Р Е
Ш Е Н
И Е
№
22.03.2016 година
град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и втори февруари Две хиляди и шестнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Р.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Т.д.№33 по описа на съда за 2015год.,за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба вх. № 2964/24.03.2015г. е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането/отм./ от ищеца ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-гр.София против ответника Г.О.Х. за обща сума в размер на 67 629,84лв.
ИЩЕЦЪТ-ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-гр.София твърди,че на основание чл.288 ал.1
т.1 от КЗ/отм./ възстановил по щета №220001/09.03.2010г. цялата сума,изплатена
от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на Нидерландско
бюро на автомобилните застрахователи,представляваща обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди,а именно: 8 566,54лв./равностойност
на 4 380 евро/ обезщетение за имуществени вреди за увредения вследствие
ПТП от 23.05.2008г. лек автомобил „Фиат Панда 1.2 Emotion” с ДК № 33-RD-HB ,собственост
на М.Я.Н. от гр.Зутемеер,Холандия ; 51 791,67лв./равностойност
на 24 480,66 евро/ обезщетение за неимуществени вреди за пострадалата
вследствие на същото ПТП водачка на л.а. „Фиат Панда 1.2 Emotion”-М.Я.Н.;
7 271,63лв./равностойност на
3 717,93 евро/такси за обработване на претенциите от Нидерландското бюро
на автомобилните застрахователи и НББЗ.Твърди,че виновен за катастрофата от
23.05.2008г. е ответникът Г.О.Х.,който към 17:46 часа,управлявайки л.а. „Ровър
В срока по чл.372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба,с която пояснява и допълва първоначалната такава.Излага съображения за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност направено от назначения особен представител на ответника,като твърди че обезщетенията са изплатени на 23.03.2010г.,а исковата молба е изпратена по пощата на 23.03.2015г.,поради което не е изтекъл срока по чл.110 от ЗЗД.Оспорва доводите на назначения особен представител на ответника по представените към исковата молба писмени доказателства и излага съображения за тяхната неоснователност,като пояснява и допълва фактическите си твърдения досежно наведените възражения с отговора.Претендира от съда за уважи предявения иск.
В изпълнение на изискванията на чл. 367 от ГПК препис от исковата молба, ведно с приложенията са изпратени на ответника Г.О.Х. призован по реда на чл.48 ал.1 от ГПК чрез ДВ бр.№51/07.07.2015г.,чрез назначения му особен представител по реда на чл.48 ал.2 от ГПК,определен от АК-Хасково-адв. В.К.Ч..
ОТВЕТНИКЪТ-Г.О.Х.,чрез назначения особен представител-адв.В.Ч.-*** е депозирал писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК ,с който се оспорва предявения иск и се излагат доводи за неговата недопустимост и неоснователност.Излагат се съображения за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,тъй като щетата била заведена при ищеца на 09.03.2010г. и към датата на подаване на исковата молба петгодишната давност била изтекла.Поддържа също,че от представения документ за трансграничен превод на сума от НББАЗ не била видна датата на този превод.Излага съображения и за неоснователност на предявения иск.Оспорва фактическите твърдения в исковата молба и прави доказателствени искания.Претендира от съда да отхвърли исковата претенция на ищеца.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
От представените от ищеца
писмени доказателства/копия,надлежно заверени и в превод на български език/ се
установява,че на 23.05.2008г. ,към 17,46 часа е станало ПТП при което
ответникът Г.О.Х.,управлявайки л.а. „Ровър
От Доклад PL0919/08-156677,изготвен от полицай Д.О.,съставен
в кръга на службата му се установява механизма на настъпване на ПТП/ т.18/,описани
са материалните щети по л.а. управляван от нидерланския
гражданин/т.16/,начертана е и скица на механизма на станалото на 23.05.2008г.
ПТП.От същия този документ се установява,че ответникът при управлението на
л.а.. „Ровър
Безспорно е установено по делото,че към момента на причиняване на ПТП ответникът е управлявал л.а. в нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП и на чл.259 от КЗ/отм/.
Съгласно чл.25 ал.1 от ЗДвП –Водач на пътно превозно средства,който ще предприеме каквато и да е маневра,като например да излезе от реда на паркирани превозни средства или да влезе между тях,да се отклони надясно или наляво по платното за движение,в частност да премине в друга пътна лента,да завие надясно или наляво за навлизане в друг път или крайпътен имот,преди да започне маневрата,трябва да се убеди,че няма да създаде опасност за участниците в движението,които се движат след него,преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,като се съобразява с тяхното положение,посока и скорост на движение.
Видно от приетата като доказателство застрахователна полица №065070149699/30.10.2007г. и писмо с изх.№92-812/18.02.2010г. от „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД до ГФ е,че към датата на ПТП-23.05.2008г. застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на управлявания от ответника лек автомобил е прекратил застрахователния договор към 30.01.2008г. на основание чл.260 ал.2 вр. чл.202 ал.2 от КЗ/отм./,поради неплащане на дължимата втора вноска от премията.
От приложената към исковата молба справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява,че застрахователна полица №№065070149699/30.10.2007г. за л.а.”Ровър” с ДК№ Х 8512 АТ е подадена като прекратена на 13.02.2008г.
Установено е също,че на основание получена претенция от Националното бюро на Холандия за изплатени имуществени и неимуществени вреди в следствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български регистрационен номер Х 85 12 АТ и одобрение от УС ,НББАЗ е възстановило сумата от 34 404,15 евро на 08.02.2010г.,във връзка с което е изпратено от НББАЗ до ГФ писмо изх.№1-496/08.03.2010г. с искане за възстановяване на изплатената сума.Във връзка с полученото писмо от НББАЗ от ГФ е изготвен доклад по щета №220001/09.03.2010г. за имуществени и неимуществени вреди ,съгласно който на основание чл.34 ал.3 от ПУДГФ е прието да се възстанови на НББАЗ по посочената щета сумата от 34 578,59 евро с парична равностойност 67 629,84лв.Посочената сума е била изплатена от ГФ на НББАЗ с нареждане за презграничен превод от 23.03.2010г.
Относно образуваната щета №220001/09.03.2010г. ответникът е уведомен,че на основание чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ в едномесечен срок от получаване на регресна покана изх.№ГФ-РП-668/05.11.2014г. следва доброволно да заплати по посочената в поканата сметка сумата от 67 637,66лв./изплатеното обезщетение за вреди -67 629,84лв. и банкова такса-7,82лв./,изплатени от ГФ на Националното бюро на Холандия на основание чл.288 ал.1 от КЗ/отм./.Регресната покана е изпратена с писмо обратна разписка,като на гърба на същата е отразено,че пратката не е била получена от получателя.Регресната покана е била изпратена до ответника Г.О.Х. на неговия регистриран постоянен и настоящ адрес ***.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният регресен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ за обща сума в размер на 67 629,84лв е процесуално допустим ,тъй като е налице надлежна активна и пасивна процесуална легитимация,както и правен интерес от воденето му.Разгледан по същество този иск е основателен.
Съгласно чл.288 ал.1 т.2б.”а” от КЗ/отм./ ГФ изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,причинени от водач,който няма застраховка „Гражданска отговорност”.В тази хипотеза,с оглед разпоредбата на чл.288а ал.3 вр. чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ ,ищецът като лице,което изпълнява чужд дълг,разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата-ответника и може да се суброгира в правата на увредения субект,доколкото се касае за виновно увреждащо поведение-действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение-чл.45 от ЗЗД,за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени и неимуществени вреди.По делото са представени надлежни писмени доказателства,от които се установява,че на посочената в исковата молба дата-23.05.2008г. и час-към 17,46 часа,поради виновно поведение на ответника е причинено ПТП с материални и нематериални щети,като е увредено МПС,собственост на трето лице,както и настъпили телесни увреждания на нидерландския гражданин М.Н.,пострадала като водач на л.а.Макар и назначения особен представител на ответника да оспорва писмените доказателства,представени от ищеца съдът счита,че неговото оспорване е неоснователно,тъй като представените от ищеца писмени документи установяват по категоричен начин фактическата обстановка,описана в исковата молба и начина,по който е било осъществено ПТП,за което вина носи ответника в настоящето производство.В тази връзка съдът счита,че следва да кредитира представения по делото Доклад,изготвен от полицай Д.О.,който доклад,представен от ищеца в превод на български език представлява официален свидетелстващ документ,издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съгласно чл.179 ал.1 от ГПК представлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.В подкрепа на този извод на съда е и представения от ищеца двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие,подписан от една страна и от ответника по делото.
Вследствие на противоправното деяние на ответника са нанесени вреди,които са в пряка причинно-следствена връзка с това деяние.Видно от представената от ищеца и неоспорена от особения представител на ответника официална справка от базата данни на фонда,за процесния автомобил не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.Ищецът безспорно е възстановил изплатеното обезщетение,представляващо стойността на причинената вреда-имуществена и неимуществена такава.С факта на плащането ищецът се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице.Налице е пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна,поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума..
За неоснователен съдът намира довода на особения представител на ответника,че от представения по делото документ за трансграничен превод на сума от НББАЗ не е видна датата на извършване на превода.Видно от приложеното по делото преводно нареждане е,че датата на осъществения превод е 23.03.2010г.,поради което и от този момент на основание чл.288 ал.1 от КЗ/отм./ ищецът-ГФ е встъпил в правата на увреденото лице.
Неоснователно е и направеното възражение от особения представител на ответника за погасяване на вземането по давност.В тази връзка следва да се отбележи следното:Основанието да предяви своя иск против ответника ищецът не черпи от фактическия състав на непозволеното увреждане,а от друг фактически състав-плащане вместо длъжника и от друг момент-извършване на самото плащане.Тези именно действия на ищеца се явяват основание за встъпване в правата на увреденото лице-до размера на платеното,т.е. тези действия са основанието на регресната претенция на ГФ към ответника .Правото на регресен иск за ГФ е възникнало от датата на плащане-23.03.2010г. и от този момент е започнала да тече пет годишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,който срок към момента на предявяване на иска-23.03.2015г./видно от пощенското клеймо върху плика,с който е изпратена до съда исковата молба/ не е изтекъл.
Изложените по-горе съображения водят до извода на съда,че предявеният иск е основателен и доказан по размер,поради което същият ще следва да се уважи изцяло.Предвид основателността на исковата претенция ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 5 290,19лв.,съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.О.Х., ЕГН ********** с последен известен постоянен и настоящ адрес ***2,понастоящем намиращ се в чужбина с неизвестен адрес,призован с ДВ,с назначен особен представител адв.В.Ч..*** да заплати на Гаранционен фонд ,гр.София,ул.”Граф Игнатиев” №2 ет.4,със съдебен адрес:***,Адв.дружество”Марински и Николова” , на основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ сумата от 67 629,84лв.,представляваща сбор от изплатените от Гаранционен фонд суми,както следва:обезщетения за имуществени вреди-8 566,54лв./равностойност на 4 380 евро/ и за неимуществени вреди-51 791,67лв./равностойност на 26 480,66 евро/ и 7 271,63лв./равностойност на 3 717,93 евро/ такси за обработване на претенциите,ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска-23.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата,както и направените по делото разноски в общ размер на 5 290,19лв.,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: