Р Е Ш Е Н И Е  №10

                                                 гр.Перник,  06.01.2014г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

                    Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 05 декември през две хиляди и тринадесета година,

при секретар Е.И.,  в състав:

                                                                     Председател: Нели Тошева

 

като разгледа дакладваното от съдията грд.д.№362 по описа за 2013г.за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С исковата молба са предявени искове от Община П. с адрес гр. П., пл. Св. И. Р. *, представлявана от кмета – Р.Я. срещу “ЧЕЗ Р.Б.” АД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М. и М.А.Й.-П., за признаване за установено по отношение на „ЧЕЗ Р.Б.”АД гр.С., че Община П. е собственик на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на ЗМСМА на недвижим имот, а именно: Обект-сграда с предназначение за трафопост „К.” на един етаж, панелно строителство, разположен в поземлен имот с идентифиикатор ***, със застроена площ от 84кв.м. с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-91 от 13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с администратевен адрес на обекта гр.П., кв.”К.”, панелно строителство, при граници на имота: от изток-зелени площи, от запад-зелени площи, север-частен парцел, от юг- алея, е собственост на Община П., както и върху площта, върху която е построена сградата.

С влязло в сила определение в з.з. от 02.11.2012г. е прекратено производството по делото по предявения иск за установяване право на собственост върху земята, върху която се разпростира сервитутната зана на енергийното съоръжение.

Ответникът “ЧЕЗ Р.Б.” АД, е подал отговор в срок, с който е оспорил допустимостта на исковете, като се оспорва наличието на правен интерес от предявяване на установителни искове, поради което се иска прекратяване на производството. Алтернативно ответникът твърди, че ищецът не е станал собственик на процесните имоти по силата на §7 ал.1 т.7 ПЗР на ЗМСМА,съответно §42 ПЗР от ЗОС, тъй като не са изпълнени предпоставките за това, поради което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът е направил и възражение за придобиване на процесния имот по давност.

Пернишкият окръжен съд като съобрази събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК намери за установено следното:

По отношение иска за трафопоста:

Съдът намира, че така предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК, вр. §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА и е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество. Съгласно Решение № 201 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 449/2010 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата, е допустим установителен иск за собственост, когато е предявен от невладеещия собственик. В този смисъл са и Решение № 938/29.12.09 г. по гр. д. № 4305/08 г. на I ГО; Решение № 665/12.11.10 г. по гр. д. № 1921/09 г. на I ГО; Решение № 501/27.07.10 г. по гр. д. № 160/09 г. на I ГО, както и произнасянето по ч. гр. д. № 482/09 г. на ВКС, IV ГО, в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. 

От фактическа страна:

В настоящия случай е безспорно и от комплексната съдебнотехническа и икономическа експертиза на вещите лица В.В. и И.К.К. се установява, че процесният трафопост е площадков енергиен обект, по смисъла на т. 41 ДР на ЗЕ и като такъв съставлява съвкупност от два компонента: сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение. Процесният трафопост, като вид площадков енергиен обект, е елемент на енергийната система.

            По делото е представен акт за държавна собственост №*** от 30.03.1995г., в който е отбелязано построяването на ТП „К.” с площ от 72кв.м., с година на построяване 1982г. Видно от съставен акт за общинска собственост №2606 от 03.05.2002г., съставен на основание  чл.2 ал.1 т.9 от ЗОС във вр.с &10 от ПЗР на ЗОС обекта, представляващ сграда с предназначение ТРАФОПОСТ е с панелно строителство и застроена площ 72кв.м., на един етаж.

Видно от комплексната съдебнотехническа и икономическа експертиза на вещите лица В.В. и И.К.К., както и от обясненията на вещите лица в съдебно заседание, процесният трафопост е бил включен в активите на предприятие „Е.”-П. към 17.09.1991г. и е бил включен в баланса на дружеството само като машини и оборудване, а като земя през 1996г.. Към момента на проверката не били представени документи обекта да се води в инвентарните книги на ответното дружество.

От паспорт на СК “Е.” - район С., Поделение “Е.” – П., Електроснабдителен район П., се установява, че процесният трансформаторен пост К.” е въведен в експлоатация на 28.07.1982г. В същия паспорт са посочени подробни технически характеристики на процесния трафопост, находящ се в грП., ул.”В. Л.”. С протокол №12/20.09.2011г. на Общински съвет-П. е прието решение №845, с което утвърждава цени и дава съгласие да се продадат на „ЧЕЗ Е.Р.Б.”АД енергийни обекти 332 бр. трафопостове на територията на Община П., видно от заключение на съд.техническа експертиза на в.л.Р.Н.Н..

С оглед установените данни за построяване на трафопост ТП”К.” към момента на издаване на Актовете за държавна и общинска собственост на обекта, съдът намира, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА държавното предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на област П. е  “Е.” - П.

Със Заповед № ДВ-143-А от 24.04.2000 г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси “НЕК” ЕАД се преобразува, чрез отделяне на ново еднолично акционерно дружество “Е. - С. област” ЕАД, което дружество става правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на ел. енергия/ на територията на югозападната част на България. С Решение №20 / 02.11.2007 г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС, е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на “Е. - С. област” ЕАД, чрез вливането му в “Е.- С.” АД. С Решение № 21 от 29.01.2008 г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС е вписана промяна на наименованието на “Е.- С.”АД в “ЧЕЗ Р.Б.” АД.

От комплексната съдебнотехническа и икономическа експертиза на вещите лица В.В. и И.К.К., както и от обясненията на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че

-          процесният трафопост обслужва потребители, притежаващи имоти на територията на област П.;

-          в ответното дружество не се съхраняват счетоводни данни към 17.09.1991г. поради настъпили промени в собствеността, наименованието на предприятията, начина на водене на счетоводната отчетност - първична и аналитична, от ръчна до електронна, реда и мястото за съхранение на документи, както и дългия период от време; Обекта трафопост ТП „К.” е обслужван като енергийно съоръжение от 28.07.1982г..

                  - към обект сграда с предназначение трафопост ТП”К.”, находящ се в гр.П., кв.”К.”, на един етаж, построен върху поземлен имот с идентификатор *** по плана на града са присъединени  битови и стопански потребители към електроразпределителната мрежа.

            При така установеното, съдът намира предявеният иск за право на собственост върху трафопоста, с правно основание чл.124 ГПК, вр. §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА за неоснователен. За основателността на този иск ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи придобиване собствеността върху процесния имот чрез установяване наличието на предпоставките на §7, ал.1, т.7 ЗМСМА, а именно: че процесното съоръжение е елемент на енергийната система, че то обслужва само територията на Община П. и че не е включено в капитала, уставния фонд или се води в баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на ЗМСМА в сила - 17.09.1991 г.

Съгласно Решение № 244 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 99/2009 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и включващо се в практиката, задължителна за съдилищата, с приемането и влизането в сила на §7 от ЗМСМА, първата му редакция /в сила от 17.09.1991 г./, се определя кои държавни имоти преминават в собственост на Общините по силата на самия закон. С ал. 2 от §7 от ЗМСМА, в сила от 30.05.1995 г. са изключени от действието на ал. 1 имотите, които са включени в капитала, уставния фонд, или се водят в баланса на търговско дружество, фирма, или предприятие с държавно имущество. Макар тази разпоредба да е приета по-късно, следва да се приеме, че тя поражда действие едновременно с алинея първа на този текст, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество. Да се приеме противното, означава да се обезсмисли приемането на ал. 2 от §7 от ЗМСМА и всички имоти, дори тези, които се стопанисват и управляват от държавните предприятия и дружества, ако имат значение за населението на общината, да станат държавна собственост.

