№ 1768
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно
наказателно дело № 20211110217683 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я.М.П.., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-015909 от 29.07.2021 г., издадено от Началник Сектор към
СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 (двеста) лева за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че описаната фактическа обстановка не
отговаря на действителната. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в бланкетно описание на нарушението и
неправилно посочване на мястото на твърдяното нарушение. Сочи се, че описаното в
АУАН и НП не се субсумира под посочената правна квалификация. Моли се за отмяна
на наказателното постановление.
В съдебното заседание по решаване на делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Н., която поддържа жалбата по
изложените съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 19.07.2021 г., около 12:15 часа, Я.М.П.. управлявала лек автомобил, марка и
модел „Сузуки Суифт 1300“, рег. № К.Т., в гр. София, по бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“, с посока на движение от бул. „Янко Сакъзов“ към бул. „Данаил
Николаев“, когато предприела маневра, свързана с отклонение в ляво по пътното
платно и не пропуснала движещия се попътно отляво лек автомобил, марка и модел
„Пежо 307“, рег. № Н.М., управляван от Т.П.Й... В резултат от поведението на Я.П.
настъпило пътно-транспортно произшествие между двата автомобила.
Пристигналият на място екип на ОПП - СДВР, след проведен разговор с двамата
1
водачи, въз основа на писмените им обяснения и оглед на района на
местопроизшествието, съставил скица на ПТП и протокол за ПТП №
1797915/19.07.2021 г. От водачите на двата автомобила били попълнени декларации.
За констатираното нарушение бил съставен на място акт за установяване на
административно нарушение на 19.07.2021 г. от свидетеля Л. СТ. Й. - „младши
автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи.
Актът бил съставен в присъствието на един свидетел. Екземпляр от АУАН бил връчен
срещу подпис на жалбоподателя на 19.07.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 21-4332-015909 от 29.07.2021 г. от Началник Сектор към СДВР,
Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП,
на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Препис от същото бил
връчен на жалбоподателя на 29.11.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Л. СТ. Й..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като сочи,
че е съставил акта за установеното от него нарушение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като съответстващи на останалия
доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Л. СТ. Й. и писмените
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - справка за 25-то
ДКЦ, декларации - 2 броя, скица на ПТП, протокол за ПТП, справка картон на водача,
заповед № 8121К-13312/23.10.2019 г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г., заповед №
513-з-4445/29.06.2017 г., проект за организация на движението и проекти за
разположена светофарна уредба - 2 броя.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 19.07.2021 г., в деня, в който е установено
нарушението от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от
нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното
НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от Л. СТ. Й. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна
полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-2509 от
21.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР
са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
2
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В
настоящия случай НП е съставено от Д..Д.Д., която работи като „началник сектор“ към
СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, началниците на сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават
наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в
АУАН и НП правна квалификация на същото. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на правилата за извършване
на маневри съгласно чл. 25 ЗДвП. Констатираното нарушение е подведено под
санкционната норма на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, която предвижда наказание за водач на
моторно превозно средство, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или някое от изчерпателно посочените в ал. 1 нарушения
причини пътнотранспортно произшествие – в случая това по т. 5: водач, който не
спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Посочено е и мястото на извършване на нарушението, а именно гр. София, бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви“, с посока на движение от бул. „Янко Сакъзов“ към бул.
„Данаил Николаев“. В АУАН и НП е отбелязано, че маневрата е извършена срещу 25-
то ДКЦ, което в действителност, както сочи жалбоподателят, не се намира в процесния
участък. Въпреки това съдът счита, че се касае за техническа грешка, като вместо 17-то
ДКЦ неправилно е посочено 25-то ДКЦ. Това обстоятелство не влияе върху
законосъобразността на АУАН и НП, предвид посочването на достатъчно други
индивидуализиращи белези на мястото на извършване на нарушението.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и актовете по прилагането му.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП вменява правно задължение при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни
пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента.
От протокола и скицата за ПТП, и съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства безспорно се доказва фактът на осъщественото ПТП. От същите се
установява по несъмнен начин и причината за ПТП, а именно навлизането от
жалбоподателя частично от дясна в лява пътна лента, без да се съобрази и да пропусне
движещия се попътно отляво лек автомобил, марка и модел „Пежо 307“, рег. № Н.М.,
управляван от Т.П.Й... Относимите факти и обстоятелства са изяснени и се
потвърждават и от показанията на разпитания актосъставител.
При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно
установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в
процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване
следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението.
Имайки предвид факта, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, доказващи
противното, настоящата инстанция счита, че установената в АУАН фактическа
3
обстановка и възпроизведена в НП е доказана. Направените в АУАН констатации,
както и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от доказателствата
по делото. Анотирана съдебна практикаНастоящия съдебен състав намира, че АНО
правилно е ангажирал отговорността на нарушителя за извършеното от него
нарушение.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при
форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е
целял настъпването им.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
Доколкото глобата, съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл. 179,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на
съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-015909 от 29.07.2021
г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
Я.М.П.., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
извършено нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4