Определение по дело №437/2023 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 786

град Велико Търново, 09.11.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев

 

като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 437/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

           

Образувано е по молба на *** П. З. като пълномощник на „М.Ц.“ ЕООД, с която се иска съдът да измени решението си по делото в частта за разноските, като осъди ответника да заплати направените по делото разноски в размер на 720 лв., представляващи изплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

Ответникът – кмета на община Велико Търново, чрез пълномощника си *** Д. В. моли жалбата да бъде оставена без уважение, като намира искането за неоснователно.

 

От фактическа страна се установява, че с Решение № 250 от 13.10.2023г. по адм. дело № 437/2023 г. съдът по жалба на „М.Ц.“ ЕООД е отменил Заповед № РД22-1397/17.07.2023 г. на зам. кмет на Община Велико Търново, върнал е административната преписка на кмета на Община Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление-декларация при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдил Община Велико Търново да заплати на „М.Ц.“ ЕООД разноски по делото в размер на 50 лв., при претендирани от дружеството такива в размер на 770 лв.

В мотивите на решението настоящият състав е приел за основателно искането за присъждане на направените разноски за внесена държавна такса за производството пред АСВТ в размер на 50 лв., а по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. е приел, че не са представени доказателства за заплащането му по сметка, както е посочено в договора за правна защита и съдействие и представената фактура № 215/07.07.2023 г.

Решението е връчено на жалбоподателя на 26.10.2023 г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена по пощата на 30.10.2023 г. Към същата е приложено извлечение от банковата сметка на *** П. З..

 

Във връзка с тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК от страна, представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС в случаите, когато заплащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая от дружеството-жалбоподател не са били представени банкови документи за заплащане на адвокатското възнаграждение до приключване на съдебното заседание пред настоящата инстанция на 27.09.2023 г., тъй като представената фактура  № 215/07.07.2023г. очевидно не е такъв документ. Едва с настоящата молба е представено извлечение от банковата сметка на *** П. З., от което е видно, че на 07.07.2023 г. от „М.Ц.“ ЕООД е получен превод в размер на 720 лв. с основание: плащане по ф-ра 215 от 07.07.2023 г. Представените с молбата за изменение на решението писмени доказателства обаче не могат да бъдат анализирани от съда на настоящия етап. Събирането на доказателствата приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. След тази фаза на процеса страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия: не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. /вж. т. 11 от посоченото ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Тази забрана обезпечава приложението на основния принцип за равенство в процеса, установен в чл. 8 АПК. Приключването на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, е последният момент до който могат да се сочат валидно доказателства за реалното извършване на разноските. В производството по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдът не събира доказателства – така напр. Определение № 7292 от 19.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12023/2021 г., Определение № 7445 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2018 г., Определение № 2471 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2015 г., Определение № 17433 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14609/2013 г. и др.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „М.Ц.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***за изменение на Решение № 250 от 13.10.2023 г. по адм. дело № 437/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

                                          

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: