Решение по адм. дело №348/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по входирана в деловодството на съда жалба с вх. № СДА-01-1983 от 03.09.2024 г., подадена от МБАЛ «Д-р С. Х.» ЕООД, Севлиево, [ЕИК], с която се оспорва Заповед за налагане на санкция № 07-РД-26-ЗСЛЗ-218 от 19.08.2024 г. на директора на РЗОК – Габрово.

С процесната Заповед, на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, дружеството – жалбоподател е санкционирано със 1450.00 лв., като основанието за това е следното:

При проверка от органи на НЗОК е установено извършването на пет описани в заповедта нарушения, за всяко от които се налага финансова неустойка от по 350.00 /за първите три нарушения/ и 200.00 лв. /за последните две/.

ИАА е издаден 19.08.2024 година. Жалбата против него е подадена на 21.08.2024 г. и като подадена от заинтересована страна в законния срок, против подлежащ на съдебно оспорване пред административен съд индивидуален административен акт се явява допустима, поради което съдът следва да я разгледа по същество, с оглед нейната основателност.

В жалбата си лечебното заведение сочи, че процесният ИАА е немотивиран, като е налице препратка към съставения при проверката Протокол от 06.08.2024 г. и арбитражно решение. Описаните нарушения са несъставомерни, лечебното заведение е осъществило болничната дейност въз основа на сключен с НЗОК договор в необходимите качество и обем.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. С. Б. от АК – Габрово, която поддържа депозираната жалба.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт М. Н., който оспорва жалбата.

И двете страни претендират за присъждане на деловодни разноски.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът обсъди наведените в жалбата основания, както и останалите, непосочени в нея, основания по чл. 146 от същия Кодекс за отмяна, респективно – прогласяване на нищожност, на процесния административен акт.

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, въз основа на която направи и следните правни изводи:

По делото не се спори, а и от приложените по него доказателства се установява, че жалбоподателят предоставя болнична медицинска помощ, финансирана от НЗОК, въз основа на сключен Договор № 070247 от 18.10.2023 г., действащ за процесния период на извършване и установяване на твърдяните нарушения и издаване на процесната заповед. Процесните случаи касаят лечение на пациенти при жалбоподателя по КП, за които този договор е в сила, поради което изпълнението на диагностично-лечебният алгоритъм /ДЛА/ по тях подлежи на контрол по реда на НРДМД 2023 и ЗЗО.

Заповедта е издадена от директора на РЗОК – Габрово, в изпълнение на правомощията му по чл. 76 от ЗЗО, като съдът намира същата за издадена от оправомощен административен орган в рамките на предоставената му по закон компетентност.

Със Заповед № 07/РД-25-447 от 30.07.2024 г. /л. 13/ на директор РЗОК – Габрово е разпоредено извършване на проверка преди заплащане от екип на същата администрация на жалбоподателя – МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, по изпълнението на договора от 18.10.2023 г., с обхват на същата – месец юли, 2024 г. и са определени служители – контрольори, които да я извършат.

В изпълнение на заповедта, служителите-контрольори са извършили възложената им проверка и за резултатите от нея са съставили Протокол № 444 от 06.08.2024 г. В него е описано по отделни пунктове и административният орган е приел за установено и е предприел следното:

1. По КП № 39 – „Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над [възраст] възраст“ е лекувана пациентката Д. С. И. с ИЗ № 2773/2024 г. с болничен престой от 03.07.2024 г. до 09.07.2024 г., с окончателна диагноза „Пневмония декстра“ и посочени придружаващи заболявания: хипертонично сърце, друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/, анемия неуточнена. При постъпването си е имала белодробен възпалителен процес. В хода на лечението има влошени параклинични показатели относно възпалителния процес, но при изписването си не е получила препоръка за антибиотично лечение за продължаване на амбулаторната терапия. Не става ясна и терапията за придружаващата диагноза – друга уточнена ХОББ. Нарушена е нормата на чл. 33, т. 2 и т. 3 от НРДМД 2023 г.– 2025 г. и чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, съгласно които норми изпълнителят на болнична помощ се задължава да предостави на здравно осигуреното лице договорената медицинска помощ и да изпълнява правилата на добрата медицинска практика според условията на НРД и предоставената помощ по вид, обем и качество следва да съответства на договорената.

В Заповедта е посочен различен номер на процесната ИЗ - № 2774, но съдът счита, че става въпрос за същия случай, посочен в Протокола от проверката, видно от описанието на нарушението, № на КП, периода на престой и пациентката, поради което съдът намира, че става въпрос за техническа грешка, допусната в процесния ИАА, която не следва да доведе до объркване относно случая, като по делото е приложена процесната ИЗ с номера, посочен в КП от 06.08.2024 г. - № 2773.

В процесната Заповед е прието за налично нарушение на същите норми, като визираните в Протокола за това, че при дехоспитализацията не е изписан антибиотик за продължение на терапията в амбулаторни условия, въпреки влошени параклинични показатели относно възпалителния процес и за това, че в хода на лечение не е била проведена терапия на придружаващото заболяване – ХОББ. На основание чл. 454 от НРДМД 2023 – 2025 г. е наложена санкция от 350.00 лв. поради оказване на непълна по вид и обем медицинска помощ, липса на индикации за хоспитализация и неизпълнение на ДЛА, които не могат да се квалифицират като леки нарушения.

В епикризата е посочено продължаващо лечение с три вида медикаменти, предвидени са два контролни прегледа.

В Протокола и заповедта не е посочено кои конкретни параклинични показатели са влошени и какво влияние оказва това на здравословното състояние на пациентката и лечението й, което прави актът неясен и непълен в тази му част, с липса на пълнота в описанието на нарушението, което съставлява съществено процесуално нарушение. Видно от експертизата, не всяко влошаване на всеки параклиничен показател изисква лечение с антибиотик и/или долекуване в болнични условия, затова е важно в ИАА и/или преписката по издаването му да се съдържат подобни конкретни уточнения – те са съществени за правния спор факти и твърдения, въз основа на които административният орган гради изводите си, като за правилността и мотивираността на последните съдът следи, за да направи и проверка за съответствие на акта с материалния закон. Тази проверка обаче не може да бъде направена без наличието на данни и мотиви в посочената по-горе насока.

От СМЕ на вещото лице И. Т. /специалист „Вътрешни болести“/ се установява, че при изписването на пациентката са били занижени стойностите на хемоглобина. Има отклонение при диференцираното броене, а рентгенографията на белия дроб сочи за повлияване на възпалението – т.е. положително отразяване на проведеното лечение. Според вещото лице е изпълнен ДЛА по тази КП, но са нарушени правилата на добрата медицинска практика, без обаче в заключението да е посочено в какво точно се изразява това нарушение, какво е било предвиждането за такъв случай, какво е следвало да се направи, но не е било извършено от предоставящия медицинската помощ. Освен това санкцията не е наложена за нарушаване правилата на добрата медицинска практика и при липсата на конкретизация в тази част от експертизата съдът не може да сподели такъв извод и да го счете за мотивиран и доказан. В процесния ИАА нарушението не е обвързано с непроведени изследвания за желязодефицитна анемия и евентуалното й лечение. Нарушението се изразява в неизписване на антибиотик за долекуване в домашно-амбулаторни условия и във връзка с ХОББ – хроничната обструктивна белодробна болест, което няма връзка с лекото влошаване на параклиничния показател – стойности на хемоглобина /от 118 на 111/. Съдът е обвързан при фактическото описание на нарушението само с това, което е посочено в процесната Заповед, а в нея не се обсъждат проблемите с хемоглобина и необходимостта от изследване и лечение в тази връзка на пациентката.

Придружаващото заболяване ХОББ е хронично такова, което означава, че не се очаква постоянното му окончателно излекуване. Пациентката е с диагноза пневмония. Няма данни за обострянето на ХОББ при болничния прием на пациентката, нито са посочени причини за необходимост от изписване на антибиотици за домашно лечение във връзка с него. Пациентката е лекувана 7 дни в болничното заведение, където е приемала антибиотици.

Според д-р Г. Ш., също специалист „Вътрешни болести“, дехоспитализацията е извършена при спазени критерии, клиничната картина е стабилизирана и с подобрение, като се наблюдава обратна резорбация на възпалителния процес, което е доказано рентгенологично. Лабораторните показания са в границите на нормата или близо до тях. Според това вещо лице антибиотичното лечение е следвало да бъде продължено в домашни условия, но няма данни да е изписано такова. В заключение като цяло проведеното лечение е било съгласно изискванията по КП и не се откриват пропуски при него, конкретно.

Съдът е назначил и експерт – лекар с профила на заболяването, пулмолог, д-р К. Д.. Той намира, че са спазени критериите за дехоспитализация при пациентката. Изброените такива в КП не изискват задължително долекуване с антибиотик. Те са стабилизиране на клиничната картина; стабилизиране и/или подобряване на лабораторните показатели – ПКК + ДБ; обратно развитие на рентгеновите изменения; възможност за продължаване на пероралната антибактериална терапия в амбулаторни условия. В случая при пациентката е налице пълна резорбация на рентгенологичните промени на белия дроб, поради което няма необходимост от долекуване с антибиотик след изписването. То остава възможност, но не е задължително. Антибиотичната опашка е възможна, но не е задължителна и предвид добрата клинична практика за предпазване на пациента от тежка дисбактериоза и формиране на АБ резистентност, такава е препоръчителна ако е налице необходимост, но в случая не е била налице такава. Анемията, която придружаващо заболяване, е с клинично незначими стойности /111 хемоглобин при изписването и 118 при постъпването/, които не изискват лечение по време на хоспитализация и са в рамките на лабораторната грешка. Лечението на ХОББ се покрива с това на пневмонията, като пациентката е насочена към наблюдение от ОПЛ и пулмолог. Не са налице пропуски в третирането на придружаващите заболявания.

Съдът споделя становището, че понижаването на хемоглобина не е свързано с възпалителния процес на точно това основно заболяване /пневмония/ и не изисква задължително долекуване с антибиотик, особено продължаващо такова след дехоспитализацията. Този извод се потвърждава от вещото лице – пулмолог, който заявява, че тези стойности на хемоглобина не налагат болнично лечение, нито прием на антибиотик. Състоянието на пациента при изписване не налага такъв прием, вкл. и с оглед проблемите с развитие на резистентност и унищожаване на полезните бактерии, поради което при липса на наложителност от приема на това лекарство не се препоръчва неговото изписване и приемане. В КП не се изисква при дехоспитализация да се изписва задължително антибиотично лечение. В случай като този, с пълна резорбация на съответните изменения на белия дроб, не се налага такова долекуване и ответната страна не установява наличието на такава необходимост. Не става ясно и каква терапия е следвало да се предприеме в болнични условия за лечението на придружаващото хронично заболяване ХОББ, това не е посочено нито в оспорения ИАА, нито в Протокола от проверката, което прави заповедта немотивирана в тази й част. Вещото лице – пулмолог сочи, че лечението тук се покрива с това на пневмонията, следователно може да се приеме, че това съпътстващо хронично заболяване, доколкото е било налице във форма, нуждаеща се от лечение, е било също третирано при болничното лечение. Ако е било необходимо да се предприеме нещо повече, то административният орган е следвало да посочи какво е това лечение, което е следвало да се осъществи и да докаже необходимостта от него.

По таза изложените съображения Заповедта следва да се отмени в тази й част.

2. По КП № 197 – „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, с ИЗ № 2771/2024 г., е лекуван пациентът Д. М. М. в периода от 03.07.2024 г. до 05.07.2024 г., с окончателна диагноза „Паралитичен илеус. Еритематозно ексудативен гастрит. Полупис сигме.“. Пациентът постъпва в отделението с оплаквания от болки, тежест и подуване на корема, редовно пускане на газове и затруднена дефекация, гадене и повръщане, като оплакванията му датират от няколко седмици и деня, преди приемането му за лечение, се засилили и станали постоянни. От извършените изследвания по време на престоя му не се установява наличието на паралитичен илеус, поради което се приема, че не са налице индикации за хоспитализация по тази КП. Пациентът е имал други диагнози – полипус сигме и еритематозно ексудативен гастрит. Нарушен е чл. 321, т. 5а от НРДМД 2023 – 2025 г.

В Заповедта е посочено, че пациентът е приет без индикации за хоспитализация по посочената КП, с което е нарушена нормата на чл. 321, т. 5а от НРДМД 2023 – 2025, във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, като на основание чл. 454 от НРДМД 2023 – 2025 г. се налага санкция от 350.00 лв.

Д-р И. Т. потвърждава, че не са налице индикации за хоспитализация по тази КП, вкл. и от направената обзорна графия на корем, като липсват данни за ХА нива и пневмоперитонеум. Не е провеждана и терапия относно затрудненията в дефекацията. Пациентът не е имал специфичните оплаквания за илеус. Имал е болка и тежест в корема, но от снимката не се виждат данни за такова заболяване. Затруднената дефекация не е задължително да показва наличието точно на този вид болест и не е задължително в случая да се пристъпи към болнично лечение. Следвало е първо да се уточни заболяването като вид, вкл. чрез обективни изследвания – снимка, ЯМР. Поставянето на стомашна сонда няма също връзка с илеуса. В случая такава е поставена вероятно за предотвратяване на повръщането, но не може да се каже дали поставянето на такава е било необходимо. При профузно повръщане пациентът принципно първо се поставя на медикаменти, вкл. чрез инжекции и едва ако те не подействат, би могло да се мисли за поставяне на сонда, но наличието на такова предхождащо медикаментозно лечение не е установено да е било провеждано. За илеуса, специално, сонда не е необходимо да се поставя и такъв не е установен като наличен.

Според д-р Г. Ш. също не са налице индикации за хоспитализация на този пациент по тази КП. Не са правени такива изследвания, с чиято помощ да се установи това заболяване.

Съдът приема заключението на вещите лица и изводите им за липса на индикации за хоспитализация по тази КП, съответно – установени като правилни в тази насока са и изводите на административния орган в частта по пункт № 2 от процесната Заповед.

Сочената като нарушена норма на чл. 321, т. 5“а“ от НРДМД 2023 – 2025 гласи, че клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения:… индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация, включващи: а) индикации за хоспитализация, включващи задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи необходимостта от хоспитализация. Другата цитирана разпоредба на чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО предвижда, че Националните рамкови договори съдържат отделните видове медицинска помощ по чл. 45. Санкционната разпоредба на чл. 455, ал.3 от НРДМД 2023 – 2025 г. гласи, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. В случая деянието осъществява хипотезата на санкционната правна норма, която съдържа конкретно описание на неправомерно деяние и то се изразява именно в неспазени изисквания на НРД, свързани с условията за хоспитализация на пациента.

За деянието е наложена санкция в размер на 350.00 лв. – среден размер между минимално и максимално предвидената такава. Посочено е, че липсата на индикации за хоспитализация не съставлява леко нарушение, с който извод съдът е съгласен. Т.к. липсата на индикации за хоспитализация по дадена КП и приемът и лечението по нея носят вреда на бюджета на Касата поради лечение на пациент, за когото не е налице доказана необходимост от това. Налице е и вреда за пациента– по отношение на него се осъществяват интервенции и лечение, от които той не се нуждае /напр. в случая поставяне на стомашна сонда при приема му и антибиотично лечение/, което може и да увреди здравословното му състояние.

По така изложените съображения съдът намира, че жалбата в тази й част следва да се остави без уважение, т.к. процесният ИАА е мотивиран и законосъобразен.

3. По КП № 38 – „Диагностика и лечение на хронична обструктивна белодробна болест - остра екзацербация“ с ИЗ № 2775/2024 г., за периода от 03.07.2024 г. до 09.07.2024 г. е лекуван пациентът Р. Р. М., с диагноза: ХОББ – средно тежка степен – в екзацербация, с придружаващи заболявания: хипертонично сърце, неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични увреждания ДПНП, флебит и тромбофлебит с неуточнена локализация. Пациентът е приет от лекар - интернист, който снема анамнезата, и обективното състояние, назначава диагностично-лечебен алгоритъм /ДЛА/ и описва декурзуса за деня. По време на престоя декурзусите са на лекари от терапевтично отделение и липсва отразен преглед от пулмолог, което е условие за изпълнение на тази КП. Нарушена е нормата на чл. 321, т. 5а от НРДМД 2023-2025.

В процесния ИАА е прието, че в случая не е изпълнен ДЛА, в нарушение на чл. 321, т. 5, б. „б“ /без посочен нормативен акт/, за което лечебното заведение подлежи на санкция финансова неустойка и такава се налага на правно основание чл. 455, ал. 3 от НРД-2023 в размер на 350.00 лв.

Според д-р Т. става въпрос за сериозно белодробно заболяване, като по време на приема и престоя си в лечебното заведение пациентът е преглеждан от гастроентеролог, интернист, кардиолог, ендокринолог, но за лечението по тази КП е необходимо включване на пулмолог – специалист по белодробни заболявания, а в случая няма данни такова лице да е извършило поне един преглед, видно от декурзусите към ИЗ. По тази причина вещото лице споделя извода за неизпълнен ДЛА при това лечение на този пациент. Лекуващият лекар следва да е също пулмолог.

Д-р Ш. обръща внимание на това, че тежката екзацербация се характеризира с висока сърдечна честота, влошаваща се артериална хипоксемия въпреки кислородотерапията, нарастваща хиперкапния и необходимост от участието на допълнителната дихателна мускулатура. Заболяването следва да се лекува от лекари със специалност по пневмология и фтизиатрия в клиника/ отделение по пневмология и фтизиатрия или в клиника/ отделение по вътрешни болести при наличие на лекар с такава специалност. В случая дихателната честота не е измерена и записана а сърдечната честота е 88 /под прага на 110/, в данните от кръвно-газовия анализ няма стойности на кислородно насищане под 50 и/или стойности на СО2 над 70 и/или pH под 7.30. Не са налице данни и за провеждано преди хоспитализирането амбулаторно лечение, въпреки което пациентът да се влошава. Изводите са, че липсват индикации за хоспитализация по тази КП и в лечението на пациента не е участвал лекар – пулмолог, с квалификация по пневмология и фтизиатрия, което е в разрез с изискванията по същата.

Специалистът- пулмолог също заявява, че в случая не са били налице индикации за хоспитализация по точно тази КП въз основа на наличната документация по ИЗ, но не за липса на такива индикации е наложена санкцията. Вещото лице сочи и това, че в случая не са налице конкретни пропуски в лечението, но няма участие на лекар – пулмолог.

В т.3 от КП № 38 е посочено „Необходими специалисти за изпълнение на клиничната пътека. Блок 1. Необходими специалисти за лечение на пациенти на възраст над 18 години: - в клиника/отделение по пневмология и фтизиатрия ІІ-ро ниво на компетентност - двама лекари със специалност по пневмология и фтизиатрия.“ – т.е. за да е налице изпълнение на пътеката такъв специалист следва да вземе участие в лечението на пациента. Не е налице спазване на изискването в тази му част. За нарушението е определена санкция от 350.00 лв., като също видът на конкретното нарушение – неизпълнение на ДЛА, е отчетено не като леко такова, с който извод съдът и тук е съгласен. От заключението на вещите лица се установява, че лицето е било неправилно хоспитализирано по тази КП и лекувано по същата. В случай, че при приемането и лечението му е взел участие специалист с профила на заболяването би могло да не се стига до излишно лечение по КП, която не съответства на вида и тежестта на това заболяване.

По така изложените съображения съдът намира, че жалбата и в тази й част следва да се остави без уважение, т.к. процесният ИАА е мотивиран и законосъобразен, санкцията е наложена за допуснато нарушение от посочения вид и е правилно индивидуализирана.

4. Установени са две нарушения, свързани с изискванията за водене на медицинска документация.
   1. В приложен екземпляр към ИЗ № 2692 по КП № 149 на пациента Д. И. Н. с период на хоспитализация 28.06.2024 г. – 01.07.2024 г. липсва подпис на пациент, което е нарушение на нормата на чл. 322, ал. 1 от НРДМД 2023 – 2025.
   2. В приложен екземпляр от епикриза към ИЗ № 2930 по КП № 185 на пациента А. А. Г. с период на хоспитализация 16.07.2024 г. – 20.07.2024 г. също липсва подпис на пациент – отново е нарушена нормата на чл. 322, ал. 1 от НРДМД 2023 – 2025.

В Заповедта за тези две нарушения е предвидена санкция от по 200.00 лв. за всяко от тях на основание чл. 457, ал. 3 /без посочен нормативен акт, поради което се предполага, че отново става въпрос за НРДМД 2023 - 2025/.

Действително на приложените екземпляри от епикризи липсва подпис на тези двама пациенти.

В сочената като нарушена норма на чл. 322, ал. 1 от НРДМД 2023 – 2025 е предвидено, че при дехоспитализация изпълнителят на болничната медицинска помощ /БМП/ предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни екземпляра, подписва се от пациента, или на членовете на семейството му, или на придружаващите го лица, като: 1. първият екземпляр от епикризата се предоставя на пациента или на членовете на семейството му, или на придружаващите го лица; 2. вторият екземпляр от епикризата се оформя и изпраща чрез пациента или чрез членовете на семейството му, или чрез придружаващите го лица на ОПЛ; 3. третият екземпляр от епикризата се добавя към „История на заболяването“ (ИЗ) и се съхранява на електронен или хартиен носител в лечебното заведение. По делото не са представени доказателства, чрез които да се оборят констатациите на проверяващите органи и на ответника. Не са налице доказателства за това, че изискването е спазено. От приложените по делото две епикризи, цитирани в преписката и Заповедта, е видно, че същите не са подписани от пациента, от което може да се направи извод, че не са му предоставени за подпис.

Съгласно сочената санкционна норма на чл. 457, ал. 3 от НРДМД 2023 – 2025 г., когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв. В случая става въпрос за липса на основен реквизит, удостоверяващ запознаване и връчване на епикризата на пациента, а не за явна фактическа грешка, с което са нарушени изискванията за работа с медицинската документация, като нарушенията са правилно квалифицирани и с налагането на минимална по размер санкция наказанието е законосъобразно индивидуализирано за всяко от тях. По тези съображения съдът намира, че относно двете нарушения по пункт № 4 от процесния ИАА и наложените за тях санкции Заповедта се явява законосъобразна и подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.

При този изход на спора съдът счита за своевременно направено и основателно искането на процесуалните представители на страните за присъждане на деловодни разноски, а именно договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, респективно – юрисконсултско такова, внесена държавна такса и разноски за вещи лица, съразмерно уважената част от жалбата – пункт № 1 от процесната Заповед, респективно – на неуважената част от нея в останалите пунктове. Жалбоподателят е представил доказателства за сторени от него разноски на обща стойност 1 150.00 лв., от които заплатена държавна такса от 50.00лв. и 1 100.00 лв. разноски за вещи лица. Не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Съобразно уважената част от жалбата в полза на същата страна следва да се присъдят деловодни разноски на стойност от 276.00 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение, като съобразно вида и сложността на делото, както и броят съдебни заседания по него съдът намира, че в негова полза следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 150.00 лв.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд- Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по Жалба вх. № СДА-01-1983 от 03.09.2024 г. на МБАЛ «Д-р С. Х.» ЕООД, Севлиево с [ЕИК], Заповед № 07/РД-26-ЗСЛЗ-218 от 19.08.2024 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Габрово в частта й по пункт № 1 от същата, с която за нарушение на 33, т. 1 и т. 2 от НРДМД-2023 г., във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, на основание чл. 455, ал. 3 от същия НРДМД 2023 г., е наложена финансова неустойка в размер на 350.00 лв., като незаконосъобразна.

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по същата жалба на така посочената Заповед в останалата й част като неоснователно.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на МБАЛ «Д-р С. Х.» ЕООД, Севлиево, [ЕИК], деловодни разноски на стойност от 276.00 /двеста седемдесет и шест/ лв., съставляващи разноски за настоящата съдебна инстанция за платена държавна такса и вещи лица, съобразно уважената част от оспорването.

ОСЪЖДА МБАЛ «Д-р С. Х.» ЕООД, Севлиево, [ЕИК] да заплати на Национална здравноосигурителна каса деловодни разноски на стойност 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от оспорването.

Препис от съдебния акт да се изпрати на страните, в едно със съобщенията.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до В. А. съд.