АНД № 232/2018 год.
МОТИВИ:
Обвинението против обв.Т.Д. *** е за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК за това, че на 27.03.2018 г. в гр. Панагюрище, по
хулигански подбуди е причинил леки телесни повреди на Н.Л.Р. ***, изразяващи се
в разкъсно-контузни рани, причинили на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и травматични увреждания (кръвонасядания),
причинили му болка и страдание.
Производството е
по реда на Глава 28 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на РП-Панагюрище поддържа обвинението и пледира за
осъдителен съдебен акт с освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност
по реда на чл.78А ал.1 от НК.
Обвиняемият К., редовно призован
се явява в съдебното заседание на първоинстанционния съд, заедно с упълномощен
защитник. Признава изложеното в обстоятелствената част на прокурорския акт, с
оглед на което не прави искане за събиране на нови доказателства. Лично и чрез
защитника си пледира за минимално наказание.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие
за установено от фактическа страна следното :
На 27.03.2018 г. пострадалия свидетел Н.Р. заедно със св.Я.Г. били в клуб
„Мустанг“ в гр.Панагюрище. Около 13.00 часа св.Р. излязъл от заведението и се насочил към
автомобила си, който бил паркиран на ул.“Републиканска“, а св.Г. също си
тръгнал, но в посока ул.“Г.Бенковски“. Св.Р. стигнал до автомобила си и като
отворил предната му лява врата усетил ,че някой го дърпа за качулката на
суичъра , след което получил два удара в
лицето, вследствие на което паднал на
земята. След като паднал на земята, св.Р. видял нападателя си, а именно обв.К.,
който продължил побоя над него, като му нанесъл удари с крака в областта на
главата и гръдния кош.
Свидетелят Р. разпознал обв.К., тъй
като го познавал като лице занимаващо се с охранителна дейност. В един момент
св. К., който станал неволен очевидец на побоя се опитал да се намеси, но бил
предупреден от св.К. да не се намесва и да се върне в автомобила си. Непосредствено
след опита за намеса от страна на св. К., обв.К. спрял побоя над Р. , качил се
в автомобил марка „БМВ“, който с висока скорост се отдалечил от мястото на
инцидента.
След като се съвзел от внезапното
нападение, св.Р. се обадил на св. Г. и му съобщил, че е нападнат в гръб, нанесен
му е побой и кърви. Св.Г. отишъл на място и установил, че св.Р. е целия в кръв,
след което го качил в автомобила си и го откарал до сградата на РУ-Панагюрище.Там
св.Р. съобщил на дежурния за нанесения му побой, след което св.Г. го откарал до
Спешна помощ.След като бил прегледан от дежурния лекар, св.Р. бил насочен към
МБАЛ „Уни Хоспитал“, където бил приет за
лечение.
На 03.04.18г. св.Р. посетил кабинета по съдебна медицина в
гр.Пазарджик, където след като бил прегледан му било издадено СМУ №22/2018г.
Видно е от изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза, в резултат на нанесения му от обв.К. побой, св.Н.Р.
получил следните травматични увреждания:
разкъсно –контузни рани на горната и
долната устни на устата, както и кръвонассядания на клепачите на лявото око,
лицето и тялото. Разкъсно-контузните рани са причинили на пострадалия Н.Р. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
а останалите травматични увреждания са му причинили болка и страдание по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Н.Р.,
С.К., Я.Г. и А.Д., които съдът цени при условията на чл.378, ал.2
от НПК, от заключението на СМЕ и писмените доказателства, приети по
делото. Същата се признава изцяло от обвиняемия.
Цитираните гласни доказателства
са хронологично точни, непротиворечиви и взаимно се допълват, като
кореспондират с заключението на СМЕ и с писмените доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си обв. Т.Д.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1,т.12 във вр. с чл.130, ал.1
от НК, като на 27.03.2018 г. в гр.
Панагюрище, по хулигански подбуди е причинил леки телесни повреди на Н.Л.Р. ***,
изразяващи се в разкъсно-контузни рани, причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и травматични увреждания
(кръвонасядания), причинили му болка и страдание.
Обвиняемият е имал представи за всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите, т.к. е съзнавал, че причинява леки телесни повреди на
пострадалия, удряйки го по описания горе начин.
Съдът намира, че
дадената от прокурора правна квалификация на деянието като извършено по хулигански
подбуди е правилна и съответна на възприетата
фактическа обстановка. Няма спор, че под влиянието на лична неприязън, породена
от минали събития, обвиняемият непредизвикан от пострадалия му е нанесъл побой,
на обществено място. Това било видяно от свидетелите С. К. и А.Д. и ги възмутило. По този начин, демонстрирайки
физическо насилие по отношение на св.Р., обвиняемият е манифестирал явното си
неуважение към обществото, открито противопоставяйки се на установените от него
правила, гарантиращи общественото спокойствие и сигурност, както и
здравето,честта и достойнството на всеки негов член, като това е станало
достояние на околните. С това си поведение обвиняемият грубо е нарушил
обществения правопорядък. Демонстративното му
и грубо поведение не позволява да се приеме обичайна по съдържание и
насоченост реакция. Ето защо съдът намира,че деянието на обвиняемия разкрива
типичен случай на хулиганско поведение.
Обвиняемият е
предвиждал конкретно и е искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието си – действал е с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика по чл.11,
ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на конкретното деяние е висока с оглед мястото и
начинът на извършване на деянието.
Обвиняемият е личност с ниска степен на обществена опасност
- не е осъждан и не е криминално проявен.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на обвиняемия и
недостатъчната му способност за психофизически самоконтрол.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени характера на причиненото
увреждане, а така също и чистото съдебно минало на обвиняемия. Отегчаващи
обстоятелства – негативната характеристика.
Съдът
отчита фактите, че за престъплението по чл.131 ал.1, т.12 във вр. с чл.130,
ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, обстоятелствата,
че обвиняемият К. е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК и от деянието
не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.Поради
това съдът приема, че са налице условията, предвидени в императивната
разпоредба на чл.78А, ал.1 от НК - за освобождаване на обвиняемия К. от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Предвид това и като
отчете индивидуализиращите отговорността обстоятелства, съобразно относителната
им тежест и на основание чл.78А, ал.1 от НК, съдът счете, че на обвиняемия К. следва
да бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер от 1 000
лева, с което ще се постигнат целите на наказанието.
За да определи минималният
размер на глобата, съдът съобрази семейното, материално положение и имотно
състояние на обвиняемия, видно от ДСМПИС, и приетия по делото трудов договор,
видно от който обвиняемият получава минималната работна заплата.
Предвид изхода от делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв.К. бе
осъден да заплати по сметка на ОДМВР гр. Пазарджик, сумата от 117,00 (сто и седемнадесет) лева -
разноски по делото, представляващи разходи за направената в досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза.
Обвиняемият бе осъден да заплати
по сметка на Районен съд - Панагюрище, сумата от 44,50 лв. (четиридесет и четири лева
и петдесет стотинки) – възнаграждение и разноски за вещо лице, както и
10,00 (десет) лева държавна такса, само
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ОДМВР Пазарджик и
на Районен съд - Панагюрище.
По изложените съображения, Панагюрският районен съд постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :