Определение по дело №4423/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 15.04.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4423 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Ищецът „Кредит инс“ ООД чрез пълномощника си адвокат Д. твърди, че между него в качеството на кредитодател и ответника Ч.Т.Д. в качеството на кредитополучател е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 69673 от 15.08.2017 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 1 500 лв., а ответникът се е задължил да върне сумата на дванадесет равни месечни вноски до крайния срок на договора – 15.08.2018 г.

            Твърди, че при сключване на договора ответникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита, като се е задължил към ежемесечната вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант“ за предоставената услуга по Договора за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г., сключен между „Кредит инс“ ООД и „Бикнел Корп“ ООД, по силата на който дружеството-гарант се е съгласило да изплати на ищеца сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити.

Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си да предостави отпуснатата в заем сума на ответника, а ответникът не е изпълнил задължението си да му я върне и е преустановил плащанията след погасяване на първите две вноски по кредита.

            За сумите, дължими по договора за кредит, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1851/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            След издаване на заповедта за изпълнение от страна на ответника са постъпили плащания в размер на 190 лв.

            Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявява иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 250 лв. – главница по договор за кредит, сумата от 257,36 лв. – договорна лихва за периода от 15.08.2017 г. до 08.05.2018 г., сумата от 925 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода от 15.08.2017 г. до 08.05.2018 г., сумата от 35,40 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.11.2017 г. до 08.05.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.05.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1851/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            Моли за присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

            Представя писмени доказателства: заявка, разписки за извършено плащане, договор за потребителски кредит, справка за изпратени писма, общи условия, удостоверение, договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити.

Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 1851/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            Ответникът Ч.Т.Д. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез назначения от съда особен представител адвокат К. намира исковата претенция за допустима и основателна, тъй като ответникът не е спазвал условията на договора и не е погасявал вноските в съответните срокове, а извършените пет броя плащания след издаване на заповедта за изпълнение не са достатъчни за покриване на пълния размер на задълженията.

            Не възразява да бъдат приети представените по делото писмени доказателства.

            При откриване на доказателства моли да му бъде дадена възможност да ги представи.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 79, чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца процесните суми за главница, договорна лихва, лихва за забава и такса „Гарант“ на основание договор за кредит, сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК 

            За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, включително валидното уговаряне на задължение за заплащане на такса „Гарант“, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната сума, лихвоносния характер на вземането, настъпването на изискуемостта му и размера на вземанията по договора за кредит.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Доколкото ищецът основава вземането си договор, сключен с потребител, на страните следва да бъде указано, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства в тази насока, включително за индивидуалното уговаряне на клаузите.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 07.06.2019 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 1851/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            УКАЗВА на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства в тази насока, включително индивидуалното уговаряне на клаузите.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от писмения отговор на особения представител на ответника.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: