Р Е Ш
Е Н И Е
№……………../30.06.2022г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Павлинка Славова, като разгледа т. д. № 883 по описа за 2020г, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искове синдиците А.Д. и К.М. на “К.Т.Б.“ АД /н./, ЕИК *******,
предявени срещу Фондация „Ц.за и.р.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, както следва: с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността
на КТБ АД /н./ на Договор за дарение от 15.03.2011 г., сключен между КТБ АД
/н./ и Фондация „Ц.за и.р.“, по силата на който Банката е предоставила парични
средства в размер на 30 000,00 лева; евентуален иск с правно основание чл. 60,
ал. 1, т. 3 от ЗБН за обявяване за относително недействителен спрямо
кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н./ на Договор за дарение от
15.03.2011 г., сключен между КТБ АД /н./ и Фондация „Ц.за и.р.“, по силата на
който Банката е предоставила парични средства в размер на 30 000,00 лева, тъй като е
сключен с намерение да се увредят кредиторите на банката и евентуален иск с правно
основание чл.55 от ЗЗД за осъждане на Фондация „Ц.за и.р.“, да заплати на КТБ
АД /н./ сумата от 30 000,00 лева получена без правно основание, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира съдебни разноски.
С исковата си
молба синдиците на "К. Т. Б." АД (н.) посочват, че с Решение №
664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, ТО VI-4 състав е
обявена несъстоятелността на Банката с начална дата на неплатежоспособност
22.04.2015 г., а с решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. по
описа на САС същото е отменено в частта по отношение на началната дата на
неплатежоспособност, като за такава е определена датата 20.06.2014 г. В
качеството си на синдици на банката, съгласно чл. 60, ал. 3 ЗБН са активно
легитимирани да предявят исковете по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ЗБН и иск по чл.
135 ЗЗД пред съда по несъстоятелността. Посочва се, че сключеният Договор за
дарение от 15.03.2011 г. уврежда интересите на кредиторите на
несъстоятелността, тъй като безвъзмездната сделка обективно намалява
имуществото на Банката. При условията на евентуалност, ищецът предявява иска по
чл.60, ал. 1, т. 3 от ЗБН, като посочва, че оспорената сделка покрива
изискванията на разпоредбата същата е
извършена в 5-годишния срок преди датата на неплатежоспособността с намерение
да се увредят кредиторите на Банката. При уважаване на кой и да е от
обуславящите искове се иска осъждането на ответника да връне
предоставените по Договора за дарение парични суми.
С отговора на
исковата молба ответникът оспорва иска. Счита, че предявения иск по реда на чл.
135 от ЗЗД е недопустим, тъй като ищецът разполага със специалните искове по
реда на ТЗ и ЗБН. На следващо място, счита предявения по реда на чл. 135 ЗЗД
иск за недопустим, тъй като с него се цели заобикаляне на закона, доколкото
сделката е безвъзмездна и синдиците е следвало да предявят иск по реда на чл.
60, ал. 1, т. 1 от ЗБН. По същество оспорва исковете като неоснователни. Счита,
че не е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността доколкото
направеното дарение е незначителна част от печалбата на Банката за съответната
година. Твърди, че направеното дарение е част от обществената ангажираност на
Банката, която през периода е получила множество награди в категориите
„Динамика на развитие“ и „Пазарна устойчивост“. Оспорва предявения иск по реда
на чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН, като твърди, че липсва намерение за увреждане на
кредиторите на Банката.
Съдът като
обсъди доводите на страните приема за установено следното:
По иска по
чл.135 ЗЗД.
Настоящия
състав намира, че на първо място следва да даде правна квалификация на
предявените отменителни искове и в частност дали
исковете са по чл. 135, ал. 1 или по чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Последното е от
значение, защото в хипотезата на чл. 135, ал.3 ЗЗД освен сключването на
сделката, и независимо от нейния характер (на възмездна или безвъзмездна)
следва да се установи и наличие на сговор между длъжника и третото лице за увреда на кредитора. От значение за правната квалификация
на исковете са момента на възникване на кредиторовото
качество и датата на сключване на оспорената сделка. В производството по
несъстоятелност се приемат вземания с различна дата на възникване, а синдикът
(независимо дали сам предявява иска или е конституиран като съищец
по иск на друг кредитор) действа като субституент на
всички кредитори. Така за вземането на един кредитор увреждащата сделка може да
се яви сключена преди възникване на кредиторовото му качество,
а за друг – след възникване на кредиторовото
качество. Нуждата от уеднаквяване на правното положение на кредиторите, за да се
прецени дали сделката, чието относителна недействителност се претендира е
сключена преди или след възникване на кредиторовото
качество и на кой кредитор от всичките, налага тълкуването, че това е началната
дата на неплатежоспособността. Приемането на тази дата, теорията и практиката
обосновават и с конкуренцията между интересите на кредиторите на
несъстоятелността и тези на третото лице, договаряло с несъстоятелния длъжник, от
която зависи и стабилността на търговския оборот.
В процесния случай в производството по несъстоятелност спрямо
банката е открито с Решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. по
описа на СГС, ТО VI-4 състав с начална дата на неплатежоспособност 22.04.2015
г., а с решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. по описа на САС
същото е отменено в частта по отношение на началната дата на
неплатежоспособност, като за такава е определена датата 20.06.2014 г. Спрямо
тази дата, оспореното дарение, сключено на 15.03.2011 г се явява сделка,
сключена преди придобиване на кредиторовото качество на
кредиторите на несъстоятелността, чиито интереси защитават синдиците на баката.
Следователно и правната квалификация на предявения иск е по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Основателността
на иска по чл. 135, ал. 3 ЗЗД е предпоставена, както
се посочи и по-горе от установяване на сговор/съглашение между банката и
ответната фондация, дарението да се извърши, за да се увредят кредиторите на
несъстоятелността. Тежестта за установяване е на синдиците.
Знанието у
банката се презумира, тъй като същата в всеки един
момент чрез своите органи на управление знае действителното си
финансово-икономическо състояние и своите кредитори.
По отношение на
ответната фондация, намерението за увреда следва да
обхваща както знание за влошено финансово-икономическо състояние на банката,
така и знание за наличие на кредитори на банката и че те не могат да се
удовлетворят от нейното имущество, заради извършеното дарение. Дори и да се
приеме, че към извършване на дарението, банката е била вече във влошено
финансово икономическо състояние и че обявените в ГФО данни са били
манипулирани и не са отразявали действителното положение, в което тя се е
намира, по делото не са представени доказателства от страна на синдиците
относно субективния елемент от фактическия състав на отменителния
иск – знание за съществуване на неудовлетворени кредитори на банката и
намерение за увреда от ответната фондация. Тези
обстоятелства не се презумират, а следва да бъдат
доказани в процеса с всички допустими доказателствени
средства.
С оглед изложеното
и като недоказан по основание иска по чл. 135 ЗЗД следва д се отхвърли.
По отношение на
иска по чл.60, ал. 1, т. 3 ЗБН.
Исковете по
чл.60, ал.1, т.3 ЗБН са недопустими, тъй като са предявени след изтичане на преклузивния за тяхното предявяване срок.
Предявяването
им е ограничено от предвиден в закона преклузивен
срок, спазването на който е процесуална предпоставка за тяхната допустимост. В
различните редакции на чл.62, ал.1 ЗБН срокът е с различна продължителност.
Първоначално той е 2–годишен от откриване на производството по несъстоятелност
спрямо банката, а след измененията с ДВ, бр. 22 от 2018 г. е завишен на
5-години. Нормата на 62, ал.1 ЗБН е материалноправна,
поради което и за да може да се прилага за заварени правоотношения (т.е. такива
възникнали преди влизането й в сила), следва да има нарочна правна разпоредба,
която й придава обратно действие. Такова действие придава разпоредбата на § 7
от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018
г. Същата е обявена за противоконституционна с Решение № 8 от 27.05.2021 г. на
Конституционния съд на Република България, постановено по к.д. № 9/ 2020 г.
Решението на конституционния съд следва да бъде съобразено от настоящата
съдебна инстанция, тъй като е факт преди даване ход на устните състезания по делото.
Зачитайки силата на решението на конституционния съд, следва да се прием, че
разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ,
бр. 22 от 13.03.2018 г. не може да се приложи към предявените искове.
Следователно при липса на норма придаваща обратно действие на закона, към
предявените искове е приложима редакцията на чл.62, ал.1 ЗБН от преди
измененията ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г., където срокът за предявяване на
исковете по чл.60 ЗБН е 2 години, от откриване на производството по
несъстоятелност. Производството по несъстоятелност спрямо банката е открито с
решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. №
7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, следователно срокът по
чл. 62, ал.1 ЗБН изтича на 22.04.2017 г. Процесните
искове са предявени на 19.05.2020
г. , т.е. след
изтичане на преклузивния за това срок, с оглед на
което те са процесуално недопустими.
По изложените
съображения исковата молба в тази й част следва да бъде върната.
С оглед
недопустимостта и неоснователността на обуславящите искове, неоснователен е и
обусловения от тях иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на даденото по договора за
дарение от 15.03.2011 г.
С оглед изхода
на делото право на разноски има само ответника, който доказва направата на
такива в размер на 1500.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Ищецът следва
да се осъди и да заплати в полза н бюджета на съда сумата от 2400,00 лева
държавна такса.
При тези
мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на
синдиците “К.Т.Б.“ АД /н./, ЕИК ******* предявени срещу Фондация „Ц.за и.р.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, както
следва: с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително
недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н./ на
Договор за дарение от 15.03.2011 г., сключен между КТБ АД /н./ и Фондация „Ц.за
и.р.“, по силата на който Банката е предоставила парични средства в размер на
30 000,00 лева; и с правно основание чл. 55 от ЗЗД за осъждане на Фондация „Ц.за
и.р.“, да заплати на КТБ АД /н./ сумата от 30 000,00 лева получена без правно
основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ВРЪЩА исковата молба
в частта по иска синдиците “К.Т.Б.“ АД /н./, ЕИК ******* предявени срещу
Фондация „Ц.за и.р.“, ЕИК ******* с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН
за обявяване за относително недействителен спрямо кредиторите на
несъстоятелността на КТБ АД /н./ на Договор за дарение от 15.03.2011 г.,
сключен между КТБ АД /н./ и Фондация „Ц.за и.р.“, по силата на който Банката е
предоставила парични средства в размер на 30 000,00 лева, тъй като е
сключен с намерение да се увредят кредиторите на банката.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.“ АД
/н./, ЕИК ******* да заплати на Фондация „Ц.за и.р.“, ЕИК ******* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1500,00 лева
– разноски за производството.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.“ АД
/н./, ЕИК ******* да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд на
основание чл. сумата от 2400 – държавна
такса,
Решението може
да се обжалва пред Софийския апелативен съд, както следва: в частта имаща
характер на разпореждане по чл. 130 ГПК – с частна жалба в едноседмичен срок от
връчване на преписа, а в останалата му част с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на преписа.
СЪДИЯ: