№ 11955
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110133877 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД за
суми, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 37/2023 г.
на 126 състав.
В исковата молба на „....“ООД са изложени твърдения, че между
страните е сключен договор за заем № ... от 27.10.2021 г., заемната сума по
който е предоставена на ответника към датата на сключване на договора.
Заемателят не върнал заетата сума, поради ищецът което претендира
заплащане на главница, договорна лихва и лихва за забава. Моли за уважаване
на исковете. Претендира разноски.
Ответникът И. Т. Т. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорва предявените
искове по основание и размер. Излага твърдения, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК , чл. 11, ал. 1, т. 7 , т. 12, т. 20 ЗПК , чл. 12,
ал. 1, т. 7, т. 9 от ЗПК, поради което и на основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК
счита договора за кредит е недействителен. В условията на евентуалност
твърди недействителност на клаузите за неустойка за непредоставено
обезпечение, както и на клаузата за лихва. Посочва, че исковата претенция е
неоснователна, тъй като ответникът е заплатил чистата стойност на кредита
преди образуване на производството, която се дължи в хипотеза на
1
недействителен договор. Представя доказателства в този смисъл. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищцовото
дружество е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно
правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който е
предоставил на ответника съответната парична сума, а последният се е
задължил да я върне в посочения срок, заедно с претендираната
възнаградителна лихва; настъпването и обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита спрямо ответника и стойността на непогасената му
част; че оспорените клаузи са действителни, в т. ч. индивидуално уговорени.
Установява се, че между страните е сключен валиден договор за
потребителски кредит от 27.10.2021г. , по силата на който "... .." ООД
предоставило на ответника сума в размер на 1000 лева срещу задължението за
връщане, заедно с договорена възнаградителна лихва и ГПР, на 6 вноски с
краен срок на договора до 27.04.2022г. Размерът на вноската по кредита е една
вноска по 33.38лева и пет вноски по 220.46лева, годишният лихвен процент е
40, 05%, а ГПР е 47, 98%. Видно от представения погасителен план общият
размер на месечната вноска включва главница, лихва и неустойка.
Съдът приема за доказана валидността на договора, както и че
заемната сума е предоставена на кредитополучателя в деня на подписване на
договора, което се установява от приетата съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективна и обоснована. От същата се установява,
че непогасеният остатък на главницата по договора е 1000 лева,
възнаградителната лихва е в размер 135, 68лева, а законната лихва за забава за
периода от 01.01.2022г. до 01.12.2022г. е в размер на 93,06лева. От
констативната част на ССЕ се установява, че за погасяване на задълженията си
по договора ответникът е внесъл по сметка на ищеца сума в размер на
1002,00лева , с които са погасени неустойка в размер на 511,33лева и такси в
размер на 490,64лева. Направен е извод, че с внесените суми не е погасявано
задължението за главница. По данни счетоводството на ищеца, вещото лице
2
установява, че непогасеният остатък от възнаградителната лихва по договора
за кредит е 135.06лева, като начислените суми са в общ размер от 1824,00лева,
от които 1000лева главница, 135,68лева възнаградителна лихва и 688,32лева
неустойка. С внесените суми не е погасявано задължение за възнаградителна
лихва, поради което е определен горепосочения остатък.
Ответникът е навел възражение за нищожност на клаузи от процесния
договор, по които съдът приема следното:
В договора се съдържа клауза за заплащане на неустойка за недадено
обезпечение, която съдът намира за нищожна, поради което не е породила
правни последици и осчетоводяването на платените погасителни вноски за
неустойка е извършено на база нищожна клауза, поради което следва
платената неустойка да бъде начислена за погасяване на възнаградителна
лихва и главница по договора за кредит. Изводът за нищожност на клаузата за
неустойка следва да се направи като се вземе предвид чл. 16, ал. 1 ЗПК,
според който преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в
т. ч. информация, получена от потребителя и ако е необходимо извършва
справка в ЦКР или в друга база данни, използвана в Република България за
оценка на кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с
договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му задължение
за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на
необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателя-
потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери
платежоспособността на длъжника и ако има съмнение в нея, да поиска
обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне кредита. Към това
следва да се добави и съображението, че така уговорената неустойка излиза
извън присъщите обезпечителни и компенсаторни функции, тъй като
предвижда необходимост от изплащане на обезщетение за неизпълнение на
акцесорно задължение, от което неизпълнение (на самото задължение за
осигуряване на обезпечение) не произтичат каквито и да било вреди. По този
начин тази неустойка се превръща в инструмент не за обезщетяване, а за
обогатяване на кредитора, тъй като за длъжника възниква задължение за
заплащане на допълнителни суми към него. Не може да се приеме, че по този
начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност
3
на длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи
само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПК, следва да извърши
съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при
достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на
такава клауза в договора фактически се създава допълнително обезщетение за
кредитора при неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на
чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която при забава на заемателя-потребител
кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената част от
задължението. Налице е както противоречие с нормите на закона, така и
въведен с договора механизъм за неговото заобикаляне, поради което клаузата
за неустойка за сумата от 688,37лева е нищожна поради нейната
неравноправност и неустойка не се дължи на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. В
погасителния план е посочено, че неустойката е част от вноската по кредита,
като при нейното определяне съдът намира, че последната не следва да се
включва, доколкото такава сума не следва да се дължи от кредитополучателя.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка
10 в него трябва да е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор е посочен
ГПР в размер на 47,98%. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС. Договореният ГПР
отговаря на размерите, определени в закона.
В договора е посочен лихвен процент от 40, 05%. От своя страна
възнаградителната лихва представлява печалбата на кредитора за ползването
на паричната сума, дадена в заем на длъжника. Същата се дължи през време
на действие на договора и доколкото ползването на отпуснатата в заем на
длъжника сума продължава. В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е
предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не
може да надвишава законната лихва, като уговорка в различен смисъл би
представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП,
4
доколкото би наложила изпълнение на задължение на потребителя при
отпадане задължението на кредитора да осигури ползването на заемната сума
през срока на договора, макар и това да е следствие от неизпълнение на
договорно задължение на длъжника. Съдът намира, че определеният в
договора лихвен процент от 40, 05% е несъразмерно висок при отпуснат
кредит в размер на 1000 лева за срок под 7 месеца. Такава клауза е
неравноправна, тъй като поставя потребителя в значително неблагоприятно
положение. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Така съдът намира, че
уговорената лихва е прекомерна и следва да се намали до средните нива за
лихвени проценти при уговаряне на възнаградителна лихва. След справка в
сайта на БНБ относно лихвената статистика съдът установи, че средният
лихвен % за кредити за потребление в лева за срок над месеца до 1 година през
2021 г., когато е сключен договорът за кредит, е 2, 87 %, като размерът на
претендираната възнаградителна лихва следва да се намали до този процент.
Така определен на основание чл. 162 ГПК размерът на дължимата
възнаградителна лихва за претендирания период от 5 месеца е в размер на
7,19лева, до който размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 240,
ал.2 от ЗЗД.
Като съобрази направените плащания в общ размер от 1002,00лева,
както и че размерът на дължимите възнаградителна лихва и главница е от
1007,19лева, съдът приема, че неплатената главница е в размер на 5,19лева, до
който размер следва да бъде уважен предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
Ищецът претендира лихва за забава за периода 01.11.2022г. -
01.12.2022г. С оглед определената дължима сума по договора съдът определя
на основание чл. 162 ГПК лихвата за забава за исковия период в размер на
0,48лева, до който размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно
уважената част от предявените искове в размер на 5,67лева или 1/202.
Представени са доказателства за направени разноски в размер на 50,00лева
държавна такса, 300,00лева възнаграждение за вещо лице и 150,00лева
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производството,
5
определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, от които следва да се присъдят
2,47лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски
съобразно с отхвърлената част от исковете. Представени са доказателства за
сключен договор за предоставяне на безплатна правна помощ, като
процесуалният представител на ответника претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1200лева или по 400,00лева за всеки
един от предявените обективно съединени искове. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът приема за
основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Размерът на
възнаграждението следва да се определи съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. и цената на исковете от 1146,75 лева, което е в размер на
414,67лева, от които следва да се присъдят 412,62лева, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "... .." ООД, ЕИК...
срещу И. Т. Т. с ЕГН********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че И. Т. Т. с ЕГН********** дължи
на "... .." ООД сумата от 5,19лева, представляваща неплатена главница по
Договор за потребителски кредит №... от 27.10.2021г., ведно със законната
лихва от 03.01.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 0,48лева
лихва за забава върху неплатената главница за периода от 01.11.2022г. -
01.12.2022 г., като отхвърля исковете за установяване дължимост на главница
до пълния предявен размер от 5,19лева до 1000,00лева и лихва за забава до
пълния предявен размер от 0.48лева до 11,07лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "... .." ООД, ЕИК... срещу И. Т. Т. с
ЕГН********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
240, ал. 2 от ЗЗД, за установяване по отношение на И. Т. Т. с ЕГН********** ,
че дължи възнаградителна лихва в размер на 135,68лева по Договор за
потребителски кредит №... от 27.10.2021г.
ОСЪЖДА И. Т. Т. с ЕГН********** да заплати "... .." ООД, ЕИК... на
6
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2, 47 лева- разноски в исковото и
заповедното производства, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "... .." ООД, ЕИК... да заплати на адв. К. И. Б. с ЕГН
********** на основание чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение за безплатна
правна помощ в размер на 412,62лева, съобразно отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7