Съгласно Решение № 314 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1061/2010 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и включващо се в практиката, задължителна за съдилищата, до влизане в сила на ЗС (16.11.1951 г.) няма общинска собственост. Конституцията от 1947 г. установява единството на фонда на държавната собственост, като премахва и разликата между общинската и държавната собственост. Общините се грижат единствено за правилното управление на държавната собственост. Конституцията от 1971 г. в редакцията й до 1990 г. /отм./ също не урежда общинската собственост като отделен вид собственост. Тя не въвежда промяна в предишния режим на държавната собственост, но извършва систематизация и детайлизиране. Формите на собствеността, които признава, са държавната, кооперативната собственост, собствеността на обществените организации и личната собственост. В нея изрично е записано, че държавната собственост съставлява единен фонд. Изяснено е, че държавата осъществява правото си на собственост чрез стопанските и други организации, в непосредственото оперативно управление на които се намират отделните части на единния държавен фонд. С измененията през 1990 г. на Конституцията е прокламирано наличието както на държавна, така и на общинска собственост. Действителното разграничение обаче на двата вида собственост законодателно е уредено едва с измененията на чл. 6 ЗС и § 6 и § 7 ПЗР на ЗМСМА. Въз основа на разграничителните критерии по § 7 ПЗР на ЗМСМА заварените държавни имоти се определят на държавни и такива, които по силата на закона придобиват статут на общинска собственост, въпреки че самият закон, както и ЗС в своя чл. 6, т. 8, използват понятията "преминаване", "прехвърляне" на собствеността от държавата на общините. При тази правна уредба е изключено един имот да е бил общинска собственост преди Закона за собствеността и до измененията на чл. 6 ЗС и § 6 и § 7 ПЗР на ЗМСМА, а след влизането им в сила зависи от въведените разграничителни критерии, ако не е реституиран на други правни субекти.

Съгласно Решение № 150/07.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1052/2011 г. на ВКС, II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и включващо се в практиката, задължителна за съдилищата, ако имотът, предоставен на държавно предприятие, е включен в капитала на преобразувано търговско дружество, същият не може да премине в собственост на общината.

С оглед проследения по-горе режим на собственост на енергийните обекти, както и обстоятелствата, че процесният трафопост е въведен в експлоатация 1998г., не се съхраняват оборотните ведомости или други счетоводни документи, включване на процесния трафопост в инвентарните книги на държавното електроразпределително предприятие “Е.”- П, съдът намира, че същият трафопост е бил включен в баланса му.

Съгласно Решение № 150 / 07.05.2012 г. по гр.д. №1052/2011 г. на ВКС, II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и включващо се в практиката, задължителна за съдилищата, липсата на писмени доказателства за установяване обстоятелството, че процесният имот е бил включен в уставния фонд на държавната фирма-праводател на ответника, респективно - в капитала на такова дружество или да се води по баланса му към 17.09.1991 г. не води до извод, че процесният имот е собственост на ищеца. Достатъчно е процесният имот да е включен в баланса на фирма с държавно имущество, за да се приеме, че държавата запазва правото на собственост и след влизане в сила на ЗМСМА.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не е налице отрицателната предпоставка на ал. 2 от §7 ЗМСМА, изискваща процесният трафопост да не е включен в баланса на “Е.”- П. към датата на влизане на ЗМСМА в сила- 17.09.1991 г. Поради това установителният иск, касаещ трафопоста, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид отхвърлянето на иска на друго основание, съдът намира за ненужно да обсъжда възражението на ответника за придобиване на процесния трафопост по давност.

По отношение иска за земята:

Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество.

 Съдът намира, че е допустимо да се предявява установителен иск за собственост и само за част от поземлен имот, доколкото се оспорва собствеността само на тази част. Предявяването на установителен иск за част от имот, правото на собственост, върху която не се оспорва, е лишено от правен интерес и е недопустимо.

Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото лице Р.Н., както и от обясненията на същото при неговото изслушване, на КРП на гр.П., утвърден със Заповед №РД-18-91/13.10.2008г. действащ към 17.09.1991 г. /момента на влизане в сила на ЗМСМА/, процесният трафопост попада в имот с идентификатор ***, е 84кв.м. предвиден, за „трафопост и детска площадка”. Трафопостът не е нанесен на плана.

Размерът на земята върху която е изграден трафопост – ТП „К." в гр.П., кв.”К.” е 84 кв.м. В протоколно определение на ПОС от 07.11.2013г. е допусната направената конкретизация на площта на земята върху която е изграден трафопоста.

От правна страна:

Предявеният иск за правото на собственост на земята под трафопоста е с правно основание чл.124 ГПК, вр. §42 ПЗР на ЗОС /ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г./. За основателността на този иск ищецът следва да установи придобиване собствеността върху процесния имот чрез установяване наличието на предпоставките на §42 ПЗР на ЗОС / ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г../, а именно: че процесната земя е част от застроени или незастроени парцели и имоти, че имотът е частна държавна собственост, че имотите са отредени за жилищно строителство или за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите подробни устройствени планове, че всичките тези условия са били налице към датата на влизането в сила на закона /09.11.1999 г./. 

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че ищецът е доказал, че процесната земя, върху която е изграден трафопоста, е част от имот с идентифиикатор ***, със застроена площ от 84кв.м., идентификатор на трафапоста *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Община П..

По делото не са събрани доказателства, като дори няма и твърдения за това от ответника, процесният имот да е бил публична държавна собственост, поради което и предвид изложените по-горе подробни съображения за режима на държавната собственост и по аргумент от чл. 2, ал. 3 ЗДС съдът намира, че към 26.06.2003 г. процесният имот е бил частна държавна собственост.

Съгласно плана на гр. П., процесният трафопост попада в парцел *** в кв.**,  отреден за „трафопост и детска площадка”

Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал наличието на предпоставките по §42 ПЗР на ЗОС, поради което установителният иск за право на собственост за процесната земя с площ от 84,00 кв.м, представляваща част от урегулиран поземлен имот, представляващ парцел **** кв.** по кадастралната карта и регистри на гр.П., върху която е построен трафопоста ТП” „К.”,Искът следва да се уважи. Към приложената към заключението на вещото лице схема е нанесен трафопоста и земята под него, обозначени с буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-М-А, където А-Б-Ж-З-А е сградата на трафопоста с площ 78кв.м., , а В-Г-Д-Е-В и И-К-Л-М-И са подземните вентилационни шахти с площ от 6кв.м. Скицата като приподписана от съда, е неразделна част на решението.

В производството пред ПОС е оспорен размера на адвокатското възнаграждение от 1000.00лв. на процесуалния представител на „ЧЕЗ Р.Б.”АД гр.С.. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 на Нар.№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и размера на данъчната оценка на трафопост „К.” в гр.П., съдът определя адвокатското възнаграждение на пълномощника на „ЧЕЗ Р.Б.”АД в размер на 844.36лв. Адвокатското възнаграждение на адв. Т.С.Я. следва да бъде намалено до 844.36лв.

С оглед изхода на делото Община П. следва да запати на „ЧЕЗ Р.Б.”АД сумата от 572.18лв. съобразно отхвърлената част и по Списъка за разноски по чл.80 ГПК.

„ЧЕЗ Р.Б.”АД следва да заплати на Община П. сумата от 638.70лв. разноски съобразно уважената част съобразно Списъка по чл.80 ГПК.

С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Община П. с адрес ***, представлявана от кмета – Р.Я. срещу “ЧЕЗ Р.Б.” АД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М. и М.А.Й.-П. за признаване за установено по отношение на „ЧЕЗ Р.Б.”АД гр.С., че Община П. е собственик на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на ЗМСМА на недвижим имот, а именно: Обект-сграда с предназначение за трафопост „К.” на един етаж, разположен в поземлен имот, с идентифиикатор *** със застроена площ от 84кв.м. с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-91 от 13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на обекта гр.П., кв.”К.”, панелно строителство, при граници на имота: от изток-зелени площи, от запад-зелени площи, от юг-алея, от север-частен парцел , е собственост на Община П..

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Община П. с адрес ***, представлявана от кмета – Р.Я. срещу “ЧЕЗ Р.Б.” АД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М. и М. А. Й.-П., че Община П. е собственик на земя с площ от 84,00 кв.м, представляваща част от урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-91 от 13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на обекта гр.П., кв.”К.”, при граници на имота: от север-частен парцел, от запад-зелени площи, от изток-зелени площи, от юг-алея, като скицата към заключението на вещото лице Р.Н.Н. като приподписана от съда е неразделна част от решението, обозначена с буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-Л-М-А, е собственост на Община П..

ОСЪЖДА “ЧЕЗ Р.Б.” АД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М. и М.А.Й.-П., да заплати на Община П., с адрес: ***, представлявана от кмета - Р.Я. сумата от 638.70лв., представляваща направени по делото разноски съобразно уважената част.

ОСЪЖДА Община П. с посочен адрес, представлявана от кмета Р.Я.,  да заплати на “ЧЕЗ Р.Б.” АД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М. и М.А.Й.-П., сумата от 572.18лв. направени по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на адв.Т.С.Я. до 844.36лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: