Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на дванадесети
ноември
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14174 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от А.Т.Т., М.Т.М., Н.Т.М., Х.Т.М.
и А.Х.М., починал в хода на настоящото производство и заместен на основание
чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Н. А.М., А.Т.Т., М.Т.М., Н.Т.М., Х.Т.М.,
последните четирима участващи в процеса на собствено основание, срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 28.10.2016
г. около 21,40 часа Т.Т.М. и Д.А.М. пътували с л.а.м. „Форд Ескорт“ с рег. № ******,
като се движели по път 1-5 в община Момчилград, когато в района на 353 км+200
били ударени челно от срещуположно движещ се л.а.м. „Мерцедес С 200“ с рег. № *******,
управляван от А. Я.Х., който поради движение с несъобразена скорост навлязъл в
тяхната пътна лента. Твърди се, че от удара е причинена смъртта водача на
л.а.м. „Форд Ескорт“ с рег. № ****** Т.Т.М. и пътничката в него-неговата
съпруга Д.А.М.. Поддържа се, че в резултат на злополуката първите четирима ищци
са загубили и двамата си родители, а петият ищец-загубил дъщеря си Д.М..
Поддържа се, че е образувано ДП № 111/16 г. по описа на РУП-Момчилград. Твърди
се, че първите четирима ищци изключително тежко понасят загубата на своите
родители, които били едни любящи и всеотдайни родители, били неотлъчно до
своите деца, във всеки един момент от техния живот. Живеели в едно домакинство,
били сплотено и задружно семейство. Отношенията помежду им били основани на
привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. Петият ищец загубил своята
дъщеря-опора и подкрепа в живота му. Д.М. помагала на своя баща, грижила се за
него, били силно привързани един към друг. Ритъмът на живот на ищците е изцяло
подчинен на скръбта от голямата загуба.
Поддържа се, че към момента на
събитието виновният водач управлявал л.а.м. „Мерцедес С 200“ с рег. № *******,
е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в З. „Л.И.“ АД с полица № BG/22/116002226745, валидна до
06.12.2016 г. Поддържа се, че за събитието ищците са уведомили застрахователя
на виновния водач, в резултат на което е образувана Щета №
0000-1000-01-16-7675. Поддържа се, че ответното дружество е определило
обезщетения в занижен размер, който до момента не са изплатени.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати
на първите четирима ищци сумите от по 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на баща им Т.Т.М. и по 200 000 лв. от смъртта на майка им Д.А.М.,
а на петия ищец сумата от 200 000 лв.-неимуществени вреди-болки и страдания от
смъртта на дъщеря му Д.А.М., които вреди са в пряка, причинно-следствена връзка
с ПТП, реализирано на 28.10.2016 г. на път 1-5 в община Момчилград, при км
353+200 м, виновно причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес С 200“ с рег. № *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № BG/22/116002226745, валидна до
06.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2016 г. до окончателното издължаване.
Претендират се разноските по делото, в това число и договореното
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Вълчева надлежно упълномощена с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло исковите претенции
по основание и размер. Оспорва описания механизъм на настъпване на произшествието.
Твърди, че вина за настъпването му има и водача на л.а.м. „Форд Ескорт“ с рег.
№ ******, който навлязъл в насрещната пътната лента и станал причина за
настъпване на ПТП. Алтернативно въвежда довод за съпричиняване на всеки от
пострадалите, изразил се в неизползване на инерционен колан. Оспорва ищците и
пострадалия да се живеели съвместно в едно домакинство. Оспорва твърденията за
поддържани отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да са били
прекъснати с оглед на настъпилата смъртта на починалите лица. Оспорва размерите
на исковите претенции, които намира за неразумно завишени и прекомерни.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците депозират допълнителна искова молба. Поддържат исковете си, така както
са предявени. Поддържат заявените доказателствени искания. Оспорва всички
възражения на ответника заявени с отговора му.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа всичките
си искания.
В съдебно
заседание ищците чрез своя процесуален представител поддържат предявените
искове и молят съда да ги уважи изцяло. Претендират се разноски, съобразно
представен по делото списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение съобразно приетите доказателства. Претендира разноски за което
представя списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила на
16.07.2018 г. Присъда № 20 от 25.09.2017
г., постановена по н.о.х.д. № 136/2017 г. по описа на ОС-Кърджали, изменена с
Решение № 43/20.02.2018 г. по в.н.о.х.д.№ 599/2017 г. по описа на Пловдивския
апелативен съд, А. Я.Х. е признат за виновен в това, че на 28.10.2016 г. на път
І-5, км.353+200 в участъка от пътя сп.Джебел-КГПП „Маказа“, при управление на
л.а.м. „Мерцедес“ с рег.№ *******, е нарушил правилата за движение-чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП-навлязъл в лентата за насрещно движение, като по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице-Т.Т.М. и Д.А.М..
Между страните не е спорно, че към
28.10.2016 г. за л.а.м. „Мерцедес“ с рег.№ ******* е била налице валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
сключена с полица № BG/22/116002226745 на 18.08.2016 г. с начална дата на
покритие 19.08.2016 г. до 18.08.2017 г., прекратена на 06.12.2016 г.
От удостоверения за наследници
изх.№№ 1411 и 1412, и двете от 08.11.2016 г. на Община Кърджали се установява,
че първите четирима ищци са деца на починалите Т.Т.М. и Д.А.М.. От
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ 78/08.11.2016 г. на Община
Кърджали се установява, че петият ищец А.Х.М. е баща на починалата Д.А.М..
На 09.12.2016 г. ищците подали
молба до ответното дружество застраховател с искане да им бъдат изплатени
застрахователни обезщетения. При ответника е образува преписка по щета №
0000-1000-01-16-7675/09.12.2016 г., по която ответното дружество е определило
размер на причинени неимуществени вреди по 65 000 лв. за всяко от децата
на Т.М., намален с 35% съпричиняване на вредоносния резултат, съответно по
65 000 лв. за всяко от децата на Д.М. и 60 000 лв. за нейния баща и
30% съпричиняване.
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че съобразно ширините на двата автомобила, ако всеки от
водачите е следвал принадлежащата му лента, независимо от скоростта им на
движение, са могли да се разминат безпрепятствено.
От неоспореното от страните
заключение на СМЕ се установява, че причина за смъртта на Д.А.М. е съчетана
травма с водеща закрита гръдна травма с несъвместимото с живота разкъсване на
аортата и излив на кръв в гръдната кухина. Смъртта е била неизбежна. Причина за
смъртта на Т.Т.М. е съчетана травма с водеща закрита коремна травма с
разкъсване на черния дроб и излив на кръв в коремната кухина. Вещото лице
установява, че между получените от пострадалите при процесното ПТП увреждания и
причината за смъртта им съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка. От заключението на вещото лице се установява също така, че с оглед наличните по делото данни за
получаване на уврежданията довели до смъртта на двамата пострадали, няма
значение дали те са били по време на ПТП с или без поставен предпазен колан.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите Л.М.Ъ., Г.К.Й.и Ф.Ф.И..
Разпитана свидетелката Ъ.
установява, че познава Т.и Д.от раждането си. Те били щастливо семейство, повече
от 25 години. Познава децата им, познава и бащата на Д.- А.. Отношенията между Д.и
баща й били много добри. Живеели заедно. Когато се родили повече деца, Д.се
отделила от баща си, но пак живеели близо един до друг. Д.и Т.работели и били
най-щастливи, когато им се родило първото дете. През годините те работели
заради семейството, за да се грижат за децата си. Имало уважение между родители
и деца. За смъртта на Т.и Д.свидетелката разбрала от големия им син А., който
бил в шок. Голяма трагедия било, че и двамата родители починали наведнъж.
Децата се променили след катастрофата-нямат предишния смях, нямат щастие.
Бащата на Д.приел много тежко смъртта й. Много тежко преживял, че починали, и
зет му, и дъщеря му. След една година тежко се разболял и скоро починал. Бащата
на Д.непрекъснато плачел, идвал при внуците си, гледал, че са сами и няма кой
да се грижи за тях. Децата не са преодолели огромната загуба. Всички живеели в
Кърджали, в две съседни къщи. Т.и Д.работели в Гърция през лятото, а през
зимата се връщали в България. Децата имат всички собствени семейства, но от две
години не правят празници, не се забавляват.
Свидетелят Й.установява, че е
комшия на Т.и Д., живеят на 50 м един от друг. От 30 години са комшии. Познава
и бащата на Д.-А., също от 30 години. Т.и Д.били добро семейство. Заедно работели
със семейството си в чужбина - 10 години в Гърция. Бащата на Д.също работел с
тях в Гърция. Когато станала катастрофата и те починали бащата на Д.се разболял.
Т.и Д.много добре се грижели за децата си, изучили ги. Т.и Д.помагали на децата
си при отглеждането на техните деца. Д.и баща й А. живеели заедно, но в отделни
къщи, на 5 м една от друга. Когато починали Т.и Д., А.-бащата на Д.бил тъжен, децата
също. Сега живеят по-тъжно, финансово са по-слаби, едва се грижат за себе си. А.-бащата
на Д.преди да умре споделял, че не му се живее, защото са си отишли дъщеря му и
зет му, децата са останали сираци. Децата тъжат още. Те са семейни от 10
години. А. -бащата на Д.има още една дъщеря, която също живее в близост.
Свидетеля Ф.Ф.И. установява, че
познава Т.и Д.от 25 години. Бил приятел с Т.. Д.и Т.били най-добрите хора в
махалата. Т.и Д.помагали на децата си и след като създали свои семейства. След
катастрофата децата са по-зле. Бащата на Д.работел заедно с дъщеря си. В Гърция
работили около 10 години заедно. След катастрофата е виждал децата да плачат.
Към настоящия момент още тъжат за родителите си. Когато излизат по махалата все
говорят за майка си и баща си.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими.
На 09.12.2016 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 09.03.2017 г. ответникът е определил застрахователни
обезщетения, с чийто размер ищците не са съгласни. Настоящите искове са
предявени в съда на 01.11.2017 г. и в този смисъл се явяват процесуално
допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно по делото
се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 28.10.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С оглед наличието на
влязла в сила присъда и на основание чл.300 от ГПК, съобразно която норма,
влязлата в сила присъда, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, по делото безспорно се установи, че А. Я.Х.,
при управление на МПС-л.а.м. „Мерцедес“ с рег.№ *******, на 28.10.2016 г. е
причинил виновно ПТП, като причинил смъртта на двамата родители на първите
четирима ищца и на дъщерята на петия ищец.
С оглед на горното по
делото безспорно са установени елементите
на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно
и противоправно, както и установена вреда-причинена смъртта на две лица, от която
ищците търпят болки и страдания.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди от децата на двамата починали Д.и
Т.М.:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищците
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от по 120 000 лв. за
всеки един от двамата родители, или общо по 240 000 лв. за всеки ищец от
смъртта на двамата им родители, поради което и предявените им искове за
разликата над по 240 000 лв. до пълния претендиран
размер от по 400 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При определяне размера на дължимите
обезщетения за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищците след смъртта на техните родители болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността
между родителите и децата. При определяне на горните размери съдът съобразява
също така обстоятелството, че въпреки че всеки един от ищците е създал
собствено семейство, то през годините те са продължили да поддържат връзка с
родителите си и взаимно да се подпомагат. Също така съдът съобразява и силният
шок преживян от ищците в момента в който са научили за едновременната смърт и
на двамата си родители.
Болките и страдания, които ищците
ще продължат да изпитват от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
По отношение на петия ищец-бащата
на починалата Д., съдът намира, че сумата от 100 000 лв. ще го обезщети за
причинените му емоционални страдания от смъртта на дъщеря му. При определяне на
този размер съдът съобразява, че баща и дъщеря през целия си живот са били
заедно, първоначално в едно домакинство, после макар и в различни са живеели в
непосредствена близост един до друг, работили заедно включително и в чужбина,
че ищецът тежко преживял загубата на дъщеря си, разболял се и починал.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определените по-горе обезщетения не са завишени по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречат на принципа на справедливостта.
Неоснователно е възражението за
съпричиняване, тъй като с неоспореното от страните СМЕ безспорно се установява,
че с или без поставен предпазен колан травматичните увреждания довели до
смъртта на двамата пострадали биха настъпили.
