О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
25.02.2021 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 23-ти състав състав, в закритото заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желязкова частно гражданско дело № 1615/2021
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „К.Б.“ ЕАД, ЕИК ******срещу определение от 05.01.2021 г. на съдия
по вписванията при СРС Н.Н., с което е отказано вписване по молба по чл. 17 ПВ
с вх. № 25/05.01.2021 г.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното
определение е неправилно, като посочва, че подадената молба по чл. 17 ПВ
действително съдържа техническа грешка при посочването на нотариуса, пред който
е сключен договора за ипотека и който е
удостоверил подписите по договора за цесия, но тя не е основание да се
постанови отказ за вписване, тъй като няма изискване за наличие на такова
описание в Правилника. Освен това излага, че неправилно съдията по вписванията
е приел, че молбата по чл. 17 ПВ трябва да е нотариално заверена, като посочва,
че това изискване важи единствено и само за акта, чието вписване се иска, а
именно договора за цесия. Последният от своя страна се състой от договор и
приложение, като и двете са нотариално заверени съобразно изискванията на чл. 3
ПВ. На следващо място сочи, че неправилно съдията по вписванията е приел, че в
договора не е посочена сумата по кредита, за която е учредена процесната
ипотека, като излага, че тя е изрично уточнена в приложението към договора и
възлиза на 700 000 лв. Оспорва правилността на мотивите на съдията по
вписванията, че е поискано вписване на договора за цесия по отношение на една
от три ипотеки и само за част от обезпеченията като в тази връзка излага, че
искането касае едно единствено вземане по договор за кредит в размер на
700 000 лв., за което има учредена една ипотека.
Моли съда да отмени обжалваното определение
и да постанови вписване на заявения документ на основание чл. 17 ПВ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира
следното:
С
обжалваното определение, съдията по вписванията е отказал да извърши заявеното
от жалбоподателя искане за вписване на договор за цесия като е приел, че
молбата по чл. 17 ПВ не нотариално заверена и че от съдържанието и не може да
се установи вписването на кой акт се иска и по отношение на коя ипотека, поради
неправилното им индивидуализиране. Освен това е приел, че се иска вписване на
договор за цесия само по отношение на част от вземането, обезпечено с няколко
ипотеки, предвид което и при така представените писмени доказателства не може
да се определи дължимата държавна такса по правилото на чл. чл.3, ал.2 от Тарифа за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.
От
представените пред съда доказателства се установява, че с молба, подадена по реда на чл. 17 ПВ,
настоящият жалбоподател е заявил пред Съдията по вписванията искане да бъде
вписан договор за цесия от 18.12.2019 г., по силата на който е придобил от
„ОБЩИНСКА БАНКА“ АД вземане по банков кредит № 2532/ 16.10.2007
г., сключен с П.К.АД, ЕИК ******( с предишно наименование Г.И.Г.АД) в размер на
700 000 лв., съставляващи първи транш от общ кредитен лимит в размер до
8 000 000 лв. и обезпечен за сумата от 700 000 лв. с ипотека
върху подробно описан в молбата недвижим имот, вписана в
Служба по вписванията с вх. № 77297, акт № 11, том LXIX, дело № 52465 по имотна партида № 700.
Молбата
е представена в два екземпляра, без нотариална заверка на подписа, като съдържа данните, посочени в чл. 6, ал. 1,
буква "а" за молителя, основанието
(документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на
ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека, за който ще се направи
вписването.
Действително от съдържанието на молбата е видно, че молителят е допуснал
техническа грешка при описването на договора за ипотека, в частта, която касае
нотариуса, пред който е сключен. Вместо да се посочи Нотариус Р.Т.е посочен
Нотариус Б.Н.. Грешката обаче видно от представеното копие от договор за
ипотека, което се установява от представеното копие от договор за учредяване на
ипотека, като освен това изискуемите по чл. 17, ал.2 ПВ реквизити на молбата не
включват описание на договора за ипотека по регистъра на изповядалия сделката
нотариус. Предвид това следва да се приеме, че молбата е редовна, а изводите на
съдията по вписванията, че тази грешка съставлява основание да се откаже
вписване са неправилни, доколкото последната не се отразява нито на индивидуализацията
на документа, чието вписване се иска, нито на тази, за коя ипотека се касае
искането. Същото важи и по отношение на безспорно допусната техническа грешка
при изписването на нотариуса, заверил договора за цесия. Разпоредбата на чл.
17, ал.2 ПВ изисква да се посочи документа, чието вписване се иска, но няма
изискване за описанието му от гледна точка на регистъра на нотариуса. Дори и да
се приеме, че посочването на нотариално заверения документ, включва в себе си и
описание на данните му от регистъра на нотариуса, в случая, от представените
два екземпляра от договор за цесия се вижда ясно, че именно този договор е имал
предвид молителя, като всички останали компоненти на регистрацията съвпадат с
изключение на името на нотариуса/ помощник нотариуса, което говори за наличието
на техническа грешка.
От представените доказателства се
установява и че подадената молба по чл. 17 ПВ не е нотариално заверена, което
обаче не е основание да се откаже исканото вписване, тъй като правилника за
вписванията не изисква нотариална заверка по отношение на нея. Това изискване е
само по отношение на самия акт, чието вписване се иска, а именно договора за
цесия. Ето защо заключението
на съдията по вписванията, формулирано в обжалвания отказ, че молбата, с която
той е сезиран с искане да впише договор за цесия, следва да бъде изготвена в
писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, е неправилен.
С молбата по чл. 17 ПВ пред
съдията по вписванията са представени два нотариално заверени преписа от
договор за цесия от 18.12.2019 г. с нотариално заверка на подписите. Неразделна
част от договора за цесия е приложение №1 и Приложение № 031, двете с
нотариална заверка на подписите и отново представени в нотариално заверен
препис, от които се установява, че предмет на договора за цесия е вземането на
банката по договор за кредит с № 2532/ 16.10.2007 г., сключен с П.К.АД, ЕИК ******( с предишно наименование Г.И.Г.АД)
в размер на 700 000 лв. и обезпечен с ипотека върху недвижим имот, вписана
в Служба по вписванията с вх. № 77297, акт № 11, том LXIX, дело № 52465 по имотна по имотна партида № 700 и подновена с молба
вписана в Служба по вписванията акт № 293, том 45. Представено е и копие от
тази молба. Не е налице въведена в закона забрана договорът за цесия да препраща
към приложение към него. Правно релевантно е обстоятелството договорът за цесия
и приложението към него, към което препраща, да са в изискуемата от чл. 171 ЗЗД форма - писмена форма с нотариална заверка на
подписите. Към документите е представено и копие от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека,
от който е видно, че се касае само за една ипотека, учредена върху посочения с
молбата по чл. 17 ПВ недвижим имот и обезпечаваща именно описания горе договор
за кредит за сумата от 700 000 лв.
С оглед
посоченото неправилни се явяват изводите на съдията по вписванията, че от
представените доказателства не може да се установи по коя от трите ипотеки се
иска да се направи вписването на договора за цесия, както и че от самия договор
не може да се установи размерът на прехвърленото вземане. Освен това е видно,
че не се касае и за хипотезата на чл. 3, ал.2 от Тарифа за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, тъй като не е заявено отбелязване, заличаване и подновяване на вписване само за част от вземането, за което е вписана ипотека, или
само за някои от имотите. Предвид това неправилни се явяват и изводите на съдията по вписванията,
че не е заплатена държавната такса, тъй като в случая тя се определя по
правилото на чл. 3, ал.1 от посочената Тарифа и с молбата е представено
платежно нареждане, от което е видно, че е заплатена изцяло.
С оглед изложеното обжалвания
отказ следва да бъде отменен и да бъде разпоредено вписването на заявеното
обстоятелство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 05.01.2021 г. на съдия по вписванията
при СРС Н.Н., с което е отказано вписване по молба по чл. 17 ПВ с вх. №
25/05.01.2021 г. по описа на Служба по вписванията
– гр. София и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
Да се извърши вписване по молба по чл. 17 ПВ с вх. № 25/05.01.2021 г. по
описа на Служба по вписванията – гр. София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.