№ 146207
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110152341 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Г. Т. срещу [ фирма ] ЕООД /с предишно
наименование [ фирма ] АД/, с която са предявени, както следва:
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 250, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение по договора за влог в размер
на 1 100,00 лева за период от 11 месеца, ведно с изтеклите мораторни лихви до изплащане
на сумата
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 254, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сторените разходи за пазене и съхранение на вещта .
С разпореждане от 15.12.2022 г. съдът е констатирал, че исковата молба не отговаря на
изискванията на процесуалния закон, поради което е указал на ищеца да отстрани недостатъците в
нея, като: 1./ изрично посочи период на претенцията в размер на 1 100 лв., представляваща
възнаграждение по договор за влог и отговорно пазене от 12.10.2021 г., 2./ индивидуализира
претенцията си за направени разноски по пазене и обслужване на автомобила по отношение на вид,
размер на всяко плащане и за какво е извършено, 3./ да представи доказателства за внесена
допълнителна държавна такса по сметка на СРС в размер на 10 лв.
В изпълнение на горните указания е депозирана молба от 06.01.2023 г., в която ищецът е
направил следните уточнения: 1./ заявил е, че срокът, в който ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора за влог, е 14 месеца – от 12.10.2021 г. до 12.12.2022 г. и дължимото
възнаграждение възлиза на 1 400,00 лева; 2./ в периода 12.10.2021 г. – 31.12.2022 г. е сторил
следните разноски за опазване и поддържане на дадения му във влог автомобил:
а./ сервиз и хотел на гуми – 220,00 лева по фактура № / 22.10.2022 г.;
б./ застрахователна премия и данък по застраховка Гражданска отговорност – 461,07 лева –
дебитно писмо от 12.07.2022 г.;
в./ застрахователна премия и данък по застраховка „Каско+“ – 855,98 лева – по дебитно
писмо от 12.07.2022 г.;
г./ преглед на автомобил – 45,90 лева – фискален бон от 22.10.2022 г.;
д./ сервиз и обслужване, смяна на антифриз, масла и части двигател – 692,00 лева по фактура
от 06.07.2022 г.;
е./ сервиз и обслужване, смяна на маслен филтър, въздушен филтър, горивен филтър, филтър
на купе, двигателно масло – 903,00 лева по фактура от 07.07.2021 г.;
ж./ застрахователна премия по полица от 13.07.2021 г. – 1 042,22 лева – сметка от 11.02.2022
г.;
з./ авторемонт на автомобил – 480 лева по фактура от 17.08.2021 г.;
и./ стъклочистачки и батерии за дистанционно – 425,50 лева по фактура от 23.11.2022 г.
Като е констатирал, че с молбата от 06.01.2023 г. не са изпълнени изискванията за редовност
на исковата молба, с разпореждане от 10.01.2023 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да обоснове правен интерес от предявяване на иска за периода след подаване на
исковата молба – 28.09.2022 г., по отношение на претенцията за договорно възнаграждение.
1
В изпълнение на горните указания ищецът е депозирал молба от 09.04.2024 г., с която е
направил следните уточнения: 1./ заявил е, че срокът, в който ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора за влог, е 30 месеца – от 12.10.2021 г. до 08.04.2024 г. и дължимото
възнаграждение възлиза на 3 000,00 лева; 2./ извън посочените в молбата от 06.01.2023 г. разходи за
пазене и съхранение на вещта са направено нови такива, както следва:
а./ 461,07 лева – платена застраховка по комбинирана застрахователна полица № BG. от
18.07.2023 г.;
б./ 475,00 лева - платена застраховка по комбинирана застрахователна полица № BG. от
18.07.2024 г.;
в./ 3 423,92 лева – платена автомобилна застраховка Каско + по комбинирана застрахователна
полица № . от 12.07.2022 г.;
г./ 4 319,70 лева – платена автомобилна застраховка Каско + по комбинирана застрахователна
полица № . от 12.07.2023 г.;
д./ 4 238,40 лева – разходи за техническа поддръжка и годишен технически преглед по
фактура № /29.02.2024 г.;
е./ 419,27 лева – разходи за платени местни данъци и такси по разписка от 11.01.2024 г.
При служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба съдът намира
следното:
Доколкото по аргумент на чл. 124, ал. 2 ГПК, законът не допуска съдебна защита на
субективно материално право, което не е възникнало, искът за присъждане на възнаграждение по
договор за влог от 12.10.2021 г. за периода след завеждане на исковата молба /28.09.2022 г./ до
08.04.2024 г. /съобразно уточнителната молба от 09.04.2024 г./ е процесуално недопустим и
исковата молба подлежи на връщане в частта, в която се претендира сумата над 1 100 лева до 3 000
лева и за периода от 28.09.2022 г. до 08.04.2024 г. Искове за присъждане на вземания за неплатено
месечно възнаграждение по процесния договор за влог за периода след датата на подаване на
исковата молба до края на съдебното дирене по инициираното съдебно производство не са
допустими. Тези вземания се явяват бъдещи такива спрямо момента на подаване на исковата
молба, към датата на чието депозиране не са станали изискуеми. Към датата на предявяване на
исковата молба – 28.09.2022 г., са настъпили фактите, които ищецът твърди да формират
основанието за предявяване на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 250, ал. 2 ЗЗД. Продължаващото
неизпълнение на задълженията по процесния договор представлява основание за предявяване на
нов иск /така и Решение от 01.11.2023 г. по гр. д. № 638/2023 г. на ВКС, IV ГО/. При същите
аргументи процесуално недопустим е и искът по чл. 254, ал. 1 ЗЗД за заплащане на разходи във
връзка със съхранението на вещта, направени след завеждане на делото – т. е. на връщане подлежи
исковата молба и спрямо тези вземания. В допълнение следва да се посочи, че с молба от
06.01.2023 г. ищецът е изложил конкретни и ясни фактически твърдения относно сторените от него
разходи за съхранение на процесния автомобил, поради което и с разпореждането от 10.01.2023 г.
съдът не му е давал указания за уточнение на исковата молба в тази част – в този смисъл
процесуално недопустимо е чрез депозиране на последващи молби ищецът да разширява предмета
на делото, включвайки вземания, които е пропуснал да посочи в изпълнение на нарочно дадените
му в тази насока указания.
Съдът намира, че исковата молба – в допустима част, продължава да не е редовна – на
ищеца следва да бъде дадена последна възможност да уточни периода /с начален и краен момент/
на претендираното възнаграждение по договор за влог от 12.10.2021 г.; да уточни предявява ли иск
за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 1 100 лева, за какъв период и в какъв размер.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 201905/28.09.2022 г., уточнена с молба вх. № 3843/06.01.2023 г.
и молба вх. № 116752/09.04.2024 г., на Т. Г. Т. срещу [ фирма ] ЕООД /с предишно наименование [
фирма ] АД/, В ЧАСТТА, в която се претендира възнаграждение по договор за влог от 12.10.2021 г.
за горницата над сумата от 1 100 лева до 3 000 лева и за периода от 28.09.2022 г. до 08.04.2024 г.,
както и В ЧАСТТА, в която се претендират сторени разходи за съхранение на лек автомобил марка
, модел , с рег. № , в размер на 220,00 лева – разходи за сервиз и хотел на гуми по фактура №
/22.10.2022 г.; в размер на 45,90 лева – разходи за преглед на автомобил по фискален бон от
22.10.2022 г.; в размер на 425,50 лева – разходи за стъклочистачки и батерии за дистанционно по
фактура от 23.11.2022 г.; в размер на 461,07 лева – платена застраховка по комбинирана
застрахователна полица № BG. от 18.07.2023 г.; в размер на 475,00 лева - платена застраховка по
комбинирана застрахователна полица № BG. от 18.07.2024 г.; в размер на 3 423,92 лева – платена
2
автомобилна застраховка Каско + по комбинирана застрахователна полица № . от 12.07.2022 г.; в
размер на 4 319,70 лева – платена автомобилна застраховка Каско + по комбинирана
застрахователна полица № . от 12.07.2023 г.; в размер на 4 238,40 лева – разходи за техническа
поддръжка и годишен технически преглед по фактура № /29.02.2024 г.; в размер на 419,27 лева –
разходи за платени местни данъци и такси по разписка от 11.01.2024 г.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда:
да уточни периода /с начален и краен момент/ на претендираното възнаграждение по договор
за влог от 12.10.2021 г. в размер на 1 100 лева;
да уточни предявява ли иск за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 1 100 лева, за
какъв период и в какъв размер.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания, съдът ще
върне исковата молба.
Разпореждането в частта, в която е върната исковата молба, подлежи на обжалване с частна
жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда. В останалата част не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3