РЕШЕНИЕ  

 

№                              25.05.2016 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ граждански състав

На  двадесет и  пети  април, две хиляди и  шестнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

 

СЕКРЕТАР: М.К.            

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №1698  по описа за   2015  година.

 

      Съдът е сезиран с искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г.Б. – изп. директор с процесуален представител К.И. с адрес: ***, против Ц.Г.Х., ЕГН ********** *** и М.П.Х., ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно съединени искове за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК при условията на солидарна отговорност за сумата от 879, 08 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2011г. – м. 04.2013г. и 185, 09 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2011г. до 26.06.2014г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

     Обстоятелства, на които се основават исковете: Твърди се, че на 20.08.2014г. ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците солидарно за общия размер на сумата от 1 064, 17 лв., от които 879, 08 лева главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода м. 10.2011г. – м. 04.2013г. и 185, 09 лв. лихва за забава за периода 01.12.2011г. до 26.06.2014г. и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените в заповедното производство разноски. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 841/2015г. по описа на РС Пазарджик. С оглед постъпило възражение от ответниците, на ищеца били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането в едномесечен срок.Същият се основавал на обстоятелствата, че ответниците били полватели на топлоснабден имот – апартамент № 36, находящ се в гр. София, Община Подуяне, жк „Хаджи Димитър“, бл. 120, вх. Б. Ответниците се явявали потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на § 190 от ДР на Закона за енергетиката.Твърди се, че по отношение на ответниците са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани в ДВ на 14.01.2008г. и в сила от 13.02.2008г. и Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение І ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014г. В раздел VII от общите условия, чл. 32, ал. 1 бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението на ответниците за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.С изтичането на последния ден от месеца ответниците изпаднали в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД била начислявана и законна лихва за забава върху задължението. Твърди се, че ищцовото дружество за отоплителен сезон 2014г. ежемесечно удостоверявал публикуването на интернет страницата данни за дължими суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август вкл. в присъствието на нотариус, като били съставени констативни протоколи, удостоверяващи извършените действия и осигуряван интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството. Съгласно приложеното извлечение от сметки за абонатен № 281524 ответниците използвали  доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период и не били погасили задължението си.В изпълнение на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ за сградата – етажна собственост, в която се намирал топлоснабдения имот, бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „НЕЛБО“ ЕАД и поради това разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а т ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот били начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски.След края на отоплителния имот били изготвяни  изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съотв. с чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, въз основа на които се претендират процесните суми.

    В едномесечния срок  е постъпил писмен отговор от ответниците  Ц.Г.Х., ЕГН ********** *** и М.П.Х., ЕГН ********** ***, с който се оспорва иска по основание и размер. Оспорва се наличието на договор за доставяне и потребление на топлинна енергия, сключен с ищеца. Ответниците правят възражение, че с  нот. акт от 10.09.2009г. са прехвърлили недвижимия имот на Р.Ц. Х. и никога не са ползвали този имот, а от години живеели в гр. Белово, ул. „Алеко Константинов“ № 5. Приложеното заявление-декларация за откриване на партида при ищеца също било депозирано он 20.10.2010г. от собственика на имота Р.Ц. Х., а не от ответниците по делото.Те нямали договорни отношения и с фирмата за топлинно счетоводство „Нелбо“ ЕООД. В протокола за проведено общо събрание на етажната собственост под № 36 подпис бил положен от Р.Ц. Х., а ответниците не били давали съгласие.Моли се да бъде отхвърлен предявения иск.

     С определение на съда от закрито заседание на 16.09.2015г. е конституирано като трето лице-помагач „НЕЛБО“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява“ № 15.В едномесечния срок третото лице-помагач не е подало писмен отговор. С молба от 12.11.2015г. са приложени писмени доказателства, които молят да бъдат приети по делото.   

          Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

            Считано към 2009г., ответниците Ц.Г.Х., ЕГН ********** *** и М.П.Х., ЕГН ********** ***, били собственици на недвижим имот,придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена , а именно Апартамент №36,находящ се  на 3 /третия /етаж, вх.Б в жилищна сграда – блок №120, ж.к. „Хаджи Димитър“- гр.София,със застроена площ от 48.21 кв.м. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №6, том VІ, рег.№26246, дело №951 от 2009г. по описа на Румен Димитров- нотариус с рег.№274, район на действие- гр.София, ответниците Ц.Г.Х., ЕГН ********** *** и М.П.Х., ЕГН ********** ***, дарили на своята дъщеря Р.Ц. Х.,ЕГН-********** гореописаният недвижим имот. В качеството си на дарители, ответниците Ц.Г.Х., ЕГН ********** и М.П.Х., ЕГН ********** запазили правото си на безвъзмездно и пожизнено ползване на описания по-горе недвижим имот до края на живота си, като това било записано и отразено изрично в съставения нотариален акт.На 20.10.2010г. Р.Ц. Х.,ЕГН-********** подала Заявление-декларация вх.№4313/20.10.2010г. до Директора на ТР „София“ по отношение на топлоснабдявания имот- Апартамент №36,находящ се  на 3 /третия /етаж, вх.Б в жилищна сграда – блок №120, ж.к. „Хаджи Димитър“- гр.София,със застроена площ от 48.21 кв.м,с което заявление изявила желанието си да бъде открита партида, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София“АД на потребители в гр.София. В изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ , сградата- етажна собственост , в която се намирал топлоснабденият имот  е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо“ЕАД.С нотариално заверена декларация за отказ от право на ползване от 05.08.2013г., ответниците Ц.Г.Х., ЕГН ********** *** и М.П.Х., ЕГН ********** ***, се отказали от запазеното в тяхна полза право на ползване, учредено с  нотариален акт за дарение на недвижим имот №6, том VІ, рег.№26246, дело №951 от 2009г. по описа на Румен Димитров- нотариус с рег.№274, район на действие- гр.София. Предвид неизплащането на дължимата сума за консумирана топлинна енергия  в общ размер на 1064.17лв., на 20.08.2014г. ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците солидарно за общия размер на сумата от 1 064, 17 лв., от които 879, 08 лева главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода м. 10.2011г. – м. 04.2013г. и 185, 09 лв. лихва за забава за периода 01.12.2011г. до 26.06.2014г. и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените в заповедното производство разноски. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 841/2015г. по описа на РС Пазарджик. С оглед постъпило възражение от ответниците, на ищеца били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането в едномесечен срок.Същият се основавал на обстоятелствата, че ответниците били полватели на топлоснабден имот – апартамент № 36, находящ се в гр. София, Община Подуяне, жк „Хаджи Димитър“, бл. 120, вх. Б. Предвид предявеният в законоустановеният срок иск от от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г.Б. – изп. директор с процесуален представител К.И. с адрес: ***, било образувано  гр.дело №1698 от 2015г. по описа на РС-Пазарджик.

            В хода на производството по делото, била допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, видно от заключението по която, въз основа на отчетите на индивидуалните разпределители,  №25070290 и №28042813, в топлоснабденият имот-  Апартамент №36,находящ се  на 3 /третия /етаж, вх.Б в жилищна сграда – блок №120, ж.к. „Хаджи Димитър“- гр.София,със застроена площ от 48.21 кв.м, с абонат Радослава Ц.Х., разпределението на топлинна енергия било извършено през процесният период от време /м.10.2011г. – м. 04.2013г./ в съответствие с нормативната уредба от страна на топлинния счетоводител. „Нелбо“ЕАД. Размерът на фактурираните суми за общата топлинна енергия 8.698719 МВтч за процесния период са на обща стойност 847.56лв. Експертното заключение било прието по делото по надлежния ред.

            В хода на производството по делото, била допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението по която, ответниците Ц.Г.Х., ЕГН ********** *** и М.П.Х., ЕГН ********** ***, са били получатели на топлинна енергия на обект, намиращ се в гр.София, ул.“Хаджи Димитър“, бл.120, вх.Б, абонатен номер №281524. Съгласно представените от „Топлофикация София“ЕАД извлечения за посочения абонат, били останали непокрити задължения в общ размер на 879.08лв. Общият размер на лихвите бил 202.23лв., считано от датата на изпадане на ответника в забава до 26.06.2014г. Експертното заключение било прието по делото по надлежния ред.

        

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявените искове: Предявите искове са допустими, тъй като е налице  правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването им произтича от  наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта на длъжниците възражение по чл. 414 ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.

Наличието на подадено от длъжника в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, което не е оттеглено, винаги обуславя съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск. Този интерес не отпада дори и при извършено от длъжника плащане в хода на производството докато не бъде оттеглено направеното от него възражение, тъй като само при оттегляне на възражението заповедта за изпълнение ще влезе в сила и плащането ще бъде извършено на правно основание. Съобразявайки обстоятелството, че предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към предходен момент - към датата на подаване на заявлението, погасяването на това вземане чрез плащане в рамките на висящия процес е факт, който е ирелевантен и за основателността на иска и не можел да обуслови отхвърлянето му.

По отношение основателността на предявените искове: Основният спорен по делото въпрос, на който ответниците основават възраженията си по иска, е дали същите имат качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот. Съгласно установената съдебна практика ,  потребител на топлинна енергия е лицето, което ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или облигационно право на ползване. Договорното правоотношение между този битов потребител и топлопреносното предприятие възниква по силата на закона - правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя. Ирелевантно за това облигационно правоотношение е на чие име се води партидата, отправена ли е изрична молба за откриване на партида или не. Приложимият за това правоотношение закон е Законът за енергетиката /ЗЕ/, който е специален по отношение на сочения от ответника Закон за защита на потребителите. Поради това неоснователно е възражението на ответниците за липса на договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия. По делото се установи, че в процесният времеви период -   м.10.2011г. – м. 04.2013г. , ответниците Ц.Г.Х., ЕГН ********** *** и М.П.Х., ЕГН ********** *** са били носители на вещно право на ползване . Горният извод се установява от  представените по делото документи, в т.ч.  нотариален акт за дарение на недвижим имот №6, том VІ, рег.№26246, дело №951 от 2009г. по описа на Румен Димитров- нотариус с рег.№274, район на действие- гр.София, с който ответниците Ц.Г.Х., ЕГН ********** и М.П.Х., ЕГН **********  са дарили на своята дъщеря Р.Ц. Х.,ЕГН-********** гореописаният недвижим имот. В качеството си на дарители, ответниците Ц.Г.Х., ЕГН ********** и М.П.Х., ЕГН ********** запазили правото си на безвъзмездно и пожизнено ползване на описания по-горе недвижим имот до края на живота си, като това било записано и отразено изрично в съставения нотариален акт. Впоследствие, с нотариално заверена декларация за отказ от право на ползване от 05.08.2013г., ответниците са се отказали от запазеното в тяхна полза право на ползване, учредено с  нотариален акт за дарение на недвижим имот №6, том VІ, рег.№26246, дело №951 от 2009г. по описа на Румен Димитров- нотариус с рег.№274, район на действие- гр.София, но това е било извършено едва на 05.08.2013г. и посоченото обстоятелство е ирелевантно по отношение на периода, за които се претендира заплащане на топлинна енергия, тъй като този период хронологически предхожда нотариално заверена декларация за отказ от право на ползване от 05.08.2013г. В качеството си на потребители на топлинна енергия за процесния имот, ответниците са били длъжни да заплащат цената за доставената топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответните наредби.

 В този смисъл, възражението на ответниците , че нямат качеството на потребители на топлинна енергия следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Правно ирелевантно в случая е обстоятелството дали реално е използвал предоставената му енергия, тъй като нито Законът за енергетиката, нито Общите условия поставят изискване имотът да се ползва реално от потребителя, за да придобие той това качество. Обстоятелството дали ответниците реално са ползвали топлинна енергия е без значение – достатъчно е само да са собственици или титуляри на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се считат за потребители. Казаното налага извода, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което съдът счита, че е достатъчно за доказване на иска по основание. От заключението и на двете експертизи се установява, че дяловото разпределение е извършвано правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на § 190 от ДР на Закона за енергетиката, тъй като  по отношение на ответниците са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани в ДВ на 14.01.2008г. и в сила от 13.02.2008г. и Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение І ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014г. В раздел VII от общите условия, чл. 32, ал. 1 бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението на ответниците за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.С изтичането на последния ден от месеца ответниците изпаднали в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД била начислявана и законна лихва за забава върху задължението.

По изложените съображения предявените искове са основателни и ще бъдат уважени.

 

             При този изход на делото, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени разноски които са в  общ размер на 700.00 лв., от които 25.00лв.  държавна такса по ч. гр.дело №841/2015г. по описа на РС-Пазарджик,75.00лв. държавна такса по гр.дело 1698/2015г.,300.00 разноски по по гр.дело 1698/2015г. по описа на РС-Пазарджик ,платени от ищцовото дружество за възнаграждения за вещите лица с оглед изготвените съдебни експертизи, както и платено юристконсулско възнаграждение  в размер на 300.00лв.  

 

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

          По предявените от  „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г.Б. – изп. директор с процесуален представител К.И. с адрес: ***, искове  против Ц.Г.Х., ЕГН ********** *** и М.П.Х., ЕГН ********** ***, при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – ФДР „Нелбо“ЕАД, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Тинтява” № 15:

           ПРИЗНАВА за установено по отношение  на ответниците Ц.Г.Х., ЕГН ********** *** и М.П.Х., ЕГН ********** ***, че дължат солидарно  на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г.Б. – изп. директор с процесуален представител К.И. с адрес: ***,  сумата от 879.08 лева, представляваща стойност на неплатената топлинна енергия за периода от м. 10.2011г. – м.04.2013г. за  топлоснабден имот-  Апартамент №36,находящ се  на 3 /третия /етаж, вх.Б в жилищна сграда – блок №120, ж.к. „Хаджи Димитър“- гр.София,със застроена площ от 48.21 кв.м.., както и 185.09 лева – законна лихва за забава за периода от 01.12.2011г.  до 26.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА  Ц.Г.Х., ЕГН ********** *** и М.П.Х., ЕГН ********** *** , да заплатят солидарно на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Г.Б. – изп. директор с процесуален представител К.И. с адрес: ***,   сумата в размер на на 700.00 лв., от които 25.00лв.  държавна такса по ч. гр.дело №841/2015г. по описа на РС-Пазарджик,75.00лв. държавна такса по гр.дело 1698/2015г.,300.00 разноски по по гр.дело 1698/2015г. по описа на РС-Пазарджик ,платени от ищцовото дружество за възнаграждения за вещите лица с оглед изготвените съдебни експертизи, както и платено юристконсулско възнаграждение  в размер на 300.00лв. 

 

Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

 

        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: