Р Е Ш Е
Н И Е
№262/16.2.2022г.
Гр. Пловдив, 16 февруари 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение, ІX
състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Севдалина Дункова, като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2679 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „ГЕРМАНО - БЪЛГАРСКИ
ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ” - Фондация, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Екзарх Йосиф“ № 7А, представлявано от Л.Г.Т.,
чрез адвокат К., против Ревизионен акт № Р-16001620008182-091-001/29.06.2021 г.,
издаден от Н.Ж.К.на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Б.Г.Ч.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП
гр. Пловдив, потвърден
с Решение № 492/15.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с което на жалбоподателя допълнително е начислен ДДС в размер на 40 958,28 лв., ведно с прилежащи
лихви в размер на 15 378,39 лв.
В
жалбата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост
на РА,
като се сочи, че същият е издаден при неправилно тълкуване на материалния
данъчен закон, както и в противоречие със събраните в хода на ревизията
доказателства. Твърди се, че фондацията предоставя услуги свързани със
стимулирането на образованието, квалификацията и преквалификацията. Поради това
курсовете предоставяни от жалбоподателя следва да се считат за освободена
доставка по смисъла на чл. 41 ЗДДС. Иска се отмяна на акта по съображения, подробно изложени в
жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата- Директор на дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител юрк. Б., която оспорва жалбата като неоснователна и ангажират
доказателства. По същество на спора в писмено становище считат, че жалбата е
неоснователна, липсват доказателства за оборване на констатациите в
ревизионното производство, което счита, че е законосъобразно проведено. Прави
се искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът,
като се запозна със становищата на страните, съобрази събраните в хода на
производството писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По
допустимостта на жалбата:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил.
Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно
-осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Административната
процедура:
Със
Заповед за възлагане на ревизия /съкр. ЗВР/ № Р-16001620008182-020-001/21.12.2020
г. /л.270/, издадена от Николай Жеков Колев, на
длъжност началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, е възложена данъчна ревизия на
„„ГЕРМАНО - БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ”,
с обхват Корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г.
и Данък върху добавената стойност за периода от 15.05.2018 г. до 06.10.2020 г.,
като срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от
датата на връчване на заповедта, което е сторено на 23.12.2020г. по електронен
път. Бил определен и ревизиращия екип, като главен инспектор по приходите Борислав
Г. Чапразов, бил определен за ръководител на ревизията, а старши инспектор по
приходите Николай Марков Недялков за член на ревизиращия екип. Със Заповед за
изменение на ЗВР /съкр. ЗИЗВР/ № Р16001620008182-020-002/23.03.2021 г. /л.267/,
ЗИЗВР № Р-16001620008182-020-003/23.04.2021 г. /л.264/ и със ЗИЗВР №
Р-16001620008182-020-004/21.05.2021 г./л.261/ срокът за извършване на ревизията
е продължен до 21.05.2021 г., като е променен и обхвата на ревизията, а именно: обхвата на ревизията
със задължения за данък върху добавената стойност за периода от
01.12.2015 г. до 06.10.2020г. Тези заповеди са връчени по електронен път на
ревизираното дружество.
В
хода на ревизионното производство, в срока по чл.117 ал.4 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад № Р-16001620008182-092-001/04.06.2021
г./л.171-186/,
като в срока за подаване на възражение срещу РД, такова е подадено. Въз основа
на съставения ревизионен доклад е издаден Ревизионен акт № Р-№ Р-16001620008182-091-001/29.06.2021
г., който е обжалван пред горестоящия в йерархията административен орган –
Директорът на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите, който с Решение № 492 от
15.09.2021 г. го е потвърдил.
С оглед делегирането на
правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК
по делото е представена Заповед №
РД-09-2433/16.12.2019 г.
на Директора на ТД на НАП - Пловдив.
В
съдържанието на всички заповеди за възлагането, ревизионния доклад, ревизионния
акт и решението на контролния орган е отразено, че са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с
електронен подпис. Документите са представен на цифров носител, позволяващ
справка за валидността на квалифицираните електронни подписи към датата на
издаването им.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено
от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените
за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от
закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.
119, ал. 2 във вр. чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация
Фактите
по делото:
Фондация
"ГЕРМАНО - БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ" с ЕИК по Булстат ********* е
основана на 06.10.2000 г., с предмет на дейност: организиране на курсове по
немски език за деца, ученици и възрастни - Организиране на курсове по
икономически и юридически немски език - Провеждане на изпити за владеене на
немски език по стандартите на Гъоте-институт - Организиране на курсове за
квалификация и преквалификация за преподаватели по немски език - Информационен
център за въпроси, свързани с Германия - Организиране на обучение по български
език за германски и други чуждестранни граждани - Организиране на ориентиране
към практиката специализирани семинари, уоркшопове и курсове за работници и
работодатели - Отдаване под наем на споделено работно пространство -
Предоставяне на материали на Германо-българската индустриално-търговска камара,
Гъоте-институт и Посолството на Федерална република Германия в София за
двустранното сътрудничество - Организиране и провеждане на икономически
мероприятия на Германо-българската индустриално-търговска камара, представяне
на книги, информационни мероприятия на Гъотеинститут, инициативи на Посолството
на Федерална република Германия в България и на български институции, които се
стремят към тясно сътрудничество с Германия,
предоставяне на преводачески услуги - както и други дейности, разрешени
от закона.
Фондацията
не е регистрирано по ЗДДС, като считано от 07.10.2020 г. е регистрирано по
ЗДДС, датата на връчване на Акт за регистрация по ЗДДС №
160422002937782/25.09.2020 г. на основание чл. 100, ал. 1 – по избор,
независимо от облагаемия оборот.
В
хода на ревизията е изготвено ИПДПОЗЛ с изх. №
Р-16001620008182-040-001/12.01.2021 г., връчено на ревизираното лице по
електронен път на 13.01.21 г., с което са изискани всички първични счетоводни
документи за ревизирания период. На 27.01.2021 г. от името на ЗЛ, с вх. №
1755/27.01.21 г. в ТД на НАП, офис Стара Загора, чрез куриер са представени
исканите документи. С Протокол № 1512333/21.05.2021 г. са приобщени
доказателства от досието на задълженото лице.
В
хода на ревизията било установено, че фондацията е получила постъпления /за
обучения по немски език/ от клиенти по банков път за периода от 01.01.2014 г.
до 30.04.2014 г. в размер на 78 074,66 лв., с което е реализирала облагаем
оборот над 50 000 лв. за период не по-дълъг от последните 12 последователни
месеца преди текущия, с което е изпълнен състава на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. ЗЛ е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.05.2014 г. На
основание чл. 101, ал. 6 и ал. 7 от ЗДДС актът за регистрация по ЗДДС е
следвало да бъде издаден в 14-дневен срок от датата на постъпване на заявлението.
Следователно, считано от 29.05.2014 г.
ЗЛ е следвало да бъде регистрирано по този закон. Установено било, че
облагаемият оборот е бил поддържан над 50 000,00 лв. до 30.09.19 г. След
тази дата същият спада на 45 038,80 лв., като до края на ревизирания
период /06.10.20 г./ не са налице основания за задължителна регистрация. В
същото време „ГЕРМАНО - БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“ за ревизираните периоди е
декларирало извършване на икономическа дейност по НКИД: „Други образователни
дейности, некласифицирани другаде“. Дружеството е получило приходи от
извършване на услуги - организиране на курсове по немски език за деца, ученици
и възрастни; организиране на курсове по икономически и юридически немски език,
вкл. провеждане на изпити за владеене на немски език по стандартите на
„Гьоте-институт“; организиране на курсове за квалификация и преквалификация за
преподаватели по немски език и др. За осъществяване на дейността се ползват
помещения под наем, собственост на Община Пловдив, в гр. Пловдив, ул. „Екзарх
Йосиф“ 7А. Фондацията нямала регистрирано фискално устройство. Всички плащания
от клиенти постъпвали по банков път. Не са представени лицензи и разрешителни
или други специални регистрации за извършване на образователна дейност.
Приходните
органи са приели, че поради изтекла давност по смисъла на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, на „ГЕРМАНО - БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ” следва да се определят
задължения по ЗДДС само за данъчните периоди след 01.12.2015 г.
Органите
по приходите са приели, че са извършени облагаеми доставки по смисъла на чл.
12, ал. 1 от ЗДДС, въз основа на което на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във
връзка с чл. 6, ал.1, чл. 25, ал. 2 и чл. 102, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от ЗДДС, е
определен данък за периода от 01.12.2015 г. до 30.09.2019 г. общо в размер на 40
958,28 лв., върху обща данъчна основа – 204 708,17 лв. Приложена е данъчна
ставка 20%, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като е прието, че данъкът е
включен в договорената цена – чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Като на основание чл. 175
от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви за горепосочените данъчни
периоди общо в размер на 15 378,39 лв.
Въз
основа на данните от събраните доказателства, ревизиращият екип е направил
извод, че фондацията не притежава нито едно от качествата по смисъла на чл. 41,
т. 1 или т. 2 от ЗДДС и доставките му не са освободени, поради това е
определена данъчна основа от 204 708,17 лв. върху която е определен данък
в размер на 20%.
С оглед установеното от фактическа страна
Съдът формира следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав не откри данни
за нарушения, водещи до формална или процесуална незаконосъобразност на РА.
Ревизионният доклад е съставен и връчен на данъчния субект в определените от чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове. Ревизионният
акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа
изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с
извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
От преписката не се установява при
извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата, и
формирането на фактическите и правните им изводи, да са нарушени принципите на
данъчния процес от страна на ревизиращите органи по приходите при упражняване
на техните процесуални права, или същите да са извършили действия, надвишаващи
законовите им правомощия. Липсват данни в хода на ревизионното производство ревизираното
дружество да е имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите
и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е
обективен. Няма основание да се приеме и че някое от действията на приходната
администрация, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти, не е в
съответствие с реда и средствата предвидени в ДОПК. На задълженото лице е била
предоставена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и
сведения в хода на ревизията, същото е било редовно уведомявано както за
откриването на производството, така и за всички последващи действия на органите
по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
установяване размера на публичните му задължения. В хода на ревизията органите
по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства,
на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на
жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства
фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при
проверката за материалната законосъобразност на РА. Отделно в процесуалния
закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да
упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите
доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на
искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят се е
възползвал от тези възможности, в преценения от него за необходим обем. Предвид
това съдът намира, че при извършване на ревизията, както и при постановяването
на свързаните с това актове, приходната администрация е действала в
съответствие с вменените й задължения, формулирани като основни принципи в
данъчно-осигурителното производство. От събраните по делото доказателства не се
установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на
ревизията.
С
оглед разрешаването на текущия административноправен спор, следва да бъде
съобразено на първо място, че в спорното съдебно производство двете страни –
данъчно задълженото лице и административният орган са равнопоставени. Те имат
еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към
разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите,
релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на
задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и
служебното начало в съдебния административен процес налагат съдът да основе
констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има
значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената
тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или
пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за
доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това
разбиране произтича от законоустановеното задължение за съда да реши делото по
същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в
обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 ДОПК, независимо от това
дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или
не. Изпълнението на това задължение от страна на съда означава при недоказване
да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е
осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна
норма свързва с неговото проявление.
Основният спор по делото е свързан с отговор на
въпроса дали процесните услуги, предоставяни от жалбоподателя, са
облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС
или освободени по смисъла на разпоредбата на чл. 41 от ЗДДС.
„ГЕРМАНО
- БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ” е фондация по смисъла на ЗЮЛНЦ. Видно от Търговския
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел целите, които си е
поставила фондацията са подпомагане на
социалната интеграция и личностна реализация; - Стимулиране и подпомагане на
самостоятелната работа във всички социални, културни и образователни дейности;
- Подпомагане на икономическото сътрудничество; - Подпомагане на
благотворителна дейност; - Образование, квалификация и преквалификация,
провеждане на семинари, конференции, курсове и др.; - Информационна и обществена
дейност в рамките на немско-българското сътрудничество; - Посредничество при
планирането и реализирането на съвместната дейност или контакти между немски и
български организации, които биха довели до партньорски отношения; -
Подпомагане на всички проекти за развитие на сътрудничеството. Законът за юридическите лица с нестопанска цел дава възможност на фондациите да финансират основната
деиност, за която са регистрирани, чрез осъществяване на стопанска деиност,
предвидена в устава на тези лица. Предмет на допълнителната стопанска дейсност: са организиране на курсове по немски език за деца, ученици и
възрастни - Организиране на курсове по икономически и юридически немски език -
Провеждане на изпити за владеене на немски език по стандартите на
Гьоте-институт - Организиране на курсове за кавалификация и преквалификация за
преподаватели по немски език - Информационен център за въпроси, свързани с
Германия - Организиране на обучение по български език за германски и други
чуждестранни граждани - Организиране на ориентиране към практиката специализирани
семинари, уоркшопове и курсове за работници и работодатели - Отдаване под наем
на споделено работно пространство - Предоставяне на материали на
Германо-българската индустриално-търговска камара, Гьоте-институт и Посолството
на Федерална република Германия в София за двустранното сътрудничество -
Организиране и провеждане на икономически мероприятия на Германо-българската
индустриално-търговска камара, представяне на книги, информационни мероприятия
на Гьоте-институт, инициативи на Посолството на Федерална република Германия в
България и на български институции, които се стремят към тясно сътрудничество с
Германия. - предоставяне на преводачески услуги - както и други дейности,
разрешени от закона.
Юридическите
лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ, придобиват статута на
данъчно задължени лица, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато същите
извършват независима икономическа /стопанска/ дейност. Съгласно чл. 3 от ЗДДС данъчно задължено лице е
всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от
целите и резултатите от нея.
Според
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е
всяка доставка на стока или услуга по чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от
данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, освен в
случаите, в които същия закон предвижда друго.
Освободените
от облагане с данък върху добавената стойност доставки са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС.
Правната норма на чл. 41 ЗДДС предвижда, че освободена доставка е:
Т. 1.
(доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)
а)
(доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 79 от 2015 г.,
в сила от 1.08.2016 г.) институции в системата на предучилищното и училищното
образование по Закона за предучилищното и училищното образование, институции в системата на
професионалното образование и обучение по Закона
за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за
придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или
научни институции;
б)
висши училища по Закона за висшето образование ;
т. 2.
предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското
образование по т. 1;
т. 3.
(изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 68 от 2013 г., в
сила от 2.08.2013 г., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.)доставката на
учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, одобрени от министъра на
образованието и науката, когато стоките са доставени от организациите по т. 1,
буква "а", както и доставката на учебници, познавателни книжки и
учебни комплекти, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква
"б";
т. 4.
услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от
спортни организации по Закона за физическото възпитание и
спорта,
които са регистрирани по Закона за юридическите лица с
нестопанска цел
като организации, определени за извършване на общественополезна дейност.
За
да може да се осъществи сложния фактически състав на чл. 41, ал.т. 1, б. а ЗДДС
е необходимо на първо място доставчикът- в разглеждания казус фондацията да е
включен в утвърдения от изпълнителния директор на Агенция по заетостта списък и
на второ място – да предоставя обучение за придобиване на „ключови
компетентности”. Ключовите компетентности са изрично изброени в списък на
ключовите компетентности, определени съгласно Европейската референтна рамка на
ключовите компетентности, в приложение към чл. 4, ал. 1 от Постановление №280
на МС от 15.10.2015 г. Относно доставчика на обучението, съгласно чл.
7 от посоченото постановление, обучение могат да
предоставят доставчици на обучение - обучаващи институции, които отговарят на
условията посочени в чл.
9 от постановлението и са включени в списък, утвърден от
изпълнителния директор на Агенцията по заетостта.
В
случаите, при които дружеството предоставя обучение по ключови компетентности,
в качеството си на доставчик, включен в списъка на доставчиците на ключови компетентности,
които се заплащат от получателя на услугата, какъвто е разглеждания казус, разпоредбата
на чл.
41, т. 1, б. “а“ от ЗДДС за освобождаване на доставките е
неприложима.
Във
връзка с квалификация на извършваните от „ГЕРМАНО - БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ” фондация доставки на услуги –
организиране и провеждане на обучителни курсове по немски език могат да се предоставят и
от други стопански субекти, които не се посочени в
ЗЮЛНЦ, като фондации, чиято цел е генериране на
печалба. Поради това, не се споделя от настоящия съдебен състав виждането, че изброените
по-горе доставки, представляват освободени такива по смисъла на чл. 41, т. 1 б. а) от ЗДДС. Организирането на езикови
курсове за деца, ученици и възрастни, провеждането на тестове за
придобиване на езикови сертификати, подготовка по български език за чужденци срещу заплащане, организиране
на курсове за квалификация и преквалификация за преподаватели по немски език, не представляват университетско образование по смисъла на
ЗВО, не са професионално образование и обучение по смисъла на Закона за
професионалното образование и обучение, следдипломно
обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, както и обучение за придобиване
на ключови компетентности, предоставяни от институции в системата на
професионалното образование и обучение по Закона
за професионалното образование и обучение.
Доставките,
за които с РА е бил начислен ДДС не притежават белезите на университетско
образование, нито са професионално образование и обучение, следдипломно
обучение или преквалификация, или пък повишаване на вече придобита квалификация
във висше училище, както и обучение за придобиване на ключови компетентности,
които могат да се придобият в институции в системата на предучилищното и училищното образование по
Закона за предучилищното и училищното образование, институции в системата на
професионалното образование и обучение по Закона
за професионалното образование и обучение,
за които
всъщност е предвидена данъчната привилегия по чл. 41, т. 1,
буква "а" от ЗДДС. След като посочените доставки,
изрично не попадат в привилегированите случаи на освободени доставки, то те
попадат в общия случай на облагаемите доставки с ДДС по чл. 12 и
законосъобразно, с оспорения РА са били обложени от органите по приходите.
В
този смисъл са неоснователни възраженията в жалбата за разширително тълкуване
на данъчния закон, направено от органите по приходите. Данъчните закони е
недопустимо да се тълкуват разширително не само в частта им, относно данъчните
задължения, но и в частта на данъчните привилегии.
РА,
относно начисленият ДДС общо в размер на 40 958,28 лв. за ревизираните данъчни периоди от 01.12.2015 г. до 06.10.2020 г. с прилежащи лихви- 15 378,39
лв. следва да
бъде потвърден.
По съдебните разноски:
Съобразно изхода на делото на данъчна
администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената
юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал. 1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, те се констатираха в размер на 2220,10 лева.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГЕРМАНО - БЪЛГАРСКИ
ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ” - Фондация, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Екзарх Йосиф“ № 7А, представлявано от Л.Г.Т. против Ревизионен акт № Р-16001620008182-091-001/29.06.2021
г., издаден от Н.Ж.К.на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Б.Г.Ч.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП
гр. Пловдив, потвърден
с Решение № 492/15.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с което на жалбоподателя допълнително е начислен ДДС в размер на 40 958,28 лв., ведно с прилежащи
лихви в размер на 15 378,39 лв.
ОСЪЖДА
„ГЕРМАНО
- БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ” - Фондация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Екзарх Йосиф“ № 7А, представлявано от Л.Г.Т., да заплати на
Национална агенция по приходите, сумата от 2220,10 лева /две хиляди двеста и двадесет лева и десет стотинки/, представляваща
съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: