на ищеца „Б.Г.“ ООД гр. София, запорно съобщение, с
което е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца. На същатадата е изпратено и запорно
съобщение до Първо инвестиционна банка за запориране
на банковите сметки на ищеца.
На 10.06.2019г. на ищеца е изпратена
от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение
до длъжника, с която последният е уведомен за предприетите
действия по принудително изпълнение. Поканата е връчена на длъжника на
22.07.2019 г.
По делото е безспорно, че Заповед за изпълнене на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 48773 от 30.11.2010 г. на СРС.
След като длъжникът не е открит на адреса му е съобщена по реда на чл. 47 ГПК
на 21.01.2011г. След като не е било подадено възражение от длъжника
в двуседмичния срок от връчването на
заповедта / в редакцията към този момент/, поради което заповедта за изпълнение
е влязла в сила на 05.02.2011г,
От правна страна:
Предявеният иск намира
правно основание в разпоредбата на чл.439 ГПК, според която длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да
оспори чрез иск изпълнението като искът може
да се основава
само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и обстоятелства,
настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/
В тежест на ищеца е да проведе
пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките
за прилагане на института на
погасителната давност - датата на настъпване на
изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът
следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти
водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан на твърдения,
че ищецът не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давнност е всякога пет години. Доколкото
издадената заповед има всички последици
на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна сила - то спрямо
същата не може да се
отрече приложимостта на общата петгодишна
погасителна давност като вида
и характера на конкретното вземане е без значение, противно на приетото от СРС. Срокът от
пет години е започнал да тече
в случая, считано от влизане в сила
на заповедта, т.е. след 05.01.2011г. Влизане в сила на заповедта за изпълнение не се оспорва
от ищеца нито се твърди,
че същия е упражнил правото си на възражение
по чл.414 ГПК/или 423 ГПК/.
Действително, основният спор по делото
е правен и касае теченето на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното принудително изпълнение за събиране на
вземането по заповедта за изпълнение.
В случая искът касае главницата законната лихва и разноските.по изпълнителния лист. Ищецът се позовава на
изтекла погасителна давност, считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение - 22.03.2011г. до 10.06.2019 г. /датата на първото предприето
изпълнително действие от ЧСИ, чрез налагане на запора върху трудовото му
възнаграждение и банковите му сметки в Банка Първа инвестиционна банка, като
сочи, че е изтекъл 5-годишния давностен срок за лихви
и главници.
Настоящият състав намира, че от влизане в сила на Заповедта
за изпълнение т.е от 05.02.11 г. е започнала да тече
давност за събиране на вземането
по нея като
същото е могло да бъде и принудително
осъществено /събирането му зависи изцяло
от волята на кредитора/. Петгодишния давностен срок
изтича на 05.02.2016 г. Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до приемане постановките
на новото тълкуване по този
въпрос в ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС на 26.06.2015
г., давност по време на
изпълнителния процес не е текла, на основание чл.115, б „ж“ от ГПК. След този
момент и занапред в действие е именно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото, давността в
изпълнителния процес се прекъсва
с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя
и/или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване
на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис
и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване
и извършване на продан и т. н. до постъпване на парични
суми от проданта
или на плащания
от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени
и изпълнителни действия, които не прекъсват
давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. За разлика
от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не
тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемане
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с действия
висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите
на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешни изпълнителни
действия и прилагане на нови изпълнителни
способи.
В конкретния казус, за вземанията, предмет на иска, е бил издаден на 22.03.2011
г. Изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 22.03.2011г., като поради
липсата на възражение в срок не е провеждано исково производство по чл. 422 ГПК.. Срокът на новата давност е по чл.
117, ал. ал.2 ЗЗД, когато е влязла в
сила Заповедта за изпълнение от 05.02.2011г. Ето
защо, петгодишната давност за процесните вземания е
изтекла на 05.02.2016г. Изпълнително дело № 20198600401108 на ЧСИ В.М.е било
образувано въз основа на подадена молба вх. № 28537 от 29.05.2019г., т.е. няколко години след като вземанията
по изпълнителния лист са били погасени по давност.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, решението
следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „В. и Л.“, БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София, ул. „*******,
ет. 3оказал безплатна помощ на ищеца А.Д.К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА /предвид представения
договор за правна защита и съдействие/ адвокатско възнаграждение. Същото, определено по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. – чл. 10, т. 1, е отменена с влязло в сила решение № 5419 от
08.05.2020 г. по адм. д. № 14384/2019 г. на ВАС при
съобразяване уважената част от исковете е
размер на 360 лв., която на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗА следва да бъде присъдено на адвокатското
дружество.
На основание чл. 280, ал. 3, ГПК с оглед цената на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46022 от 20.02.2020 г. по гр. дело
№ 45960/2019 г., СРС, І ГО, 51 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е." ООД, ЕИК *******, представлявано от К.Б.Ц. със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Адвокатско дружество „В. и Л.“, БУЛСТАТ
*******, с адрес гр. София, ул. „*******, ет. 3 сумата от 360 лв. адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.