Не се доказа и твърдението на
ответника, че вина за настъпване на произшествието има и пострадалия Т.М.,
който в качеството си на водач на л.а.м.“Форд“ навлязъл в насрещната пътна
лента. Безспорно както с присъдата, така и със заключението на САТЕ се
установява, че единственият водач навлязъл в насрещната пътна лента е водачът
на лек автомобил Мерцедес.
Предвид основателността и
доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните искове
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която
в случая е 09.12.2016 г., поради което и претенциите за лихви ще следва да
бъдат отхвърлени за периода от 28.10.2016 г. до 08.12.2016 г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците първоначално са освободени
от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, а впоследствие и
предвид влязлата в сила присъда, същите са освободени на основание чл.83, ал.1,
т.1 от ГПК.
Видно от представените договори
за правна защита и съдействие, адвокат М. е осъществявала безплатна правна
помощ на ищците на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДДС, тъй като адвокат М. е
регистрирана по ЗДДС, за всеки един от предявените искове.
Предявени са общо девет иска,
всеки един за сумата от по 200000 лв. При този материален интерес-200 000
лв., минималното адвокатско възнаграждение за всеки един от деветте иска
възлиза на сумата от по 5530 лв., от тази сума и съобразно уважената част от осемте
искове /по 120 000 лв./ на адвокат М. се дължи сумата от по 3 981,60
лв. с ДДС за всеки един от осемте иска, или общо 31 852,80 лв. с ДДС. За
деветия иск-уважен за сумата от 100 000 лв. се дължи съответно 3 318
лв. с ДДС, или общо и съобразно уважената част на всеки един от деветте иска се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 35 170,80 лв.
Ответникът е направил общо
разноски в размер на 1055 лв., от която сума 600 лв.-депозити вещи лица, 5
лв.-държавна такса съдебно удостоверение и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
От тази сума ищците ще следва да
бъдат осъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на ответника сумата
от 433,72 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /740 000
лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 42 400 лв. и
сумата от 412,22 лв.-възнаграждения на вещи лица заплатени от бюджета на съда,
съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на А.Т.Т., ЕГН **********,***, М.Т.М., ЕГН **********,***, Н.Т.М.,
ЕГН **********,*** и Х.Т.М., ЕГН **********,*** сумите от по 240 000 лв. /двеста и четиридесет хиляди лв./ на всеки
един ищец, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на майка им Д.А.М. и баща им Т.Т.М., които
вреди са в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 28.10.2016
г. на път 1-5 в община Момчилград, при км 353+200 м, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Мерцедес С 200“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с полица № BG/22/116002226745, валидна до 06.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 09.12.2016 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за неимуществени вреди за разликата
над сумата от по 240 000 лв. до пълния претендиран размер от по 400 000
лв., както и акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихви за
периода от 28.10.2016 г. до 08.12.2016 г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на А.Х.М., ЕГН **********, починал в хода на настоящото
производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Н.
А.М., ЕГН **********,***, А.Т.Т., ЕГН **********,***, М.Т.М., ЕГН **********,***,
Н.Т.М., ЕГН **********,*** и Х.Т.М., ЕГН **********,*** сумите от 100 000 лв. /сто хиляди лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на дъщеря му Д.А.М., които вреди са в пряка,
причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 28.10.2016 г. на път 1-5 в
община Момчилград, при км 353+200 м, виновно причинено от водача на л.а.м.
„Мерцедес С 200“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица №
BG/22/116002226745, валидна до 06.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.12.2016 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.,
както и акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихви за периода
от 28.10.2016 г. до 08.12.2016 г.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р.И.М., ЕГН **********,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 35 170,80 лв. с ДДС /тридесет и пет хиляди сто
и седемдесет и 0,80 лв./
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса върху уважения размер на иска в
размер на 42 400 лв. /четиридесет и две хиляди и четиристотин лв./ и сумата от
412,22 лв. /четиристотин и дванадесет и 0,22 лв./-възнаграждения за вещи лица
заплатени от бюджета на съда.
Присъдените суми могат да бъдат
заплатени, както следва:
1.по сметка IBAN ***, „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр А.Т.Т.,
2. по сметка IBAN ***, „Първа
инвестиционна банка“ АД с титуляр М.Т.М.,
3. по сметка IBAN ***, „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Н.Т.М.,
4. по сметка IBAN ***, „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Х.Т.М..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: