Р Е Ш Е Н И Е № 295
гр. Монтана, 30 юни 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в
открито съдебно заседание на 25.06.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при участието на секретаря: Ал.
Александрова и Прокурор: Г. Александрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, КАНД № 244 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение № 260053 от 26 03 2021 г. на районен съд гр. Лом,
постановено по АНД № 414/2020 г., е потвърдено Наказателно постановление № 12/30.07.2020
г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Монтана,
с което на В.Ц.П., в качеството му на вр.и.д. Директор на Общинско Предприятие
„Чистота - Лом” е наложено административно наказание, за това че не е
осъществил контрол по дейностите с отпадъците – не е предприел мерки и
организирал почистване на замърсен с отпадъци общински терен, находящ се на
територията на гр. Лом, кв. „М*** брод” срещу ул. „К*** ” № * .
В законния срок против решението е
подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, в която твърди, че
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на материалния закон и административно-производствените
правила. Наказателното
постановление е издадено въз основа на неверни констатации и неверни изводи по
АУАН, които в хода на производството са оспорени от фактическа и правна страна,
като несъответстващи на действителното положение. Административионаказващият
орган, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства, чрез които
да установи верността на констатациите.
Районен съд -
Лом е постановил обжалваният съдебен акт при съществено процесуално нарушение,
доколкото не е мотивирал съдебното решение като не е обсъдил нито един довод,
изложен в жалбата срещу Наказателното постановление. Липсата на мотиви в
съдебния акт и непроизнасянето по конкретните възражения на жалбоподателя се
счита за сериозно процесуално нарушение, което води до отмяна на съдебния акт
като незаконосъобразен. Съдът неправилно и в
нарушение на закона е приел, че е извършено административно нарушение и не е
отчел, че НП е издадено в нарушение на чл. 54 от ЗАНН. В АУАН не е вписана
местоработата на актосъставителя, с което е нарушена разпоредбата на чл. 42, т.
1 от ЗАНН. Изискването за посочване на длъжност на актосъставителя иманентно
изисква посочване на неговата месторабота, т.е., предприятието, организацията,
институцията или държавния орган/структура, в която работи. В АУАН не е установена и
не е вписана датата на която нарушението е извършено - нарушение на чл. 42, т.З
от ЗАНН.
Датата на извършване на
проверката не е дата на
извършване на нарушението, от една страна, а от друга не е установена датата на
нарушението. Актосъставителят не е
установил по безспорен начин, че нарушението е извършено след дата 09.01.2020
г., т.е., след встъпването му в длъжността на оправомощено по чл. 112, ал. 1 от
ЗУО лице и след възникване на отговорността му в качеството му на такова лице,
а това препятства да се извърши и
преценка за наличие на предпоставки за изтичане на погасителната давност по чл.
34 от ЗАНН.
Доколкото не е установена датата на нарушението, при издаването на НП е
допуснато съществено нарушение на закона, в частта на чл. 57, т. 5 от ЗАНН и
доколкото посочената норма е императивна, и поставя задължителното изискване в
наказателното постановление да бьде посочена датата на извършване на
нарушението, непосочването на такава прави наказателното постановление
незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Не е установена вината на привлеченото
към отговорност лице, в който смисъл е чл. 6 и 7 от ЗАНН. Актосъставителят по никакъв начин не е установил
вината на привлеченото към отговорност лице, нито е установил нейната форма -
умисъл или непредпазливост. Не са преценени и възраженията на В.П., вписани в
акта за това, доколкото в качеството си на вp. изп. дл. Директор на ОП „Чистота" - Лом е организирал ОП
„Чистота" - Лом да почиства посоченото място периодично по график, и
същото се почиства веднъж седмично по график, а по отношение на лицето, виновно
за замърсяването е упражнен контрол, като многократно са му съставяни
предписания. Т.е., направил е всичко необходимо за организирането и
контролирането на дейностите с отпадъците за посоченото в акта място, което от
една страна указва за липса на вина и в двете й форми - умисъл и небрежност, а от друга страна опровергава фактическите изводи по акта,
че не е осъществил контрол по дейностите с отпадъците. Доколкото от приетите
писмени доказателства се установява, че контрол и съответни действия са
извършени, то изводът, че не е осъществен контрол по чл. 112, ал.1 от ЗУО е
неправилен и съставен в нарушение на закона. В тази връзка, моли да се приеме,
че не се установява съставомерност на деянието/бездействието по чл. 112, ал.1
от ЗУО. От друга страна административнонаказващият орган, съответно РС Лом са
допуснали съществено процесуално нарушение като не са извършили дължимата
преценка за липсата на вина. Доколкото нарушението не е извършено виновно,
същото не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и за
него не се налага наказание, а чл. 54 от ЗАНН задължава административнонаказващият
орган да издаде резолюция за прекратяване на административно-наказателното
производство. В настоящия случай, не само че вината не е установена, но от
приложените доказателства е видно, че на В.П. не може да му се вмени вина за
визираното нарушение, поради което и НП е издадено в нарушение на чл. 54 от ЗАНН, във вр. с чл. 6 от ЗАНН и следва да бъде отменено. Обжалваното съдебно
решение е неправилно и незаконосъобразно и доколкото в същото не е извършена
преценка относно това, че административно нарушение не е извършено и няма
съставомерност на нормата на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Описаното от фактическа
страна наличие на площ от около 20.00 кв.м. на два броя гуми, битови и
растителни отпадъци, и пластмасови опаковки не е относимо към дейностите
описани в чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО, доколкото наличието на такива предмети
на общинския терен не се отнася към нито една от дейностите, а именно:
„образуване", „събиране", „разделно съхраняване", „транспортиране",
„третиране" на битови и строителни отпадъци. Т.е., дори да се приеме че е налице частично замърсяване на терена същото
не попада в обхвата на контролираните дейности по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО,
поради което с описаното бездействие не е нарушена цитираната разпоредба. От друга страна не е
изяснена причинно-следствената връзка между твърдялото бездействие „в резултат
на неупражнен контрол" и констатираното наличие на отпадъци, нито са
събрани доказателства за „неосъществен контрол". Административнонаказващият
орган не е установил и не е посочил контрол по отношение на коя точно от
изброените множество дейности по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО не е извършен,
което съставлява съществено нарушение на изискването на чл. 57, т. 5 от ЗАНН,
като затруднява и защитата на
привлеченото към отговорност лице, както и неустановява извършването на
административно нарушение. Актосъставителят не е установил периодът от време, в
които тези отпадъци се намират в близост до контейнера за сметосъбиране, т.е.,
не е установил давността на замърсяването. Поради констатацията за близост на
замърсеното място с контейнера, би могло съгласно обичайната логика да се
приеме, че отпадъците са прилежащи към контейнера и същите подлежат на
извозване, ведно с отпадъците от контейнера по утвърдения график в последващ на
проверката ден, доколкото не е целесъобразно да се изисква ежедневно извозване
на отпадъците от контейнерите на територията на общината. Описаното в НП нарушение - „не е осъществил контрол
по дейностите с отпадъците - не е предприел
мерки и организирал почистване на замърсения с отпадъци терен" не оттоваря на
съставомерността на административно нарушение на чл. 112, ал.1, т.1 от ЗУО,
защото същата разпоредба не поставя изискване за „предприемане на мерки и
организация за почистване на замърсен с отпадъци терен". Посочената
разпоредба поставя изискване за упражняване на контрол по изброените дейности,
което по същество е различно от „предприемане на мерки по почистване".
Доколкото разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО не съдържа изискване за
„предприемане на мерки за почистване", то и същата не е нарушена. Като не
е съобразил правилната и точна дефиниция на закона и съставомерността на
приложената норма в горепосочения смисъл, Районен съд - Лом е постановил неправилно
и незаконосъобразно решение. Налице е вътрешно противоречие в констатациите направени от административнонаказващия
орган.
От една страна същият приема, че В.П. „не е осъществил контрол по дейностите с
отпадъците., а от друга - „не е предприел мерки и организирал почистване на
замърсения с отпадъци терен". Тези две дейности „контрол"
и „предприемане" на мерки по същество и
съдържание са различни и за привлеченото към отговорност лице възниква
неяснота за неосъществяването на коя от двете е привлечено към отговорност.
Тази неяснота относно деянието, което се приема за нарушение води и до неяснота
коя е приложимата санкционна норма и до несъответствието на приложената
санкциоина норма към описаното деяние. От друга страна, следва да се има предвид, че осъществяването на контрол
не включва преки действия по „предприемане на мерки за почистване на
терена", които по същество са изпълнителни и са вменени на други лица, а
не на тези, упражняващи по правомощия контролни функции. В този смисъл следва да
се приеме, че съставеният акт не обосновава извод за осъществено бездействие,
изразяващо се в „неосъществен контрол", т.е. не установява по безспорен
начин с необходимата от фактическа страна точност, че контрол не е осъществен. От друга страна,
отразеното в наказателното постановление, че контрол не е осъществен не
отговаря на действителното положение. В тази връзка неправилни и
незаконосъобразни са и изводите на Районен съд - Лом. В.П. е осъществил контрол
по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО и е предприел мерки като е издал два броя
предписания - Предписание № 63/10.10.2019 г. и Предписание № 46/15.07.2020 г.
на лицето, което замърсява терена на ул. „К*** ". Предвид това се
опровергават, както констатациите по акта, така и възприетото от фактическа и
правна страна в наказателното постановление. Въз основа на така посочените
доказателства следва да се състави извод, че наказателното постановление е
издадено незаконосъобразно и за административно нарушение, което не е
извършено. Като не е обсъдил тези доказателства, Районен съд - Лом е допуснал
съществено процесуално нарушение, което е довело до постановяване на неправилен
н незаконосъобразен съдебен акт, конто следва да бъде отменен.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител Н***
Н*** , в насроченото о.с.з. оспорва жалбата и моли решението на районния съд да
остане в сила. В писмени бележки твърди, че видно от съставения
АУАН, в най-горната му част, е отбелязано наименованието на държавната
институция, както и към кое министерство принадлежи същата. Непосредствено
следва номерът на акта е посочено името и длъжността на актосъставителя.
Логично и естествено е, че след като фигурира името на държавната институция -
лицето, съставило акта е неин служител. По отношение на въпроса дали е
допуснато или не нарушение на процесуалните правила, досежно непосочване на
дата на извършване на нарушението, следва да се има предвид, че изпълнителното
деяние е бездействие – неосъществяване на контрол по дейностите с отпадъците – „не е предприел мерки и организирал
почистване на замърсен с отпадъци общински терен, находящ се на територията на
гр. Лом, кв. „М*** брод”, срещу ул. „К*** ” № * ”. При наличието на действие
безспорно може да се установи точната дата на извършване на нарушението, но при
наличието на бездействие и поради същността на тази форма на деяние, не може да
се определи такава. От това следва, че времето на бездействието съвпада с
датата на установяване на нарушението. Безпротиворечива
е съдебната практика, че при нарушения състоящи се от бездействие, се създава
трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на
задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или
до установяването му по надлежния ред. В този момент се счита довършено
нарушението и към този момент следва да се извърши преценката за приложение на
материалния закон: от този момент почват да текат давностните срокове за
реализиране на административнонаказателната отговорност. Ето защо, за
нарушителя не е имало неяснота относно вмененото му нарушение и същият е могъл
да организира и реализира правото си на защита в пълен обем, както в хода на
административнонаказателното производство, така и в производството пред съда. В
този смисъл е Решение № 95/23 03
2021 г., по КАНД № 620/2020 г., по описа на АдмС - Враца,
постановено по идентичен казус между същите страни, както и Решение № 45337/28.06.2016
г. на АдмС - Пазарджик, Решение № 1068/12.06.2017 г. на АдмС - Пловдив и др. По
отношение на възражението за вина, следва да се отбележи, че допуснатото от
нарушителя бездействие безспорно сочи на виновно поведение, изразяващо се в
една от двете основни форми на вина, а именно непредпазливост. Лицето е било
проверявано многократно преди това от експерти на РИОСВ Монтана, като за тези
проверки са съставяни констативни протоколи, давани са предписания, съставяни
са АУАН, издавани са НП. Доказателство
за горното е и издадената от кмета на община Лом Заповед № 32/09.01.2020 г.
(издадена на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация и чл. 112, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците).
С цитираната заповед на В.Ц.П. са
възложени организацията и контрола на дейностите, свързани със събиране,
транспортиране, съхранение и третиране на битови и строителни отпадъци,
т. е. същият - в качеството си на Вр.ИД „Директор" на ОП „Чистота – Лом”,
е в кръга на лицата, които съгласно чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО имат
задължения, респективно при неизпълнение на тези задължения, носят
административнонаказателна отговорност по чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУО. В този
смисъл са Решение № 390/17.07.2018 г. на АдмС- Монтана по КАНД №338/2018 г.,
Решение № 491/27.09.2018 г. на АдмС - Монтана по КАНД № 450/2018 г., Решение № 352
от 16.06.2016 г. на АдмС - Монтана по КАНД № 239/2016 г. и Решение № 11 от
27.01.2016 г. на АдмС- Видин по КАНД №266/2016г. и др. Въпреки твърденията, че контрол е извършван, очевидно е,
че това не кореспондира с обективната действителност и доказателствата по
делото, като за това свидетелстват констатираните на 19.06.2020 г. различни по
произход отпадъци, подробно описани в Констативен протокол № УО бг,цп-82/19.06.2020
г. на РИОСВ - Монтана, връчен лично на В.Ц.П. и подписан от него. По отношение
правилното прилагане на чл. 112. ал. 1, т. 1 от ЗУО, следва да се има предвид,
че РИОСВ - Монтана е контролен орган, който следи за спазване разпоредбите на
екологичното законодателство и негово задължение е да провери дали е осъществен
контрол по управление на отпадъците на основание цитирания правен текст, като
въпросът как да бъде осъществен
този контрол - чрез какви действия, мерки или средства, е от компетенция на
отговорното за това лице. Отговорното лице е вр.и.д. „Директор” на ОП
„Чистота - Лом", чиито задължения в тази връзка, предвид обществената си
значимост, са постоянни във времето. В настоящия случай РИОСВ - Монтана
констатира неупражнен контрол, доказателство за което са допуснатите
замърсявания с отпадъци. Изпълнителното деяние е ясно и коректно посочено в
АУАН и последвалото го НП. Описанието на нарушението изцяло съответства на
състава на нарушение, визиран в чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО. В този смисъл са
Решение № 95/23.03.2021 г. на АдмС - Враца по КАНД №620/2020 г.. Решение
№390/17.07.2018 г. на АдмС - Монтана по КАНД №338/2018 т., Решение
№491/27.09.2018 г. на АдмС - Монтана по КАНД №450/2018 г.,Решение
№352 от 16.06.2016 г. на АдмС - Монтана по КАНД №239/2016 г. и др. Значимостта
на защитените със ЗУО обществени отношения и съвкупната преценка на всички
факти и обстоятелства не могат да доведат до извод за маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН - в този смисъл Решение
№284/17.05.2018 г. на АдмС - Монтана. Преди издаване на Наказателното
постановление административнонаказвашият орган е съобразил всички факти и
обстоятелства, относими към извършването на нарушението и е отчел в пълна
степен тежестта на нарушението. В Наказателното постановление са отразени
всички релевантни обстоятелства от фактическа и правна страна. При
индивидуализацията на наказанието АНО е отчел и защитил и правата и законните
интереси на санкционираното лице. като му е наложил наказание в предвидения от
закона минимален размер. Моли подадената жалба да се остави без уважение.
Моли присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно. В
хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, които
нарушават правото на защита на наказаното лице. Установена е фактическата
обстановка, която правилно е описана в издаденото НП. Извършеното нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е
обосновано и мотивирано.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното.
За да потвърди Наказателното постановление районният съд приема за установено от фактическа и правна
страна, че със Заповед № 380/27.04.2016 год. на Кмета на Община Лом, жалбоподателят
е определен /вр.и.д. Директор на ОП „Чистота-Лом"/ като длъжностно лице,
отговорно за осъществяване дейностите по управление на околната среда и контрол
по управление на отпадъците. На 19.06.2020 год. служителите на РИОСВ - Монтана
- Б*** С*** Г*** , Ц*** П*** Ц*** извършили проверка на обект: находящ се в гр.
Лом, кв. М*** брод на общински терен срещу ул."К*** "№ * , за който е
подаден сигнал. Установените нарушения са описани в констативен протокол № УО б,цп
- 82/19.06.2020 год. С протокола е предписано да се предприемат действия за
почистване на замърсения терен от отпадъците в срок. На 16.07.2020 г. на В.П. е
съставен АУАН за това, че не е осъществил дейности, свързани с контрол при
управление на отпадъците, съгл. чл. 112, ал. 1, т. 1 ЗУО, като е допуснал ОП
„Чистота - Лом" да изхвърля битови и строителни отпадъци на неразрешено за
това място посочено в АУАН. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,
предявен и редовно връчен. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, П. се е възползвал от
правото си на възражение. Приема жалбата за допустима, подадена от лице, което
има правен интерес, в законоустановения срок, но за неоснователна. В хода на
съдебното следствие разпитаните свидетели потвърждават, че при извършената
проверка на място са установили нерегламентирани натрупани битови и строителни отпадъци,
опаковки и др. Съдът дава вяра на показанията на тримата свидетели, като
обективни, безпристрастни и съдействащи за изясняване фактическата обстановка
по делото. Показанията са без притоворечия помежду си и кореспондират на
останалите събрани по делото доказателства. Както от обективна, така и от
субективна страна е осъществен съставьт на административно нарушение по чл.
151, ал. 1, т. 4 от ЗУО, във врьзка с чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
Жалбоподателят е надлежно упълномощено длъжностно лице, което не е упражнило
необходимия контрол по управление на отпадъците и спрямо него следва да бъде
реализирана административнонаказателна отговорност. В този смисъл са Решение №
390 от 17.07.2018 г. на АдмС - Монтана по КАНД № 338/2018 г.; Решение № 491 от
27.09.2018 г. на АдмС - Монтана по КАНД № 450/2018 г.; Решение № 312 от
11.06.2018 г. на AдмC - Монтана по КАНД № 261/2018 г. и Решение № 11 от
27.01.2016 г. на АдмС - Видин по КАНД № 266/2016 г. Съдът констатира, че са
спазени и всички процесуални изисквания при установяване на нарушението и
налагането на наказанието, без да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да имат за последица отмяна на обжалваното НП - спазени са
изискванията на чл. 42, чл. 52, ал. 4 и чл. 57 от ЗАНН, подробно са обсъдени възраженията
на жалбоподателя и са изложени доводи. Както АУАН, така и издаденото въз основа
на него НП притежават всички реквизити, изискуеми по чл. 42, респ. чл. 57, ал.
1 от ЗАНН, така че аргументите, изложени в писмената защита, представена от
пълномощника на жалбоподателя, се явяват неоснователни. При условията на чл.
151, ал. 1, т. 4 от ЗУО правилно е наложена глоба на виновното оправомощено
длъжностно лице, извършило нарушение по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
Наложената глоба е определена в минималния размер от 1400 лв. и за съда не
съществува възможност да я намалява. Извършвайки цялостен съдебен контрол в
т.ч. и по преценката за маловажност на случая, настоящият съдебен състав
установява, че административнонаказващият орган правилно не е приложил чл. 28
от ЗАНН, имайки предвид тежестта на нарушението и значимостта му - допуснатото
бездействие може да доведе до сериозни екологични щети, човешки жертви и
имуществени вреди, преодолявани впоследствие с години. Значимостта на
защитените със ЗУО обществени отношения в контекста на доказателствата по
делото, изключват възможността да се приеме, че е налице маловажно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предмет на касационна проверка е
въззивното решение в обхвата на служебната проверка и сочените от касатора
касационни основания.
Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО -
Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира
дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното,
съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци.
Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУО -
Наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание,
кмет на община и/или длъжностно лице, което не извърши контрол по управление на
отпадъците съгласно чл. 112.
Безспорно касаторът е длъжностно лице,
което е административнонаказателно отговорно при условията на чл. 151, ал. 1,
т. 4, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗУО, когато по надлежния ред се установят
фактическите обстоятелства за ангажирането на тази отговорност. За случая
следва да се установи липсата на извършен контрол на дейностите по образуване, събиране,
включително разделно, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и
строителни отпадъци.
От една страна, свидетелските показания на
разпитаните в с.з. свидетели установяват фактическа обстановка, а именно,
нерегламентирано замърсяване на проверен терен в град Лом, която е различна от
описаната в издаденото НП – неосъществен контрол по дейностите с отпадъците –
непредприети мерки по почистване на замърсен с отпадъци терен. Това от своя
страна установява нарушение съгласно хипотезата на чл. 112, ал. 1, т. 5, което
е различно по вид и характер от установеното, с процесните АУАН и НП, нарушение,
а именно в хипотезата на чл. 112, ал. 1, т. 1, което само по себе си обуславя
незаконосъобразност на издаденото НП.
От друга, от приложения по делото
Констативен протокол№ УО бг, цп – 82 от 19 06 2020 г. съдът установява, че
служители на РИОСВ Монтана, на дата 19 06 2020 г., са извършили проверка на населени
места в Община Лом, във връзка с изпълнение на предписание с изх. № 419/11 02
2020 г. на Директор на РИОСВ Монтана дадено до Кмета на Община Лом /същото не е
приложено по делото, но е и неотносимо предвид неговият адресат/, касаещо
предприемане на мерки за почистване и недопускане на наличие на
нерагламентирани замърсявания /сметища/, вкл. и на речните легла и прилежащите
им територии, попадащи в границите на населените места в Община Лом. В този КП
са отразени резултатите от извършените проверки, като по отношение на подадения
и заведен в РИОСВ Монтана сигнал е констатирано, че тереньт е почистен. По
отношение на общински терен срещу ул. „К*** ” № * , за който е подаден сигнал
УС-31/02 03 2020 г. /същият цитиран в издаденото НП/, при огледа на място се
констатира, че на площ от около 20 кв.м. са налични пластмасови отпадъци от
ИУМПС, 2 бр. излезли от употреба автомобилни гуми, смесени битови и растителни
отпадъци. Разположението е на терена е до контейнер тип „Бобър” на площада на
кв. „М*** брод”. Предписания по този констативен протокол не са издавани,
обратно на твърденията на процесуалния представител на АНО. Видно от цитиран в
НП Сигнал вх. № УС-31/02 03 2020 г., същият съдържа данни, че в кв. М*** брод,
гр. Лом, на ул. „С*** ”, на поляната от 1-2 месеца неизвестни лица разсфасоват
стари коли и горят гуми. За установяване достоверността на данните в сигнала, РИОСВ
Монтана го е изпратила на Кмета на Община Лом за извършване на проверка. С
писмо вх. № 1301 от 11 03 2020 г. Кметът на Община Лом е уведомил Директора на
РИОСВ Монтана, че е извършена проверка, на виновното лице е дадено предписание
№ 5/06 03 2020 г., а при повторна проверка е констатирано, че теренът е
почистен и предписанието е изпълнено, за което е съставен констативен протокол.
Предписание № 5 и съставеният КП № 32-00-33/10 03 2020 г. са приложени към
писмото на Кмета на Община Лом.
При тези данни основателно се явява
възражението на касатора, че административнонаказващият орган не е извършил
пълна проверка, включително на подадените от него възражения /обратно въззивния
съд приема, че тези възражения са обсъдени/, конкретно и по отношение на
обстоятелството констатираните на 19 06 2020 г. битови и други отпадъци от коя
дата се намират на терена. В тази връзка следва да се има предвид, че подаденият
Сигнал, входиран на 02 03 2020 г. е с други фактически обстоятелства и няма
отношение към констатираното замърсяване на 19 06 2020 г., поради което
последното не може да се съотнесе към цитирания Сигнал и да се приеме, че
замърсяването датира от 02 03 2020 г., както и поради наличните писмени
доказателства – Предписание до съответното лице и Констативен протокол от 10 03
2020 г. на Община Лом, от които е видно, че са предприети съответни и
своевременни мерки и теренът почистен. Въпреки бледото копие на Констативния
протокол от 10 03 2020 г., в него се разчита неговата дата и обстоятелството по
почистването на терена, които обстоятелства не се оспорват от АНО, а
същевременно този орган ги е приложил към АНП. Необосновано и в противоречие с
принципа на истинност този орган не е извършил проверка за времето, в което за
съответния район се извършва събиране на битовите отпадъци, предвид
представения за това график и дали установените на 19 06 2020 г. отпадъци,
поставени до контейнер тип „Бобър”, не се почистват/събират за извозване
съгласно същият този график, респ. дали по отношение на тези дейности по
събиране/извозване е налице неосъществен контрол от касатора. Това е така, тъй
като замърсяването е установено до поставен контейнер за събиране на отпадъци,
които подлежат на регулярно извозване. Тези обстоятелства не са отчетени от въззивния
съд, с което същият е допуснал нарушение на материалния закон. По отношение на
цитираните съдебни решения, следва да се има предвид, че същите имат различна
фактическа обстановка от разглежданите в настоящото производство.
С
оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е основателно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт,
последният има качествата на такъв, но същият е постановен в нарушение на
материалния закон, което обуславя неговата отмяна.
При
този изход на делото искането за заплащане на направените по делото разноски би
било основателно, но за извършването на такива не са представени доказателства,
поради което това искане не следва да бъде уважено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като неправилно Решение № 260053 от 26 03 2021 г. по АНД № 414/2020 г. на районен съд
гр. Лом и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12/30.07.2020 г. на
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :