Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Радомир, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в
публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря: М.М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 830 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество „Р.К.“ АД е
собственик въз основа покупко-продажба, сключена с „Е.т.” АД, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № ., том
., рег. ., дело № .от 1998 г., на
следните недвижими имоти:
Неурегулиран
имот № 2, находящ се в землището на с. К., общ. К.,
обл. П., в местността „Б.б.”, с площ от 5150 кв. м,
съставляващ реална част от имоти № П.по картата на землището на с. К., общ. К.и
№ .по картата на землището на с. К., общ. К., при граници по нотариален акт:
имот 3 на „Е.т.” АД, имот № . - терен по § 4 на кметство, с. К., имот № . – язовир
и имот № .– ливада на наследници на Г.Д. М.и
Ливада, находяща се в землището на с. К., общ. К., обл. П., в
местността „Б.б.”, трета категория, с площ от 4950
кв. м, съставляваща имот № 3 по картата на землището, който е част от имот № П.по
картата на землището на с. К., общ. К.и имот № .по картата на землището на с. К.,
общ. К., при граници по нотариален акт: имот № 2 – собственост на „Е.т.” АД,
имот № . – терен по § 4 на кметство, с. К., № . – язовир на МЗХП – ХМС, имот № .–
ливада на кметство, с. К., имот №.– на И. и Я. П. и имот № .– ливада на
наследници на Г.Д. М..
Твърди,
че процесните имоти са идентични с имот № . и имот № . – двата по КВС на с. К.,
както и с имот № . и имот № .по КВС на с. К., общ. К..
Сочи, че
правото на собственост върху процесните имоти първоначално
било възстановено от ПК - К.на община К., като същите представлявали имот № .в
землището на с. К. и имот № . в землището на с. К., които впоследствие били
разделени и обособени като имот № 2 и имот № 3 от двете землища и били актувани
с акт за частна общинска собственост № 53/12.03.1997 г. и акт за частна общинска
собственост № .от 15.06.1997 г. Твърди, че въз основа на проведен търг, с
договори за покупко-продажба от 09.04.1997 г. и от 06.10.1997 г. община К.продала
на „Е.т.” АД недвижимите имоти – частна общинска собственост, които били
конкретизирани по следния начин:
Неурегулиран
имот (част 1), находящ се в местността „Б.б.” в землището на с. К., с площ от 5,150 дка, при граници:
имот част ІІ на община К., имот по § 4 от ЗСПЗЗ, стопанисван от циментов завод
Батановци, язовир „П.” и имот на наследници на Г.Д. и
Ливада в
местността „Б.б.” в землището на с. К., с площ от 4,950
дка, трета категория, имот № 3 по картата на землището, при граници: имот № 2
на „Е.т.” АД; имот № . на община К., имот № 30147 – кметство, с. К., имот № .
на И. и Я. П. и имот № .– на наследници на Г. М..
Сочи, че
след покупката на имотите „Е.т.” АД ги владяло до сключване на сделката с
ищцовото дружество. Твърди, че след придобиване на процесните имоти, въз основа
на разрешение за строеж № 8 от 10.07.2006 г. на община К.ищецът изградил върху
имота сграда от 50 кв. м, като с договор за поддръжка на недвижим имот от 01.01.2009 г. процесните имоти били предоставени за
стопанисване на физическо лице за срок от 10 години.
Твърди,
че ответниците Д.Г. и Г.Г.
са съпрузи и оспорвали на ищеца правото на собственост върху процесните имоти,
позовавайки се на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № .,
том ., рег. № ., дело №.г., която сделка била сключена в режим на СИО, за
следните имоти:
Поземлен
имот – пасище, мера находящ се в землището на с. К.,
с ЕКАТТЕ ., общ. К., обл. П., с площ на имота от 2,486 дка, четвърта категория,
в местността „Б.б.”, който поземлен имот съставлява
имот № . по картата на землището на с. К., общ. К., при граници и съседи: имот
№ . – терен – здраве на „Леко-Ко” ООД, имот № .– пасище, мера на кметство, с. К.,
имот № .– язовир на МЗХП - ХМС, землищна граница и имот № . – пасище, мера на
наследници на Б.М.К.и
Поземлен
имот – ливада, находяща се в землището на с. К., с
ЕКАТТЕ ., общ. К., обл. П., с площ на имота от 1,879 дка, трета категория, в
местността „Б.б.”, който поземлен имот съставлява
имот № . по картата на землището на с. К., общ. К., при граници и съседи: имот
№ .по документ за собственост, а по скица – имот № .– ливада на наследници на Б.М.К.,
имот № 00.- ливада на наследници на Г.Д. М., имот № . - язовир на ПЕ
„Хидромелиорации”, имот № . - ливада, стопанисвана от общината по чл. 19 и
землищни граници.
Сочи, че
сделката била сключена от Д.Н.Г., в качеството ù на купувач и
наследниците на К. К.К., б. ж. на с. К., обл. П.,
починал на 02.04.1964 г., а именно: Ц.А. П., Х.Ц.К., М.С.А., А.С.А., Н.И.Г., Б.И.К., С.И.К., С.Б.А., Г.К. К., Д. К. К., К.
М.К., Е. М.Д., К. В.В.и И.К.Б., в качеството им на
продавачи, които се легитимирали като собственици на продадените имоти с
решение на ПК - К.№ .г. по пр. № 853/16.01.1992 г. за възстановяване право на
собственост върху земеделски земи, бивше притежание на наследодателя им К. К.К..
Твърди,
че през 2003 г. било образувано гр. д. № 232/2003 г. на РдРС, по което било
постановено решение № 94/26.05.2004 г., с което предявеният от Д. К. К. и С.К.В.(наследници
на К. *** и „Р.К.” АД иск за признаване за установено по отношение на
ответниците, че двамата ищци са собственици на процесните недвижими имоти,
описани в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело №.г., е отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Сочи, че решението на РдРС било потвърдено от ПОС с
решение № 94/25.04.2008 г., постановено по в. гр. д. № 947/2006 г., като в
мотивите на решението било прието за установено, че решение на ПК -К.№
РГ-33/04.12.2000 г. по преписка по заявление, с вх. № 853/18.01.1992 г. за
възстановяване право на собственост върху земеделски земи, бивше притежание на К.
К.К., е нищожно, тъй като било издадено след
постановяване на предходни решения от същата поземлена комисия за същите имоти.
Поради това, твърди, че ответниците Д.Г. и Г.Г. не са могли да придобият право на собственост върху
двата земеделски имота на основание нотариалния акт от 18.10.2007 г., като не
притежават и права върху имоти № . по КВС на с. К. и имот № .по КВС на с. К.,
които ползвали без основание към датата на предявяване на иска.
Сочи, че останалите
ответници са наследници на Б.М.К., б. ж. на с. К.,
починал на 03.09.1976 г., като след извършена справка в ПК установили, че
частта от закупените от ищцовото дружество с нотариален акт процесни имоти,
попадащи в имот № . по картата на землището на с. К., местността „Б.б.”, при граници и съседи: имот № ., имот № .по картата на
землището на с. К., общ. К., местността „Б.б.”, при
граници и съседи: имот № ., имот № . и землищна граница, имот № ., имот № . и
имот № ., са възстановени по преписка по заявление с вх. № .г. на наследници на
Б.М.К..
Твърди,
че от началото на 2017 г. ответниците Д.Г. и Г.Г. без правно основание пречат на ищцовото дружество да
владее собствените си имоти, включително и постройката, изградена в тях, като
са установили фактическа власт върху имотите противоправно.
Искането
към съда е да постанови решение, по силата на което да признае за установено по
отношение на ответниците Д.Г. и Г.Г.,
че ищцовото дружество е собственик на основание
договор за покупко-продажба, сключен с „Е.т.“ АД и при условията на
евентуалност на изтекла придобивна давност (след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), на следните
недвижими имоти:
Неурегулиран
имот № 2, находящ се в землището на с. К., общ. К.,
обл. П., в местността „Б.б.”, с площ от 5150 кв. м,
съставляващ реална част от имоти № П.по картата на землището на с. К., общ. К.и
№ .по картата на землището на с. К., общ. К., при граници: имот № 3 на „Е.т.”
АД, имот № . – терен по § 4 на кметство, с. К., имот № . – язовир и имот № .–
ливада на Г.Д. М.и
Ливада, находяща се в землището на с. К., общ. К., в местността „Б.б.”, трета категория, с площ от 4950 кв. м, съставляващ
имот № 3 по картата на землището, което е част от имот № П.по картата на
землището на с. К., общ. К.и имот № .по картата на землището на с. К., общ. К.,
при граници на ливадата по нотариален акт: имот № 2 – собственост на „Е.т.” АД,
имот № . – терен по § 4 на кметство, с. К., № . – язовир на МЗХП - ХМС, имот № .–
ливада на кметство, с. К., имот №.– на И. и Я. П.и имот № .– ливада на наследници
на Г.Д. М.по нотариален акт за покупко-продажба № ., том ., рег. № ., дело № .
г., които са идентични с имоти:
Имот № .
– пасище, мера, находящ се в землището на с. К., с ЕКАТТЕ ., общ. К., с площ на
имота от 2,486 дка, четвърта категория, в местността „Б.б.”
по картата на землището на с. К., общ. К., при граници и съседи: имот № . –
терен – здраве на „Леко-Ко” ООД, имот № .– пасище, мера на кметство, с. К.,
имот № . - язовир на МЗХП - ХМС,
землищна граница, имот № . – пасище, мера на наследници на Б.М.К.;
Имот № .
– ливада, находяща се в землището на с. К., с ЕКАТТЕ ., общ. К., с площ на
имота от 1,879 дка, трета категория, в местността „Б.б.”
по картата на землището на с. К., общ. К., при граници и съседи: имот № .–
ливада на наследници на Б.М.К., имот № 00.– ливада на наследници на Г.Д. М.,
имот № . – язовир на ПЕ „Хидромелиорации”, имот № . – ливада, стопанисвана от
общината по чл. 19 и землищна граница;
Имот № .
– пасище, мера, находящо се в землището на с. К., с ЕКАТТЕ ., общ. К., с площ
от 1,501 дка, по картата на землището на с. К., местността „Б.б.”, при граници и съседи: имот № ., имот № . и землищна
граница и имот № .по КВС на с. К. и
Имот № .–
ливада, находяща се в землището на с. К., ЕКАТТЕ № .,
общ. К., местност „Б.б.”, с площ от 3,500 дка, при граници
и съседи: имот № ., имот № . и землищна граница, имот № ., имот № . и имот № .,
както и
да бъдат осъдени ответниците да предадат владението
върху процесните имоти на ищцовото дружество.
Молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците К.М., Е.М., З.Б., М.М.,
Р.А., С.М., М.Х., Б.М. и Б.Б.,
че ищцовото дружество е собственик на основание
договор за покупко-продажба, сключен с „Е.т.“ АД и при условията на
евентуалност на изтекла придобивна давност (след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), на следните
недвижими имоти:
Неурегулиран
имот № 2, находящ се в землището на с. К., общ. К.,
обл. П., в местността „Б.б.”, с площ от 5150 кв. м, съставляващ
реална част от имот № П.по картата на землището на с. К., общ. К.и № .по
картата на землището на с. К., общ. К., при граници: имот № на „Е.т.” АД, имот № . – терен по § 4 на
кметство, с. К., имот № . – язовир и имот № .– ливада на Г.Д. М.и
Ливада, находяща се в землището на с. К., общ. К., в местността „Б.б.”, трета категория, с площ от 4950 кв. м, съставляващ
имот № 3 по картата на землището, което е част от имот № П.по картата на
землището на с. К., общ. К.и имот № .по картата на землището на с. К., общ. К.,
при граници на ливадата по нотариален акт: имот № 2 – собственост на „Е.т.” АД,
имот № . – терен по § 4 на кметство, с. К., № . – язовир на МЗХП - ХМС, имот № .–
ливада на кметство, с. К., имот №.– на И. и Я. П.и имот № .– ливада на наследници
на Г.Д. М.по нотариален акт за покупко-продажба № ., том ., рег. № ., дело № .
г., част от които попадат в имоти:
Имот № .
– пасище, мера, находящо се в землището на с. К., с ЕКАТТЕ ., общ. К., с площ
от 1,501 дка, по картата на землището на с. К., местността „Б.б.”, при граници и съседи: имот № ., имот № . и землищна
граница и имот № .по КВС на с. К. и
Имот № .–
ливада, находяща се в землището на с. К., ЕКАТТЕ № .,
общ. К., местността „Б.б.”, с площ от 3,500 дка, при
граници и съседи: имот № ., имот № . и землищна граница, имот № ., имот № . и имот
№ ..
В срока по
чл. 131 ГПК ответниците Д.Г. и Г.Г. са подали
отговор на исковата молба, с който са оспорили предявения иск. В отговора са противопоставили
възражение, че са придобили собствеността върху ПИ с № . – пасище, мера в
землището на с. К., в местността „Б.б.” и ПИ с № . –
ливада в землището на с. К., общ. К., местността „Б.б.”,
на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от датата на
придобиване собствеността с нотариален акт № 70/18.10.2007 г., до датата на
предявяване на иска, въз основа на добросъвестно владение.
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците Б.Б. и М.Х. са подали отговор на исковата молба, с който са
оспорили предявения иск. Молят съда да постанови решение, с което искът да бъде
отхвърлен.
В
срока по чл. 131 ГПК останалите ответници не са
подали отговор на исковата молба и не са взели становище по иска.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез упълномощени представители поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание ответниците чрез упълномощени представители оспорват
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото решение
№ .г. на ПК - К., се установява, че на община К.е възстановено правото на
собственост върху шест земеделски имота, находящи се в землището на с. К., местностите:
„Д.“ и „Ц.а“. Със същото решение на община К.е възстановено и „пасище“ в м. „Б.б.“ в землището на с. К..
С решение № .г. на ПК – К., по
заявление с вх. № .г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Б.М.К.в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 14,000 дка,
четвърта категория, находяща се в землището на с. К., в местността „Б.б.“, без посочен номер на имот. Със същото решение е
отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на следните имоти или части от тях: нива от 7,400 дка,
четвърта категория, в местността „Б.б.“, без посочен
номер на имот, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с
опис-декларация, тъй като имотът е застроен и собственикът ще бъде обезщетен
след окончателното земеразделяне, както и на нива от 6,000 дка, четвърта
категория, находяща се в терен по § 4 на с. К., в местността „Б.б.“, без посочен номер на имот, заявен с пореден № 3 от
заявлението и установен с опис-декларация, тъй като имотът е застроен и
собственикът ще бъде обезщетен след окончателното земеразделяне.
