№ 3578
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110204505 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.З., ЕИК ХХХХ, против наказателно постановление № НЯСС-
27/24.01.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон, доколкото ДАМТН не била компетентна да
издава процесното предписание, компетентността на контролния орган била недоказана, а
описанието на извършеното нарушение – непълно. Навеждат се и доводи за маловажност на
случая, с оглед на което се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпила молба от процесуалния представител на М.З., с която се поддържа
жалбата и се иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна – председателят на ДАМТН, редовно призована, не се представлява. С
писмени защити се навеждат доводи за неоснователност на жалбата, като се сочи, че
процесното НП е правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което се иска съдът да го
потвърди, като се моли и за присъждането на адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
На 14.05.2020 г., с изготвянето на Протокол № 3/14.05.2020 г., служители при ДАМТН дали
на М.З., в качеството му на собственик на язовир „П.“, находящ се в поземлени имоти №
55419.6705.116, 55419.6705.117, 55419.6705.119, 55419.6705.120, 55419.6705.121,
14831.6553.300, 14831.6553.441, 14831.6539.324, 14831.6539.424, 14831.6539.443 и
55419.6705.2570.2 в землищата на с. П. и с. Г., Столична община, задължително
предписание да извърши водолазен оглед за техническото и експлоатационно състояние на
съоръженията, намиращи се под вода, в срок до 30.12.2020 г.
На 08.12.2020 г. свидетелят инж. И.С. – на длъжност началник на регионален отдел „Надзор
на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Западна Централна България в Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при ДАМТН, заедно с инж.
Ж.С., заемаща длъжността старши инспектор в същия отдел, извършили последваща
проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатацията на язовир „П.“, за което бил съставен констативен протокол № 02-01-
28/08.12.2020 г. Към момента на проверката нямало данни за извършен водолазен оглед за
техническото и експлоатационно състояние на съоръженията, намиращи се под вода,
доколкото и срокът на предписанието (30.12.2020 г.) не бил изтекъл. Било дадено ново
задължително предписание на собственика на язовира със същото съдържание и срок - да
извърши водолазен оглед за техническото и експлоатационно състояние на съоръженията,
намиращи се под вода, в срок до 30.12.2020 г.
На 24.06.2021 г., чрез обход и оглед на голяма язовирната стена и съоръженията към нея и
преглед на документацията от експлоатацията, контролните органи установили, че не е бил
извършен водолазният оглед за техническото и експлоатационно състояние на
съоръженията, намиращи се под вода на язовир „П.“, т.е. че не е изпълнено от собственика
на язовира задължителното предписание, дадено първоначално в Протокол № 3/14.05.2020
г., а после - и в констативен протокол № 02-01-28/08.12.2020 г., със срок на изпълнение до
30.12.2020 г.
Поради изложеното на 09.08.2021 г. свидетелят С. преценил, че е налице нарушение на
законодателството, уреждащо собствеността и управлението на водите на територията на
Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на
водностопанските системи и съоръжения, и съставил срещу жалбоподателя АУАН № 02-
018/09.08.2021 г. за извършено на 31.12.2020 г. нарушение по чл. 190а, ал. 2 от Закона за
водите. Актът бил предявен на същата дата и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 24.01.2022 г. било издадено обжалваното НП, с
което при идентичност на описанието на нарушението и неговата правна квалификация,
жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите с
2
имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител И.С.. Показанията на
свид. И.С. съдът кредитира като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира
противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията са подробни и
вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки
предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред
писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените
източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото
и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
въз основа на тях.
Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват
правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали
поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния
състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но на основания, различни от
изложените в нея.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 11
от Закона за водите и т. 24 от Заповед № А-276/18.05.2021 г. на председателя на ДАМТН, с
която св. С. е изрично оправомощен да съставя актове за нарушения по Закона за водите,
поради което съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за недоказана
компетентност у актосъставителя. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице
съгласно нормата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите – председателят на ДАМТН.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
3
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци, като достатъчно подробно и ясно е
описан механизмът на извършване на административното нарушение, с оглед на което съдът
намира, че се явява неоснователно въведеното в този смисъл от жалбоподателя възражение.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е и правилно от
материалноправна гледна точка.
Чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите гласи, че председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.
190, ал. 4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал.
2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние
и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по
приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява
съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, собствениците на язовирни стени и съоръжения към
тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.
Независимо от въведеното възражение на жалбоподателя в тази насока, съдът намира за
ирелевантно дали даденото с констативен протокол № 02-01-28/08.12.2020 г. задължително
предписание е законосъобразно, тъй като този въпрос е извън предмета на доказване в
настоящото производство и разглеждането му би се явявало косвен съдебен контрол, при
липсата на компетентност у районния съд за такъв. Тези предписания представляват
индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол по
реда на АПК от административния съд. По делото липсват данни предписанието да е
обжалвано и респективно същото е влязло в сила. Това обуславя наличието на задължение за
безусловното му изпълнение от страна на адресата. При липсата на твърдения и
доказателства за това, нарушението следва да се счита за извършено от наказаното лице –
адресат на акта.
В продължение на гореизложеното и щом бе установено по делото, като за това
обстоятелство не се и спори, че жалбоподателят е собственик на язовир „П.“, на когото
първоначално с Протокол № 3/14.05.2020 г., а в последствие - и с констативен протокол №
02-01-28/08.12.2020 г., е било дадено задължително предписание в срок до 30.12.2020 г. да
извърши водолазен оглед за техническото и експлоатационно състояние на съоръженията,
намиращи се под вода при язовира, и като не е изпълнил това предписание в срока до
30.12.2020 г., което обстоятелство също не е спорно, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 190а, ал. 2 от Закона за
водите, гласящ, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да
изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 от същия закон. Задължителното предписание от
4
контролния орган е изисквало извършването на определено по съдържание действие и
определен срок за това, като при проверката, завършила след изтичането на срока за
изпълнение на предписанието, длъжностните лица от ДАМТН са установили, че това
предписание не е изпълнено, с което фактическият състав на нарушението, което е от
категорията на т. нар. формални нарушения, при които съставът е реализиран с
осъществяването на неговите обективни елементи, без необходимост от настъпването на
допълнителни общественоопасни последици, е бил осъществен от обективна страна.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна
такава, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните
признаци на административното нарушение от субективна страна.
По отношение на наложеното наказание, административнонаказващият орган е наложил на
М.З. за така вмененото му нарушение имуществена санкция в размер на 1000 лева, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите. Според цитираната санкционна
разпоредба, наказва се с имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по
чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв. Доколкото това е минималният размер на наказанието
и не са налице данни за отегчаващи отговорността обстоятелства, същото не подлежи на
намаляване и е правилно определено.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения за наличието на маловажен случай
на нарушение. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е
направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата спрямо формалните или
резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо
двата вида нарушения. В този смисъл, за да се определи един случай като „маловажен“ се
взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-
ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия казус,
обаче, предвид обстоятелството, че нарушението по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите е
формално такова, на просто извършване, се явяват ирелевантни съображенията за липсата на
настъпили вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил в състава на
нарушението настъпването на такива. Така констатираното нарушение не разкрива по-ниска
от типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, доколкото не бе
доказано отстраняването му дори към настоящия момент, както и тъй като става въпрос за
язовир, който е в близост до населено място, представлява заплаха за човешки жертви, пряко
засегнати хора в заливаемата зона, засегнати елементи от инфраструктурата, водещи до
отрицателни последствия за обществото и човешкото здраве и пр., защото същият покрива
критериите за първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за
водите, поради което и не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай на
административно нарушение.
Независимо от горното настоящия съдебен състав намира, че са налице основания за отмяна
на атакуваното наказателно постановление, поради обстоятелството, че в случая
5
административнонаказателното производство е протекло изначално незаконосъобразно, в
разрез с императивните разпоредби на ЗАНН.
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на изискванията на
чл. 201, ал. 13 от Закона за водите вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН във връзка с неспазване на срока
за съставяне на АУАН. Съгласно последната разпоредба не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, като двете хипотези са алтернативни, взаимно
изключващи се. Тримесечният срок започва да тече от деня, в който органът, който е
овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. В настоящия случай нарушителят е бил
известен, доколкото е собственик на язовир П., още на датата на съставяне на първия
протокол - Протокол № 3/14.05.2020 г.,, с оглед дадените с него предписания със срок на
изпълнение до 30.12.2020 г. Нарушението е извършено след изтичане на указания срок за
изпълнение на предписанието, т. е. на 31.12.2020 г. е започнал да тече тримесечният срок по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушителят – собственикът на язовира, на когото са давани
многократно различни задължителни предписания, е бил известен. При това положение
АУАН е следвало да бъде съставен най-късно до 31.03.2021 г. В случая АУАН е съставен на
09.08.2021 г., т.е. след изтичане на предвидения в горепосочената разпоредба тримесечен
срок.
Щом органите, компетентни да установят извършването на административно нарушение по
спазване на изискванията на Закона за водите са разполагали с необходимата за
установяване на факта на нарушението и на субекта на административна отговорност
информация още към датата на нарушението, е налице неспазване на императивната норма
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което е достатъчно основание за отмяна на издаденото въз основа
на него наказателно постановление. В тази връзка съдът намира, че приетият от наказващия
орган момент на установяване на нарушението – при извършването на проверката на
24.06.2021 г., не е релевантният за изчисляване срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като това
откриване на нарушителя в избран от актосъставителя момент, който като контролен орган
иначе е бездействал по каквито и да било причини от 31.12.2020 г. - нататък, не може да се
счита за надлежно изчисляване срока за започване на административнонаказателното
производство. Съставянето на АУАН след изтичане на тримесечния срок от установяване на
нарушителя се явява съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН, водещо винаги до отмяна на наказателното постановление, тъй като при така
изложената хронология не може да се направи извод за законосъобразно поставяне началото
на производството по административно наказване.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на разноски, но жалбоподателят
има право и своевременно претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което
настоящата инстанция намира за основателно. На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от 80 лв. –
6
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-27/24.01.2022 г., издадено от председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на М.З., ЕИК ХХХХ, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от
Закона за водите.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАНН Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор да заплати на М.З. сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7