Р Е Ш Е Н И Е
№ 559
гр.Бургас, 02.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 384 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на С.Н.С. с ЕГН: **********, адрес ***, против
Наказателно постановление № */ 09.12.2019 г., издадено от Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че водачът не е допуснал твърдяното ПТП.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител. В изпратено становище се прави искане за оставяне на
жалбата без уважение и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 03.01.2020 г., а жалбата е
депозирана на 08.01.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 31.07.2019 г., около 15.00
часа, в гр. Бургас, жалбоподателят С.С. управлявал
личния си л.а. марка „Ленд Ровер
Фрилендер“ с рег. № *. В района на бл. 178 в ж.к.
„Изгрев“, при извършване на маневра движение на заден ход, управляваният от
жалбоподателят автомобил блъснал странично перпендикулярно паркирания зад него
л.а. марка „Фолксваген“ с рег. № *. Веднага след контакта между двете МПС
жалбоподателят потеглил, като по-късно бил установен от органите на МВР.
За констатираното св. Г.Д.- мл. автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
съставил АУАН с бл. № 449520 за извършени две нарушения по ЗДвП- по 40, ал. 1 и
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, които го
подписал, като вписал, че не е участвал в ПТП.
Въз основа на АУАН на 09.12.2019г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП,
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Посочените доказателствени източници са еднопосочни и
непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло. Показанията на разпитаните
свидетели са последователни и безпротиворечиви, като
съдът не намира основание да не ги кредитира. Нещо повече, св. Ч. е била
очевидец на инцидента и е видяла и запомнила регистрационния номер на
автомобила на жалбоподателя и посочва, че същият е бил в тъмен цвят, което
съвпада със снимковия материал на л. 16.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице
– Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, а
АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
По отношение на
нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:
Наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази част. От
анализа на установения механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие е видно, че при извършване на маневрата движение назад
жалбоподателят не се убедил, че пътят зад управляваното от него превозно
средство е свободен. В резултат на това управляваният от него лек автомобил ударил
друг автомобил. Като не е изпълнил задължението си, преди да предприеме
маневрата движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП и е
осъществил състава на нарушението по чл.183, ал.2, т.11 от същия закон.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на жалбоподателя
абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба
от 20 лв. Предвид изложеното съдът следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление в частта относно наложеното на жалбоподателя административно
наказание на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата
на чл.40, ал.1 от ЗДвП.
Не може да се приеме,
че се касае за маловажен случай, тъй като не са налице обстоятелства, които да
сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от ЗДвП.
Нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“от ЗДвП се изразява в неизпълнение на задължението да се окаже съдействие за
установяване на вредите от ПТП.
Съдът намира, че това нарушение е останало недоказано от
субективна страна. Съгласно чл. 123, ал.1, т. 3, б. „а ЗДвП - водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен
да окаже съдействие за установяване вредите от ПТП. За да бъде санкционирано
едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието,
че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да
спре, за да установи какви са последиците и окаже съдействие. От ангажираните
по делото доказателства и най-вече от показанията на свидетелката Ч., не може
да се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е усетил да е настъпило
съприкосновение. Свидетелката посочва, че управляваният от С. автомобил веднага
е потеглил, което чисто житейски не води по безспорен начин до извода, че
същият е осъзнал, че има настъпило съприкосновение. По мнение на съда това е
лесно обяснимо с оглед характеристиките на двата автомобила (управляваният от
жалбоподателя ноторно е със значително по-големи
габарити от другия автомобил,
а и ударът е
бил странично, а не директно). Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се установява вината на
санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у същото за
възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на
отговорността на лицето на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В този смисъл
е константната практика на съдилищата (Решение № 2282 от 22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г.).
В заключение, по отношение на това нарушение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
била неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено в тази част.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане
от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт,
докато не следва да бъдат присъждани такива в полза на жалбоподателя. Това е
така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК при потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът осъжда
нарушителя да заплати на държавата сторените разноски, като липсва хипотеза на
съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
*/ 09.12.2019 г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Бургас, В ЧАСТТА, в която на С.Н.С.
с ЕГН: **********, адрес ***, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
*/ 09.12.2019 г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Бургас, В ЧАСТТА, в която на С.Н.С.
с ЕГН: **********, адрес ***, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 20 лева
ОСЪЖДА С.Н.С. с ЕГН: **********,
адрес ***, да заплати на ОДМВР-Бургас сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.