С решение № .г. на ПК - К., на община
К., по заявление № 3101А от 29.07.1992 г., е възстановено правото на собственост
върху ливада от 13,840 дка в землището на с. К., м. „Б.б.“
и ливада, с площ от 6,800 дка, в землището на с. К., м. „Б.б.“.
С решение № .г. на ПК - К., на община
К., по заявление № 3101А от 29.07.1992 г., е възстановено правото на
собственост върху ливада от 6,762 дка в землището на с. К., м. „Б.б.“.
По посоченото по-горе заявление
(№ .г.), с решение № 9/30.11.1992 г. на ПК – К., на община К.е възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
„ливада“, с площ от 6,762 дка, трета категория, в местността „Б.б.“, съставляваща имот № 113001, при граници (съседи): кметство,
с. К., землищна граница, язовир, наследници на Г.Д. М.и наследници на И. и Я.П..
С решение № .г. на ПК – К.е
възстановено правото на собственост на наследниците на Б.М.К.по преписка № .г. върху
нива от 5,787 дка, четвърта категория, местност „Ц.а“, имот № .по плана за
земеразделяне.
На 12.03.1997 г. е съставен акт
за частна общинска собственост № 53 на община К., с който е актуван следният имот:
неурегулиран имот в местността „Б.б.“, част І –
цялата е общинска собственост, с площ от 5,150 дка. Като основание за съставяне
на акта е посочено решение № .и № .от .г. на ПК - К.и скица от 12.03.1997 г.
Местонахождението на имота е посочено, че е с. К., местност „Б.б.“. В графата „Съставени по-рано актове“ е посочен акт № .г.
На 12.03.1997 г. е съставен акт
за частна общинска собственост № 15
на община К., с който е актуван следният имот: неурегулиран имот в местността „Б.б.“, част І – цялата е общинска собственост, с площ от
5,150 дка. Като основание за съставяне на акта е посочено решение № .и № .от .г.
на ПК - К.и скица от 12.03.1997 г. Местонахождението на имота е посочено, че е
с. К., местност „Б.б.“. В графата „Съставени по-рано
актове“ е посочен акт № .г.
На 15.08.1997 г. е съставен акт
за частна общинска собственост № .на община К., с който е актуван следният
имот: земеделска земя – ливада, трета категория, с площ на имота от 4950 кв. м.
Като основание за съставяне на акта е посочено решение № .и № .от .г.
Местонахождението на имота е посочено, че е с. К., местност „Б.б.“. В графата „Съставени по-рано актове“ е посочен акт № .г.
На 15.08.1997 г. е съставен акт
за частна общинска собственост № 20 на община К., с който е актуван следният
имот: земеделска земя – ливада, трета категория, с площ на имота от 4950 кв. м.
Като основание за съставяне на акта е посочено решение № .и № .от .г.
Местонахождението на имота е посочено, че е с. К., местност „Б.б.“. В графата „Съставени по-рано актове“ е посочен акт № .г.
След съставянето на така посочените
актове за частна общинска собственост, с договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 09.04.1997 г. община К.е продала на „Е.т.“ АД недвижим имот –
частна общинска собственост, съставляващ: неурегулиран имот – част първа,
находящ се в землището на с. К., местността „Б.б.“, с
площ от 5,150 дка, при граници: имот – част ІІ (втора) на община К., имот по § 4
от ЗСПЗЗ, стопанисван от циментов завод, гр. Батановци, язовир „П.“ и имот на
наследници на Г.Д., за сумата от 2 050 000 неденоминирани лева.
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 06.10.1997 г. община К.е продала на „Е.т.“ АД възстановен на
общината по ЗСПЗЗ земеделски имот – частна общинска собственост, представляващ:
ливада в местността „Б.б.“, в землището на с. К., с
площ от 4,950 дка, имот № 3 по картата на землището, при съседи: имот № . на „Е.т.“
АД, имот № . на община К., имот № .на кметство, с. К., имот №.на И. и Я. П. и
имот № .на наследници на Г. М., за сумата от 2 650 000 неденоминирани
лева.
На 11.12.1998 г. „Е.т.“ АД е
продало на ищцовото дружество „Р.к.“ АД следния
недвижим имот:
Неурегулиран имот № 2, находящ се
в землището на с. К., в местността „Б.б.“, с площ от
5,150 кв. м, съставляващ реална част от имоти № П.по картата на землището на с.
К. и № .по картата на землището на с. К.и
Ливада, находяща
се в землището на с. К., в местността „Б.б.“, с площ
от 4,950 кв. м, съставляваща имот № 3 по картата на землището на с. К. и имот №
.по картата на землището на с. К., като сделката е обективирана
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ., том ., рег. № .,
дело № . г. от 11.12.1998 г.
С решение № .г. ПК - К., по
заявление № .г., е възстановила правото на собственост на община К.върху пасище,
мера с площ от 2,012 дка, находящо се в землището на с. К., местността „Д.“,
съставляващо имот №..
С решение № .г. ПК - К.е
възстановила правото на собственост на община К., съгласно плана за
земеразделяне в землището на с. К.на пасище, мера с площ от 4,484 дка, в
местността „Ц.а“, съставляващо имот № . и пасище, мера с площ от 12,850 дка, в
местността „Ц.а“, имот № .
С решение № .г. на ПК – К., по
преписка № .г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Б.М.К.в
землището на с. К.върху нива от 5,787 дка, местността „Ц.а“, имот № . по плана
за земеразделяне.
Видно от решение № .г. на ПК – К.е,
че на наследниците на К. К.К. е определено правото на
обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост върху
земеделски земи от 17,000 дка, ІV категория, 0,800 дка, Х категория, с решение
№ .г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земи и/или поименни
компенсационни бонове, на обща стойност от 11 328 лева.
Видно от решение № .г. на ПК – К.е,
че на наследниците на Б.М.К.е определено правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи – 0,213 дка, 7,500
дка – Х категория, с решение № .г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване
със земя и/или поименни компенсационни бонове, на обща стойност от 839 лева.
От решение № О-4 от 03.10.2000 г.
на ПК – К.се установява, че наследниците на К. К.К.
са обезщетени за 17,800 дка земя на стойност от 11 328 лева с 11 328 броя
поименни компенсационни бонове, на стойност от 11 328 лева.
С решение № .г. на ПК – К., по
заявление с вх. № .г., е възстановено правото на собственост на наследниците на
Б.М.К.в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху пасище, мера от
5,641 дка, местността „Б.б.“, имот № 112003 по
картата на землището и пасище, мера от 1,501 дка, четвърта категория, местността
„Б.б.“, имот № . по картата на землището на с. К..
С решение № .г. на ПК – К.е
възстановено правото на собственост на наследниците на Б.М.К.в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху ливада от 6,864 дка, трета категория,
местност „Б.б.“, имот № .по картата на землището.
С решение № .г. на ПК – К.е
възстановено правото на собственост на наследниците на Б.М.К.в съществуващи (възстановими)
стари реални граници върху ливада от 6,748 дка, трета категория, местност „Б.б.“, имот № .по картата на землището.
С решение № .г. на ПК - К., по
заявление с вх. № .г., на община К.е възстановено правото на собственост в
съществуващи, стари реални граници върху пасище, мера с площ от 81,831 дка, в
землището на с. К., местността „Д.“, имот № .по картата на землището.
От решение № .г. на ПК – К.се
установява, че наследниците на Б.М.К.са обезщетени за 7,713 дка земя, на
стойност от 839 лева, с 839 броя поименни компенсационни бонове, на стойност от
839 лева.
На 18.10.2007 г. Ц.А. П., Х.Ц.К.,
М.С.А., А.С.А., Н.И.Г., Б.И.К., С.И.К., С.Б.А., Г.К. К.,
Д. К. К., К. М.К., Е. М.Д., К. В.В.и И.К.Б. са продали
на ответницата Д.Н.Г. пасище, мера, находящо се в
землището на с. К., с площ от 2,486 дка, четвърта категория, в местността „Б.б.“, съставляващо имот № . по картата на землището на с. К.и
поземлен имот – ливада, находяща се в землището на с.
К., с площ от 1,879 дка, трета категория, в местността „Б.б.“,
съставляващ имот № . по картата на землището на с. К.. Сделката е била
обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти
(земеделски земи) № ., том ., рег. № ., дело № .г. от 18.10.2007 г. Не е спорно
между страните, че ответницата Д.Г. е закупила имота по време на брака си с
ответника Г.Г..
С решение № 94/26.05.2004 г., постановено
по гр. д. № 232 по описа на РдРС за 2003 г., е отхвърлен предявеният от Д. К. К.
и С.К.В.иск против община К.и „Р.К.“ АД, с който ищците са поискали от съда да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че са собственици на
ливада с площ от 1,879 дка, находяща се в местността „Б.б.“
в землището на с. К., имот № . по картата на землището и на пасище, мера с площ
от 2,486 дка, находящо се в местността „Б.б.“ в землището
на с. К., имот № . по картата на землището, като ответниците бъдат осъдени да
им предадат владението върху процесните имоти.
С решение № 94/25.04.2008 г.,
постановено по в. гр. д. № 947 по описа на Окръжен съд – П. за 2006 г., е
признато за установено по предявения от Д. К. К. и С.К.В.против община К.иск,
че към 09.04.1997 г. и към 06.10.1997 г. община К.не е била собственик на ливада
с площ от 1,879 дка, находяща се в местността „Б.б.“
в землището на с. К., общ. К., имот № . по картата на землището и на пасище,
мера, с площ от 2,486 дка, находяща се в м. „Б.б.“ в
землището на с. К., имот № . по картата на землището на с. К.. Със същото
решение е оставено в сила решение № 94/26.05.2004 г., постановено по гр. д. №
232/2003 г. на РдРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният иск от Д. К. К. и С.К.В.против ищцовото
дружество „Р.К.“ АД, за признаване за установено по отношение на дружеството,
че ищците са собственици на ливада, с площ от 1,879 дка, находяща се в м. „Б.б.“ в землището на с. К., имот № . по картата на землището
и пасище – мера, с площ от 2,486 дка, находящо се в м. „Б.б.“
в землището на с. К., имот № . по картата на землището на с. К..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А.С., С.П., В.М., В.В.и С.Й..
От показанията на свидетеля А.Н.се
установява, че същият многократно е посещавал имотите, собственост на ищцовото
дружество, като ги конкретизира. Твърди, че в процесния имот имало сглобяема
преместваема къща, поставена в периода 2003 г. - 2004
г. върху стабилен фундамент, която свидетелят продал на „Р.К.“ АД и монтирал в
имота. Сочи, че и по това време имотът бил електрифициран и в него имало
изградена септична яма. Сочи, че последно е посещавал имота през 2011 г. – 2012
г.
Свидетеля С.П. твърди, че
притежава имот, съседен на процесния, който закупил през
2002 г. и оттогава знае, че имотът на ищцовото
дружество е съседен на неговия имот. През 2007 г. между двата имота била
поставена ограда, която съгласувал с представители на ищеца. Заявява, че знае
за намиращото се в имота на ищците бунгало, което описва. Твърди, че в
бунгалото на ищеца преди две години и половина са се настанили да живеят мъж и
жена, като същите му създавали проблеми, тъй като минавали през неговия имот.
Сочи, че не е виждал представители на ищцовото дружество, които да са оспорвали
настаняването им в имота.
От показанията на свидетеля В.М. се
установява, че същият отдавна познава ответниците Д.
и Г. Г., които през 2007 г. закупили имот в местността „Б.б.“,
разположена в землищата на с. К.и с. К.. Твърди, че притежава имот, който
граничи с имота на ответниците в югоизточната си
част, като закупеният от ответниците имот е с площ
около 4 дка и се намира в землището на с. К. и в същия има постройка, която е
изградена от ответниците. Твърди, че Г. владеели
имота от момента на закупуването, като преди около година и половина разбрал,
че някой оспорвал собствеността на закупения от Г. имот. Сочи, че през
последните 10 г. – 12 г. само Г. са ползвали имота, като на мястото на
изграденото бунгало имало барака, която ответниците
премахнали и построили бунгалото.
Свидетелят В.В.сочи,
че познава ответниците Г. от около 20 години и знае,
че същите са закупили имот на язовир „П.“, общ. К.през 2007 г. Твърди, че е
посещавал имота, за който ответниците се грижели от 2007 г. – 2008 г. Според
свидетеля в имота имало изградена сглобяема къща, построена върху фундамент,
върху който имало изградена барака. Последното посещение на свидетеля е от
средата на 2018 г., когато ответниците били в имота.
Свидетелят С.Й. твърди, че в
периода от 2000 г. до 2010 г. е завеждал отдел ТСУ при община К.. Според него наследниците
на Б.К. имали възстановени имоти в местността „Б.б.“,
намираща се на границата между селата К.и К.. Твърди, че когато била обособена
границата между двете села, част от местността „Б.б.“
останала в землището на с. К., а другата част - в землището на с. К.. Сочи, че
на наследниците на Б.К. били възстановени няколко имота през 1992 г. с решение
на ПК. В същата местност наследниците на К. К.К.
имали имоти, като впоследствие продали един от тях. Свидетелят познава ответниците Г., които от 2007 г. – 2008 г. имали имот в
местността „Б.б.“, в който имало къщичка. Твърди, че
в този имот не е виждал никой друг, освен семейство Г. и не знае някой да им е
оспорвал собствеността. Според свидетеля в местността „Б.б.“
не са възстановявани имоти на общината. Изградената в имота къщичка била
построена без разрешително, а земята върху която е построена, била земеделска.
От заключението на изслушаната и
приета първоначална съдебно-техническа експертиза се установява, че имотите,
предмет на договори за покупко-продажба от 09.04.1997 г. и 06.10.1997 г. и
нотариален акт № ., том ., рег. ., дело
№ .от 1998 г., са частично идентични с имоти № . и № . по КВС на с. К.,
като имоти № . и № . по КВС попадат в площта на имотите, предмет на договора за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .г.
Имотите, предмет на договори за покупко-продажба въз основа на проведен търг от
09.04.1997 г. и 06.10.1997 г. и нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .
г., са обозначени със зелен цвят на изчертаната от
вещото лице скица - приложение № 1 към заключението и са с № 2 и № 3. Вещото
лице е пояснило, че имот № 2 е с площ от 5150 кв. м, а имот № 3 е с площ от
4950 кв. м, като на скицата към заключението, имотите са обозначени по букви,
както следва: имот № 2 по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-А, а имот № 3 вещото лице е
обозначило на скицата по букви А-Б-Й-К-Л-М-Н-А. Уточнено е, че двата имота - №
2 и № 3, попадат в две землища - на с. К.и
на с. К., като границата между двете землища, вещото лице е обозначило на
скицата с цвят магента. Имотите с № . и № . по КВС на
с. К.вещото лице е нанесло на скицата с черен цвят, като имот № . е обозначило
по букви И-А-Н-О-И, с площ от 1501 кв. м, а имот № . - по буквите
И-О-Д-П-Р-Ж-З-И, с площ от 2486 кв. м. Вещото лице е установило, че имоти с
номера № . и № . по КВС на с. К.попадат изцяло (с цялата си площ) в площта на
двата имота № 2 и № 3 по договор за покупко-продажба въз основа на проведен
търг от 09.04.1997 г. и 06.10.1997 г. и нотариален акт № ., том ., рег. № .,
дело № . г. След извършен оглед на място, вещото лице е установило, че в имот №
3 по нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г., има изградена постройка
на бетонов фундамент, тип – бунгало, като пред нея има бетонна тераса.
Експертът е установил, че спрямо имоти № . и № . по КВС на с. К., постройката
попада и в двата имота – землището на с. К., както и имоти № . и № .по КВС на
с. К.. Местонахождението на сградата вещото лице е посочило с черен цвят на изчертаната към заключението скица - приложение № 2, като е
установило, че за сградата в община К.има издадена виза на „Р.К.“ АД за
сглобяема стопанска сграда и разрешение за строеж № 8/10.07.2003 г. за 50 кв. м
и височина – 3,5 м. Според заключението на вещото лице по преписка № 3101А, е
постановено решение № 9/30.11.1992 г. за възстановяване правото на собственост
на община К.в местността „Б.б.“. Под № 1 в решението
е посочено – ливада от 13,840 дка, ІХ категория, в землището на с. К.,
местността „Б.б.“ и под № 2 - ливада от 6,800 дка, ІХ
категория в землището на с. К., местността „Б.б.“, за
които няма представени скици. Експертът е установил, че по преписка № 3101 е
постановено решение № 5/23.10.1992 г., като на община К.е възстановено в
съществуващи (възстановими) стари реални граници по т. 6 от същото пасище, мера
от 4,000 дка в землището на с. К., м. „Б.б.“, но и по
тази преписка не са представени скици на вещото лице, като от имот № . и имот №
.е образуван имот № .в землището на с. К.. Имот № . е бил с площ от 2,084 дка,
а имот № .е бил с площ от 4,780 дка. Местонахождението на имот № . – защрихован
в светло кафяво и на имот № .– защрихован в син цвят, вещото лице е онагледило
в изчертаната от него скица – приложение № 3 към
заключението. В заключението вещото лице е уточнило, че с нотариален акт № .,
том ., рег. № ., дело № . г. ищцовото дружество е
закупило неурегулиран имот № 2, находящ се в
землището на с. К., м. „Б.б.“, с площ от 5150 кв. м и
ливада имот № 3, находяща се в землището на с. К.,
местността „Б.б.“, с площ от 4950 кв. м. Имотите,
възстановени на наследниците на К. К.К., б. ж. на с. К.,
вещото лице е посочило, че са: пасище, мера в землището на с. К., с площ от
2,486 дка, местността „Б.б.“ – ПИ № . и ливада в
землището на с. К., с площ от 1,879 дка, местността „Б.б.“
– ПИ № ., които вещото лице е обозначило на изчертаната
от него към заключението скица – приложение № 4. Имот № . вещото лице е
посочило по точки И-О-Д-П-Р-Ж-З-И от скицата, а имот № . вещото лице е посочило
по точки О-В-Г-С-Т-У-Д-О от скицата. В заключението е посочено, че
припокриването на имотите на ищцовото дружество и
имотите на наследниците на К. К.К., е следното:
неурегулиран имот № 2, находящ се в землището на с. К.,
местността „Б.б.“, с площ от 5150 кв. м на ищцовото дружество, вещото лице е посочило, че се
припокрива с имот № . на наследниците на К. К., с площ от 2,486 дка по точки
И-О-Д-П-Р-Ж-З-И, а неурегулиран поземлен имот № 2, находящ
се в землището на с. К., местността „Б.б.“, с площ от
5150 кв. м, се припокрива с имот № . на наследниците на К. К., с площ от 1,475
дка по точки О-В-Г-Д-О, защрихован на скицата. Местонахождението на имот №
003030, имот № 112003 и имот № . вещото лице е онагледило в изчертаната
към заключението скица – приложение № 5, в която имот № .е защрихован в
червено, имот № 112003 е защрихован в зелено, а имот № . е защрихован в синьо.
Припокриването на имот № . и имот № 2 на ищцовото
дружество вещото лице е посочило, че е с площ от 384 кв. м и е онагледило на изчертаната в заключението скица на стр. 8 от същото, а
припокриването на имот № . с имот № 3 на „Р.К.“ АД и имот № .с имот № 2 на „Р.К.“
АД вещото лице е онагледило в изчертаните към
заключението скици на стр. 9 от същото. Припокриването на имот № .и имот № 3 на
„Р.К.“ АД вещото лице е посочило в изчертаната скица
на стр. 10 от заключението.
В приетото по делото допълнително
заключение на съдебно – техническата експертиза вещото лице след допълнителни
проверки в ОСЗ – К.и МЗ е посочило, че имотите на ищцовото
дружество са образувани от имоти № 1.и 003019, но за имот № 00П.не е открито
решение за неговото възстановяване. В допълнителното заключение вещото лице
сочи, че след справка в община К.за построената в процесните
имоти сграда няма издадени строителни книжа на името на Г., като при извършения
от него оглед на място, същата била обитаема и на място бил ответникът Г.Г..
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът
прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, при съпоставка и във връзка с писмените доказателства и ги кредитира
изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно - техническа експертиза,
като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма
основания да се съмнява.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 108
ЗС:
С иска по чл. 108 ЗС се цели да
се установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на
владение, като елемент от правото на собственост върху нея, принадлежи на ищеца
и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или държи без
основание, да я предаде във владение на ищеца. Тежестта на доказване в
производство с предмет иск по чл. 108 ЗС се свежда до главно и пълно доказване
на три предпоставки от страна на ищеца, а именно: че е собственик на процесната вещ на заявеното в исковата молба основание, че
ответникът я държи или владее и тази фактическа власт се осъществява без
основание. На първо място ищецът по ревандикацията
следва да докаже по някой от законно установените способи активната си
легитимация, т. е. правото си на собственост върху вещта, а от друга страна
трябва да установи и пасивната легитимация на ответника, т. е., че вещта се
държи или владее от това лице, което поради липсата на основание, следва да му
я върне.
Предметът на иска се определя от
изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум.
При предявен иск за собственост съдът разполага с правомощието да се произнесе
само по наведеното в исковата молба основание за придобиване на това право
(решение № 476/26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. по описа на ВКС, ГК, II г.
о.). В случая ищецът е изложил твърдения, че е собственик на процесните недвижими имоти на основание договор за покупко – продажба, сключен между него и „Е.т.“ АД и при
условията на евентуалност по силата на изтекла придобивна
давност, поради което съдът дължи произнасяне единствено по така наведените
основания за придобиване на собствеността.
От приложеното, прието и
неоспорено от страните влязло в сила на 10.06.2008 г. решение № 94/25.04.2008
г., постановено по в. гр. д. № 947 по описа на Окръжен съд – П. за 2006 г., се
установява по безспорен начин, че е признато за установено по предявения от Д. К.
К. и С.К.В.против община К.иск, че към 09.04.1997 г. и към 06.10.1997 г. община
К.не е била собственик на ливада, с площ от 1,879 дка, находяща се в местността
„Б.б.“ в землището на с. К., общ. К., имот № . по
картата на землището на с. К.и на пасище, мера, с площ от 2,486 дка, находяща
се в м. „Б.б.“ в землището на с. К., имот № . по
картата на землището на с. К..
Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК
решението влиза в сила само между същите страни и техните универсални и частни
правоприемници, придобили права в хода на процеса, по отношение на предявеното
основание на спорното право в исковата молба и формираното искане, а по силата
на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на
страните, както и за техните правоприемници. С т. 18 от Тълкувателно решение №
1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 44/07.02.2012 г. по гр. д. №
1188/2011 г., ІV г. о., решение № 133/26.10.2011 г. по т. д. № 133/2011 г., ІІ
г. о. и пр., е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива
на влязлото в сила съдебно решение.
Не е спорно по делото, че Д. К. К.
и С.К.В.са наследници на К. К.К., което се установява
и от приложеното по делото удостоверение за наследници, както и че ответниците Д. и Г. Г. са придобили по силата на договор за
покупко-продажба, сключен с наследниците на К. К.К., двата
поземлени имота, описани в исковата молба и съставляващи имот № . и имот № . по
картата на землището на с. К.. При това положение следва да се приеме, че ответниците Д. и Г. Г. са частни правоприемници на
наследниците на К. К.К., в т. ч. и на ищците по гр. д.
№ 232/2003 г. на РС –
Радомир и в. гр. д. № 947/2006 г. на ОС – П., а ищцовото дружество се
явява частен правоприемник на община К.– ответник по посочените дела, в който
смисъл е и изложеното в мотивите на решение № 1032/03.10.2006 г. на ВКС, ГК, IV „б“ отделение. С оглед изложеното, съдът приема, че страните
по настоящия спор – „Р.К.“ АД и Д. и Г. Г., са обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила съдебно решение
на ОС – П. и настоящият съдебен състав следва да зачете формираната сила на пресъдено нещо, като приеме, че праводателят
на „Е.т.“ АД – община К., не е бил собственик към 09.04.1997 г. и към
06.10.1997 г. на ливада, с площ от 1,879 дка, находяща се в местността „Б.б.“ в землището на с. К., общ. К., имот № . по картата на
землището и на пасище, мера, с площ от 2,486 дка, находящо
се в м. „Б.б.“ в землището на с. К., имот № . по
картата на землището на с. К., поради което и с договори за покупко-продажба
въз основа на проведен търг, сключени на 09.04.1997 г. и на 06.10.1997 г., не
би могла да прехвърли повече права отколкото тя притежава, поради което и „Е.т.“
АД не би могло да прехвърли на ищеца „Р.К.“ АД непородено за него право. Оттук
следва изводът, че договорът за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. от 11.12.1998 г. не е
породил своя транслативен вещно-правен ефект и ищецът не е могъл да стане
собственик на имотите, предмет на нотариалния акт, на соченото в исковата молба
основание, а именно договор за покупко-продажба на неурегулиран имот № 2, находящ се в землището на с. К., общ. К., обл. П., в
местността „Б.б.”, с площ от 5150 кв. м, съставляващ
реална част от имоти № П.по картата на землището на с. К., общ. К.и № .по
картата на землището на с. К., общ. К., при граници: имот № 3 на „Е.т.” АД,
имот № . – терен по § 4 на кметство с. К., имот № . – язовир и имот № .– ливада
на Г.Д. М.и ливада, находяща се в землището на с. К.,
общ. К., в местността „Б.б.”, трета категория, с площ
от 4950 кв. м, съставляващ имот № 3 по картата на землището, което е част от
имот № П.по картата на землището на с. К., общ. К.и имот № .по картата на
землището на с. К., общ. К., при граници на ливадата по нотариален акт: имот №
2 – собственост на „Е.т.” АД, имот № . – терен по § 4 на кметство, с. К., № . –
язовир на МЗХП -ХМС, имот № .– ливада на кметство, с. К., имот №.– на И. и Я.
П.и имот № .– ливада на наследници на Г.Д. М.по нотариален акт за
покупко-продажба № ., том ., рег. № ., дело № . г., които са идентични с имоти:
Имот № . – пасище, мера, находящ се в землището на с. К., с ЕКАТТЕ ., общ. К., с
площ на имота от 2,486 дка, четвърта категория, в местността „Б.б.” по картата на землището на с. К., общ. К., при граници
и съседи: имот № . – терен – здраве на „Леко-Ко” ООД, имот № .– пасище, мера на
кметство, с. К., имот № . - язовир на
МЗХП - ХМС, землищна граница, имот № . – пасище, мера на наследници на Б.М.К.и
Имот № . – ливада, находяща се в
землището на с. К., с ЕКАТТЕ ., общ. К., с площ на имота от 1,879 дка, трета
категория, в местността „Б.б.” по картата на
землището на с. К., общ. К., при граници и съседи: имот № .– ливада на наследници
на Б.М.К., имот № 00.– ливада на наследници на Г.Д. М., имот № . – язовир на ПЕ
„Хидромелиорации”, имот № . – ливада, стопанисвана от общината по чл. 19 и
землищна граница, за които по делото се доказа по безспорен начин от
изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, че са частично идентични с
имотите, предмет на договорите от 09.04.1997 г. и 06.10.1997 г., сключени от община
К., която идентичност вещото лице е онагледило в изчертаната към заключението
скица – приложение № 1, като идентичността на имот № . на скицата е обозначена
между букви И-О-Д-П-Р-Ж-И, а идентичността на имот № . вещото лице е посочило
между букви О-В-Г-Д-О на скицата.
От събраните по делото писмени
доказателства не се установи ответниците Г. да
оспорват собствеността на ищеца досежно частите от процесните имоти, които
попадат в имот № . и № 003030, за които се установи, че са възстановени на
останалите ответници по делото. Ето защо и в тази част искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Тъй като ищцовото
дружество не доказва при условията на пълно и главно доказване правото си на
собственост върху процесните имоти на първоначално
заявеното с исковата молба придобивно основание, а
именно договор за покупко-продажба, съдът дължи произнасяне и по второто
заявено основание за придобиване на собствеността, а именно осъществено давностно владение в периода от
11.12.1998 г. до датата на предявяване на иска, присъединено към владението на праводателите им по реда на чл. 92, ал. 2 ЗС, алтернативно
на чл. 79, ал. 1 от същия закон.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели не може да се установи по категоричен начин, че ищцовото
дружество е осъществявало фактическа власт върху процесните
имоти, вследствие на което да ги е придобило по давност. Според легалната
дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не
посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на
разпоредбата на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в
съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Тези признаци се приемат като
логическо следствие от основните два признака - упражняване на фактическа власт
и намерение за своене на вещта (така: решение № 304/04.05.1995
г. по гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и решение № 649/1993 г. по гр. д. №
477/1992 г. на ВС, I г. о.). Без да се установи, че тези признаци са налице,
упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като
владение. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да
няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други
лица да владеят вещта. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако се
касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава
и да извършва явни действия по стопанисването му. За разлика от собственика,
който не е длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да
осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест
месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново – чл. 81 ЗС.
В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в
различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице
владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е
постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху
вещта – инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични
действия през значително отдалечени във времето периоди - решение № 68/02.08.2013
г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о. По делото нито един от разпитаните
свидетели не успя да посочи период от време, в който ищцовото
дружество е осъществявало фактическа власт върху процесните
имоти, нито пък осъществявана фактическа власт от неговите праводатели.
Владението върху недвижим имот следва да бъде установено по делото по несъмнен
начин, а в конкретния случай не се събраха такива доказателства. Не се установи
ищецът да е упражнявал постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително
владение върху имотите. Ето защо и не може да се приеме, че ищцовото дружество
е придобило процесните имоти на основание давностно
владение, осъществявано в периода от 11.12.1998 г. до датата на предявяване на
иска, поради което искът, предявен и на това основание, е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложеното следва
да се отбележи, че съдът намира противопоставеното от ответниците
Г. възражение за придобиване на процесните имоти по
давност за доказано. Това е така, тъй като същите са придобили двата процесни имота, описани в нотариален акт № ., том ., рег. №
., дело № .г. на нотариус Б. К., с район на действие – района на Радомирския
районен съд, на 18.10.2007 г. и наред с това се явяват добросъвестни владелци
на двата имота, предвид разясненията, дадени с ППВС № 6/1974 г.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да
го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена и е
достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание. Отговор на понятието „правно основание, годно да го направи
собственик“ е дадено в т. 3 от ППВС № 6/1974 г., а именно, че правно основание
за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни)
двустранни или едностранни сделки, като продажба, замяна, дарение, завета,
както и административните актове, с вещноправни
последици. Безспорно е в случая, че придобивното
основание за двамата ответници е договор за
покупко-продажба от 2007 г., сключен с наследниците на К. К.К.,
т. е. придобивното основание за ответниците
Г. е годно да ги направи собственици на закупените от тях два имота. Съгласно
ал. 2 на чл. 70 от ЗС, съществува презумпция за добросъвестност на владението,
до доказване на противното. В тежест на ищцовото
дружество е да обори презумпцията за добросъвестност, което същото не е сторило.
Не се установи знание от страна на ответниците, че
продавачите по сделката, обективирана в нотариален
акт № ., том ., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. К., с район на действие –
района на Радомирския районен съд, не са били собственици на имотите, предмет
на продажбата. По никакъв начин знанието на ответниците
Г. не може да бъде установено с воденото гр. д. № 232/2003 г. на РдРС,
тъй като по делото не са ангажирани доказателства исковата молба да е била
вписана, от което да може да се направи извод за недобросъвестност на ответниците (купувачи по сделката). Наред с това, от
показанията на свидетелите В.М., В.В.и С.Й. се
установява, че ответниците са владели явно, спокойно
и несъмнително закупените от тях имоти от датата на покупката им през 2007 г.
до датата на проведеното на 12.10.2018 г. съдебното заседание. Не се доказа в
този период някой да е оспорвал осъществяваната от тях фактическа власт, поради
което съдът намира, че същите, в качеството си на добросъвестни владелци, са
придобили собствеността върху двата имота с изтичането на 5-годишния давностен срок на 18.10.2012 г., т. е. преди завеждане на
настоящата искова претенция на 11.09.2017 г.
По иска с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК:
По така предявения иск в тежест
на ищеца е да докаже, че е придобил собствеността върху процесните
имоти на сочените в исковата молба основания, а именно на основание договор за покупко – продажба, сключен между него и „Е.т.“ АД и при
условията на евентуалност – по силата на изтекла придобивна
давност.
На първо място съдът следва да
разгледа и да се произнесе по първото наведено от ищеца основание за
придобиване на собствеността, а именно договор за покупко-продажба, сключен с „Е.т.“
АД.
С оглед противопоставеното от ответниците възражение за нищожност на решенията на ПК – К.,
с които е възстановено правото на собственост на община К.на земеделски земи, находящи се в землището на с. К., местността „Б.б.“, съдът следва да упражни косвен съдебен контрол по
отношение на същите.
От приложената по делото
реституционна преписка, проведена по заявление от община К., се установява, че
по преписки № 853 и № 876/1992 г. и с преписки № 3101 и № 3101А, по преписка №
3101А ПК – К.е постановила решение № 9/30.11.1992 г. за възстановяване правото
на собственост на община К.в процесната местността на
ливада от 13,840 дка в землището на с. К., местността „Б.б.“
и ливада от 6,800 дка, в землището на с. К., м. „Б.б.“,
за което не са представени скици на вещото лице. По преписка № 3101 е
постановено решение № 5/23.10.1992 г., с което в процесната местност са
възстановени в съществуващи (възстановими) стари реални граници под т. 6
пасище, мера от 4,000 дка, в землището на с. К..
Съдът намира, че решенията
описани по-горе, постановени в полза на община К., не са породили правни
последици по следните съображения:
Видно от решенията на ПК - К.,
като основание за възстановяване на собствеността, навсякъде е отбелязано:
други – протокол, а в решение № 9/30.11.1992 г., с което е възстановена ливада
от 6,762 дка, в м. „Б.б.“, съставляваща имот № 113001,
е отбелязано – акт на МФ. От приложеното по делото писмо на ОСЗ – К., изпратени
на РдРС от ОСЗ и прието в с. з. от 20.12.2018 г., са посочени като изпратени
заявление на община К., като под точка едно е описано заявлението на община К.,
а под № 2 е описан протокол от 01.03.1993 г. От заявление с вх. № .г. до ПК – К.не
е видно какви доказателства са представени за претендираните за възстановяване
правото на собственост на общо 240,53 дка земеделски земи. Видно от приложения
протокол, същият е от 01.03.1992 г., като в него е отразена констатация на комисията,
„събрала се с цел да излезе на място и определи по спомени местонахождението и
размера на общинската земя на територията на община К.“, който протокол е
подписан и от членовете на комисията и от председателя на ОбПК
– К.. Този констативен протокол обаче не представлява доказателство по смисъла
на изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, независимо дали носи подпис на
председателя на ПК - К.или не. Същият не попада и в категорията „други писмени
доказателства“, като в този смисъл съдът съобразява съдебната практика, намерила
израз в решение № 95/25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 744/2009 г., ГК, II г. о.
Съдът по реда на косвения съдебен контрол зачита само валидното -съобразено със
закона, възстановяване на собствеността. Когато решението на поземлената
комисия като административен акт противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ за
възстановяване на земеделската собственост, съдът не обвързан с него – така:
решение № 201/30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 79/2009 г., ГК, II г. о.
Следователно, цитираните решения за възстановяване на правото на собственост на
община К.не могат да породят никакви правни последици, нито за община К., независимо
от последвалото актуване на имотите като частна общинска собственост, нито за
последващите приобретатели на имотите, тъй като община К.не би могла да
прехвърли на „Е.т.“ АД повече права, отколкото самата тя притежава. По същите
съображения и „Е.т.“ АД не би могло да прехвърли на „Р.К.“ АД процесните имоти, поради което следва да се приеме, че
ищецът не доказва при условията на пълно и главно доказване, че е придобил
собствеността на основание сключен договор за покупко-продажба.
В допълнение следва да се посочи,
че макар съдът да споделя доводите на ищеца за нищожност на потворно постановените възстановителни
решения на ПК – К.по преписка с вх. № 876/1992 г., това не променя крайния извод за
неоснователност на положителния установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като по така предявения иск на изследване подлежи
единствено дали ищецът се легитимира като собственик на процесните
имоти на сочените в исковата молба основания, но не и дали ответниците
притежават собственически права по отношение на същите имоти.
По отношение на второто, въведено
от ищеца при условията на евентуалност основание за придобиване на
собствеността, а именно изтекла придобивна давност,
важи изложеното по-горе за липсата на ангажирани по делото доказателства за
упражнявано от ищеца, постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително
владение върху имотите, поради което съдът намира иска за недоказан и на
второто заявено основание.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците Г. се
дължат сторените от тях разноски по делото, в т. ч. и в производството по в.
гр. д. № 843/2019 г.
по описа на ОС – П., в общ размер на 2970,00 лева, от които 2670,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение и 300,00 лева – депозит за вещо лице, които
следва да бъдат възложени върху ищцовата страна.
На същото основание и на
останалите ответници, с оглед представения от същите списък на разноските,
следва да им бъдат присъдени направените от тях разноски по делото в размер на
200 лева – депозит за вещо лице, които следва да бъдат възложени върху ищцовата страна.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати и на ответницата Е.В. направените от нея разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Р.К.” АД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, против Д.Н.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.Д.Г., с ЕГН: ********** с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищцовото дружество е собственик на
основание договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. от 11.12.1998 г. и при
условията на евентуалност по силата на осъществено давностно
владение в периода от 11.12.1998 г. до датата на предявяване на иска - 11.09.2017
г., присъединено към владението на „Е.т.“ АД, на следните недвижими имоти:
Неурегулиран имот № 2, находящ се в землището на с. К., общ. К., обл. П., в
местността „Б.б.”, с площ от 5150 кв. м, съставляващ
реална част от имоти № П.по картата на землището на с. К., общ. К.и № .по
картата на землището на с. К., общ. К., при граници: имот № 3 на „Е.т.” АД,
имот № . – терен по § 4 на кметство с. К., имот № . – язовир и имот № .– ливада
на Г.Д. М.и
Ливада, находяща
се в землището на с. К., общ. К., в местността „Б.б.”,
трета категория, с площ от 4950 кв. м, съставляващ имот № 3 по картата на
землището, което е част от имот № П.по картата на землището на с. К., общ. К.и
имот № .по картата на землището на с. К., общ. К., при граници на ливадата по
нотариален акт: имот № 2 – собственост на „Е.т.” АД, имот № . – терен по § 4 на
кметство, с. К., № . – язовир на МЗХП -ХМС, имот № .– ливада на кметство, с. К.,
имот №.– на И. и Я. П.и имот № .– ливада на наследници на Г.Д. М.по нотариален
акт за покупко-продажба № ., том ., рег. № ., дело № . г., които са идентични с
имоти:
Имот № . – пасище, мера, находящ
се в землището на с. К., с ЕКАТТЕ ., общ. К., с площ на имота от 2,486 дка, четвърта
категория, в местността „Б.б.” по картата на
землището на с. К., общ. К., при граници и съседи: имот № . – терен – здраве на
„Леко-Ко” ООД, имот № .– пасище, мера на кметство, с. К., имот № . - язовир на МЗХП - ХМС, землищна граница,
имот № . – пасище, мера на наследници на Б.М.К.;
Имот № . – ливада, находяща се в
землището на с. К., с ЕКАТТЕ ., общ. К., с площ на имота от 1,879 дка, трета
категория, в местността „Б.б.” по картата на
землището на с. К., общ. К., при граници и съседи: имот № .– ливада на наследници
на Б.М.К., имот № 00.– ливада на наследници на Г.Д. М., имот № . – язовир на ПЕ
„Хидромелиорации”, имот № . – ливада, стопанисвана от общината по чл. 19 и
землищна граница;
Имот № . – пасище, мера, находящо
се в землището на с. К., с ЕКАТТЕ ., общ. К., с площ от 1,501 дка, по картата
на землището на с. К., местността „Б.б.”, при граници
и съседи: имот № ., имот № . и землищна граница и имот № .по КВС на с. К. и
Имот № .– ливада, находяща се в землището на с. К., ЕКАТТЕ № ., общ. К.,
местност „Б.б.”, с площ от 3,500 дка, при граници и
съседи: имот № ., имот № . и землищна граница, имот № ., имот № . и имот № ., както и
да бъдат осъдени ответниците да предадат владението
върху посочените имоти, заключени между букви: за имот № . – И-О-Д-П-Р-Ж-И и за
имот № . – О-В-Г-Д-О, обозначени на скица – приложение № 1, към първоначалната
съдебно-техническа експертиза, неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Р.К.” АД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК против К.Е.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Е.К.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, З.Д.Б., с ЕГН: ********, с адрес: ***, М.К.М.,
с ЕГН: *********, с адрес: ***, Р. М. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, С.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, М.В.Х., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Б.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Б.М.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, за признаване за установено, че ищцовото
дружество е собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № .
г. от 11.12.1998 г. и при условията на евентуалност по силата на осъществено давностно владение в периода от 11.12.1998 г. до датата на
предявяване на иска - 11.09.2017 г., присъединено към владението на „Е.т.“ АД,
на следните недвижими имоти:
Неурегулиран имот № 2, находящ се в землището на с. К., общ. К., обл. П., в местността „Б.б.”, с
площ от 5150 кв. м, съставляващ реална част от имот № П.по картата на землището
на с. К., общ. К.и № .по картата на землището на с. К., общ. К., при граници:
имот № 3 на „Е.т.” АД, имот № . – терен по § 4 на кметство, с. К., имот № . –
язовир и имот № .– ливада на Г.Д. М.и
Ливада, находяща
се в землището на с. К., общ. К., в местността „Б.б.”,
трета категория, с площ от 4950 кв. м, съставляващ имот № 3 по картата на
землището, което е част от имот № П.по картата на землището на с. К., общ. К.и
имот № .по картата на землището на с. К., общ. К., при граници на ливадата по
нотариален акт: имот № 2 – собственост на „Е.т.” АД, имот № . – терен по § 4 на
кметство, с. К., № . – язовир на МЗХП - ХМС, имот № .– ливада на кметство, с. К.,
имот №.– на И. и Я. П.и имот № .– ливада на наследници на Г.Д. М.по нотариален
акт за покупко-продажба № ., том ., рег. № ., дело № . г., част от които
попадат в имоти:
Имот № . – пасище, мера, находящ се в землището на с. К., с ЕКАТТЕ ., общ. К., с
площ от 1,501 дка, по картата на землището на с. К., местността „Б.б.”, при граници и съседи: имот № ., имот № . и землищна
граница и имот № .по КВС на с. К. и
Имот № .– ливада, находяща се в землището на с. К., ЕКАТТЕ № ., общ. К.,
местността „Б.б.”, с площ от 3,500 дка, при граници и
съседи: имот № ., имот № . и землищна граница, имот № ., имот № . и имот № .,
заключени между букви: за имот № . – А-Ф-О-И-А, обозначен на изчертаната скица в първоначалната съдебно-техническа
експертиза на стр. 8 от заключението и за имот № .– Ф-Б-В-О-Ф, обозначен на изчертаната скица в първоначалната съдебно-техническа
експертиза на стр. 9 от заключението.
ОСЪЖДА „Р.К.” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Н.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: *** и Г.Д.Г., с ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от 2970,00 лева (две хиляди деветстотин и седемдесет лева), представляваща направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Р.К.” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ
на К.Е.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
Е.К.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, З.Д.Б., с ЕГН: ********, с адрес: ***,
М.К.М., с ЕГН: *********, с адрес: ***, Р. М. А., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
С.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, М.В.Х., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, Б.П.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Б.М.Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 200,00
лева (двеста
лева), представляваща направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Р.К.”
АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.В., с
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 800,00 лева (осемстотин лева),
представляваща направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.